Определение № 43321 от 03.12.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 43321 гр. София, 03.12.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИРИНА СТ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело № 20221110171278 по описа за 2022 година

С предявената искова молба, ищецът предявява искове за прогласяване нищожност на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.

Видно от твърденията в исковата молба, ищцата е конституирана като длъжник по заповедно производство, образувано по заявление на настоящия ответник. От справката на л. 38 и след служебна справка в ЕИСС по образуваното впоследствеие исково производство по гр.д. № 7313 по описа за 2023 г. на СРС, ГО, 160 състав, се установява, че заповедното производство по ч.гр.д. № 50643/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, е прерастнало в исково производство по гр.д. № 7313 по описа за 2023 г. на СРС, ГО, 160 състав за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение, чиято нищожност се търси в настоящото производство.

Настоящото производството е недопустимо поради следното. Съгласно разпоредбата на чл. 270, ал. 2 от ГПК, иск за нищожност на съдебно решение е допустим безсрочно. Видно от систематическото място на разпоредбата, искът за прогласяване на нищожност на съдебното решение се предявява, когато решението е влязло в сила, тъй като предходната разпоредба урежда хипотезата, при която нищожността се прогласява в хода на обжалването на решението. Разпоредбата на чл. 270, ал. 2 от ГПК е систематически разположена в глава от ГПК, касаеща пороците на съдебното решение.

Налице е съдебна практика на върховната инстанция, при която съдът е разгледал искове за обявяване на нищожност на заповед за изпълнение (в този смисъл Определение№ 64 от 23.01.2015 г. на ВКС, ІV ГО по ч.гр.д.№ 141/ 2015 г.). Общото между двата случая е, че допустим се явява единствено иск 1 за установяване на нищожност на краен за производството акт, който обаче е влязъл вече в сила.

Крайният съдебен акт, предвиден от законодателя като финализиращ заповедното производство, е заповедта за изпълнение. При хипотезите на чл.

415 от ГПК заповедното производство прераства в исково производство, което е с предмет установяване на вземането по заповедта – дали същото се дължи или не, и заповедта за изпълнение не влиза в сила. Предвид това и по аргумент от чл. 270, ал. 2 от ГПК, доколкото заповедта не е влязла в сила, то и самостоятелният иск за прогласяване нищожността й е недопустим, защото тя не е влязъл в сила съдебен акт, изчерпващ предмета на прерастналото от заповедно в исково производство. Водим от изложеното, съдът счита, че е бил сезиран с недопустим иск, по който производството следва да се прекрати.

Рака мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА на основание чл. 130 от ГПК искова молба с вх. № 291896/30.12.2022 г.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 71278 по описа за 2022 г. на СРС, I ГО, 24 състав, като образувано по недопустим иск.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчване на препис от определението.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2