Определение № 250 от 10.03.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕ.ИЕ

№ 250 гр. Перник, 10.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20261700500112 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274-279 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. на РС-Костинброд № 5198/05.09.2025 г., подадена от Е. Д. М. с ЕГН:********** чрез адвокат Е. Я. от САК срещу определение № 459/29.07.2025 г., постановено по гр. дело № 101/2025 г. по описа на Районен съд – Костинброд, с което на основание чл. 130 ГПК е върната искова молба вх. № 669/07.02.25 г. по описа на РСКостинброд, подадена от жалбоподателя срещу Районен съд – София; прекратено е производството по делото и ищецът е осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 4 ГПК на СРС сумата от 120 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Жалбоподателят счита определението за незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон, необосновано и противоречащо на правото на Европейския съюз.

Поддържа, че на страната е връчено копие от съдебния акт, което не съдържа подпис и печат, поради което не може да се установи неговата автентичност. Според жалбоподателя това препятства възможността за ефективно упражняване на правото на защита. Твърди, че посочването, че актът е подписан с електронен подпис, не е достатъчно доказателство за автентичност, още повече че изпратеното копие е с лошо качество и не позволява да се установи неговият издател. В тази връзка поддържа, че е нарушено правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив процес по чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, тъй като липсата на подпис и печат препятства доказването на официалния характер на съдебния акт и ограничава възможността на страната да организира защитата си.

1

Жалбоподателят оспорва и извода на първоинстанционния съд за злоупотреба с право чрез предявяване на множество дела, като поддържа, че делата не са идентични, тъй като се различават по предмет, основания, страни, срокове и претендирани вреди.

С оглед на изложеното моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК Районен съд – София чрез пълномощника си Т.Д. е подал отговор, с който оспорва частната жалба като неоснователна и моли въззивния съд да я остави без уважение и потвърди обжалваното определение като правилно и законосъобразно.

Пернишкият окръжен съд, след като по реда на чл. 278 ГПК се запозна с доказателствата по делото и извършвайки служебно цялостна проверка на обжалвания акт, без да е ограничен от наведените в частната жалба оплаквания (съобразно ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК на ВКС), намира последната за процесуално допустима – депозирана е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество – за неоснователна, поради следните съображения от фактическа и правна страна:

Производството пред Районен съд – Костинброд е образувано по искова молба вх. № 669/07.02.2025 г. – п.к. 05.02.2025 г., подадена от Е. Д. М. срещу Районен съд – София, с която се претендира да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му в резултат нарушаване на Правилника за администрация на съдилищата, а от там и на правото на ЕС, чрез връчването му на неподписан и без печат съдебен акт.

За да постанови обжалваното определение, съдът е приел така предявения иск с правно основание чл. 2в ЗОДОВ за недопустим, тъй като с предявяването му се осъществява злоупотреба с право на иск по смисъла на чл. 57, ал. 1 от Конституцията, чл. 17 ЕКПЧ и практиката на Европейски съд по правата на човека. Посочено е, че ищецът системно предявява множество сходни искове срещу органи на съдебната власт, като за периода 01.01.2021 г. – 19.09.2024 г. е завел над 900 дела пред Софийския районен съд, над 550 дела пред Софийски градски съд и около 70 дела пред Районен съд – Костинброд, което според съда представлява недобросъвестно упражняване на правото на иск и т.нар. „frivolous litigation“. Прието е също, че твърденията за липса на подпис върху съдебния акт са неоснователни, тъй като актът е електронно подписан, като са посочени подписалото лице, дата и час на подписване, а копие от електронно подписан документ не следва да съдържа печат.

По тези съображения, съдът е върнал исковата молба на основание чл. 130 ГПК и е прекратил производството, като е присъдил на ответника 120 лв. разноски.

Настоящият съдебен състав намира тези изводи за правилни и законосъобразни, съответстващи на събраните по делото доказателства и установените чрез тях факти и 2 обстоятелства, поради което напълно ги споделя и на основание чл. 272 вр. чл. 278, ал. 4 ГПК препраща изцяло към тях, а с оглед възраженията по частната жалба отбелязва и следното:

При преценка допустимостта на предявения иск следва да се съобразят релевантните фактически твърдения на ищеца Е. М., отразени в исковата му молба, а именно, че исковата претенция е основана на твърдения за противоречие с правото на ЕС при издаването на електронно подписано съдебно определение № 43433/04.12.2023 г., постановено по гр. д. № 20231110152520/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 31 състав. При тази преценка, настоящият съдебен състав намира предявения иск за процесуално недопустим. В случая се установява, че исковата претенция е очевидно неоснователна, тъй като с определение № 329/09.01.2025 г. на СГС е потвърден така постановения съдебен акт на районния съд.

Несъмнено ищецът е разполагал с тези данни предвид, че така осъществения съдебен инстанционен контрол е иницииран именно по негова жалба. Поради това и с оглед наличните в Районен съд - Костинброд данни за образувани по молби/тъжби на Е. М. многобройни дела, се налага обоснованият извод, че с предявяване на явно неоснователни искове ищецът цели друго, но не и защита на негово право или законен интерес.

Предвид така изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Водим от горното, настоящият съдебен състав на Окръжен съд – Перник ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение № 459/29.07.2025 г., постановено по гр. дело № 101/2025 г. по описа на Районен съд – Костинброд.

Настоящото определение подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчване на препис от същото.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3