Решение № 4790 от 02.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4790 гр. Пловдив, 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20235330108044 по описа за 2023 година

Производството е по установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл.

415 от ГПК, предявен от “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “Шести септември” № 250, представлявано от пълномощника си юрк. Х. Х., с който се иска от съда да признае за установено по отношение на Е. С. Б., ЕГН: **********, Адрес: гр. П., ул.'"***”№*, съществуването на вземането на 432,70 лева неплатени задължения за консумирана питейна вода и отведена канална вода за периода от 11.11.2020г. до 29.12.20201., както и мораторна лихва към главницата за периода от 28.02.2021 г. до 28.02.2023г. в размер на 74,80 лв.

Претендира законната лихва върху посочената сума от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане.

Претендира разноски в заповедното производство и направените в производството разноски - съдебно-деловодни и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв.

Ищецът твърди, че за периода от 11.11.2020 г. до 29.12.2020 г. Е. С. Б. имала задължения към „Водоснабдяване и канализация" ЕООД - гр. Пловдив за предоставени от експлоатационното дружество услуги по доставка па питейна вода и отвеждане па канална вода, в размер на 432,70 лв., както и мораториа лихва към главницата за периода от 28.02.2021 г. до 28.02.2023г. в размер на 74,80 лв., за обект, находят се на адрес: гр.П. ул.’’***” №*.

Съгласно чл. 198 о от Закона за водите, предоставянето на ВиК услуги на потребителите се извършвало от ВиК оператора срещу заплащане и по реда на Закона за регулиране на 1 водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ).

Твърди, че Е. С. Б. е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ, като в тази връзка фигурира в базата данни на оператора като потребител с като в тази връзка фигурира в базата данни на оператора като потребител е № ***. Към настоящия момент отношенията между потребителя и експлоатационното дружество се уреждали от публично известни общи условия, приети и влезли в сила по реда па ЗРВКУ, като същите били общодостъпни на сайта на дружеството www.vik.bg.

Ответникът имал качеството потребител съгласно разпоредбата на чл.3 ал. 1. от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и чл.2. ал. 1 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги от ВиК оператор гр. Пловдив - била собственик на водоснабдения имот през процесния период. Със Заявление за промяна на партида от ответницата касаеща процесния имот вх.№*** г. , като приложила към него Удостоверение за наследници №** от ***г. на нейната майка, която притежавала имота. Видно от справката но партидата на ответницата в АВ-ИР, същата впоследствие продала имота си на *** г. с Нотариален акт за покупко - продажба акт № ***, том №*** с вх.рег. №*** на СВ-ПРС.

Отчетът в имота на потребителя бил извършван по показанията на монтирано в имота измервателно устройство с номера в картотеката на дружеството ***.

Отчетените количества вода били нанесени в карнетите, като фигурирал подпис на потребителя, респективно негов представител. Представител на ответника получил и покана за доброволно плащане, който факт означавал, че ответникът бил запознат със задължението си.

В изпълнение па разпоредбата па чл. 203 от Закона за водите “Потребителите и водоползвателите на вода и ползващите услугите отвеждане и пречистване на отпадни води и други услуги, предвидени в този закон - неизправни длъжници, носели отговорност за задълженията си.

Ответникът Е. С. Б., оспорва предявеният иск като неоснователен.

Твърди, че на ***. продала на П. Н. Р. ЕГН ********** и на И.Н. Р., ЕГН ********** собствените си апартамент и гараж, находящи се в гр. П., ул. „***“ №*, които самостоятелни обекти са подробно описани в Акт №***, том ***, д.№***г. по описа на СВ-Пловдив. В пункт V от цитирания по-горе нотариален акт било записано, че владението на самостоятелните обекти се предава в деня на подписването на акта, а именно - 19.11.2020 г.

До 01.04.2020 г. в процесния имот живял наемател - В. К. Х.. След това до датата на продажба на имота и предаване на владението върху него - 19.11.2020 г., жилището било необитавано. На 10.04.2020 г. инкасатор, служител на ищцовото дружество, отчел консумация на вода в апартамента в размер на 7 куб.м., като показанието на водомера било 1937 куб.м. вода. Това се установявало от представените от ищеца копия от карнети. На 22.05.2020 г. лично платила задължението на наемателя си, а именно - консумираните от него и отчетени на 10.04.2020 г. 7 куб.м. вода на стойност 15.60 лв. Пак от карнетите се виждало, че след 10.04.2020 г. били отразявани показанията на водомера на следните дати:

2

14.05.2020г., 10.06.2020г., 10.07.2020г., 12.08.2020г., 11.09.2020г., 12.10.2020г.,11.11.2020г., 10.12.2020г. За целия този период, включително и последната посочена дата - 10.12.2020 г., показанието на водомера било непроменено и сочело 1937 куб.м. Едва на следващото засичане на 13.01.2021 г. била отчетена консумация от 194 куб.м., като новото показание на водомера било изменено от 1937 куб.м. вода на 2131 куб.м. вода. Периодът от 10.12.2020 г. до 13.01.2021 г., когато била отчетена процесната консумация на вода, чието заплащане се претендирало от ищеца, било след датата на продажба на имота и предаването на владението на същия на новите собственици, а именно 19.11.2020 г.

От събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл. 235 ГПК, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск е допустим, тъй като е заведен в едномесечния срок от получаване на съобщението, изпратено до заявителя по заповедното производство “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, гр. Пловдив, че срещу издадената заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК има подадено възражение.

Видно от представеното по делото ч.г.д. №*** г. по описа на ПРС, на * бр.с., се установява, че към момента на подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд – Пловдив, ищеца е претендирал от ответника сума в размер на 432,07 лева за период от 11.11.2020 г. до 29.12.2020 г., както и мораторна лихва към главницата за период от 28.02.2021 г. до 28.02.2023 г. в размер на 74,80 лева, законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 04.04.2023 г. до окончателното изплащане, разноски в общ размер на 75,00 лева.

От представените по делото в заверени преписи Справка за водомерите на абоната, обобщена справка за задълженията, Заявление за промяна/закриване/ на партида от 25.02.2020 г., се установява, че ответникът е потребител на В и К услуги за процесния период.

Представена е Справка на Агенция по вписванията от *** г., от която е видно, че по партидата на лицето Е. С. Б. е вписана продажба на апартамент с процесния имот с идентификатор № *** с административен адрес: гр. П., ул. “***“ №*, ет.* и гараж с идентификатор № ***, на същия адрес, на ***г.

Или за периода от 19.11.2020 г. до 29.12.2020 г. ответницата Е. Б. не е била собственик на имота.

По делото е уточнено от ищцовото дружество, че при него е постъпило заявление за промяна на партидата вх. № ***от *** г. от лице, което е заявило, че е нов собственик на имота - И.Н. Я. Същата е представила снимка на водомера с показание 2 131 куб.м.

Констатирана била разлика с предходното показание в размер на 194 куб.м. Ищецът е уточнил, че претенцията е период до 19.11.2020 г., но с оглед невъзможност да се извършва редовно инкасиране в имота в периода на промяна на пратидата поради Ковид пандемията, 3 последното отчетено показание е било фактурирано на 29.12.2020 г. По тази причина разликата от 194 куб.м. е отразена в карнетата на 13.01.2021 г., тъй като заявлението е било подадено след опредЕ.та дата за инкасиране през м. декември.

В показанията си пред съда свидетелят Н. А. Ф., служител на В и К – инкасатор плащане през процесния период, се установява, че за процесното жилище е извършвала проверка на място в жилището, в което живеел наемател. Заявява, че от м. май до м. август 2020 г. им оставяли показанията отвън, на входната врата заради пандемията. Заявява, че видно от отбелязването на 10.07.2020 г. за периода 10.06.2020 г. до 12.08.2020 г., в имота не е било влизано, тъй като някой от живущите е дал информация, че никой не живее в жилището.

Твърди, че на 13.01.2021 г. след позвъняване на апартамента излязло пълно момче, което казало, че е наематели и отчела 194 кубика. Казало, че е текло казанчето на тоалетната.

Св. К. И. П., в показанията си потвърждава собствеността на апартамента на ищцата, заплащането на потребената вода от наемателя и продажбата на жилището в края на 2020 г.

Същата заявява, че е разбрала от Е. за наличието на голяма сметка на вода, след продажбата на жилището.

В приетата експертиза на вещото лице В. Ш. беше установено, че по фактура № *** г. не е установено плащане от Е. С. Б.. Същата е била отразена в счетоводството на ищцовото дружество. Отчетена е разлика в показанията между две засичания на водомера 194 куб.м., начислена на стария собственик на жилището, а именно ответника по делото Е. С. Б.. За това потребление е начислена сума за главницата в размер на 432,07 лева и лихва за забава от 28.02.2021 г. до 28.02.2023 г. в размер на 74,80 лева.

С оглед събраните доказателства, съдът намира, че не се доказа възражението на ответника за неправилно отчитане и фактуриране на задълженията.

Видно от представените по делото доказателства, беше установено, че отчитането в имота е ставало при условията на противоепедимични мерки приети със Заповед на Министъра на здравеопазването, а след това е била установена голяма разлика в показанията между две засичания, поради теч. За същото свидетелства инкасатора извършвал засичането на показанията на място.

Поради смяна на собствеността и засичане на показанията след подаване на заявлението от новия собственик и след опредЕ.та дата за инкасиране през м. декември 2020 г., то показанията с разлика 194 куб.м. са отразени в карнетата на 13.01.2021 г., след като жилището вече е било продадено на нов собственик. Задължението обаче е било фактурирано на стария собственик, тъй като е касаело период на потребление когато жилището е било все още негова собственост.

Беше установено по надлежният ред, че задълженията на ответника са правилно и законосъобразно фактурирани.

С оглед на горните изводи, искът за главница се явява доказан в своето основание и размер.

С оглед на горното съдът намира, че следва да уважи исковата претенция в размер на 432,07 лева за периода 11.11.2020 г. до 29.12.2020 г. за главница, ведно със законна лихва от 4

04.04.2023 г./датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № *** г. на ПРС/, до окончателното изплащане и 74,80 лева за лихва за забава за периода 28.02.2021 г. до 28.02.2023 г.

По отношение на разноските:

В хода на заповедното производство заявителят “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД е направил разноски в размер на 75,00 лева от които 25,00 лева за държавна такса и 50,00 лева за юрисконсултско възнаграждение и същите са залегнали в заповедта за изпълнение.

Съобразно т. 12 от ТР № 4/2014 г. разноските, сторени в заповедното производство, включително когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение, следва да се присъдят с решението по исковото производство, като съдът се произнася с осъдителен диспозитив. Предвид уважаването на иска, в полза на ищеца следва да се присъдят сторените в заповедното производство разноски, така както същите са залегнали и в заповедта за изпълнение.

А на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят и направените в хода на настоящото производство разноски, които за ищеца са в общ размер на 405,00 лева, от които 75,00 лева за държавна такса, 150,00 лева за възнаграждение на вещо лице, и 150,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.