Решение № 1288 от 09.11.2020, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

Номер 1288

09.11.2020 г.

Град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Бургас

V въззивен граждански състав

На 05.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Вяра И. Камбурова

Галя В. Белева

Александър Д. Муртев като разгледа докладваното от Вяра И. Камбурова Въззивно гражданско дело № 20202100502142 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 ГПК и е образувано по въззивна жалба вх.

№25419/06.07.2020г., подадена от,,БЪЛГЕРИЪН УАЙТ ШЕЛС“ ООД, ЕИК 201755947, ответник, със седалище и адрес на управление:гр.Пловдив, ул.,,Сливница“ №6А, ет.6, офис 12, представлявано заедно и поотделно от управителите Светозар Василев Василев и Атанаска Георгиева Антонова, чрез адв.Ненчо Такев-АК-Пловдив, срещу Решение №1331/17.06.2020г., от 17.06.2020г., постановено по гр.д.№177/2020г. по описа на Районен съд- Бургас.

С посоченото решение, Бургаският районен съд е осъдил ,,БЪЛГЕРИЪН УАЙТ ШЕЛС“ ООД да заплати на А. Г. А. , ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 941.72 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за периода 27.03.2018г.-18.11.2019г. /за 2018г.-10.2% върху основното възнаграждение от 510 лева и за 2019г. -10,8% върху основното възнаграждение от 560 лева/, сумата 582.14 лева, обезщетение по чл.222,ал.1 от КТ за оставане на ищеца без работа, в размер на едно брутно трудово възнаграждение, ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба-13.01.2020г. до окончателното им плащане.

Със същото решение, съдът е осъдил ответното дружество да заплати на Ася Георгиева А., сторените по делото съдебно- деловодни разноски в размер на 436.70лв., както и да заплати по сметка на БРС, сумата от 300лв. - държавна такса и възнаграждение на вещо лице.

Жалбоподателят счита, че атакуваното решение е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила и се иска неговата отмяна.

На първо място се излагат аргументи във връзка с приложение разпоредбата на чл.12, ал.4 и ал.5 от НСОРЗ. Посочва се, че за работодателя съществувала правна възможност, с 1

Вътрешните правила за организация на работната заплата, да конкретизира критериите за определяне допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, което не следвало да бъде под законовия минимум от 0.6% за всяка прослужена година.

Твърди се, че ищцовата страна не е ангажирала доказателства в хода на производството по делото, от които да се установят конкретните трудови функции на заеманите длъжности. Посочва се, че опитът, натрупан на различните позиции, не следвало да бъде приет като сходен. В тази връзка е направен сравнителен анализ на длъжностите по Клас 3, Подклас 31 и Клас 9, Подклас 92 по НКПД. Излагат се подробни съображения в тази насока. Цитира се съдебна практика.

Изразява се несъгласие и с извода на съда относно претенцията за заплащане на обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ. Жалбоподателят подчертава, че за процесния период, въззиваемата получавала обезщетение по чл.54а от КСО за безработица. Намира за недопустимо кумулирането на две обезщетения на едно и също основание /Решение№5338 от 12.05.2008г. на ВАС по адм.дело№1390/2008г./.

Иска атакуваното решение да бъде отменено и съдът да постанови ново, с което бъдат отхвърлени предявените искови претенции. Претендират се направените пред настоящата инстанция разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивна жалба от адв.Тодор Ненчев – процесуален представител на А. Г. А. , с който се оспорва въззивната жалба изцяло. Въззиваемата А. намира атакуваният съдебен акт за правилен и законосъобразен, постановен в съответствие със събраните по делото доказателства. Счита подадената въззивна жалба за неоснователна, като се моли за нейното отхвърляне.

Твърди се, че първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка съобразно събраните по делото доказателства, като е достигнал до правилни правни изводи.

Посочва се, че видно от съдържанието на сключения между страните трудов договор №123 от 27.03.2018г., работодателят се задължавал да заплаща на работника/служителя, допълнително възнаграждение от 0.6% за всяка година професионален опит /т.5 от договора/, което се явявало по-благоприятно условие от предвиденото във Вътрешните правила за организация на работната заплата в ответното дружество. Цитира се разпоредбата на чл.66 от КТ.

Навеждат се доводи, че от приложените по делото писмени доказателства /трудова книжка, трудови договори, извадки от фирмени досиета в ТР/, се установявало, че въззиваемата заемала длъжност със същата или сходна специфика като тази във въззивното дружество. Излага се становище, че именно поради предходната си длъжностна характеристика и натрупан професионален опит и стаж, А. била наета на работа на трудов договор в ,,БЪЛГЕРИЪН УАЙТ ШЕЛС“ООД.

Заявява се, че трудовото правотношение между страните било прекратено на основание чл.328 от КТ/съкращаване на щата/, поради което работодателят дължал обезщетение на работника в размер на брутното трудово възнаграждение за един месец.

Оспорва се възражението на въззивника, че работодателят не дължал обезщетение на ищцата /въззиваема/, тъй като последната била регистрирана в Бюрото по труда и 2 получавала обезщетение за безработица.

Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират се направените пред настоящата инстанция разноски.

Въззивникът не се явява в съдебно заседание. За въззиваемия се явява адв.Ненчев, която поддържа въззивната жалба.

Въззивната жалба е постъпила в срока по чл.259, ал.1 ГПК, подадена е от страна, имаща правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение и следователно същата е допустима за разглеждане по същество.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, на осн. чл.269 ГПК намира, че същото е валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона намира следното:

В исковата молба ищецът твърди, че с ответника са се намирали в трудови правоотношения, считано от 27.03.2018 г. До 18.11.2019г., като А.А. е заемала длъжността „работник риболов“ и е изпълнявала дейност, свързана с технологичния процес на почистване и преработка на бели черноморски миди и рапани. Твърди, че видно от извлеченията от трудовата й книжка, ищцата е изпълнявала сходна или със същия характер работа по смисъла на чл.12, ал.4, т.1 от НСОРЗ при работата си при предходни работодатели. Счита, че на основание т.5 от трудовия договор между страните , ищцата има право на допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, който за 2018г. възлиза на 10,2%, а за 2019- 10,8% или общият дължим размер на дължимото възнграждение е в размер на 1103,22 лв. Излага становище, че са налице предпоставките на чл.12, ал.4, т.1 от НСОРЗ, тъй като ищцата в продължение на 17 години и 6 месеца е упражнявала длъжност или професия със същия или сходен характер. Посочва още, че ответникът й дължи заплащане на трудово възнаграждение в размер на 1611,68 лв. за периода 01.09.-18.11.2019г., както и че на основание чл.222, ал.1 от КТ, ответното дружество й дължи обезщетение в размер на едномесечното брутно трудово възнаграждение, т.с. сумата от 620,48 лв.

Ответникът с отговора на исковата молба е изразил становище за неоснователност на исковете, като не оспорва факта за наличие на трудово правоотношение между страните, но счита, че допълнително възнаграждение за трудов стаж се дължи само за отработеното време при този работодател. Заявява, че длъжността на която е била назначена ищцата е съвсем ралзина от тези, които е заемала А. при предходните си работодатели. Счита, че щом ищцата получава обезщетение за безработица, то тя не може да иска и обезщетение по чл.222 КТ.

Страните ангажират доказателства в подкрепа на становищата си. Представени са писмени доказателства, ангажирана е съдебно-счетоводна експертиза.

Исковата претенция за заплащане на трудово възнаграждение за периода 01.09.2019г.

3

– 18.11.2019г. е оттеглена, поради което производството в тази част е прекратено. Налице е изменение в размера на претенцията за заплащане на допълнително трудово възнаграждение, като същият е намален от 1103,22 лв. на 941, 72 лв., а претенцията по чл.222, ал.1 КТ е намалена от 620,48 лв. на 582,14лв.

Предявените искове са с правно основание чл.128, т.2 вр.чл.12, ал.4, т.1 от НСОРЗ и чл.222, ал.1 от КТ.

По делото безспорно е установено съществуването на трудово правоотношение между страните. Представен e трудов договор № 123/27.03.2018г. сключен между страните според който А.А. е назначена на длъжност „работник риболов“, с шифът по националната класификация на професиите и длъжностите –9216-0003, на 8-часов работен ден, със срок за изпитване – 6 месеца. Уговореното възнаграждение е в размер на 510 лв., а за допълнително възнаграждение – 0,6% за всяка година професионален опит.

Представена е заповед 106/13.11.2019г., с която считано от 18.11.2019г., трудовото правоотношение между страните е прекратено.

Представени са трудови договори, длъжностна характеристика, и извлечение от трудовата книжка на ищцата, от които се установява трудовата й ангажираност при различни работодатели преди сключване на процесния трудов договор.

Представена е регистрационна карта от Бюро по труда към Агенция по заетостта, от която е видно, че към датата на подаване на исковата молба, ищцата не е заета по трудов договор. Видно от разпореждане № 021-00-4785 от 27.11.2019г., на А.А. е определено парично обезщетение за безработица, считано от 18.11.2019г. до 17.11.2020г.

По делото е изслушано заключението на вещото лице по назначената съдебносчетоводна експертиза, според която размерът на дължимото допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за 2018г. е в размер на 427, 64 лв, а за 2019г. – 514,08 лв. Вещото лице е констатирало, че трудовият стаж на А. на сходна или със същия характер работа е 18 години и 6 месеца. Паричният размер на обезщетението по чл.222, ал.1 КТ, дължимо от работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение е в размер на 582,14 лв.

По отношение на иска с правно основание чл.128, т.2 КТ настоящата инстанция намира следното:

Допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит съгласно разпоредбата на чл. 12 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата се заплаща в процент върху основната заплата, определена с индивидуалния трудов договор.

Това трудово възнаграждение по смисъла на чл. 6, ал. 1 от същата Наредба има задължителен и постоянен характер и трябва да се заплаща винаги, когато са налице законоустановените условия за получаването му. По силата на чл. 66, т. 7 от КТ това 4 възнаграждение задължително трябва да се уговори от страните в трудовия договор, което е налице в настоящия случай, тъй като разпоредбата на чл.5 договора гласи, че такова възнаграждение се дължи за всяла година професионален опит. Дори и да липсва подобна клауза, когато са налице законови основания за изплащането на това възнаграждение, то работникът не може да бъде лишен от него.

Съгласно ал. 2 и ал. 4 от Наредбата за придобит трудов стаж и професионален опит се зачита стажът, признат по реда на Кодекса на труда за времето през което работникът е работил в предприятието, както и трудовият стаж, придобит в друго предприятие по смисъла на § 1 от ДР на КТ на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. Предвиден е и минимален размер на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, който е в размер на 0,6 на сто за всяка година придобит трудов стаж. Условията, при които се зачита сходството на професията, съобразно характера на работата спрямо определената длъжност се определят с вътрешни правила за организация на работната заплата в предприятието, съгласно чл. 12, ал. 5 от НСОРЗ.

По делото са представени Вътрешни правила за организация на работната заплата в „БЪЛГЕРИЪН УАЙТ ШЕЛС“ ООД, като от разпоредбата на чл.8, т.1 се установява, че за трудов стаж и професионален опит се признава само трудовия стаж, придобит от работника по време на трудовото му правоотношение с ответното дружество. Съдът не споделя доводите на въззивника, че с Вътрешните правила за организация на работната заплата, работодателят може да конкретизира критериите за определяне допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, което обаче не може да бъде под законовия минимум от 0.6% за всяка прослужена година. На работодателя е предоставено правото с вътрешните си правила за рфаботна заплата да може да конкретизира критериите при определяне на сходността на длъжността или професията, в изпълнение на която е натрупан трудовия стаж, но не и изначално да изключи натрупания извън предприятието на работодателя трудов стаж, както е в процесния случай.