Решение № 55 от 19.03.2026, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Кюстендил, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав М. Начев

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова при участието на секретаря Симона Р. Цикова като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско дело № 20241500500625 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.258 и сл.ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв.Ю. С., като пълн-к на Р. П. Д., ЕГН **********, с адрес: с.С., общ.Плевен, обл.Плевен, ул.*** и С.

П. К., ЕГН **********, с адрес: с.Ч.б., общ.Дупница, обл.Кюстендил, ул.***** и адрес за призоваване гр.Дупница, обл.Кюстендил, ул.“Солун“№2, ет.3,кантора 18 срещу постановеното решение №258/28.05.2024г. от Дупнишкия районен съд, в частта в която е отхвърлен, като неоснователен предявеният от жалбоподателките отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, за признаване за установено по отношение на Е.

Й. И., ЕГН **********, и К. Й. И., ЕГН ********** че последните не са собственици на разликата над 1/8 ид. част до ½ ид.ч., от: 1. Имот с планоснимачен № 51, за който е отреден парцел V, попадащ в квартал 5 по регулационния план на с.Г., общ.Дупница, утвърден със Заповед № 7297/30.09.1944г., с площ за целия имот от 849 кв.м., с отпаднало отчуждително действие на плана по отношение на бившите придаваеми се и отчуждаеми се от имота места, неприложен по отношение на същите места; 2.

Имот с планоснимачен № 48, за който е отреден парцел II, в квартал 5 по регулационния план на с.Г., общ.Дупница, утвърден със Заповед № 7297/30.09.1944г., с отпаднало отчуждително действие на плана по отношение на бившите придаваеми се и отчуждаеми се от имота места, неприложен по отношение на същите места, с площ за целия имот от 2276 кв.м., както и от построената в имота паянтова жилищна сграда; 3. Имот с планоснимачен № 42, за който е отреден парцел IV, попадащ в квартал 4 по регулационния план на с. Г., общ. Дупница, обл. Кюстендил, утвърден със Заповед № 7297/30.09.1944 г., с площ за имота по сега съществуващите му имотни граници от 323 кв.м., след отчуждаване за улица с осови точки 34, 35 и 36 на площ от 106 кв. м., с приложена на място улична регулация и построената в имота паянтова жилищна сграда. В жалбата се съдържа искане за отмяна на 1 решението в посочените части и уважаване на предявените искове, като едновременно с това бъде уважена претенцията за отмяна на констативни нотариални актове: нотариален акт №79, том ІІ, дело №261/2018г., на Нотариус Е.К. , нотариален акт №88, том ІІ, дело №261/2018г. Нотариус Д.Г., нотариален акт №87, том ІІ, дело №260/2018г.- нотариус Д.Г. , с който се признати собственически права на ответниците върху горепосочените недвижимости, в обем над 1/8 ид.ч. до претендираната ½ ид.ч.Претендират се и разноски.

С постановеното допълнително решение №572/12.11.2024г. се отхвърля искане по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на нотариален акт №87, том ІІ, дело №260/2018г. Нотариус Д.Г., с който Е. Й. И. и К. Й. И. са признати за собственици при равни права на основание давностно владение на упи №V51, в кв.5 по плана на с.Г., нотариален акт №88, том ІІ, н.д.№261/2018г.

Нотариус Д.Г., с който Е. Й. И. и К. Й. И. са признати за собственици при равни права на основание давностно владение на упи ІV-42,в кв.4 по плана с.Г., ведно с построената в имота паянтова сграда и нотариален акт №79, том ІІ, дело №261/2018г. Нотариус Ев.К., с който Е. Й. И. и К. Й. И. са признати за собственици на основание давностно владение на 1906/2276 кв.м. ид.ч. от УПИ пл.№48, за който е отреден парцел ІІ, в кв.5 по плана на с.Г., с площ 1906 кв.м , ведно с построената в имота паянтова жилищна сграда , за разликата от 1/8 ид.ч. до претендираната отмяна за размер от 1/2 ид.ч.

Искането се основава на следните обстоятелства- По делото е разпитани свидетели - близък родственик и на двете страни – свид.Д.К., син на В. – една от сестрите на С. и И. наследодатели съответно на страните, който разказва пред съда, че неговият дядо К. – К.М., имал на три места имоти в с.Г.., описвайки тяхното местоположение и то в съответствие с местоположението на процесните имоти.Показанията на този свидетел според въззивника следва да бъдат кредитирани и в частта, в която той разказва, че неговият дядо – баща на неговата майка, е дал на момичетата ( знае го от майка си) когато са се оженили имоти в полето, на четири места, по декар, а на синовете имотите в селото – процесните три имота.Тези имоти са ползвани от двамата братя С. и И. - негови вуйчовци, в съответствие с волята на техния баща.Както от показанията на този свидетел, така и от показанията на свид.Д.Х. било доказано, че никой не е пречел на владението на двамата братя, осъществено върху тези имоти, по отношение на всеки от тях, по половина, подчертани са показанията на свидетелите в частта, относно липсващи от З. и В. претенции за тези имоти, които,свидетелите не са виждали да работят имотите или да живеят в къщата.В потвърждение на показанията на свидетелите се сочи заключението на вещото лице, което при огледа на място е установило, че имотите са разпределени на две части, а не на четири.Доколкото имотът е наследствен и е налице съвладение, то същото е осъществявано само от синовете на общия наследодател, собственик К.Х.С., а не от всичките му четирима наследника.Правния извод за съвладение от всички наследници на К.Х.С. се оспорва, като необоснован.Доколкото, в периода до 2017г. наследодателите на ищците са имали безпрепятствен достъп до собствените имоти,а спорове възникнали едва след смъртта на С.И.К. и Й.И.К., то изводът, че не било доказано извършване на действия, сочещи по явен и недвусмислен начин отричане на владението на останалите съсобственици също се оспорва, като необоснован.Действия по отблъскване на владението им, осъществявано лично и чрез трето лице – тяхната майка, не били установени.Жалбоподателите изразяват убеждение, че след като техният дядо С. К.Х. до смъртта си през 1998г. е владеел, като собствени ½ част от трите имота, а останалата ½ част е била на неговия брат И., то като негови наследници те са станали собственици на тази ½ част от имота.След смъртта на дядо си, те са продължили владение за себе си.Позовават се на обстоятелството, че дъщерята на С. Х. - К. е получила друг имот в селото, видно от показанията на свидетелите Д.Х. и Д.К.. С показанията на 2 свидетелите били установени обстоятелства, свързани с начина на подялба на имущество ,обичайни и характерни за разбиранията на населението в този регион.Традиционно имотите в които живеели родителите се предоставяли на техните синове, а дъщерите получавали мираз от останалите имоти от наследството.Така станало и при разпределение имотите между децата на С., за П. останала частта на баща му в селото , а за сестрата на П. – К. е даден друг имот. В съответствие с изложеното се оспорва извода, че дял от притежаваните от С. К.Х. недвижимости ¼ са получили наследниците му по закон -В.В. и И.В., по право на заместване на К. С.Г. – по 1/16 ид.ч. и за ищците 1/16 ид.ч.Жалбоподателите считат, че ответниците не се придобили по давност наследствените на ищците идеални части върху имотите поради което нотариалните актове, с които са удостоверени собственически права на ответниците върху тях за разликата над 1/8 ид.ч. до ½ ид.ч. подлежат на отмяна.

Препис от жалбата е връчен на ответниците Е. Й. И.,ЕГН ********** и К. Й. И., ЕГН ********** представлявани от адв.И. И..В законоустановения срок по делото не е подаден писмен отговор.Същевременно ответниците обжалват първоинстанционното решение, в частта в която са признати за установени собственически права на Р. П. Д., ЕГН ********** и С. П. К., ЕГН ********** до 1/8 ид.ч. от гореописаните урегулирани поземлени имоти и на основание чл.537, ал.2 ГПК са отменени нотариални актове №87, том ІІ, н.д.№260/2018г. Нотариус Д.Г., нотариален акт №88, том ІІ, дело 261/2018г.

Нотариус Д.Г. и нотариален акт №79, том ІІ, н.д.№261/2018г- Нотариус Е.К., в частта, в която Е. Й. И. и К. Й. И. са признати за собственици при равни права на основание давностно владение върху същите недвижимости, съответно и в частта за разноските.При безспорния факт, правилно установен от първоинстанционния съд, че К.Х.С. – К. (Н. ) Х. М. е бил собственик на процесните имоти/ записани и в разписния лист на с.Г. на негово име, както и, че страните по делото са негови наследници- правнуци, като преки наследници на неговите синове С. К.Х., починал на ***г. и И. К.Х., починал на ***г., наследен също и от дъщери В. К.А., починала на ***г. и З. К. Е., починала на ***г., останалите фактически и правни изводи в решението се оспорват.Поддържа се становище, че след смъртта на К.Х.С.- ***г.( всъщност **г. според удостоверени за наследници) в къщата ( находяща се в упи ІV-42) е останала да живее сина му И. К.Х. със семейството си, тъй като С. К.Х. си направил къща в Дупница и около 1960г. се преместил там.В периода от 1952г. до ***г. в къщата е живял само И. К.Х. и съпругата му, а след смъртта му там е живеел сина му С.И.К.( починал на **г , а другият му син Й.И.К.( починал на **г) - живеел в гр.София и често посещавал имотите.След тяхната смърт наследниците на Й.И.К. – Е. Й. И. и К. Й. И., продължили да стопанисват имотите и през 2018г. се снабдяват с нотариални актове на основание давностно владение за процесните три имота , находящи се в с.Г..През 2019г. майката на ищците – Р.С. К. завела гр.д.№1460/2019г. по описа на ДнРС с правно основание чл.124 ГПК, за процесните три имота, като представила нотариални актове , за признаването и за съсобственик на основание давност на ½ ид.ч. от процесните имоти, твърдейки, че е ползвала същите от 1965г., първоначално заедно със съпруга си П. С.К. до смъртта му през 1994г. , а след този момент и до сега вече 25 години, само лично, считайки описаните в нотариалните актове имоти за свои.Исковете били отхвърлени с влезли сила решения през 2023г., последвало това дело.Твърдението за извършена от К.Х.С. делба се оспорва ,като необосновано с оглед показанията на разпитания свидетел Д.К.( син на В.), сочещ, че делба е извършена приживе, за което свидетелят разбрал от майка си като се противопоставя твърдението в жалбата, че делба е била извършена приживе между наследнициет.Ответниците считат, че съдът не е анализирал събраните по делото доказателства правилно и достигнал до неправилния извод, че Е. Й. И. и К. Й. И. не са собственици на 1/8 ид.ч. от процесните имоти.Съдът 3 игнорирал показанията на свид.Й.А. и Е.З., установяващи, че единствено наследодателя на ответниците И. К. със семейството си е ползвал процесните имоти , само защото и двамата твърдят, че сградата, която са посещавали има само един вход съдът не е дал вяра на показанията им, съпоставени с показанията на свид.Д.Х., описващ сградата, както и парцела, като състоящи се от два входа, без да вземе предвид обстоятелството, че е налице противоречие в казаното от този свидетел и свид Д.К. относно ползването на имотите.Като необоснован се оспорва извода, че Е. Й. И. и К. Й. И. не са собственици на 1/8 ид.ч. от процесните недвижимости.

Като пропуск в решаващата дейност на съда са коментирани изводите, че процесните имоти не са изгубили съсобствения си характер и ответниците не се легитимират като собственици на идеална част от имотите, съответстваща на наследствения дял на ищците , като наследници на починалия на ***г. С. К.Х., по право на заместване от П. С.К., починал на 29.05.1994г. , поради недоказаност на твърдението , че ищците са владеели и наследствената част на останалите наследници на общия наследодател К.Х.С. и така са станали собственици на разликата от общо 1/8 ид.ч. до ½ ид.ч. от процесните имоте, се изтъква факта, че съдът не е взел предвид доводите им по повод представените доказателства, във връзка с водомера в имота.В жалбата са изложени и доводи във връзка с присъденото на ответниците адвокатско възнаграждение.С оглед разпоредбата на чл.36, ал.2 ЗА предвиждаща, че размерът на възнаграждението се определя в Договор между адвоката и клиента и не може да бъде по –нисък от предвидения в Наредбата на Висшия адвокатски съвет за този вид работа и предвиденото в чл.1 от Наредба №1/№9.07.2004г.( посл. Из. И доп. бр.88 от 04.11.2022г) , се поддържа становище, че размерът на дължимото възнаграждение се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор и не може да бъде помалък от определения в Наредбата минимален размер.В съответствие с изложеното е искане за отмяна на постановеното решението в горепосочените части.В жалбата се съдържа искане за заплащане на разноски, в размер на 1500.00 лв. за първата инстанция и допълнителните за въззивното производство.