Решение № 6312 от 09.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6312 гр. София, 09.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20231110119772 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на “М.-П.Л.” ЕООД против “Б.П.” ЕООД.

Ищецът “М.-П.Л.” ЕООД твърди, че на 22.07.2021г. подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против “Б.П.” ЕООД за сумата 1055,86 лева, представляваща неустойка за забава в изпълнение на задължението за плащане на лизингови вноски, съгласно чл. 60 договор за отдаване на автомобили при условията на финансово обвързан лизинг от 04.07.2014г., за периода 06.06.2018г.- 30.09.2018г., сумата 1295,07 лева, представляващ договорна неустойка, съгласно чл. 37 договор за отдаване на автомобили при условията на финансово обвързан лизинг от 04.07.2014г., за забава на задължението за връщане на автомобила след прекратяване на договора, за периода 01.10.2018г.- 04.12.2018г., сумата 2294,53 лева, представляваща застрахователни премии и местни данъци, платени от лизингодателя вместо лизингополучателя, сумата 3237,68 лева, представляваща договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, съгласно чл. 66 договор за отдаване на автомобили при условията на финансово обвързан лизинг от 04.07.2014г. Въз основа на подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е било образувано ч.гр. дело № 43137/ 2021г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав, като по същото била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 01.10.2021г. В срока по чл. 414 ГПК ответникът е подал възражения срещу заповедта за изпълнение.

Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че между страните съществува облигационно правоотношение, възникнало въз основа на договор за отдаване на 1 автомобили при условията на финансовообвързан лизинг от 04.07.2014г., с предмет л.а. м.

“Волво”, при цена, платима по следния начин: първоначална вноска в размер на 7931,52 евро и 59 месечни лизингови вноски, всяка в размер на по 610,32 евро, платими до 5-то число на текущия месец.

На 31.5.2017г. страните сключили допълнително споразумение, с което постигнали съгласие за разсрочено плащане на просрочените лизингови вноски.

С допълнително споразумение от 14.7.2018г. страните постигнали съгласие договорът да бъде изменен, като е договорен нов погасителен план, съгласно който падежът на последната лизингова вноска е с падеж м. юни 2021г.

В исковата молба са наведени твърдения, че лизингодателят изпълнил произтичащото от договора задължение да придобие правото на собственост върху автомобила и предостави ползването му на ответника. Ищецът поддържа, че от м. юни 2018г. ответникът не е престирал насрещно и не платил лизинговите вноски, застрахователни премии и местен данък.

В исковата молба са наведени твърдения, че в клаузата на чл. 60 договора страните постигнали съгласие, че при забава в плащането е дължима неустойка в размер на 0,5 % върху дължимата сума. В конкретния случай ответникът е в забава в изпълнение на задължението му да плати лизинговите вноски за периода м. юни 2018г.- м. септември 2018г., както и за застрахователните премии и местен данък, поради което ответникът дължи неустойка за забава в размер на 1055,86 лева.

Съгласно клаузата на чл. 37 договора, при предсрочно прекратяване на договора, лизингополучателят е длъжен да върне автомобила в 3- дневен срок от прекратяване на договора, като при неизпълнение на посоченото задължение лизингополучателят дължи неустойка в размер на 1/30 от погасителната вноска, дължима за месеца, предхождащ прекратяване на договора. Ищецът сочи, че договорът е прекратен на 01.10.2018г., а ответникът върнал автомобила на 04.12.2018г., поради което в патримониума на ищеца е възникнало вземане за неустойка за забава в изпълнение на задължението да върне автомобила в 3- дневен срок след прекратяване на договора в размер на 1295,07 лева.

Според ищеца, в разпоредбата на чл. 66 договора, при предсрочно прекратяване на договора поради виновното поведение на лизингополучателя, същият дължи неустойка в размер на пет лизингови вноски. Предвид изложеното, ищецът счита, че ответникът дължи неустойка за прекратяване на договора в размер на сумата 3237,68 лева.

Съгласно чл. 14 договора, автомобилът се застрахова за сметка на лизингополучателя, като при неизпълнение на това задължение, лизингодателят има право да плати дължимите застрахователни премии и да ги претендира от лизингополучателя. Посоченото разрешение е приложимо и по отношение на местния данък, съгласно чл. 40 договора. В исковата молба са наведени твърдения, че ответникът не изпълнил задължението си да плати застрахователните премии по комбинирана застраховка “Автогрижа”, скл. под формата на застрахователна полица № 0320189907012403 и задължителна застраховка “Гражданска 2 отговорност на автомобилиста”, скл. под формата на застрахователна полица № BG/ 08/ 518001762326 и годишен пътен данък за 2019г. в общ размер 2294,53 лева.

При изложените съображения ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземането му за сумата 1055,86 лева, представляваща неустойка за забава в изпълнение на задължението за плащане на лизингови вноски, съгласно чл. 60 договор за отдаване на автомобили при условията на финансовообвързан лизинг от 04.07.2014г., за периода 06.06.2018г.- 30.09.2018г., сумата 1295,07 лева, представляващ договорна неустойка, съгласно чл. 37 договор за отдаване на автомобили при условията на финансово обвързан лизинг от 04.07.2014г., за забава на задължението за връщане на автомобила след прекратяване на договора, за периода 01.10.2018г.- 04.12.2018г., сумата 2294,53 лева, представляваща застрахователни премии и местни данъци, платени от лизингодателя вместо лизингополучателя, сумата 3237,68 лева, представляваща договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, съгласно чл. 66 договор за отдаване на автомобили при условията на финансово обвързан лизинг от 04.07.2014г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 43137 по описа за 2021г. на Софийски районен съд, 170 състав.

В срока и реда по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който се изразява становище за неоснователност на исковете.

Относно вземането за неустойка по чл. 60 от договора, за забава за плащане на лизингови вноски за периода м.06.2018г.- м.09.2018г., ответникът оспорва да е в неизпълнение на задължението си да плати същите. Посоченото възражение е аргументирано с довод, че на 27.06.2018 г. същият е платил сумата 1000 лева, а на 10.07.2018г.- сумата 1500 лева.

Относно вземането за неустойки, за което са издадени фактури № 2199203/ 01.06.2018г. и № 2199204/ 01.06.2018г. и № 20206270/ 01.07.2018г. и № 20206271/ 01.07.2018г., се изразява становището, че същото е погасено по давност.

По отношение вземането за неустойка по чл. 37 от договора, за забава в изпълнение на задължението за връщане на автомобила, ответникът оспорва да е в забава в изпълнение на това си задължение, като сочи, че договорът е прекратен към месец декември 2018 г., а не към посочената в исковата молба дата- 01.10.2018г. В тази връзка същият изразява становище, че лизингодателят е упражнил ненадлежно правото си да развали договора, като изявлението му в тази насока не е достигнало до адресата.

Относно вземането по чл. 16 от договора, за застрахователни премии и данъци, ответникът оспорва дължимостта на сумата 104,51 лева, за която е издадена фактура № 0010028745 /25.05.2018г., за което релевира довод за погасяването му по давност. Същият оспорва и вземането за сумата 804,48 лева, представляваща застрахователна премия, за което е издадена фактура 0010033165/ 22.11.2018г., представляваща втора вноска по договор за застраховка, за който е издадена застрахователна полица № 0320189907012403, с падеж 3

07.10.2018г.

Ответната страна развива съображения, че вноската не би била дължима, в случай че договорът е прекратен на 01.10.2018г.

В отговора на исковата молба са наведени доводи за оспорване на вземанията по чл. 66 от договора, като ответникът развива съображения, че посочената клауза за неустойка е нищожна, тъй като противоречи на добрите нрави.

В обобщение, ответникът счита исковете за неоснователни и моли съда да постанови решение, с което да отхвърли същите.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

Не се спори по делото, че между страните е възникнало облигационно правоотношение, въз основа на договор за отдаване на автомобили при условията на финансово обвързан лизинг от 04.07.2014г., с предмет л.а. м. “Волво”. Страните са постигнали съгласие, че лизинговата цена е платима по следния начин: първоначална вноска в размер на 7931,52 евро и 59 месечни лизингови вноски, всяка в размер на по 610,32 евро, платими до 5-то число на текущия месец.

В разпоредбата на чл. 60 договора страните са уговорили, че при забава в плащането е дължима неустойка в размер на 0,5 % върху дължимата сума.

Съгласно клаузата на чл. 37 договора, при предсрочно прекратяване на договора, лизингополучателят е длъжен да върне автомобила в 3- дневен срок от прекратяване на договора, като при неизпълнение на посоченото задължение лизингополучателят дължи неустойка в размер на 1/30 от погасителната вноска, дължима за месеца, предхождащ прекратяване на договора.

Страните са постигнали съгласие, че при предсрочно прекратяване на договора по вина на лизингополучателя или по негово искане, лизингодателят има право на неустойка в размер на пет лизингови вноски.

Страните са договорили, че автомобилът се застрахова за сметка на лизингополучателя, като при неизпълнение на това задължение, лизингодателят има право да плати дължимите застрахователни премии и да ги претендира от лизингополучателя- чл. 16 договора.

Посоченото разрешение е приложимо и по отношение на местния данък, съгласно чл. 40 договора.

В договора страните са постигнали съгласие, че в отношенията помежду им, произтичащи от договора, всяко известие, изпратено на посочените от тях адреси, за ответника: гр. София, ******************, ще се счита получено от страната, до която е адресирано и ще поражда правни последици, свързани с получаването, ако има промяна на посочения адрес и страната не е уведомила своевременно другата за това.

На 26.07.2018г. ответникът е уведомил ищеца за промяна в адреса си на управление, като е посочил нов такъв: *********************** В уведомлението са посочени телефон и електронен адрес.

4

На 31.05.2017г. е сключено допълнително споразумение, с което постигнали съгласие за разсрочено плащане на просрочените лизингови вноски.

С допълнително споразумение от 14.7.2018г. страните са постигнали съгласие договорът да бъде изменен, като е договорен нов погасителен план, съгласно който падежът на последната лизингова вноска е м. юни 2021г.

Видно от събраните писмени доказателства- приемо- предавателен протокол от 09.07.2014г., лизингодателят- ищец е предал на лизингополучателя- ответник процесния лек автомоби, м. “Волво”.

С писмо, изх. № L02119/ 28.08.2018г. ищецът е поканил ответникът в 5- дневен срок от връчване на поканата, да плати лизинговите вноски с падеж м. юни 2018г.- м. август 2018г. и застрахователни премии в общ размер 3797,56 лева. Видно от приложената разписка, писмото е изпратено на адрес: **************************. От удостоверяването върху разписката се установява, че писмото, не е потърсена от получателя.

С писмо, изх. № L02450/ 18.09.2018г. лизингодателят- ищец отново е поканил лизингополучателя- ответник да изпълни задълженията, за които е в забава, като го е уведомил, че при неизпълнение, ще счита договорът за прекратен. Видно от приложената разписка, писмото е изпратено на адрес: ************************** От удостоверяването върху разписката се установява, че получателят не е открит на адреса.