Решение № 413 от 24.11.2022, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 413 гр. П., 24.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Церовска като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20225200500454 по описа за 2022 година

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №260108/17.12.2022г., постановено по гр.д.№406/2019г. по описа на РС- П. е осъден Н. Л. К., с ЕГН ********** от сО., община П., ул.“Л.

№3, да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, с ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“М.“ №19, представлявано от В.М.С. и Д.Н.Н. в качеството им на Главен изпълнителен директор и Изпълнителен директор, със съдебен адрес: гр.П., ул.“Е.Й.“ №3, чрез Л.Д.М.-П.- юрисконсулт, сумата от 904,36лв.- главница, договорна лихва в размер на 96,16лв., начислена за периода от 20.08.2018г. до 28.05.2019г., както и заемни такси в размер на 120лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано то датата на предявяване на исковата молба- 03.06.2019г., до окончателното изплащане на вземанията.

Осъден е Н. Л. К., с ЕГН ********** от сО., община П., ул.“Л. №3, да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, с ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“М.“ №19, представлявано от В.М.С. и Д.Н.Н. в качеството им на Главен изпълнителен директор и Изпълнителен директор, със съдебен адрес: гр.П., ул.“Е.Й.“ №3, чрез Л.Д.М.-П.- юрисконсулт, 1 сторените съдебно- деловодни разноски в размер на 700лв., която сума представлява сбор от депозит за назначаване на особен представител в размер на 300лв., депозит за назначаване на вещо лице по съдебно- счетоводна експертиза в размер на 100лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от адв.П. А.- А.особен представител на Н. Л. К..

Твърди се в същата, че постановеното решение е неправилно, незаконосъобразно и в нарушение на материалния закон.

В тази насока се приема, че от събраните по делото доказателства не се установява кредита да е станал предсрочно изискуем, за да може да се счете, че правото му на иск принадлежи.

Твърди се, че исковата претенция е недопустима, за търсене на целия размер на непогасена главница, поради липса на предсрочна изискуемост, тъй като последната периодична вноска по кредита е с падеж- 10.07.2020г.

Сочи се, че уведомлението за предсрочна изискуемост на главницата по процесния кредит не е достигнала до ответника, за да може да се твърди, че същата е предсрочно изискуема, а падежа на последната периодична вноска, все още не е настъпил към момента на завеждане на исковата молба, следователно искът е недопустим.

Относно искът за присъждане на 120лв. заемни такси, за събиране на сумите при изискуем кредит се приема, че също е недопустим и неоснователен. В този аспект се визира, че към момента на подаване на исковата молба, целия кредит все още не е изискуем, за да се начислява такава такса. Доказателства по делото не са представени за направени плащания по събиране на изискуемия процесен кредит от ищеца.

Искането е да се отмени изцяло обжалваното решение и се постанови съдебен акт, с който да отхвърли исковата претенция, като неоснователна и недоказана.

Моли се за присъждане на възнаграждение за представител, като особен представител пред въззивната инстанция.

В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК от другата страна в процеса- „Банка ДСК“ ЕАД, писмен отговор не е постъпил.

2

В съдебно заседание, жалбоподателят Н. Л. К., не се явява. Същата се представлява от особения й представител- адв.А.- А.. От страна на последната се моли да бъде уважена подадената въззивна жалба, като се отмени решението на първоинстанционния съд и се отхвърли предявения иск.

Ответникът по жалбата- „Банка ДСК“ ЕАД, законен представител не се явява. За същият се явява процесуалния му представител- юриск.МърховаПрисадникова. От страна на последната се оспорва подадената въззивна жалба, като неоснователна. Счита се, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Моли се за присъждане на разноски.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени в съвкупност и поотделно, съдът приема за установено следното:

Предявена е искова молба по смисъла на чл.240, във връзка с чл.86 от ЗЗД.

В исковата молба „Банка ДСК“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.„М.“№ 19, представлявано от В.М.С. и Д.Н.Н. в качеството им на Главен изпълнителен директор и Изпълнителен директор, със съдебен адрес: гр.П., ул. „Е.Й.“, № 3, чрез Л.Д.М.-П.- юрисконсулт срещу Н. Л. К., от сО., общ.П., ул. „Л. № 3, сочат, че на 10.07.2018г., между банкатаищец от една страна и ответника К. е сключен договор за кредит за текущо потребление, който е бил обезпечен със залог на вземане по сметка, с титуляр ответника К.. В исковата молба се сочи, че съгласно договора, ищците са предоставили на ответника кредит в размер на 946,00лв., със срок на издължаване- 24 месеца, с падежна дата 20-то число, считано от датата на усвояването на кредита. Ищщите твърдят, че главницата се олихвявала с променлив лихвен процент в размер на 13,45% годишно или 0,03 % дневно, формиран от стойността на индикатора „Среден лихвен процент по салда, по срочни депозити в лева за домакинства“. При нарушаване на условията на договора, в исковата молба се сочи, че К. е загубил правото да ползва преференции, изцяло или частично, на приложимия лихвен процент, който се увеличава, чрез увеличаване на надбавката.

В исковата молба се твърди, че ответникът е преустановил напълно обслужването на кредита, като последното погашение, съгласно погасителния план, е на 20.08.2018г. Визира се, че служители на банката многократно са правили опити да се свържат с К., изпращани са му писма с обратни разписки, 3 които са се връщали в цялост, като непотърсени. Сочи се, че са правени опити да се връчи нотариална покана, които също са се оказали неуспешни.

Според ищците, непогасените месечни вноски по кредита са 10 на брой, всяка на стойност от 45,09лв.

Искането на ищецът е да бъде постановено решение, с което да бъде осъден Н. Л. К. да им заплати главница в размер на 904,36лв., неплатена редовна лихва в размер на 96,16лв. за периода от 20.08.2018г. до 28.05.2019г., неплатена санкционираща лихва в размер на 14,27лв., за периода от 20.08.2018г. до 28.05.2019г., заемни такси на стойност 120,00лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба- 03.06.2019г. до окончателно изплащане на вземането.

Претендират се сторените съдебно- деловодни разноски.

По реда на чл.47, ал.6 от ГПК на ответника Н. Л. К. е назначен особен представител- адвокат от Пазарджишка АК - П. Х. А.- А.. От страна на последният, в законоустановения срок е представен писмен отговор на исковата молба. В него, особеният представител твърди, че видно от представените доказателства по делото, кредитът не е станал предсрочно изискуем, за да може банката- ищец да предяви правата си по съдебен ред.

Счита, че поради липса на предсрочна изискуемост, правото на иск за търсене на целия размер на непогасената главница не принадлежи на банката- ищец, понеже последната периодична вноска за погасяване на кредита е с падеж 10.07.2020г., поради което исковата претенция се явява недопустима.

Твърди се, че тази претенция е и неоснователна, понеже предсрочната изискуемост на главницата по кредита липсва.

При условия на алтернативност, ако се счете, че исковата претенция е допустима и основателна, особеният представител оспорва искането за присъждане на заемни такси в размер на 120лв. Основанието за това се мотивира, че от приложените към исковата молба доказателства не става ясно за каква услуга ползвана от ответника Н. Л. К. и кога е начислена тази такса, поради което моли да бъде отхвърлено искането за присъждане на заемна такса в размер на 120лв. като неоснователен.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Видно от приложения по делото Договор за кредит за текущо 4 потребление, сключен на 10.07.2018г., на Н. Л. К. е отпуснат кредит за текущо потребление в размер на 946лв., който се погасява като кредитна карта /линия/ от 04.07.2018г. Според договора, срокът за издължаване на кредата е 24 месеца, считано от първото усвояване. Сочи се, че падежната дата за издължаване на месечните вноски е 20-то число на месеца. Учреден е и Договор за залог на вземане по сметка в банката-ищец, като е дадена възможност на заложния кредитор- „Банка ДСК“ ЕАД да блокира сметката, вземането по която е предмет на договора за кредит, ако залогодателят Н. К. не изпълнява задълженията си по договора за кредит. Посочено е, че ако заложеното вземане на К. е в чуждестранна валута, банката-ищец има право да се удовлетвори с левовата равностойност на дължимите суми по курс „купува“ при банката.

Съгласно Общите условия, приложени по делото, К. е следвало да извърши усвояване или първо усвояване в срок до 30 дни, считано от датата на сключване на договора за кредит, като с изтичането на този срок, ангажиментът на „Банка ДСК“ ЕАД да предостави кредит на К. е договорено да отпадне.

Видно от общите условия, при забава на плащането на месечната вноска се променя лихвения процент с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Уговорено е също кредитополучателят да получи покана за плащане на непогасените суми, като в срок от две седмици от получаване на поканата и след изтичане на този срок, настъпва предсрочна изискуемост на кредита.

Видно от погасителния план с годишния процент на разходите, общият размер на кредита възлиза на 1 075,34лв., като същият е следвало да бъде погасен на 24 вноски, считано от 10.07.2018г. до 10.07.2020г.

Видно е от приложената по делото Заявка за ползване на преференциален лихвен процент по кредит за текущо потребление, предоставен при условията на програма ДСК Партньори плюс“, че Н. Л. К. е запознат с предлаганите платежни пакети на банката- ищец, както и че желае да ползва предвидената лихвена отстъпка по кредит за текущо потребление.

По делото е прието Приложение №3- такси по кредити за текущо потребление, в което е посочено, че се събират разходи при изискуем кредит в размер на 60 евро или 120 български лева.

Съгласно условията по програма ДСК Партньори плюс“, ответникът е 5 включен в програма за право на ползване на лихвена преференция по съответния получен платежен пакет.

Видно от заключението на съдебно- счетоводната експертиза се установява, че съгласно Договор за кредит за текущо потребление, сключен с ответника К. на 10.07.2018 г., задълженията по договора възлизат на 1054,31лв., като първата вноска е станала дължима на 20.07.2018г., а последната на 10.07.2020г. Вещото лице сочи, че първата вноска по погасителния план възлиза на 45,17лв. и с нея са погасени главница в размер на 41,64 лв. и лихва в размер на 3,53лв. Експертът е констатирал, че редовно е погасена именно тази първа погасителна вноска, като плащането е преустановено на 20.08.2018г., когато е датата на падежа на втората погасителна вноска. С направените плащания по задължението са погасени само главница в размер на 41,64 лв. и договорна лихва в размер на 12,15лв.

Към датата на предявяване на исковата молба 03.06.2019г., съгласно заключението са дължими 10 броя вноски по погасителния план, от които главница в размер на 904,36лв., договорна лихва в размер на 96,16лв. Вещото лице е посочило, че размерите на претендиралите вземания за неплатена редовна лихва и санкционираща неплатена лихва през този период са коректно изчислени съобразно с договор за кредит за текущо потребление.

Вещото лице сочи, че общият размер на дължимата сума възлиза именно на главница за сумата от 904,36лв. и договорна лихва в размер на 96,16лв., начислена за периода от 20.08.2018г. до 31.05.2019г. В открито съдебно заседание, вещото лице пояснява, че с направените две погасителни вноски от ищеца са погасявани само лихва и главница, а сумата от 120лв., която се претендира като такси, следва да бъдат предмет на клауза от договора.