Определение № 438 от 01.08.2024, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 438 гр. Пазарджик, 31.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Димитър П. Бозаджиев

Мариана Ил. Димитрова като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно частно гражданско дело № 20245200500498 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба с вх.№4416 от 18.06.2024г. подадена от М. Н. Т. и Т. Г. Т., против Определение №474/30.05.2024г., постановено по гр.д.№315/2024г. по описа на РС- Пазарджик.

В същата се твърди, че РС- Пловдив е изпратил по подсъдност в РСВелинград ч.гр.д.№20245330101337 по Заявление на заповед за изпълнение и издаване на изпълнителен лист №8749/24.01.2024г. по молба за задължения по свързани с апартамент №Г8, ет.3 на ул.“Пещерско шосе“ №38.

Сочи се, че видно от Молба от 29.05.2024г- входящ на РС- Велинград, на фирма „456- управление на сгради“ е налице доказателство, че е платено всичко. Приема се, че въпреки това съдът е констатирал, че е подадено възражение по чл.410 от ГПК и РС- Велинград е образувал ч.гр.д.№315/24г., като е издал определени за издаване на изпълнителен лист за разноските и държавна такса.

В тази насока се твърди че обжалваното определение е неправилно.

В допълнение се счита, че след като е подадено възражение, заявителят може единствено в месечен срок да заведе и образува гражданско дело, доказвайки своята претенция, като представи доказателства за нея, като разноските също са част от нея. В този смисъл се приема, че съдът не се е съобразил с факта на подаденото възражение.

1

В срок е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- „Етажна собственост“, с административен адрес: гр.Пловдив, бул.“Пещерско шосе“ №38, действаща чрез законен представител „456 Управление на сгради“ ЕООД, с управител А.И., в качеството на заявител по ч.гр.д.№315/2024г. на РС- Велинград, чрез адв.П. К..

В него е изложено становище, в което се приема, че подадената частна жалба е допустима, но е неоснователна. В този смисъл се излагат подробни съображения.

Искането е да се потвърди обжалваното определение, като се отхвърли подадената жалба.

Окръжният съд от събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Производството пред РС- Велинград е образувано по повод на постъпило Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с вх.№8749/24.01.2024г. подадено от Етажна собственост, с административен адрес: гр.Пловдив, бул.“Пещерско шосе“ №38, със законен представител „456 Управление на сгради“ ЕООД, с управител А.И., чрез пълномощник адв.П. К..

Видно от Заповед №168 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 13.03.2024г., съдът е разпоредил длъжникът М. Н. Т., с ЕГН ********** и адрес: гр.Пазарджик, ***, ет.03, общ.Пазарджик, обл.Пазарджик и длъжникът Т. Г. Т., с ЕГН ********** и адрес: гр.Пловдив, ***, вх.Г, ет.3, ап.Г 8, общ.Пловдив, обл.Пловдив, да заплатят солидарно на кредитора Етажна Собственост град Пловдив, ***, с адрес: гр.Пловдив,

***, общ.Пловдив, обл.Пловдив, сумата 75лв., представляваща главница, ведно със законна лихва за период от 24.01.2024г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 25лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 400лв.

Не е спорно, че така цитираната заповед е редовно връчена на длъжника М. Н. Т. и на длъжника Т. Г. Т. на 15.05.2024г., които в срока по чл. 414 от ГПК са подали възражения срещу нея с твърдение, че са изпълнила задължението си преди издаването на заповедта. Към възражението са приложени доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя- 2

Разписка от 24.10.2024г.

От Разпореждане №1063/21.05.2024г. се установява, че заповедния съд е указал на заявителя с оглед на постъпилите в срока по чл.414, ал.2 от ГПК възражения от страна на длъжниците, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата се държавна такса. Съответно е указал на заявителя, че в едномесечен срок от съобщението следва да представи доказателства, че е предявил иска, като в противен случай, заповедта ще бъде обезсилена.

Видно от Молба с вх.№3870/29.05.2024г. подадена от Етажна собственост, с административен адрес: гр.Пловдив, бл.“Пещерско шосе“ №38, действаща чрез законен представител „456 Управление на сгради“ ЕООД, с управител А.И. е потвърдено, че в периода след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, първоначално депозирано в РС- Пловдив с вх.№8749/24.01.2024г., длъжниците М. Т. и Т. Т. са заплатили изцяло сумата от 75лв., представляваща главница по издадената Заповед за изпълнение №168/27.02.2024г., постановена по ч.гр.д.

№315/2024г. Посочено е в същата, че към настоящия момент липсва погасяване на сторените/присъдени съдебно- деловодни разноски- държавна такса и адвокатско възнаграждение. Прави се искане да бъде издаден изпълнителен лист по Заповед №168/13.03.2024г. за изпълнение на парично задължение, само в частта за разноските, а именно: 25лв.- държана такса за образуване на заповедното производство- ч.гр.д.№315/2024г. на РСВелинград и 400лв.- заплатено адвокатско възнаграждение.

Видно от Определение №474/30.05.2024г. е обезсилена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №168 от 13.03.2024г., по ч.гр.д.№315/2024г., по описа на Районен съд- Велинград, в частта, с която е разпоредено длъжникът М. Н. Т., с ЕГН ********** и адрес: гр.Пазарджик, ***, ет.03, общ.Пазарджик, обл.Пазарджик и длъжникът Т. Г. Т., с ЕГН ********** и адрес: гр.Пловдив, бул.„Пещерско шосе“ №38, вх.Г, ет.3, ап.Г 8, общ.Пловдив, обл.Пловдив, да заплатят солидарно на кредитора Е. С., град Пловдив, бул.„Пещерско шосе“ №38, с адрес: гр.Пловдив, ***, общ.Пловдив, обл.Пловдив, сумата 75лв., представляваща главница, ведно със законна лихва за период от 24.01.2024г. до изплащане на вземането.

3

Разпоредено е да се издаде изпълнителен лист за сумата от 25лв., за заплатена държавна такса и 400лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, присъдени със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №168 от 13.03.2024г., по ч.гр.д.№315/2024г., по описа на РС- Велинград.

При тези данни от правна страна, съдът приема следното:

При преценка за допустимост на жалбата от страна, настоящата инстанция счита, че същата е допустима, но по съществото си е неоснователна.

За да постанови така обжалвания съдебен акт, заповедният съд е приел, че съгласно дадените в т.10в от Тълкувателно решение №4/2013г. на ВКС разяснения, разноските в заповедното производство представляват последица от уважаване на заявлението и са изрично разграничени от задължението на длъжника в съдържанието на заповедта за изпълнение. Ако кредиторът е получил изпълнение на вземането, но не и на разноските по заповедта за изпълнение в периода след подаване на заявлението, какъвто е и настоящия случай и при депозирано възражение от длъжника, интересът от предявяване на иск за съществуване на вземането отпада. В тази хипотеза длъжникът може да поиска издаване на изпълнителен лист само в частта за разноските, като се позове на извършеното от длъжника плащане.

Това становище няма основание да не бъде споделено изцяло.

В случая не може да не бъде прието, че действително длъжниците са заплатили задълженията си към процесната етажна собственост.

Независимо от това им действие, то не може да бъде споделено като основателно възражението им в насока, че единствената процесуална възможност на заявителя в хода на заповедното производство да претендира разноските си в заповедното производство е депозиране на искова молба по реда на чл.422, във вр. с чл.415 от ГПК в предоставения му едномесечен срок, тъй като тази претенция, също е част от установителния иск по чл.422 от ГПК.

Основанието за този извод на настоящата инстанция се извежда от констатацията, че разноските, които са реализирани от страна на заявителя в заповедното производство имат акцесорен характер на основното задължение, което е станало повод за образуване на самото производство, т.е. те не могат 4 да бъдат предмет на самостоятелно установяване в случаите в които основното задължение- главница е погасено в срока по чл.415 от ГПК. В този аспект е именно т.10в Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. по тълк.д.

№8/2013г. на ОСГТК на ВКС. Хипотеза визирана в тази точка е категорична, а именно: „Процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 от ГПК, не са налице в случаите, когато искът е предявен за установяване на съществуването на вземане на разноските, направени в заповедното производство. Ето защо, за заявителят не съществува процесуална възможност да предяви установителен иск само за разноските направени в заповедното производство, като подадената му искова молба ще бъде недопустима.

Към частната жалба са приложени писмени документи, по които жалбоподателите не изразяват изрично становище какво е отношението им към конкретният казус. Предвид на това въззивната инстанция приема, че следва да отбележи, че дори и същите да се представени като писмени доказателства, то конкретно представения Договор за поддръжка на общи части от 24.10.2022г. следва да се приеме, че той е неотносим към разглеждания казус. По отношение на другите два документи представляващи два броя възражения по чл.414 от ГПК, то същите не променят горните констатации, като на практика същите са и приложени в заповедното производство.

При тези съображения съдът намира, че подадената жалба е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение, а обжалваното определение, като правилно и законосъобразно се потвърди.

Мотивиран от горното, Пазарджишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №474/30.05.2024г., постановено по ч.гр.д.№315/2024г., по описа на РС- Велинград

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

5

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6