Определение № 26664 от 28.06.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26664 гр. София, 28.06.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20241110123620 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по предявен от ЗК „Л.И.“ АД срещу ЗАД „ОЗК-З.“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс вр. чл. 411 от Кодекса за З.то (КЗ) за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 3563.83 лева, представляваща регресна претенция за половината част от изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение по щета № 0000-1909-19-604717г., която щета е образувана за вреди по л.а. „Мерцедес Бенц GD 290“ с рег. № .................., причинени при ПТП, настъпило на 24.06.2019г., в гр. Амберг, Република Германия, причинено виновно от водача на влекач марка „Мерцедес“, модел „Актрос“ с рег. № .................., с прикрепено ремарке с рег. № ..............., застраховано при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, който при извършване на маневра удря паркиралия лек автомобил „Мерцедес Бенц GD 290“ с рег. № .................., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 25.01.2024г., до окончателното заплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4568/2024г. по описа на СРС, 55 състав.

Ищецът твърди, че на 24.06.2019г., в гр. Амберг, Република Германия, е настъпило ПТП по вина на водача на влекач марка „Мерцедес“, модел „Актрос“ с рег. № .................., застрахован при ищеца по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, с прикрепено ремарке с рег. № ..............., който при извършване на маневра удря паркиралия л.а. „Мерцедес Бенц GD 290“ с рег. № ................... За настъпилото произшествие в Република Германия били изготвени нужните документи. Щетата по увредения лек автомобил била определена на база представени фактури и калкулация, като била предявена по претенция Зелена карта BECS и същата била заплатена от ищеца в левова равностойност от 7127.67 лева с кредитен превод от 13.12.2019г. Сочи, че към датата на произшествието за т.а. „Мерцедес“, модел „Актрос“ с рег. № .................. е действал договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен с ищеца ЗК „Л.И.“ АД по полица № BG/22/118002639380 със срок на действие 11.09.2018г.-10.09.2019г. Твърди, че с плащането на застрахователното обезщетение ищецът е встъпил в правата на застрахования собственик на увреденото МПС срещу застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на ремарке с рег. № ..............., който бил ответника ЗАД „ОЗК-З.“ АД, съгласно полица № 73122113 със срок на валидност 21.05.2019г. – 20.05.2020г. за половината / ½ част/ от изплатеното от ищеца обезщетение. Обосновава, че според съдебно решение на Федералния съд на Германия от 27.10.2010г., тъй като 1 събитието е настъпило на територията на Република Германия, то приложимо било немското право, според което – чл. 59, пар. 2, изречение 1VVG a.F /Застрахователния кодекс на Германия/ щетите трябвало да се поделят между двамата, тъй като застрахователните компании заедно формирали двойна полица, а комбинацията от влекач и ремарке трябвало да се разглеждат като една оперативна единица. Посочва, че съгласно пар. 7, 17 и 18 StVG собствениците и водачите на ремарке също трябвало да носят отговорност за участието им, което трябва да бъде определено за композицията на влекача и ремаркето като оперативна единица. Тъй като те били управлявани от един водач, счита, че е приложимо застрахователното покритие за двете. Заявява, че поканил ответникът да плати обезщетение в размер на търсената сума, представляваща ½ част от платеното от ищеца обезщетение, но получил мотивиран отказ. Обосновава правният си интерес от иск с довод, че има издадена в негова полза заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4568/2024г. по описа на СРС, 55 състав, срещу което длъжникът-ответник подал възражение. При тези доводи моли искът да бъде уважен. Представя доказателства и прави доказателствени искания за допускане на съдебно-автотехническа експертиза и по чл. 190 ГПК. Претендира разноски.

Ответникът признава, че между него и собственика на ремарке с рег. № ............... е налице валидна към датата на твърдяно ПТП полица по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Твърди обаче, че отношенията между влекача и ремаркето следва да се уредят на база разпоредби от Регламент № 593/2008 и Регламент 864/2007 на ЕП и Съвета за извъндоговорната отговорност, а не от правото на мястото по настъпване на събитието. Заявява, че страните не са избрали приложимо право и тъй като и двете имат обичайно местопребиваване на територията на Република България, то приложимо било българското право. Сочи, че приложимо е българското право и защото са сключени договори за задължителна застраховка, на които се основават претенциите.

Обяснява, че поради приложението на българското право и по-конкретно чл. 479, ал. 1 КЗ вредите, нанесени от ремарке, което е свързано с МПС и е функционално зависимо от това МПС по време на движение, и/или когато то се е откачило по време на движение, се покриват от застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, свързана с притежаваното и ползвано теглещо МПС. По тази причина и с довода, че вредите са нанесени при теглене на ремаркето, счита, че не следва да носи отговорност по иска и същия следва да бъде отхвърлен. При условията на евентуалност, ако тези доводи не бъдат възприети, оспорва размера на иска, твърдейки, че е завишен, несъответстващ на методиката по Наредбата, и неотговарящ на действителните стойности за единица труд към датата на събитието. Оспорва претенцията за законна лихва поради неоснователност на главния иск и като акцесорна нему. Моли искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

Съдът, след като извърши проверката по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК, намира следното:

С оглед доводите на страните по делото съдът намира за обуславящ въпроса за приложимото право с оглед правната квалификация на исковете, а именно дали в случая е приложимо правото на Република Германия или приложение намира българското право, с оглед обстоятелството, че произшествието е настъпило на територията на Германия, по вина на водач на влекач марка „Мерцедес“, модел „Актрос“ с рег. № .................., застрахован при ЗК „Л.И.“ АД с ремарке с рег. № ..............., застраховано при ЗАД „ОЗК-З.“ АД.

Съгласно Решение на Съда (четвърти състав) от 21 януари 2016 година по съединени дела C-359/14 и C-475/14, Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни задължения (Рим I) и Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения (Рим II), трябва да се тълкуват в смисъл, че приложимото право спрямо регресния иск на застрахователя на теглещо превозно средство, който е изплатил обезщетение на пострадалите лица при причинено от водача на това превозно средство произшествие, срещу застрахователя на тегленото по време на произшествието ремарке, се определя съгласно член 7 от Регламент № 593/2008, ако правилата на деликтната отговорност, приложими спрямо това произшествие по силата на член 4 и следващите от Регламент № 864/2007, предвиждат разделяне на задължението за поправяне на вредата. Съгласно т. 61 от цитираното решение съдът на първо място следва да установи по какъв начин се разпределя обезщетението за 2 претърпени вреди в полза на пострадалите лица между водача и собственика на теглещото превозно средство, от една страна, и от друга страна, държателя на ремаркето, в съответствие с правилата на приложимото национално право по силата на Регламент „Рим II". Следователно именно по отношение на правото на държавата, където е настъпила пряката вреда — в случая германското право, следва да се определят длъжниците по задължението за обезщетяване на пострадалото лице, както и евентуално съответното участие на държателя на ремаркето и на държателя или водача на теглещото превозно средство при причиняването на вредата на пострадалото лице. След което, по аргумент от т.

62 следва да се определи, кое е приложимото право в съответствие с член 7 от Регламент „Рим I", тоест кое е приложимото право спрямо договорите за застраховка, сключени между застрахователите — ищци в главните производства, и съответните застраховани от тях лица, за да се прецени дали и в каква степен тези застрахователи могат по пътя на суброгацията да упражнят правата на пострадалото лице спрямо застрахователя на ремаркето. Пътят на упражняване на това право изхожда от тяхната договорна обвързаност и задължението на застрахователя да обезщети причинената на пострадало лице вреда произтича не от тази вреда, а от договора, който го обвързва с отговорното застраховано лице. Това обезщетение следователно произтича от едно договорно задължение, поради което приложимото към това задължение право трябва да бъде определено в съответствие с разпоредбите на Регламент "Рим I" и по- конркетно чл. 7, §2.

По изложената аргументация съдът намира, че приложимото право на заявената с исковата молба претенция по аргумент от Регламент „Рим I" е българското.

В тежест на ищеца е да докаже фактите, на които основава исканията си, включително, че ищецът е застраховател по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на влекач марка „Мерцедес“, модел „Актрос“ с рег. № .................., валиден към датата на произшествието; че за ремаркето има договор за застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, валиден към датата на ПТП; че е настъпило застрахователно събитие (ПТП) по описания в исковата молба начин, време и място, включително, както и че произшествието представлява покрит застрахователен риск; че са причинени имуществени вреди от деликта на пострадалото МПС, техният вид и стойност, както и причинно - следствената връзка между деянието и вредите; изпълнение на задължението за заплащане на застрахователно обезщетение от ищеца в размер на 100% от щетите. Ищецът трябва да докаже, че е изплатил застрахователно обезщетение за причинените от деликта вреди в посочения размер. В негова тежест е и да докаже изискуемост на главното вземане (изпадането на ответника в забава), чрез изпращането на покана и изтичането на срока за плащане.

В тежест на ответника, при доказване на горните обстоятелства, е да докаже плащане на предявеното регресно вземане, както и направените от него възражения, вкл. че действителната стойност на вредите е в по-малък от търсения/действителния размер.

За безспорни между страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, следва да се отделят следните обстоятелства: че между ответника и собственика на ремарке с рег. № ............... е налице валидна към датата на твърдяно ПТП полица по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“; че ищецът е застраховател по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ влекач марка „Мерцедес“, модел „Актрос“ с рег. № .................., валиден към датата на произшествието; че на 24.06.2019г., в гр. Амберг, Република Германия, се е случило ПТП, причинено виновно от водача на влекач марка „Мерцедес“, модел „Актрос“ с рег. № .................., с прикрепено ремарке с рег. № ..............., застраховано при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, който при извършване на маневра удря паркиралия л.а. „Мерцедес Бенц GD 290“ с рег. № .................., представляващо покрит застрахователен риск; че ищецът е заплатил на 13.12.2019г. 100% обезщетение за вредите по л.а. „Мерцедес Бенц GD 290“ с рег. № .................. по предявена по претенция Зелена карта BECS в левова равностойност от 7127.67 лева по щета № 0000-1909-19-604717г.; че ищецът е поканил ответника да плати ½ част от платеното от него обезщетение, а именно сума в размер на 3563.83 лева, но ответникът е отказал плащане.