Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1369 от 03.07.2022, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 596/2022
Вид
Решение № 1369
Подписан
03.07.2022
В сила
23.11.2022
Състав
Боян Димитров Кюртов

Цитирани разпоредби

  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.182, ал.1, т.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.188, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.15 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.4 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 1369 гр. Пловдив, 03.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Боян Д. Кюртов при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно наказателно дело № 20225330200596 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е електронен фиш серия К № 4575913 издаден от ОДМВР гр.Пловдив, с който на Ф. Д. Ш., с ЕГН **********, с адрес гр.С., бул.“*******“ №** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 / сто / лв. за нарушение по чл.21, ал.1, вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП.

Жалбоподателят моли Съда да отмени наложената глоба, по съображения подробно изложени в жалбата и в допълнително писмено становище от повереник. Претендира и разноски.

Въззиваемата страна- ОДМВР– Пловдив, не изпраща представител, но взема становище в писмено такова по жалбата като я намира за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

ЖАЛБАТА е допустима за разглеждане , а по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

1

На 29.01.2021г. около 12.23ч лек автомобил с рег. № ***********, марка „Форд”, модел „С МАКС”, собственост на дружество представлявано от жалбоподателя, се движел в гр.Пловдив. В близост до Общинския приют за безстопанствени кучета, който е с административен адрес ул.Пазарджишко шосе 4-ти км, скоростта му била 72 км/ч, при ограничение за движение в населено място от 50 км/ч. Горното било заснето с автоматизирана система за видеоконтрол № CORDON М2 № MD1196. В последствие бил разпечатан електорния фиш предмет на разглеждане в настоящото дело и връчен на жалбоподателя.

Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от писмените доказателства по делото- ел. фиш и фотоснимка към него, удостоверение за одобрен тип на средство за измерване, протокол за изпитване, протокол за употреба на АТСС, както и справка за регистрация на МПС, които съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП се ползват с доказателствена сила и които Съдът възприема и кредитира като обективни и непротиворечиви.

По фактите жалбоподателя не спори, навеждайки твърдение, че при издаване на процесния фиш са допуснати редица нарушения на процесуалните правила. На първо място следва да се посочи, че ако жалбоподателя не е управлявал автомобила собственост на представлявано от него дружество на посоченото време и място в ел. фиш, то той е могъл спазвайки процедурата предвидена в закона да оспори фиша, посочвайки лицето, което де факто е извършило нарушението. След като не е сторил това то извода е, че той лично е управлявал посоченото МПС. В чл.188, ал.2 ЗДвП законодателят изрично е уредил подобна хипотеза. Не е основателно възражението, че фиша бил издаден в нарушение на чл.42 и чл.57 ЗАНН.

Такива изисквания чл.189, ал.4 ЗДвП не поставя. Изисква се дата на нарушението и посочване на структурата на МВР издала фиша. Освен това закона сочи, че образецът на фиша се утвърждава от Министъра на вътрешните работи, а в случая това е сторено. Видно от справката за регистрация, то именно дружество представлявано от жалбоподателя е собственик на отразеното на снимката МПС. В процесния фиш са ясно посочени три имена, адрес и ЕГН на жалбоподателя, с което той е инидивидуализиран. На следващо място по делото са приложени удостоверение за одобрен тип и протокол от изпитване на техническото средство. Това сочи на извод, че нарушението е било установено с годно 2 техническо средство. Отчетен е и съответен толеранс при измерването.

На следващо място посоченото място на нарушение е фактически местоположението на техническото средство. Адреса е административния такъв на Общинския приют за безстопанствени кучета. Това само по себе си дава ясна представа къде е извършено нарушението, ясно посочено е като време, място и начин на извършване, противно от твърдението в жалбата и това е видно от съдържанието на фиша. В този смисъл писмо изх. № 22 П3457-81/ 04.04.22г. на Община Пловдив не променя извода, че достатъчно ясно е посочено мястото на извършване на нарушението. Дори в гр.Пловдив да няма бул.“Пазарджишко шосе“, факт е че Приюта за безстопанствени кучета е именно с такъв административен адрес. Последното само по себе си изключва възможността жалбоподателя да не е разбрал къде се твърди да е извършено нарушението. На следващо място след като е установена скорост, то ясно е че МПС е в движение. Не е нарушение на закона факта, че на снимката няма посочен адрес в гр.Пловдив, както това е сторено във фиша, защото отразените географски координати дават възможност за проверка на местоположението на нарушението. Безспорно същите сочат мястото на техническото средство, но то е в близост до посочения административен адрес. Последното е ясно отразено в протокола от използване на техническото средство, поради което нарушението е несъмнено установено според съда.

Не на последно място следва да се посочи, че правилно е било подведено констатираното нарушение под нормата на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП и е определена глоба от 100 лева за превишение от 22 км/ч. Следва да се посочи, че съгласно фотоснимката от нарушението скоростта е била повисока – 75 км/ч и превишение 25 км/ч, но това с нищо не нарушава правата на жалбоподателя.

С оглед потвърдителното решение на въззиваемата страна – ОДМВР Пловдив следва да се присъди и юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева на основание чл.63д, ал.4 ЗАНН. То е в тежест на жалбоподателя.

Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 4575913 издаден от ОДМВР 3

-гр.Пловдив, с който на Ф. Д. Ш., с ЕГН **********, с адрес гр.С., бул.“***********“ № ** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 / сто / лв. за нарушение по чл.21, ал.1, вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП.

ОСЪЖДА жалбоподателят Ф. Д. Ш., с ЕГН **********, с адрес гр.С., бул.“*********“ №** да заплати на ОДМВР Пловдив сумата от 80 /осемдесет / лева разноски по делото пред настоящата инстанция за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4