Разпореждане № 33010 от 23.02.2025, Софийски районен съд

Съд: Софийски районен съд
Дело: Частно гражданско дело 47352/2024
Вид: Разпореждане № 33010
Подписан: 23.02.2025
Състав: ТЕОДОРА МАРИО ИВАНОВА

Цитирани разпоредби

чл. 411, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
чл. 411, ал. 2, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
чл. 90, ал. 1 · Закон за гражданската регистрация
чл. 94, ал. 1 · Закон за гражданската регистрация
чл. 94, ал. 3 · Закон за гражданската регистрация
чл. 4 · Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (преработен текст)
чл. 5 · Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (преработен текст)
§ 1 · Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (преработен текст)

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 33010 гр. София, 23.02.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА М. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА М. ИВАНОВА Частно гражданско дело № 20241110147352 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 411, ал. 2 ГПК.

Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК вх. № **** г., подадено от ******“ *** срещу длъжницата *******.

Заявлението следва да се отхвърли като неоснователно, на основание чл. 411, ал.

2, т. 5 ГПК.

Съгласно цитираната разпоредба, когато длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на *****, съдът следва да откаже издаването на заповед за изпълнение срещу него.

Съгласно чл. 90, ал. 1 ЗГР всички български граждани, включително и живеещите в чужбина, са длъжни да имат постоянен адрес в *****, като тези, които не са вписани в регистъра на населението и не могат да посочат постоянен адрес в страната, се вписват служебно в регистъра на населението от район **** (чл. 93, ал. 4 ЗГР), т.е. постоянният адрес е формален и не винаги отразява действителното местоживеене на лицето. Настоящият адрес е адресът, на който живее лицето (чл. 94, ал. 1 ЗГР) и той отразява неговото действително местоживеене. Български граждани с местоживеене в чужбина нямат настоящ адрес в *****, затова адресът им по местоживеене се отразява в регистъра на населението само с името на държавата, в която живеят (чл. 94, ал. 3 ЗГР).

От служебно извършена справка в НБД „Население“ се установява, че от 23.04.2012 г. ******* е с регистриран настоящ адрес в **********от което следва, че обичайното й пребиваване е извън територията на *****. Следва да се съобрази решение от 16.05.2024 г. по дело № C-222/23 на СЕС, според което разпоредбите на чл.

4, § 1 и чл. 5, § 1 от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допуска национална правна уредба да предоставя на съд на държава членка компетентността да издава заповед за изпълнение срещу длъжник, за когото съществува обосновано предположение, че към датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, е имал местоживеене на територията на друга държава членка, в случаи, непредвидени в глава II, раздели 2 —7 от регламента.

С оглед на горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК вх.

№ **** г., подадено от ******“ *** срещу длъжницата *******.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2