Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3587 от 14.07.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 812/2026
Вид
Решение № 3587
Подписан
14.07.2026
В сила
01.10.2026
Състав
Павел Тодоров Павлов

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата

РЕШЕНИЕ

№ 3587 гр. Пловдив, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20265330100812 по описа за 2026 година

Предявен е частичен иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищецът “Изи Финанс” ЕООД - гр. София моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че тя му дължи сумата 635, 37 лева – главница, част от обща претенция в размер на 3 000 лева, неоснователно преведена от ищеца на ответницита по сключен между тях в гр.

С. недействителен Договор за предоставяне на кредит от разстояние № ***************** г., ведно със законната лихва за период от 30.09.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, която сума е било разпоредено ответницата да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 323/01.10.2025 г., издадена по частно гр. дело № 521/2025 г. по описа на Районен съд Гълъбово, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение - включително и тези, направени в заповедното производство.

Ответницата Н. Г. Л. от гр. П., оспорва иска и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба съображения.

Прави възражение за недействителност на клаузи от Договора. Прави възражение за прихващане, като моли съдът, ако уважи иска, да прихване сумата по Заповедта за изпълнение от сумата 2 211, 65 лева, представляващи платени от нея на ищеца без 1 основание неустойка и възнаградителна лихва. Моли съдът, ако отхвърли иска, да заплати в полза на пълномощника й адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства е видно, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 323/01.10.2025 г., издадена по частно гр. дело № 521/2025 г. по описа на Районен съд - Гълъбово, е било разпоредено ответницата да заплати на дружеството-ищец сумата 635, 37 лева – главница, част от обща претенция в размер на 3 000 лева, неоснователно преведена от ищеца на ответницита по сключен между тях в гр.

С. недействителен Договор за предоставяне на кредит от разстояние № ***************** г., ведно със законната лихва за период от 30.09.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноските по делото – 21, 25 лева – ДТ, и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.

Тъй като в срока по чл.414 от ГПК ответницата е подала възражение против Заповедта, до ищеца са били изпратени указания по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, и ищцовото дружество е подало искова молба за установяване на вземанията си по заповедта в срока по чл.415 от ГПК, въз основа на която е било образувано настоящето дело.

Ищецът твърди, че между него и ответницата в гр. С. е бил сключен Договор за предоставяне на кредит от разстояние № *************** г.. който е бил признат за нищожен в мотивите на Решение № 894/10.07.2025 г., постановено по въззивно гр. дело № 1058/2025 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив – VІІІ гр. състав, но от негова страна не са ангажирани каквито и да е доказателства, от които да се установява, че такъв Договор е бил сключен. Нито по настоящето дело, нито по частното гр. дело, е бил представен какъвто и да е сключен Договор между страните, а по посоченото дело на Окръжен съд – Пловдив, гр. дело № 15495/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив – VІІІ гр. състав и частно гр. дело № 13420/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив – І гр. състав, е бил представен и с Решението по посоченото дело на Окръжен съд – Пловдив, е бил признат за нищожен Договор за предоставяне на кредит от разстояние №***************г..

При така установената фактическа обстановка, доколкото от събраните по делото доказателства не се установява между страните да е бил сключван посоченият от ищеца Договор, същият да е бил признат за нищожен и ответницата да е получила без основание суми по такъв договор, съдът намира, че частичният иск се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.

Предвид отхвърлянето на иска съдът не следва да се произнася по направеното от ответницата възражение за прихващане.

2

С оглед на изхода от спора ищецът следва да заплати на ответницата направените разноски за производството по настоящето дело в размер на 150 евро – платен депозит за ССЕ, а на пълномощника й – адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение за производството по частното гр. дело и по настоящето дело в размер общо на 368 евро с ДДС.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от “Изи Финанс” ЕООД, ЕИК 201196810, със седалище и адрес на управление: гр. София, Район “Триадица”, ЖК “Иван Вазов”, ул. “Балша” № 17, ап.1, представлявано от ************** Б. И. Н., против Н. Г. Л., ЕГН **********, от гр. П., ЖК „*************”, бл.****, вх.**, ет.**, ап.**, със съдебен адрес: гр. П., ул. „*********” № **, ап.**, Еднолично адвокатско дружество Е. И., ЕИК **************, представлявано от адвокат Е. Г. И., частичен иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК – за признаване за установено по отношение на ответницата, че тя дължи на ищеца сумата 635, 37 лева – главница, част от обща претенция в размер на 3 000 лева, неоснователно преведена от ищеца на ответницита по сключен между тях в гр. С. недействителен Договор за предоставяне на кредит от разстояние № ******************* г., ведно със законната лихва за период от 30.09.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, която сума е било разпоредено ответницата да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 323/01.10.2025 г., издадена по частно гр. дело № 521/2025 г. по описа на Районен съд – Гълъбово, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА “Изи Финанс” ЕООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и Законен представител, ДА ЗАПЛАТИ НА Н. Г. Л., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 150 евро.

ОСЪЖДА “Изи Финанс” ЕООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и Законен представител, ДА ЗАПЛАТИ НА Еднолично адвокатско дружество Е. И., ЕИК **************, със служебен адрес: гр. П., ул. „***********” № **, ап.**, представлявано от адвокат Е. Г. И., адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение за производството по делото И ПО частно гр. дело № 521/2025 г. по описа на Районен съд – Гълъбово В РАЗМЕР НА 368 евро с ДДС.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД ВЛИЗАНЕ В СИЛА на Решението ДА СЕ ИЗПРАТИ ЗАВЕРЕН ПРЕПИС от него по частно гр. дело № 521/2025 г. по описа на Районен съд – Гълъбово.

3

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________

4