Решение № 1530 от 31.12.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1530 гр. Варна, 31.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Славова при участието на секретаря Борис Вл. Чеботарьов като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20253110203592 по описа за 2025 година УСТАНОВИ:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от А. С. Ж. чрез адв. М. П. при ВАК против НП № 25-0819001913/15.05.2025 г. н а Началника на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Варна, с което на основание чл. 175, ал.3 пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се излага становище, че атакуваното НП е неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

Обективира се твърдение, че в хода на административнонаказателното производство е допуснат порок от процесуално естество, като в диспозитива на НП не е посочен в пълнота регистрационния номер на превозното средство. Навежда се аргумент, че прекратяването на регистрацията на МПС, включително в хипотезата на чл. 143 ал. 15 от ЗДвП, представлява принудителна административна мярка, по отношение на която не е допуснато предварително изпълнение, поради което към посочената в обжалваното НП дата, регистрацията на МПС не е прекратена и липсва съставомерно деяние. Цитира се конкретна съдебна практика в подкрепа на посочените аргументи. Като процесуален порок се посочва вписването в НП на постановление на ВРП от 28.04.2025 г. за отказ да се образува ДП като основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на въззивника, което се тълкува като нарушение на оперативната самостоятелност на административнонаказващия орган. Излага се довод, че констатациите на ВРП за липса на виновно поведение, субсумиращо престъпния състав на чл. 345 ал. 2 от ЗДвП, предопределя и субективната несъставомерност на вмененото на въззивника административно нарушение. Обективира се становище, че 1 на последния е вменено обвинение за същото деяние, по отношение на което се е произнесъл представителят на прокуратурата, с което е нарушен принципът „non bis in idem“. Прави се искане НП да бъде отменено и да се присъдят в полза на въззивника сторените от същия разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание, въззивникът, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. П., който поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество пледира НП да бъде отменено с оглед изложените в жалбата доводи.

Намира, че не вписването на издадения АУАН в съдържанието на НП и не посочването правното основание, с оглед което НП е издадено въз основа на постановлението на ВРП, е процесуален порок, като по посочения начин е ограничено правото на защита на въззивника. Иска се НП да бъде отменено и да се присъдят на въззивника сторените от същия разноски по делото.

В хода на съдебното производство въззиваемата страна, редовно уведомена, не се явява, не се представлява. Постъпили са писмени бележки от юк Л. - А. със становище по същество на делото. В същите се излага твърдение, че НП е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон, като правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника. Навеждат се доводи, че нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други такива нарушения, поради което е неприложима нормата на чл. 28 б.а от ЗАНН. Прави се искане на основание чл. 63 ал.5 от ЗАНН да бъде присъдено в полза на АНО юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде уважена, се иска присъждане в полза на въззивника на адвокатско възнаграждение в минимален размер.

След преценка доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 02.04.2025 г. в 00.25 ч. възз. Ж. управлявал л.а. „Опел Астра“ с рег. № СО 5568 ВМ, по бул. Христо Ботев в гр. Варна, в посока – центъра на града. По същото време, срещу бензиностанция „Лукойл“ той бил спрян за проверка от дежурен полицейски екип при сектор „ПП“ към ОД на МВР – Варна, в състав – свид. Р. К. и К.

Д.. От представените документи на автомобила е установено, че същият е собственост на водача, придобит от последния на 25.11.2024 г. От полицейските служители е извършена справка в информационната система на „АИС – КАТ – Регистрация“, при която е установено, че превозното средство е със служебно прекратена регистрация от 27.01.2025 г. на основание чл. 143 ал.15 от ЗДвП, тъй като в едномесечен срок от придобиването на превозното средство, въззивникът не е изпълнил задължението си да го пререгистрира.

Въз основа на направените констатации, свид. Р. К. съставил на възз. Ж. АУАН серия GA № 3313769/02.04.2025 г. за нарушение на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП.

Впоследствие с мотивирана резолюция № 25-0819-М000115/02.04.2025 г. на Началника на група в сектор ПП при ОД на МВР-Варна е прекратено административнонаказателното производство, образувано с АУАН№ G A № 3313769/02.04.2025 г. и материалите по административнонаказателната преписка са изпратени по компетентност на РП-Варна, като по случая е образувана пр.пр. № 5871/2025 г. по описа на ВРП.

С постановление на ВРП от 28.04.2025 г. е отказано образуването на досъдебно производство като е констатирано, че липсват данни, обуславящи субективната 2 съставомерност на деянието като субсумиращо състава на чл. 345 ал. 2 от НК, доколкото същото не е извършено умишлено. С прокурорския акт е постановено материалите по преписката да се изпратят на Началника на сектор ПП при ОД на МВР-Варна с оглед извършване на проверка за преценка дали възз. И. е осъществил административно нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП при форма на вината непредпазливост(небрежност)

Впоследствие въз основа на постановлението на ВРП за отказ да се образува ДП по пр. пр. № 5871/2025 г Началникът на група в сектор „ПП“ при ОД на МВР-Варна издал обжалваното НП, с което за описаното в прокурорския акт деяние е ангажирана административнонаказателната отговорност на въззивника на основание чл. 175 ал. 3 пр. 1 от ЗДвП като му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителят – Р. К.. Приобщени са към материалите по АНП, както и материалите по пр.пр. № 5871/2025 г. по описа на ВРП, заверено копие на договор за покупко-продажба на л.а. Опел Астра с рег. № В6548ХВ и копие на свидетелство за регистрация, част І на процесния автомобил.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства по АНП, , които съдът кредитира като непротиворечиви и кореспондиращи помежду си.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане .

Наказателното постановление НП № 25-0819-001913/15.05.2025 г. е издадено от компетентен орган – Началникът на група в сектор ПП при ОД на МВР – Варна, видно от приложеното по делото копие на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, както и актосъставителят е компетентно длъжностно лице да съставя актове по ЗДвП, така и издалият наказателното постановление орган е компетентен да налага наказания за нарушения на този закон.

В хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.

Съдът не споделя доводите на въззивника, че допуснатата техническа грешка в НП при изписване регистрационния номер на автомобила е ограничила правото му на защита. В случая е пропуснато изписване на последния символ от регистрационния номер, поради което и доколкото въз основа на останалите символи и данните са собственика на превозното средство, същият е индивидуализиран в достатъчна степен, съдът намира, че с допусната техническа грешка не е ограничено правото на защита на наказаното лице.

Не е опорочено административнонаказателното производство и с оглед издаване на НП въз основа на постановлението на ВРП за отказ да се образува досъдебно производство. В случая са налице предпоставките на хипотезата, уредена в чл. 36 ал.

3

2 от ЗАНН, тълкуването на която сочи, че административното производство не се образува въз основа на АУАН в случаите, когато прокурорът е отказал да образува наказателно производство и материалите са препратени на наказващия орган.

Извън минимално необходимото и императивно съдържание на НП е правното основание, с оглед на което НП е издадено въз основа на постановлението на ВРП за отказ да се образува досъдебно производство и което има характер на процесуална норма. Това е така, доколкото въззивникът се защитава срещу фактите, на които се основава обвинението и конкретните материални норми, които се твърди, че е нарушил с поведението си. В случая посочените обстоятелства и разпоредби се съдържат в обжалваното

НП, с оглед на което в хода на административнонаказателното производство е гарантирано правото му на защита.

Като разгледа жалбата по същество, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, съдът установи от правна страна следното:

С нормата на чл. 140, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП (изм. ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), законодателят е въвел изискване по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, се определя с Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена на основание чл. 140, ал. 2 и чл. 142 от ЗДвП.

Разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП вменява задължение към приобретателя на регистрирано пътно превозно средство в срок един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба. В аналогичен смисъл са и разпоредбите на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от наредбата, при промяна в регистрацията, собственикът представя документ за самоличност и подава заявление, което се попълва служебно и се подписва от него, като към заявлението собственикът представя редица изброени в нормата документи, а според чл. 14, ал. 1 от същата наредба, промяна в регистрацията се извършва при изменение на данните за превозното средство и собственика, посочени в свидетелството за регистрация, смяна на регистрационния номер, продължаване срока на валидност при временна регистрация, регистриране на ПС като "историческо". Цитираната нормативна уредба указва, че при промяна в собствеността на МПС, лицето, което го е закупило, т. е. новият собственик, е длъжно да регистрира превозното средство на свое име и в съответното звено "Пътна полиция" при ОДМВР, като това следва и от разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от наредбата, според която, собственикът е длъжен да представи превозното средство и необходимите документи в определения срок за извършване на регистрация, промяна в регистрацията или прекратяване на регистрацията, а нормата на чл. 3, ал. 1 регламентира, че моторните превозни средства и ремаркетата се регистрират в срок до един месец от придобиване на собствеността или оформянето на вноса (постоянен или временен) от съответния митнически орган.