Решение № 26 от 14.04.2026, Районен съд - Берковица

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Берковица, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЮЛИТА Н. ГЕОРГИЕВАТРИФОНОВА при участието на секретаря НИНА ЛЮБ. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ЮЛИТА Н. ГЕОРГИЕВА-ТРИФОНОВА Административно наказателно дело № 20251610200241 по описа за 2025 година

Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 12-2500114/ 14.07.2025 г. на Директор Дирекция ”Инспекция по труда” - Монтана на „М.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: град С., ул. Х. № * и адрес за кореспонденция: град Д, ул. И В № **, с представляващ Ц. С. Ц., в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева за административно нарушение по смисъла на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда /КТ/, на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ.

В жалбата си въззивникът твърди, че не е съгласен с така издаденото НП, като моли същото да бъде отменено, поради допуснато неправилно приложение на материалния закон- отменително основание чл. 63, ал. 3, т. 1 от ЗАНН, както и допуснато съществено нарушение на процесуалните правилаотменително основание чл. 63, ал. 3, т. 2 от ЗАНН.

В съдебно заседание, управителя на въззивното дружество не се явява и 1 не се представлява. Постъпила е молба по хода на делото от адв. Н. С.- ВАК, в която моли съда да приеме, че АУАН не е връчен на дружеството; в НП няма описание на доказателствата; описаното нарушение не е съставомерно на посочената за нарушена правна норма; описаното в АУАН лице е в трудови правоотношения с друго дружество; моли за присъждане на направените по делото разноски.

Процесуалният представител на въззиваемата страна заявява, че оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно издадено. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и адвокатското възнаграждение за ответната страна в минимален размер.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното: при извършена проверка на място на 30.04.2025 г. в 14:08 часа по спазване на трудовото законодателство от Дирекция „ИТ" – Монтана, в строителен обект „ремонт на Републикански път III - 162", в участъка между гр. В. и с. Д. О. , обект на „М." ЕООД – С., се установило да работи лицето Х. М. А., който управлявал асфалтополагаща машина. Същият на място представил документ за самоличност, от който проверяващите снели данните, попълнени в декларацията, подписана от А.. В същата лицето посочило, че има сключен трудов договор с „М." ЕООД – С.; работи на длъжност- управлява ПСМ; на обект- ремонт на път 162; работно време от 08 до 17 часа. При справка в регистъра на НАП за „уведомления по чл.62 от КТ" се установило, че уведомлението за сключен трудов договор с горепосоченото лице е прието на 30.04.2025 г. в 17:32 часа (след проверката). От горното се установява, че дружеството в качеството си на работодател е извършило нарушение на трудовото законодателство, като е допуснало на 30.04.2025 г. до работа лицето Х. М.А., с ЛНЧ ********** да работи, като „общ работник", преди да му е предоставил екземпляр от сключеният трудов договор и заверено в ТД на НАП копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ.

Проверяващите изпратили на управителя на въззивното дружество покана по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН , в която била посочена дата за явяване в Дирекция „Инспекция по труда“ относно съставяне на АУАН за нарушение на трудовото законодателство.

В хода на документалната проверка от страна на въззивното дружество не бил представен регистриран в НАП писмен трудов договор с лицето Х.

М.А., както и доказателства за каквито и да било други договорености с 2 подизпълнители. При проверка на документите актосъставителят констатирал, че уведомлението за регистриран трудов договор е подадено в ТД на НАП на 30.04.2025 год. в 17:32:41 часа, т.е. повече от 3 часа след извършената административна проверка. При тези факти свидетелят- актосъставител Р. приел, че въззивното дружество като работодател е нарушило разпоредбата н а чл. 63, ал.2 от КТ, тъй като на 30.04.2025 год., като работодател е допуснало до работа лицето Х. М. А., ЕГН ********** на длъжност оператор ПСМ, в строителен обект „ремонт на Републикански път III - 162", в участъка между гр. В. и с. Д. О., преди да му е предоставило копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ заверено от ТД на НАП Монтана.

За това нарушение на 16.06.2025 год. свидетелят Л. К. Р. съставил срещу въззивното дружество АУАН № 12-2500114, който бил получен с известие за доставяне на Български пощи от Д.Ш.- специалист при „М." ЕООД – С..

В срока по чл. 44 от ЗАНН „М." ЕООД – С. не се е възползвало от правото си да направи писмени възражения по така съставения акт и да приложи писмени доказателства, ако е имало такива.

На 14.07.2025 год., въз основа акта Директорът на „Дирекция инспекция по труда“ – Монтана, като възприел изцяло констатациите описани в АУАН, издал обжалваното НП, като приел, че въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ и му наложил административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лева на основание чл. 414, ал.3 от КТ.

В съдебно заседание като свидетели са разпитани актосъставителя Л. К.

Р. и свидетелите С. О. Ш. и Р. Ц. И., които в показанията си възпроизвеждат констатациите отразени в акта с нужната конкретика.

Като писмени доказателства към АНП са приложени: НП, АУАН, Известие за доставяне, Декларация, Уведомление по чл. 62 КТ, Договор, Еконт, Пощенски плик, Молба от адв. С., Пълномощно, Списък с разноски, Договор за правна защита и съдействие, Електронен пакет, Пълномощно.

Горните обстоятелства съдът приема за установени въз основа на всички събрани по делото доказателства, както писмени така и гласни, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност водят на различни правни изводи.

След преценка на събраните по делото доказателства и осъществявайки императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на атакувания 3 акт относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание съдът, прави следните правни изводи: Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване, поради което и е приета от съда за разглеждане. Разгледана по същество съдът счете жалбата за основателна по следните съображения: събраните по делото доказателства не сочат по безспорен и категоричен начин на осъществено от страна на въззивното дружество нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ или с други думи административно наказателното обвинение се явява недоказано.

От събраните по делото гласни доказателства (показанията на свидетелите) и приложената към АНП информация/ декларация от лице, работещо по трудово правоотношение, изходяща от Х. А. М. (в АУАН и НП посочените имена са Х. М. А.), попълнена към момента на проверката на място, се установява, че към този момент (14:08 ч. на 30.04.2025 год.) М. е изпълнявал трудови функции в полза на въззивното дружество. Доказателства обаче, които по безспорен и категоричен начин да установят, че към този момент той е допуснат да работи като оператор ПСМ, преди да му се предостави заверено в ТД на НАП копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, респ., че между него и дружеството не е имало сключен ТД в писмена форма, по делото липсват. В АНП настоящият съдебен състав не открива нито трудов договор, нито граждански договор. Безспорно в информация/ декларация от лице, работещо по трудово правоотношение, попълнена от проверяващите въз основа на свидетелството за пребиваване в България на М.

(и с помощта на он- лайн превод), същата подписана от него, е посочено че има сключен ТД с въззивното дружество. От данните АУАН, респ. в НП не става ясно работникът да е имал сключен трудов договор в писмена форма. В тази връзка съдът намира за нужно да посочи, че за да бъде връчен документ какъвто е ТД, то той трябва да е наличен и съответно уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ следва да бъде изпратено в тридневен срок от сключването на договора.

С оглед на изложеното съдът констатира нарушение на императивната разпоредба на чл. 57, ал.1, т. 6 от ЗАНН, с което е допуснато съществено процесуално нарушение. Като нарушена законова разпоредба в НП е посочена тази по чл. 63, ал. 2 от КТ, съгласно която работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави 4 документите по ал.1, а съгласно чл. 63, ал. 1 от КТ работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от съответната териториална дирекция на НАП. Но за да възникне задължение за работодателя да връчи такова уведомление на наетото по трудов договор лице, следва между тях да е сключен действително трудов договор. Иначе казано, съществуването на такъв договор е предпоставката работодателят да предприеме действия по регистрирането му, след което да връчи на работника уведомлението за направената регистрация на договора и едва тогава да допусне работника фактически до работа. Ето защо, сключването на трудов договор винаги предхожда уведомяването до НАП, тъй като съдържанието на уведомяването е именно наличието на сключен трудов договор. Следователно дружеството е санкционирано за нарушение, което обективно няма как да извърши, предвид липсата на трудов договор. При това положение ако се приеме, че Х. М. Ал.

(Х.А. М.) е бил допуснат до работа на 30.04.2025 г. и е заварен от служителите на ДИТ да престира работна сила на 30.04.2025 г., в 14:08 часа, в какъвто смисъл са твърденията на въззиваемата страна, обективирани и в обжалваното НП, то това означава, че е бил допуснат до работа без трудов договор, а тези действия съставляват нарушение на разпоредбата на чл. 61, ал.1 от КТ, а не на чл. 63, ал.2 от КТ. Обективно невъзможно е да бъде регистриран документ, какъвто не е бил съставен, като се има предвид и императивната разпоредба на чл. 62, ал. 1 от КТ, че трудовия договор се сключва в писмена форма.

Ето защо, в разглеждания случай съдът счита, че с оглед словесното изписване на обстоятелствата при извършване на нарушението и установеното в хода на съдебното следствие по делото, нарушената правна норма (в случай, че нарушението е безспорно и категорично установено) е тази по чл. 61, ал.1 от КТ, но такава квалификация липсва.

С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е издадено в нарушение на закона, същото страда от пороци, които го правят процесуално недопустимо и като такова следва да бъде отменено.

По разноските.

Жалбоподателят е направил изрично искане за присъждане на разноски в размер на 255,65 евро, сторени за заплащане на адвокатско възнаграждение.

5

По делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер, като в списъка с направените разноски (л. 29), приложен към делото, е удостоверено адвокатския хонорар да е заплатен. Следователно претенцията е основателна в пълния си размер.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал.2, т. 1 от ЗАНН Берковският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 12-2500114/ 14.07.2025 г. на Директор Дирекция ”Инспекция по труда” - Монтана, с което на „М.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: град С., ул. Х. № * и адрес за кореспонденция: град Д., ул. И. В.№ **, с представляващ Ц. С. Ц., в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева за административно нарушение по смисъла на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда /КТ/, на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ, като неправилно и незаконосъобразно.

На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН , ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда” Монтана, с адрес: град Монтана, пл. „Жеравица” № 5, ет. 3, ДА ЗАПЛАТИ на „“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: град С., ул. Х. № * и адрес за кореспонденция: град Д., ул. И. В. № **, с представляващ Ц. С. Ц., сумата от 255,65 евро, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по АНД № 241/ 2025 година на Районен съд – Берковица.