Решение № 136 от 06.08.2025, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. Благоевград, 06.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЕДИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владимир Ковачев при участието на секретаря Мариела Палова като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Търговско дело № 20241200900126 по описа за 2024 година взе предвид следното:

Ищец в настоящия съдебен процес е „Г“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. Б, ул. „И. М.“ №, ет., представлявано от П Г. Г.

Ответник е „Г“ ЕООД, ЕИК 1, седалище и адрес на управление гр. Бл., ул. „С. Р.“ № , ет. , представлявано от Р Б Я.

Ищецът твърди, че е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Благоевград, по силата на покупко-продажба, станала на 09.07.2007 г. След като придобило правото на собственост върху терена, дружеството изградило поетапно там, въз основа на разрешения за строеж с № 299 от 28.08.2008 г. и 36 от 13.02.2012 г., издадени от Община Благоевград, административна сграда, заснета с идентификатор ***, промишлена сграда, заснета с идентификатор ***, както и метален навес и стоманобетонов такъв.

Правото на собственост върху тях било придобито на основание приращение.

Съдружници във фирмата, до 02.08.2024 г., били П.Г.Г. и Р.Б.Я.. Те били и бивши съпрузи, като бракът им бил прекратен с влязло в сила решение № 4405 от 29.05.2017 г., постановено по гр. дело № 566/2017 г. на БлРС. Р.Б.Я. предявила срещу дружеството иск с правно основание чл. 125, ал. 3 вр. чл. 127 от ТЗ, с който поискала да й бъде заплатен дружествения дял от 499 893 лева, заедно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Образувано било търговско дело № 176 от 2022 г. на БлОС, което приключило на първа инстанция с постановено решение, с което предявеният иск бил частично уважен - за сумата от 351 401 лева.

1

Това решение не било влязло в сила. Поради влошените отношения между съдружниците и невъзможността заедно да извършват търговска дейност, Р.Б.Я. започнала да осъществява чрез „Гранитзон“ ЕООД, на което била едноличен собственик и управител, търговска дейност с идентичен предмет на този, който се осъществявал от „Галенков“ ООД в базата на дружеството. На място „Гранитзон“ ЕООД извършвало дейност чрез служителя И. М. и други наети лица. В периода 01.10.2019 г. - 12.03.2021 г., ответното дружество ползвало ½ идеална част от административната сграда с идентификатор ***; ½ идеална част от промишлената сграда с идентификатор ***; метален навес, разположен от югоизток на промишлената сграда, със застроена площ от 42 кв. м.; стоманобетонов навес, разположен под пречиствателната станция, със застроена площ от 16 кв. м.; метален навес с покрив от термопанели, разположен от изток на промишлената сграда, с площ от 105 кв. м.; открити площи: 172,50 кв. м. от изток на промишлената сграда, 89,70 кв. м. в северозападната част на имота-вход-изток и 364 кв. м. в западната част на имота; както и 120 кв. м. релсов път, без основание.

„Гранитзон“ ЕООД, ползвайки имота и сградите през процесния период, се обогатило със спестения наем, който съставлявал и обедняването на ищеца.

Обедняването и обогатяването били в един и същ размер. Обедняването на ищеца, като съсобственик на имотите и идеални части от тях, се изразявало в пропуснатите от него наемоподобни доходи, които той би получил при отдаването им под наем. Ползвателят се обогатил неоснователно, тъй като лишил ищеца, като техен собственик, от гражданските плодове - пазарните наеми. Обезщетението се дължало за времето, през което собственикът бил лишен от този доход, т. е. считано от 01.10.2019 г., и било дължимо до окончателното предаване на ползването на действителния собственик, т. е. до 12.03.2021 г. Правото на ищеца да получи обезщетение било възникнало, тъй като за ползвателя не съществувало основание да държи имотите и идеални части от тях в посочения период. В настоящото производство ищецът претендира обезщетение в размер на средната пазарна наемна цена за процесния времеви период. Дружеството било носител на правото на собственост върху описаните недвижими имоти и идеални части от такива. Ответникът ги ползвал по време на процесния период, поради което дължал на ищеца заплащане на дължимото обезщетение за лишаването му от ползване. Иска се постановяване на съдебно решение, с което да се осъди ответното дружество да заплати на ищцовото такова сумата от 58 291 лева, представляваща обезщетение за ползването, от което ищецът е бил лишен, на притежаваните от него ½ идеална част от административна сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 236 кв. м.; ½ идеална част от промишлена сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 1194 кв. м.; метален навес от югоизток на промишлената сграда, със застроена площ от 42 кв. м.; стоманобетонов навес под пречиствателната станция, със застроена площ от 16 кв. м.; метален навес с покрив от термопанели от изток на промишлената сграда, с площ от 105 кв. м.; открити площи: 172,50 кв. м. от изток на промишлената сграда, 89,70 кв. м. в северозападната част на имота-вход-изток и 364 кв. м. в западната част на имота; както и 120 кв. м. релсов път, находящи се в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Благоевград, с площ от 5001 кв. м., за периода от 01.10.2019 г. до 12.03.2021 г., заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до 2 окончателното й изплащане, а също така и направените по делото разноски.

В подадения отговор на исковата молба се изтъква, че тя е допустима, но по същество се явява неоснователна. Твърденията на ищеца не отговаряли на обективната истина. Между двете дружества бил сключен договор за наем, по силата на който през процесния период съответните идеални части от имотите, имащи характера на производствена база - цех за мрамор и гранит, били предоставени на наемателя-ответник за временно и възмездно ползване. Не била налице една от съществените предпоставки, при наличието на която може да се търси заплащане на обезщетение по реда на чл. 59 от ЗЗДог, а именно - липсата на правно основание за ползване на чуждата вещ. На 01.06.2018 г. „Галенков“ ООД, в качеството на наемодател, и „Гранитзон“ ЕООД, в качеството на наемател, подписали договор за наем на недвижими имоти, собственост на „Галенков“ ООД, както следва: 150 кв. м. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Благоевград, офис, намиращ се в сграда с идентификатор ***, разположен в нейната дясна част, и ½ идеална част от сграда с идентификатор ***. Страните се договорили, че за първите четири месеца, считано от датата на подписване на договора за наем, наемателят ще заплаща на наемодателя наемна цена в размер на 1550 лева без ДДС месечно, или 1860 лева с ДДС. За периода от октомври 2018 г. до август 2019 г., дължимият наем бил договорен да бъде 400 лева без ДДС, или 480 лева с ДДС, а считано от септември 2019 г. до крайния срок на действие на договора, наемната цена се предвиждало да бъде в размер на 430 лева без ДДС, или 516 лева с ДДС. Договорено било също така, че наемната цена следва да се заплаща на наемодателя в срок до края на съответния месец, за който се дължи. Договорът за наем бил сключен за срок от 3 години, считано от датата на подписването му, като страните се уговорили, че при продължаване на ползването на имотите след изтичането на срока, със знанието и без противопоставянето на собственика, договорът за наем ще се счита за продължен за неопределен срок. Действително, през процесния период /октомври 2019 г. - март 2021 г./, отношенията между съдружниците в „Галенков“ ООД били влошени, но не само ответникът „Гранитзон“ ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала била Р.Б.Я., осъществявал дейност в недвижимите имоти, собственост на „Галенков“ ООД. След прекратяването на брака между Р.Б.Я. и П.Г.Г., всеки от бившите съпрузи експлоатирал производствената база на „Галенков“ ООД чрез собствените си ЕООД. Дейност, идентична с предмета на дейност на „Галенков“ ООД, през процесния период, на територията на същите недвижими имоти, била осъществявана и от едноличното дружество на П.Г.Г. - „Галенков-Стоун“ ЕООД, ЕИК 204518960, което от датата на учредяването си било с регистриран адрес в недвижимия имот, собственост на „Галенков“ ООД. Следователно, в един сравнително дълъг период от време - от развода през май 2017 г. до пролетта на 2021 г., на практика, поземлен имот с идентификатор *** и изградените в него сгради и постройки били използвани от три търговски дружества с идентичен предмет на дейност - „Галенков“ ООД, „Галенков-Стоун“ ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала бил П.Г.Г., и „Гранитзон“ ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала била Р.Б.Я.. Нещо повече - „Галенков-Стоун“ ЕООД през този период ползвало не само производствената база, но и находящите се в нея машини, които били собственост на различни дружества, в т. ч. и гатер, 3 собственост на „Галенков“ ООД, като във връзка с това ползване не било плащано каквото и да е възнаграждение. „Гранитзон“ ЕООД погасявало задължението си за плащане на наемна цена така, както било уговорено в договора, като за това били издадени 22 фактури. В края на април 2020 г. дружеството освободило наетите помещения и наемна цена след тази дата не се дължала. Оспорват се твърденията, изложени в исковата молба относно ползването на идеални части от метален навес и от стоманобетонов такъв. Подобни помещения не били ползвани от „Гранитзон“ ЕООД. Наред с това, на 24.02.2021 г. „Галенков“ ООД сключило договор за наем с „Галенков-Стоун“ ЕООД за цялата производствена база. Последното обаче не изпълнявало задължението си за плащане на договорената наемна цена, като изрично признание на този факт било направено от П.Г.Г. в отговор на нотариална покана от 14.02.2022 г., т. е. „Галенков“ ООД предоставило ползването на цялата производствена база на трето свързано лице, сключвайки фиктивен договор за наем, по който реално плащане не се извършвало. Така изложените факти и обстоятелства водели до извода, че исковата молба е изцяло неоснователна. В случая не можела да се приложи разпоредбата на чл. 59 от ЗЗДог, уреждаща неоснователното обогатяване, понеже имотите били използвани от ответното дружество на договорно основание - договор за наем от 01.06.2018 г., като наред с това била заплащана и договорената наемна цена, т. е. обедняване в патримониума на „Галенков“ ООД не било настъпило. Прави се и възражение за изтекла погасителна давност. Търсената от ищеца парична сума имала характер на месечно обезщетение, съизмеримо с месечния наем на недвижимите имоти, т. е. касаело се за периодично плащане. Дори и да се приемело, че същата има характер на обезщетение за неизпълнение по договор, то тя отново се явявала погасена по давност. При условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че „Гранитзон“ ЕООД дължи претендираните с исковата молба суми, се прави възражение за прихващане с насрещно вземане на ответното дружество спрямо ищеца. Р.Б.Я., управител на „Гранитзон“ ЕООД, била съдружник, притежаващ 50 % от капитала на „Галенков“ ООД, но била изключена по решение на общото събрание на съдружниците, взето на 27.09.2019 г. Преди това, на 01.06.2019 г. общото събрание на съдружниците взело решение за връщане на направените от съдружниците П.Г.Г. и Р.Б.Я. допълнителни парични вноски по смисъла на чл. 134 от ТЗ. Тогава било констатирано и наличието на вземания на „Галенков“ ООД към дружества, които еднолично се притежавали от двамата съдружници, като те дали съгласие за извършване на прихващания на задълженията за връщане на допълнителните парични вноски със задълженията на едноличните им дружества с ограничена отговорност /„Гранитзон“ ЕООД и „Галенков-Стоун“ ЕООД/ към „Галенков“ ООД. Протоколът от решенията на общото събрание на съдружниците от 27.09.2019 г. съдържал и изрични данни относно наличието на допълнителни парични вноски, направени от съдружниците. Видно от оборотната ведомост на „Галенков“ ООД за периода 01.01.2019 г. - 31.12.2019 г., допълнителните парични вноски, извършени от съдружниците, възлизали на 609 868,63 лв. С оглед на обстоятелството, че те били извършени по време на брака между двамата съдружници, същите имали характер на СИО и след прекратяването на брака, всеки от бившите съпрузи се явявал носител на правото на вземане срещу дружеството за ½ от допълнителните парични вноски, а именно - за 304 934,31 лв.