Решение № 2279 от 19.12.2017, Административен съд - Варна

Р Е Ш

Е Н И Е

№ /19.12.2017 год., гр. Варна

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІV

СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЕВГЕНИЯ БАЕВА при секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. д.

№ 2454 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 145 и следващите от Административно-процесуалният кодекс /АПК/, вр. чл. 68 от Закон за защита от дискриминацията ЗЗД/.

Образувано е по жалбата на Г.С.Г. *** срещу Решение № 220/05.07.2017 година на Комисията за защита от дискриминация на Република България /КЗД/.

Жалбоподателката твърди, че решението е необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че КЗД неправилно е приела, че не е налице пълно сходство между длъжността, която заема и длъжностите на С.Б.С., С.С., М.Д.В., В.И.И. и Д.И.П.. Твърди, че дори и да се приеме, че не е налице пълно съответствие между длъжностите е нарушен принципът, прогласен в чл. 14, ал. 1 от ЗЗД за равно възнаграждение за равностоен труд. Твърди, че е налице дискриминацията по признаците „възраст“, „образование“ и „лично положение“.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение.

Претендира направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание жалбоподателката, лично и чрез процесуален представител, поддържа жалбата. Позовава се на събраните в хода на съдебното производство доказателства, от които е видно, че назначените през 2012 година М.Д.В., В.И.И. и Д.И.П. са получавали възнаграждение от 634 и 730 лева, като лицата са със средно образование, без професионален опит и стаж. Позовава се на данните за възнагражденията на С.Б.С. и С.С., които са започнали работа през 2015 година.

Ответникът – КЗД гр. София, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по същество. В писмено становище от 16.11.2017 година изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата. Претендира направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованите страни – кметът на Община Варна, заместник кметът на Община Варна и началникът на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, чрез процесуален представител, оспорват жалбата. Твърдят, че оспореният административен акт е законосъобразен. Молят съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата. Претендират присъждане на юрисконсулстко възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните в хода на административното и съдебното производство писмени документи, приема за установено от фактическа и правна страна следното :

Административното производство е започнало по жалбата на Г.С.Г. вх. № 44-00-1002/24.03.2016 година /л. 1 от административната преписка /АП/. С разпореждане № 269/06.04.2016 година /л. 21-22 от АП/ на председателя на КЗД е образувана преписка № 106/2016 година за производство по глава Четвърта от ЗЗД, разпределена на петчленен състав, определен персонално в разпореждането за образуване на преписката. С разпореждането са дадени указания за страните, за които същите са получили уведомления. По искане на докладчика по преписката, с разпореждане № 300/18.04.2016 година /л.26 от АП/ на председателя на КЗД е определена Е.Б. - служител в отдел “Специализирано производство“ да извършва необходимите действия, свързани с проучването по преписката и съгласуване с докладчика.

Ответниците в административното производство – кметът на Община Варна, заместник кметът на Община Варна и началникът на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Варна са уведомени за започналото срещу тях производство /писмо изх. № 16-15-291/25.04.2016 година /л. 28/, връчено на 27.04.2016 година, писмо изх. № 16-15-669/15.12.2016 година /л. 409/, връчено на 19.12.2016 година и писмо изх. № 16-19-118/08.09.2016 година, връчено на 27.09.2016 година /л. 408//.

В хода на административното производство кметът на Община Варна е изразил становище за неоснователност на жалбата и е представил изисканите му писмени документи /л. 39 – 406/. Заместник кметът на Община Варна е депозирал писмено становище /л.411- 414/. Началникът на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Варна не е изразил становище по жалбата.

На основание чл. 60, ал. 1 от ЗЗД и чл. 26 от Правилата за производство пред КЗК е изготвен доклад - заключение на докладчика по преписката до председателя на заседателния състав, в който е обобщена преписката, с предложение за насрочване на открито заседание с призоваване на страните и съответни указания до тях.

Със Заповед № 12-11-299/17.03.2016 година за заместник на З.Д. е определен А.М..

Със Заповед № 12-11-318/22.03.2016 година за заместник на Б. Х. е определен К.Е..

След провеждане на открити заседания – 22.03.2017 год. и 26.05.2017 година, с Решение № 220 от 05.07.2017 година по преписка 106/2016 година петчленен разширен състав е установил, че не е извършено нарушение на закона и е оставил жалба вх. № 44-01-1002/24.03.2016 година без уважение.

За да постанови този резултат съставът е установил, че жалбоподателката е била в трудово правоотношение с Община Варна до 25.04.2016 година, като считано от 29.06.2012 година е заемала длъжността „старши инспектор“ в Отдел „Обслужване на данъкоплатци и отчитане на приходи“, Дирекция „Местни данъци и такси“ с месечно трудово възнаграждение в размер на 561 лева. Приел е, че С.Б.С. и С. Г.С. заемат длъжността „инспектор“ в Отдел „Контролно ревизионни дейности и принудително събиране“ в Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Варна съответно от 21.10.2015 година и 02.06.2015 година, с възнаграждение в размер на 600 лева. Установил е, че М.Д.В., В.И.И. и Д.И.П. заемат съответно длъжностите „старши специалист“ в Отдел „Събиране и отчитане на касови приходи“ със средно образование и възнаграждение в размер на 634 лева; „главен специалист“ в Отдел „Безкасови приходи“, със средно специално образование с възнаграждение 703 лева „инспектор“ в Отдел „Безкасови приходи“ със средно образование и възнаграждение в размер на 678 лева. Въз основа на установеното съставът е приел, че между лицата не може да се направи сравнение, т.к. не са в сравнимо сходно положение, поради разлика в длъжностите, които заемат. Отделно от това е приел, че не налице неблагоприятно третиране на лицето на основата на признак „възраст“ и „образование“. Изложени са мотиви за липсата на извършено „преследване“ по отношение на жалбоподателката от директора на Дирекция “Местни данъци и такси“ след подаване на жалбата.

Решението е връчено на жалбоподателката на 13.07.2017 година. Жалбата е депозирана на 28.07.2017 година в срока по чл. 68, ал. 1 от ЗЗД, поради което е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1, вр. чл. 146 от АПК съдът проверява законосъобразността на обжалвания акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в установената форма, спазени ли са процесуалните и материалноправни разпоредби при издаването му и съобразен ли е с целта на закона.

Преценката за законосъобразност следва да се извърши съобразно правните и фактическите основания, посочени в административния акт, а съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон, се преценява към момента на издаването му.

Осъществявайки контрол за законосъобразност на обжалваното решение в посочения по-горе обхват, настоящият състав приема, че решението е издадено от компетентен орган и от надлежен състав, при което не е налице отменителното основание по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК.

Обжалваното решение съответства на изискването за форма, като същото е постановено в писмена форма, съдържа правни и фактически основания за издаването му, подписано е от членовете на състава и не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 2 от АПК.

При постановяването на обжалването решение и в хода на производството пред КЗД са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което е налице отменителното основание по чл. 146, т. 3 от АПК.

Съдът намира, че административният орган се е произнесъл по нередовна жалба. Съобразно разпоредбата на чл. 50, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗЗД. Жалбата трябва да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава и изложение на исканията към комисията. Видно от жалбата от 24.03.2016 год. в същата не е посочен точен период на извършване на нарушението, което е от съществено значение, с оглед разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от ЗЗД. Административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 30, ал. 2 от АПК, вр. чл. 70, ал. 1 от ЗЗД. При липсата на наведени конкретни твърдения за периода на извършване на нарушението по ЗЗД.

Административният орган е следвало да остави производството без движение, като даде задължителни указания на жалбоподателката за съобразяване на жалбата с изискванията по чл. 50, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗЗД.

Отделно от това административният орган не е изследвал въпроса кои от посочените три лица е активно процесуално легитимирано по наведените твърдения за нарушение по ЗЗД. В тази част жалбата също е нередовна, т.к. жалбоподателката не е навела ясни твърдения кое от лицата е неин работодател, респ. лице определящо трудовите възнаграждения.

Отделно от това административният орган не е изяснил спора от фактическа страна, в резултат на което е постановил необоснован акт. Видно от представените поименни щатни разписания в отдела, в който работи жалбоподателката – „Обслужване на данъкоплатци и отчитане на приходи“ работят 37 служители, трима от които – Е.С.Д., Я.Т.А. и Г.Н.П. – на една и съща длъжност, но с различно трудово възнаграждение. Органът не е изследвал какви трудови функции изпълнява всеки един от служителите в отдела, както тези, заемащи една и съща длъжност, така и посочените от жалбоподателката за сравнение. Не е изискал длъжностните характеристики за всички длъжности в отдела, респективно не е извършил анализ какви са действително осъществяваните от служителите в отдела трудови функции.

Позовавайки са на различните длъжности, които заемат посочените от жалбоподателката лица и без да изследва характера на работата, извършвана от всеки един от служителите, посочени от жалбоподателката за сравнение е отхвърлил жалбата.

За прецизност на изложението съдът намира за необходимо да изложи и следните мотиви :

В Глава втора от ЗЗД са въведени антидискриминационни правила за защита на работниците и служителите при упражняване правото им на труд, вменяващи на работодателя преки задължения, свързани с: осигуряване на еднакви условия на труд; равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд; предоставяне на равни възможности за професионално обучение и повишаване на професионалната квалификация и преквалификация, както и за професионално израстване и израстване в длъжност или в ранг при прилагане на критерии при оценката на дейността им и др. Видно от разпоредбата на ЗЗД, критериите за оценка на труда при определяне на трудовите възнаграждения и оценката на трудовото изпълнение са еднакви за всички работници и служители и се определят с колективните трудови договори или с вътрешните правила за работната заплата, или с нормативно установените условия и ред за атестиране на служителите в държавната администрация без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1 от същия закон. Критериите за равенство на трудовото възнаграждение по чл. 14, ал. 1 ЗЗД и чл. 243, ал.

1 от Кодекса на труда /КТ/ са два: а/ за еднакъв труд. Като под "еднакъв труд" се разбира трудът, полаган от различни лица, но с една и съща по качество работна сила /квалификация, умения, сръчности, умствени и физически способности и сила и т. н./ и б/ за равностоен труд. Равностоен е трудът, полаган от различни лица, които имат различна по профил на своята квалификация работна сила, принадлежност към различна професия и специалност, изпълняват различна по характер работа, но при които полаганият труд има равна ценност и полезност.

Равностойният труд е от различен характер, но със същата стойност на работната сила, труд, който въпреки различния си характер струва толкова, колкото трудът от друг характер, независимо от кого се полага. Равностойността се определя от еквивалентната образователна квалификация, времетраенето на изразходваната работна сила, производителността и условията, при които се извършва работата. При равностоен труд извършваната работа е различна, но анализът на сравняваните длъжности показва, че с оглед на умения, отговорности, изискуема квалификация, усилия за изпълнението им и условия на труд тези длъжностни са еквивалентни. Независимо от свободата на договаряне на трудовото възнаграждение работодателят не може да пренебрегва принципа за равно възнаграждение по чл. 243 от КТ, възпроизведен и в разпоредбата на чл. 14 от антидискриминационния закон. В случая неправилно съставът на КЗД е приел, че различията в трудовото възнаграждение на Г. се основават на разлика в качеството и интензитета на положения труд, различните длъжностни характеристики, нормативно установените размери на трудовите възнаграждения в администрацията, а не на основата на лично положение.

Разпечатката съдържа 43 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0adf7857-9f61-4091-8e52-b804dde73665