Решение № 14201 от 15.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14201 гр. София, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА АНД.

ХАДЖИМАРИНСКА при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА Гражданско дело № 20211110152480 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД срещу А. Г. Г., Д. Т. С., Б. Т. И. и Ц. Т. И., с която са предявени при условията на пасивно субективно и обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за общи суми, както следва: сума в размер от 401,80 лв. – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през периода от м.05.2017г. до м.05.2018г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, *******, аб.№ *****, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 9.09.2021г. до окончателното плащане, и сума в размер от 114,88 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2018г. до 23.08.2021г., претендирани разделно от ответниците при квоти за А. Г. Г. - 3/6 части, а за останалите – по 1/6 част всеки.

В исковата молба, допълнително уточнена, ищецът излага, че А. Г. Г. и Т.

Д. И. са придобили в съсобственост процесния недвижим имот и в качеството 1 си на съсобственици на същия през исковия период са били клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което са били обвързани от договор за продажба при Общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди, че за имота е била доставяна топлинна енергия, цената за която е била платима месечно, като падежите за плащане са определени в съответните приложими към договора Общи условия.

Поддържа, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ стойността на потреблението е била начислявана по прогнозни месечни вноски, като в края на всеки отоплителен сезон са били изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово разпределение на доставяната топлоенергия в сградата етажна собственост по местонахождение на имота. Посочва, че потребителите не са изпълнили задълженията си за заплащане цената на доставената топлинна енергия, като поради забавата за плащане дължат и мораторна лихва върху главницата след изтичане на установения в Общите условия падеж. След смъртта на длъжника Т. Д. И. неговите задължения са преминали в правната сфера на наследниците му по закон – ответниците Д. Т. С., Б. Т. И. и Ц. Т. И.. С тези доводи ищецът обосновава правния си интерес от търсената искова защита, като претендира за осъждане на ответниците за дължимите суми.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците А. Г. Г., Д. Т. С. и Б. Т. И. не са подали отговор на исковата молба. Същите не се явяват в проведените съдебни заседания, нито са заявили искане за разглеждане на делото в тяхно отсъствие, след като са били надлежно уведомени за последиците от процесуалното си бездействие, а именно възможността за постановяване на неприсъствено решение.

С исковата молба, както и в последното проведено съдебно заседание от страна на ищеца чрез процесуалния му представител е направено искане за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът като съобрази, че с оглед пасивното процесуално поведение на ответниците А. Г. Г., Д. Т. С. и Б. Т. И. се явяват изпълнени в тяхната съвкупност предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК, както и че при събраните по делото доказателства предявените срещу тях искове са вероятно основателни, намира, че следва да се произнесе с неприсъствено решение съобразно направеното в този смисъл искане от ищеца, като исковете спрямо тези 2 ответници бъдат изцяло уважени.

По отношение на ответника Ц. Т. И. съдът намира, че не са налице процесуалните предпоставки за постановяване на неприсъствено решение. От негова страна е постъпила молба, с която заявява, че е направил отказ от наследството на Т. Д. И., което обстоятелство се установява от представено с молбата съдебно удостоверение, издадено от СРС, 181 с-в, за вписан такъв отказ в особената книга на съда под № 2795/19.12.2024г. Съобразявайки последиците на така извършения отказ, съдът приема, че спрямо Ц. Т. И. не се установява наследствено правоприемство от Т. Д. И. (починал на 5.12.2020г. по данни от представено удостоверение за наследници), като основание за задължаване правната сфера на този ответник с пасивите на наследството, част от които са начислените от ищеца дължими суми за цена на топлинна енергия и лихва за забавеното й плащане. Следователно Ц. Т. И. не е пасивно материално легитимиран да отговаря за задълженията за исковите суми, поради което по отношение на него исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят.

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в тежест на ответниците А. Г. Г., Д. Т. С. и Б. Т. И. следва да бъдат възложени сторените от ищеца деловодни разноски, съразмерно на уважената част от исковете.

Ищецът претендира и доказва да е направил разноски за държавна такса в размер от 50 лв., за издаване на съдебни удостоверения в размер от 10 лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер от 200 лв., определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване липсата на фактическа и правна сложност на делото, или общо 260 лв., от които по съразмерност и при отчитане квотите им в отговорността ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят съответно А. Г. Г. – 108,32 лв., с равностойност по фиксинг на БНБ 55,38 евро, a Д. Т. С. и Б. Т. И. – всеки по 54,17 лв., с равностойност по фиксинг на БНБ 27,70 евро.

Ответникът Ц. Т. И. не претендира, нито доказва сторени разноски, поради което такива не му се следват.

С тези мотиви, съдът

РЕШИ:

3

ОСЪЖДА А. Г. Г., ЕГН **********, адрес: гр. София, **********, Д. Т.

С., ЕГН **********, адрес: гр. София, ************, и Б. Т. И., ЕГН **********, адрес: гр. София, *************, да заплатят в условия на разделност на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, по искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, обща сума в размер от 334,83 лв. – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през периода от м.05.2017г. до м.05.2018г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, *******, аб.№ *****, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 9.09.2021г. до окончателното плащане, от която А. Г. Г. – 200,89 лв., а Д. Т. С. и Б. Т. И. – по 66,97 лв. всеки , и обща сума в размер от 95,72 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2018г. до 23.08.2021г., от която А. Г. Г. – 57,44 лв. , а Д. Т. С. и Б. Т. И. – по 19,14 лв. всеки , като ОТХВЪРЛЯ исковете в частта спрямо Ц. Т. И., ЕГН **********, адрес: гр.

София, *************, за разликата над присъдените общи суми до претендираните суми от 401,80 лв. – главница, и 114,88 лв. – мораторна лихва.

ОСЪЖДА А. Г. Г., ЕГН **********, адрес: гр. София, **********, да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 55,38 евро – деловодни разноски.

ОСЪЖДА Д. Т. С., ЕГН **********, адрес: гр. София, ************, и Б. Т. И., ЕГН **********, адрес: гр. София, ***********, да заплатят на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, всеки от тях сума от по 27,70 евро – деловодни разноски.

Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД като трето лице - помагач на страната на ищеца.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4