Решение № 384 от 14.09.2022, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 384 гр. Пазарджик, 14.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Камен Г. Гатев при участието на секретаря Росица Караджова като разгледа докладваното от Камен Г. Гатев Административно наказателно дело № 20225220200255 по описа за 2022 година за да се произнесе,взе предвид следното:

С жалбата си срещу Наказателно постановление №8/13.04.2021г. на зам.

Кмет на Община Пазарджик, жалбоподателят А. Г. Б., ЕГН ********** от с.М., ул.... твърди, че описаните в обжалваното постановление факти не отговарят на обективната действителност, поради което същото е незаконосъобразно и неправилно. Моли да бъде отменено обжалваното постановление.Сочи доказателства и претендира разноски.

Ответникът по жалбата Община Пазарджик оспорва жалбата като неоснователна.Сочи доказателства и претендира разноски.

Районният съд, като се запозна с оплакванията,изложени в жалбата и след като прецени събраните по делото доказателства, по отделно и в съвкупност, взе предвид следното:

На жалбоподателя А. Г. Б. е съставен АУАН №8/29.03.2021г. и съответно е издадено обжалваното наказателно постановление за това, че за това, че към 23.02.2021 год., в качеството си на възложител и строител на строеж:

1

“Външно стълбище и надстройка към западната страна на съществуваща жилищна сграда", находящ се в поземлен имот с идентификатор *** по КККР, участващ в УПИ XVI-общ., кв.32, по плана на с.М., ул.”30-та” №42А, е започнал строежа без разрешение за строеж и одобрени проекти, в нарушение на изискванията на чл.148 от ЗУТ, без учредено право на строеж, съгласно чл.182, ал.1 от ЗУТ, без съгласие на останалите съсобственици - чл.183, ал.2 от ЗУТ, както и в нарушение на задължителен сервитут към страничната регулационна линия - чл.31, ал.1, т.1 от ЗУТ и строежа е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.

Изпълнено е външно стоманобетоново стълбище от западна страна на съществуваща масивна едноетажна жилищна сграда и надстройка над нея в УПИ XVI-общ., кв.32 по плана на с.М..

Стълбището е с широчина 0,90м. Надстройката е в груб вид от носеща стоманобетонова конструкция: плоча, пояс и тухлена зидария с размери 11,20м/5,80м. Покрива е дървена конструкция покрита с дъсчена обшивка и керемиди. Височина на кота стреха мерена от кота терен е около 4,30м, а кота било е около 7,20м. Надстройката е в груб вид, не е захранена с вода и електричество.Строежът е пета категория съгласно чл.137, ал.1, т.5 от ЗУТ.

Горното е установено с констативен акт №16 от 16.03.2021 год. съставен от служители на общинска администрация по чл.223, ал.2 от ЗУТ при Община Пазарджик, с което си деяние е нарушил разпоредбите на чл.148 от ЗУТ, чл.182, ал.1 от ЗУТ, чл.183 ал.2 и ал.З от ЗУТ, чл.31, ал.1, т.1 от ЗУТ във връзка с чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ.Наложена е на жалбоподателя А. Б.

„глоба“ в размер на 1000лв., на основание чл.232ал.2 ЗУТ.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, от фактическа страна прие за установено следното:

На 16.03.2021г., актосъставителят и свидетел В. И., гл. специалист „СК“ в Дирекция „Архитектура и териториално строителство“ при Община Пазарджик, заедно с колегата си Лазар Халачев,по повод писмо от РДНСК и жалба от съсед, извършили внезапна проверка в поземлен имот с идентификатор *** по КККР, участващ в УПИ XVI-общ., кв.32, по плана на с.М., ул.”30-та” №42А.На проверката присъствали жалбоподателят А.ов, брат му Димитър и тяхната майка – св.С.Б..

Установените обстоятелства били отразени в Констативен акт 2

№16/16.03.2021г. /л.10-12 от НАХД 670/2021г/, включително бил установен строеж - “Външно стълбище и надстройка към западната страна на съществуваща жилищна сграда", находящ се в поземлен имот с идентификатор *** по КККР, участващ в УПИ XVI-общ., кв.32, по плана на с.М..

Посочено било в Констативния акт, че собственик на установения строеж е А. Г. Б., който е и възложител и строител.Макар да е присъствал на проверката, А. Б. е отказал да подпише , видно от самия Констативен акт.На въпрос на св.И. кой е извършител на строежа, жалбоподателят Б. отговорил в смисъл, че е майстор , сам си прави всичко и няма от строители, како и няма разрешително за строеж .По време на тази проверка не било установено кога точно са построени процесните стълбище и надстройка, въпреки това е отразено на стр. втора от констативния акт, че строежът е изпълнен през 2021г. Посочени са установени нарушения на чл.148 от ЗУТ, без учредено право на строеж, съгласно чл.182, от ЗУТ, чл.183, ал.2 от ЗУТ, -чл.31, ал.1, т.1 от ЗУТ и строежа е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.

По делото беше прието заключение на извършена съдебно техническа експертиза, което Съдът кредитира като компетентно изготвено и неоспорено от страните.

По поставените задачи, заключението на в.л. Б.Г. е следното:

Върху сграда с идентификатор *** с функционално предназначение Жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи 1 със застроена площ от 105 кв. м. е изпълнена нова дървена покривна конструкция върху надзид от тухлена зидария с размери 11,20/5,80м.л. и вертикални носещи дървени колони с височина от 2,00м.л.Покрива е обшит с нова дъсчена обшивка, покрита с керемиди.

В обособеното подпокривно пространство със С. височина от 2,00м.л.е изградено обитаемо помещение с бетонова плоча, ограждащи стени от керамични тухли и ПВЦ дограма със стъклопакет.

За обслужването на покривното пространство и обособеното помещение е изградено външно бетоново еднораменно стълбище с ширина от 0,90м.л., долепено до западната фасада на жилищната сграда и разположено от нивото на прилежащия терен до външна бетонова площадка с кота от 2,20м.л. над нивото на терена.Обособеното помещение в покривното пространство е изградено в груб вид и не е захранено с ток и вода.Не ми се представиха и не открих строителни книжа и документи, или запазен архитектурен проект, от които да установя предвиден ли е втори етаж и надграждане на съществуващата жилищна сграда.

3

Обслужването на покрива на сградата и преминаването към него се извършва единствено от изградено външно бетоново еднораменно стълбище с ширина от 0,90м.л., долепено до западната фасада на жилищната сграда и разположено от нивото на прилежащия терен до външна бетонова площадка с кота от 2,20м.л. над нивото на терена.

По свидетелските показания се установява, че съществуващият преди това покрив е бил компрометиран и се е наложило да се извърши ремонт с възстановяване, укрепване и подмяна на дървената конструкция и покритието върху нея. Изграденият нов покрив дава възможност за усвояване на подпокривното пространство и изграждането му не засяга конструкцията на сградата, както не са извършени дейности по премахване на съществуващи зидове и направени нови.С извършените строително ремонтни дейности се е възстановила експлоатационната годност на сградата и се е удължил срока за ползването и по предназначение.

Съгласно цифрово заснемане на триизмерни сгради и релеф към 2012г.от колите на „Гугъл" установявам, че външно стълбище за обслужване на подпокривното пространство, откъдето да се премине и достигне до покрива от сградата е съществувало към 2012г. Във връзка с отговора на горния въпрос стълбището и бетоновата плоча на жилищната сграда са строени преди 2012г.

Тази фактическа обстановка Съдът възприе при съвкупна преценка показанията на свидетелите

В.

И.,

С.Б.,

Констативен акт

№16/16.03.2021г.приетата съдебно –техническа експертиза на Б. Г., останалите документи по преписката.

Липсват съществени противоречия в показанията на свидетелите В. И. и С.Б./ майка на жалбоподателя/.Следва да се акцентира на показанията на св.Б., че не знае кога и от кого са правени външните стълби на къщата, но не са нови.Синът и А. участвал с помощ, но ходел и на работа, когато имал време, помагал.Св.И. в показанията си заяви, че не могат да докажат към кой момент е изградено стълбището.

При така установените фактически обстоятелства, Съдът от правна страна приема следното:

Производството е по реда на чл.59 и следв. от ЗАНН. Жалбата е процесуално допустима,тъй като е подадена от легитимирано лице в срока по чл.59ал.2 ЗАНН,а по същество Съдът я намира за основателна,по следните съображения:

Допуснати са съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН№8/29.03.2021г. и съответно обжалваното наказателно постановление.

И в двата акта, в нарушение съответно на чл.42т.3 ЗАНН и чл.57ал.1т.3 ЗАНН не са посочени дата или период на извършване на нарушението. Така е накърнено съществено правото на защита на жалбоподателя, а освен това не може да бъде извършена преценка за евентуално приложение на §16 ПР ЗУТ.

На второ място, с никакви доказателствени средства не се установиха в 4 процеса обстоятелствата, че жалбоподателят Б. има качествата на възложител и строител на процесните външно стълбище и надстройка, за да може да бъде субект на отговорността по чл.232ал.2 ЗУТ.Единствено от показанията на св.И. се установи, че жалбоподателят казал, че е майстор и сам си е строител, но не е заявявал, че той е разпоредил и изпълнил установения незаконен строеж.Все в този аспект, по т.7 от експертизата се установи, че външно стълбище за обслужване на подпокривното пространство , откъдето да се премине и достигне до покрива на сградата е съществувало към 2012г.Следователно не отговаря на обективната действителност обстоятелството, че към 23.02.2021г. жалбоподателят е имал качеството на възложител и строител на външно стълбище.Тази констатация на вещото лице кореспондира и с показанията на св.С.Б., че външните стълбища не са нови.Следва и да се отбележи, че в приложена по преписката жалба от 08.02.2021г. от С.Л.Д.,съсед, /л.9 от НАХД №670/2021г./ , същият сочи , че съседът и С. Б.а е извършила незаконно строителство, а не жалбоподателят А.

Б..

Ето защо постановлението следва да бъде отменено.

При този изход от делото, на жалбоподателят по принцип се дължат разноски.От представеният договор за правна защита и съдействие /л.4 от НАХД №670/2021г/ обаче не се установя жоалбоподателят да е заплатил и в какъв размер адвокатско възнаграждение на адв.И.Б., поради което такива разноски не следва да бъдат присъждани в тежест на наказващия орган.

Воден от горното и на основание чл.63ал.2т.1 ЗАНН Пазарджишкият районен съд

РЕШИ:

Отменя Наказателно постановление №8/13.04.2021г. на зам. Кмет на Община Пазарджик, с което на А. Г. Б., ЕГН ********** от с.М., ул.... е наложена глоба в размер на 1000лв. на основание чл.232ал.2 ЗУТ.

Оставя без уважение молбата на жалбоподателя А. Г. Б., ЕГН ********** от с.М., ул.... за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

5

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Пазарджишкия административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 6