Решение № 293 от 18.11.2025, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 293 гр. Перник, 18.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Въззивно гражданско дело № 20251700500617 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435-438 ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 5880/22.09.2025 г., подадена от Б. П. А. от ***, с ЕГН:********** чрез адвокат Ц. Т. от САК срещу изпълнително действие по изпълнително дело № 585/2015 г. по описа на ЧСИ С.Б., с рег. № *** и район на действие Окръжен съд – Перник, а именно: запор върху пенсия/добавка към нея, наложен със запорно съобщение с изх. № 44469/01.08.2025 г., изпратено до третото задължено лице Национален осигурителен институт (НОИ).

Жалбоподателят прави оплаквания, че не бил уведомен пряко от ЧСИ със запорно съобщение, а научил за запора чрез уведомително писмо от НОИ, получено на 11.08.2025 г.

Основното му възражение е за несеквестируемост на дохода му като твърди, че наложената удръжка от 330.74 лв. от общата му пенсия (753.45 лв.), считано от 01.09.2025 г., била незаконосъобразна. Пенсията му от 753.45 лв. била под нормативно установения несеквестируем минимален месечен доход за страната, който за 2025 г. бил 1077 лв. (според постановление № 359/2024 г. и чл. 446 от ГПК). Общият му месечен доход (пенсия, социална помощ и трудово възнаграждение) също не надхвърлял 1077 лв., което правело целия му доход несеквестируем за принудително изпълнение. Получавал и други доходи – месечна социална помощ (44.66 лв.) от Дирекция „Социално подпомагане“, която също била несеквестируема (чл. 446а ГПК), както и доход по трудов договор, който варирал, но нетно 1 не надхвърлял 209 лв. твърди, че ЧСИ посочил като осигурителен доход за м. юни 2025 г. сума (654.29 лв.), която всъщност била обезщетение за временна нетрудоспособност (болнични). Тези обезщетения по естеството си били несеквестируем доход (чл. 446а, ал. 2 ГПК). В нарушение на закона ЧСИ, въпреки че бил запознат с ниския му доход (чрез справки от НОИ и работодателя), наредил на НОИ да извърши удръжка в определен размер, което било незаконосъобразно насочване на изпълнението върху доход, предназначен за издръжка.

В срока по чл. 436, ал. 3, изр. 1 ГПК насрещната страна – „Агенция за събиране на вземания“ ООД с ЕИК:201318404 не подала писмени възражения срещу жалбата.

Съобразно чл. 436, ал. 3, изр. 2 ГПК частният съдебен изпълнител С.Б. е депозирал мотиви, обосноваващи неоснователност на жалбата.

Окръжен съд – Перник, в настоящият си съдебен състав, след като по реда на чл. 437 ГПК прецени доводите на страните и доказателствата по делото, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в законоустановения двуседмичен срок за обжалване по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна (длъжника в изпълнителното производство), имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител съгласно чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК (насочване на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо), а разгледана по същество намира жалбата за основателна поради следните съображения:

От материалите по приложеното изпълнително дело № 585/2015 г. по описа на ЧСИ С.Б., с рег. № *** и район на действие Окръжен съд – Перник се установява, че същото е образувано на 07.04.2015 г. по молба на „Агенция за събиране на вземания“ ООД и приложен към нея изпълнителен лист от 26.03.2015 г., издадено по гр. дело № 1733/2015 г. по описа на Районен съд – Перник, по силата на който Б. П. А. е осъден да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, както следва: сумата от 873.57 лв., представляваща главница по запис на заповед, издаден на 28.04.2011 г., предявен за плащане на 28.04.2011 г., прехвърлен с джиро, с място на издаване ***; законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 23.05.2015 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 25 лв. – държавна такса и сумата от 200 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

В хода на изпълнителното производство, до длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, лично връчена му на 26.05.2015 г., наложен е запор на трудовото му възнаграждение и лек автомобил.

От взискателя са подавани молби за различни изпълнителни способи, като с последната такава е изискано от ЧСИ да направи справка за регистрирано валидно трудово правоотношение или пенсия, като при наличие на предпоставките същите да бъдат запорирани.

След направени справки на дата 24.07.2025 г. за наличен трудов договор и получавана пенсия от длъжника е установено, че длъжникът има регистриран трудов договор в „*** с 2 осигурителен доход за месец юни 2025 г. в размер на 654.29 лв., както и че получава пенсия в размер на 753.45 лв.

На 01.08.2025 г. до ТП НА НОИ - гр. Перник е изпратено запорно съобщение за налагане на запор върху получаваната от длъжника сума, в което е посочено, че длъжникът Б. А. има регистриран трудов договор, като в ЗС е посочен и последния осигурителен доход за 06 месец в размер на 654.29 лв. Посочено е че удръжките следва да се правят при спазване на правилата по чл. 446 от ГПК във вр. с т. 3 от ТР 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС.

С писмо на ТП на НОИ – Перник изх. № 3010-13-1191 Н1 от 07.08.2025 г., ЧСИ С.Б. е уведомен, че на основание чл. 508, ал. 1, т. 1 ГПК върху пенсията/добавката на Б. П. А. е наложен запор като удръжката е определена в размер на 330.74 лв. съгласно чл. 446, ал. 1 ГПК и при съобразяване с тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС. ТП на НОИ – Перник е представило и списък на пенсионерите с удържани сума за 09.2025 г. по запорни съобщения на ЧСИ, в който фигурира и Б. П. А. с удържана сума 330.74 лв.

От представените с жалбата извлечения от сметката на Б. П. А. в „Първа инвестиционна банка“ АД е видно, че постъпленията по сметката са, както следва: за месец юни 2025 г.: сумата от 693.78 лв. – пенсия; 44.66 лв. – социално помощи и 86.79 – обезщетения от НОИ; за месец юли 2025 г.: сумата от 753.45 лв. – пенсия и 44.66 лв. – социално помощи; за месец август 2025 г.: сумата от 753.45 лв. – пенсия и 44.66 лв. – социално помощи.

Съгласно удостоверение на „*** изх. № 2/18.08.2025 г. получаваното от Б. П. А. нетно трудово възнаграждение е в размери, както следва: за месеците февруари и март 2025 г. – по 209.51 лв.; за месец април 2025 г. – 162.29 лв.; за месец май 2025 г. – 0 лв.; за месец юни 2025 г. – 109.75 лв. и за месец юли 2025 г. – 209.51 лв.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

Несеквестируемостта защитава имуществените обекти, които са необходими за издръжката на длъжника и неговото семейство.

Несеквестируем доход по смисъла на чл. 446 ГПК, са възнагражденията за труд, както и пенсията, които са в размер под минималната работна заплата, т.е. паричното вземане за трудово възнаграждение или друго възнаграждение, както и върху пенсията, е частично несеквестируемо.

Процесуалната норма на чл. 446 ГПК предвижда изрично определени вземания на длъжника в производството (вземане по трудово правоотношение, по гражданско правоотношение, по което се престира трудов резултат, по осигурително правоотношение), срещу които при наличието на определени предпоставки възниква процесуална забрана за принудително изпълнение (пълна несеквестируемост), съответно процесуално задължение за осъществяване на изпълнение в предварително установени в чл. 446, ал. 1, т. 1-т. 4 ГПК граници (частична несеквестируемост). Съдебната практика е единна, че съгласно чл. 446, 3 ал. 1 ГПК (изм. ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 1.03.2008 г.) трудовото възнаграждение и въобще всяко възнаграждение за труд, както и пенсията са частично секвестируеми, т.е. наложеният върху тях запор обхваща само секвестируемата част.

В случаи като настоящия, когато длъжникът има доход от два или повече източника, от значение е общият размер на доходите му, т.е. преценката за размера, спрямо който се прилагат разрешенията на чл. 446, ал. 1, т. 1-3 ГПК, се прави не поотделно за всеки доход, а след сумиране на „всички доходи“, по арг. от чл. 446, ал. 3 ГПК. Следователно, за разрешаване въпроса за несеквестируемата част на доходите на длъжника Б. П. А., следва да се имат предвид както получаваната от него пенсия, така и трудовото му възнаграждение – общият им месечен размер, което е в синхрон с постановките, дадени с тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК.

В настоящата хипотеза е видно, че размерът на удръжката на длъжника за сумата от 330.74 лв. е изчислен въз основа на сумиране на получаваната от него пенсия от 753.45 лв. и брутно трудово възнаграждение от 654.29 лв. (общо 1 407.74 лв.), която обща сума надвишава минималната работна заплата за страната от 1 077 лв. именно със сумата от 330.74 лв.

Следва обаче да се има предвид, че секвестируемата част се изчислява на база нетното трудово възнаграждение съгласно чл. 446, ал. 2 ГПК – след приспадане на дължимите данъци и задължителни осигурителни вноски, а не въз основа на брутното, както е направено в случая. По делото няма данни, съдебният изпълнител да е изискал и съответно получил информация относно нетното трудово възнаграждение на длъжника, а от представеното от жалбоподателя удостоверение на неговия работодател – ***, с изх. № 2/18.08.2025 г. се установява, че получаваното от Б. П. А. нетно трудово възнаграждение е в размери не повече от 209.51 лв. месечно, а конкретно за месец юни 2025 г. е в размер на 109.75 лв. При това положение, сумарно получаваната от длъжника пенсия и нетно трудово възнаграждение не надхвърлят размера на минималната работна заплата (1 077 лв.), която е абсолютно несеквестируем доход, с оглед и на което не е налице секвестируема част върху която да бъде насочено принудителното изпълнение.

По така изложените съображения, съдът приема, че действията на ЧСИ С.Б. по насочване на изпълнението чрез налагане на запор върху несеквестируемо вземане на длъжника Б. П. А. са незаконосъобразни, поради което подлежат на отмяна, както и наложения запор, а събраните въз основа на него суми подлежат на връщане на длъжника.

Водим от горното, настоящият съдебен състав на Окръжен съд – Перник РЕШИ:

Отменя по жалба вх. № 5880/22.09.2025 г., подадена от длъжника Б. П. А. с ЕГН:**********, действията на съдебния изпълнител по изпълнително дело № 585/2015 г. по описа на ЧСИ С.Б., с рег. № *** и район на действие Окръжен съд – Перник, изразяващи се в насочване на изпълнението върху несеквестируемо имущество чрез налагане на запор 4 върху пенсия/добавка към нея, наложен със запорно съобщение с изх. № 44469/01.08.2025 г., изпратено до третото задължено лице - Национален осигурителен институт като е направена удръжка в размер на 330.74 лв. (писмо на ТП на НОИ – Перник изх. № 3010-13-1191 Н1 от 07.08.2025 г.).

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 293 гр. Перник, 18.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Въззивно гражданско дело № 20251700500617 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435-438 ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 5880/22.09.2025 г., подадена от Б. П. А. от ***, с ЕГН:********** чрез адвокат Ц. Т. от САК срещу изпълнително действие по изпълнително дело № 585/2015 г. по описа на ЧСИ С.Б., с рег. № *** и район на действие Окръжен съд – Перник, а именно: запор върху пенсия/добавка към нея, наложен със запорно съобщение с изх. № 44469/01.08.2025 г., изпратено до третото задължено лице Национален осигурителен институт (НОИ).