Решение № 236 от 18.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 236 гр. София, 18.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ Административно наказателно дело № 20241110213330 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59-63ЗАНН

Образувано е по жалба на Г. Г. М. против Наказателно постановление № 24-4332018410/13.08.2024 г., издадено от началник на сектор в ОПП-СДВР, с което, на основание чл. 185 ЗДП на жалбоподателя било наложено наказание „глоба”, в размер на 20 лева, за нарушение на чл.

20, ал. 1 ЗДП, както и, на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДП, на жалбоподателя били наложени следните наказания: „лишаване от правоуправление”, за срок от 6 месеца и „глоба”, в размер на 500 лева, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДП. Били му отнети и 8 контролни точки НП е обжалвано от наказаното физическо лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си оспорва наказателното постановление, с доводи за недоказаност и липса на виновно поведение по пункт първи. Моли се за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, но се представлява.

Поддържа жалбата, по изложените в нея съображения, доразвивайки тезата за недоказаност.

Претендира присъждане на деловодни разноски.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител. С писмено становище в предходно съдебно заседание оспорва жалбата и излага доводи по същество.

Претендира присъждане на деловодни разноски и прави възражение за прекомерност на насрещните.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

На 17.06.2024 г., около 08:25 ч. жалбоподателят М. управлявал товарен автомобил марка ... (собственост на „Теа транс“ ЕООД) в гр. София, по Северна скоростна тангента. Около 300 метра преди отклонението за ул. „Околовръстен път“ движението било относително наторено. Поради 1 липса на достатъчно контрол върху управляваното ППС, М. не успял да спре навреме и реализирал ПТП с намиращия се пред него в колоната лек автомобил „Опел Астра“, ДК № СА 4082 СН. От инцицента имало причинени само имуществени вреди, без пострадали лица.

Пристигнал на място екип на ОПП-СДВР тествал в 09:20 ч. М. с техническо средство „Алкотест дрегер 7510“, фабр. № 0210. Извършената проба № 03871 отчела положителен резултат – 0,74 на хиляда алкохол в организма.

На М. бил издаден талон за медицинско изследване № 0179284, ведно със 7 бр. стикери, за явяване в МБАЛ „Св. Анна“ в срок до 40 минути, считано от момента на връчване на талона – 10:50 ч. на 17.06.2024 г. Въпреки това, той се явил за даване на кръвна проба, едва в 11:52 ч.

Резултатът от изследваната кръвна проба бил 0.27 на хиляда алкохол в организма.

Изготвена СМЕ установила, че към момента на шофирането концентрацията на алкохол в организма на М. е била 0,8 гр./л (на хиляда).

Във връзка с констатираното нарушение бил съставен АУАН, серия GA

№

1303173/17.06.2024 г., въз основа на който било изготвено атакуваното наказателно постановление.

Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на свидетелите В., ГГ.; АУАН; НП; декларация; скица на ПТП; протокол за ПТП; талон за медицинско изследване; протокол за медицинско изследване; протокол за химическо изследване; разпечатка от дрегер; възражение; справка за нарушения; заповед за компетентност; заключение на СМЕ.

Доказателствената съвкупност е вътрешно непротиворечива относно подлежащите на доказване обстоятелства, поради което и per argumentum a contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, подробен неин анализ не се налага.

Показанията на разпитания актосъставител са последователни относно протичането на проверката и резултатите от нея, като механизмът на ПТП-то се изяснява от показанията на св. Г., подкрепени и от приложените по преписката декларации, протокол и скица за ПТП. Действително, версията за включил се в колоната от ППС лек автомобил не се излага за първи път в жалбата, а е застъпена още с надлежно подаденото възражение срещу АУАН. На нея, обаче, е непротивопоставимо задължението на водачите да контролират управляваното превозно средство, вкл. и в контекста на своевременно задействане на спирачна уредба, при възникнала необходимост (каквато жалбоподателят твърди да е възникнала внезапно, но данни за каквато не се извличат от показанията на другия очевидец).

В подкрепа на извода за наличие на алкохол в организма на жалбоподателя са и приложените по делото писмени доказателства разпечатка от техническо средство и протокол за химическо изследване. Между показанията на дрегера и резултатите от изследването се наблюдава съществена разлика, която е изцяло в полза на жалбоподателя (и върху която повереникът гради възражението си за недоказаност). Същевременно, обаче, логично възниква необходимост от съпоставка между указания краен час за явяване в здравно заведение (срокът за което, видно от показанията на св. Димитров, започва да тече от края на проверката на място и връчването на талона и стикерите, а не – от предходен момент) – 11:30 ч., отнесен към момента на реално явяване за кръвна проба – 11:52 ч. (т. е. около три часа, след приблизителния час на шофирането, а именно това е важният момент по делото, доколкото законодателят забранява управлението след употреба 2 на алкохол, т. е. важна е концентрацията именно към този момент, а не – към някакъв последващ).

Това забавяне, именно (без обективни данни за уважителна причина за същото, извън голословните твърдения от жалбата, нескрепени с доказателства) би могло да обоснове коментираната съществена разлика между показания на дрегер и резултат от химическо изследване. Тази разлика, отнесена към изискването за провеждане на обективно, всестранно и пълно разследване, е обосновала и необходимостта от изготвяне на съдебно-медицинска (токсикологична) експертиза, която да даде адекватен, еднозначен и обоснован отговор на въпроса – каква е била концентрацията на алкохол в организма на водача в момента на пътния инцидент (т. е. последния момент, в който той доказано е шофирал). Наличието на такъв отговор, с направените в съдебно заседание допълнения и уточнения (макар някои да са изцяло принципни, а не – съобразени с някаква конкретика по делото) не позволява тезата на жалбоподателя за недоказаност да бъде споделена (нещо повече – той е санкциониран за концентрация от 0,74 на хиляда, а не – за реално установените 0,8 на хиляда, т. е. известното несъответствие е изцяло в негова полза).

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата

Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.

По приложенето на процесуалния закон

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.

314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.

107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.

Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.

По приложението на материалния закон

НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че на 17.06.2024 г., около 08:25 ч. жалбоподателят М., при упр5авление на товарен автомобил марка ... в гр. София, по Северна скоростна тангента, около 3

300 метра преди отклонението за ул. „Околовръстен път“, не упражнил достатъчно контрол върху управляваното ППС, поради което не успял да спре навреме и реализирал ПТП с намиращия се пред него в колоната лек автомобил „Опел Астра“, ДК № СА 4082 СН, както и че по време на инцидента жалбоподателят бил с наличие на алкохол в кръвта – 0,8 на хиляда (макар санкциониран само за 0,74 на хиляда).

Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав приема, че М. не е изпълнил задълженията си по чл. 20, ал. 1 ЗДП – да контролира през цялото време ППС, което управлява, както и по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДП - да не управлява МПС, под въздействие на алкохол.

Съставите и на двете нарушения уреждат изпълнителни деяния, които ги определят като нарушения на просто извършване, осъществявани чрез противоправно бездействие, респ. действие.

От субективна страна деянията са извършени при форма на вина непредпазливост - за контрола върху ППС (доколкото липсват данни за агресивно или самонадеяно поведение или за нарочно целян инцидент) и евентуален умисъл – за наличието на алкохол (при липса на данни за притежаван дрегер, от жалбоподателя не би могло да се очаква –м да бъде наясно с точната концентрация на алкохола), тъй като нарушителят е могъл и е бил длъжен да се съобразява с изрични законови изисквания и забрани /общественоопасния характер на деянието/; съзнавал е общественоопасните последици, а именно, че застрашава обществените отношения, свързани с безопасността на пътя, но е неглижирал настъпването на общественоопасните последици, при пряката си цел да управлява МПС, независимо от наличието на алкохол в кръвта си.

Съдът приема, че нарушението не представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН – такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид (субсидиарното приложение на Наказателния кодекс касае само посочените в чл. 11 ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена в административнонаказателното производство по analogia legis, с оглед наличието на празнота в ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина наказаното лице не следва да бъде освободено от административнонаказателна отговорност. Това преди всичко е така, тъй като, с оглед на доктриналната класификация на правонарушенията, в зависимост от изискването за настъпване на определени общественоопасни последици за съставомерността на деянието, процесното такова следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на просто извършване” или „формални нарушения”.

Същото се явява довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените в ЗДП задължения на физическите и юридическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване на определен противоправен резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да са настъпили вреди (имуществени или неимуществени). Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН (а това се отнася и за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН) не е изключено и при формалните административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не на вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените отношения. В конкретния случай нарушението е застрашило обществените отношения, свързани с безопасността по пътищата (особено актуална тема), поради което и предвид данните за настъпило 4