Решение № 4743 от 23.05.2025, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4743

Пловдив, 23.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XXV Състав, в съдебно заседание на девети май две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

При секретар СТАНКА ЖУРНАЛОВА и с участието на прокурора ИЛЯНА ДЕЛЧЕВА ДЖУБЕЛИЕВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ЗЛАТАНОВА административно дело № 20257180700596 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 284 от ЗИНС, във вр. с чл. 203 и сл. от АПК.

Делото е образувано по искова молба, предявена от Й. Ж. Я., чрез адвокат Х., против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“.

Твърди се в исковата молба, че в периода на изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив и в Арест Пловдив ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в обида, огорчение, възмущение, чувство за малоценност поради поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието. Във всички затворнически килии, в които е пребивавал площта не е надвишавала и е била под 3 кв.м., нямало санитарен възел,нямало медицинско обслужване, хигиената в килиите била много лоша, имало много дървеници, хлебарки и бълхи, нямали пералня и перели на ръка в килиите, дишали влагата, по време на каре не можел да ползва тоалетна. При тези обстоятелства претендира:

- обезщетение за неимуществени вреди за престоя в Затвора Пловдив в размер на 20 000лв. за периода от 25.09.2021г. до 18.12.2023г., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане;

- обезщетение за неимуществени вреди за престоя в Затвора Пловдив в размер на 2 000лв. за периода от 20.12.2024г. до датата на предявяване на исковата молба, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане;

- обезщетение за неимуществени вреди за престои в Арест Пловдив в размер на 2 000лв. за периода 29.10.2024г. до 20.12.2024г. ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане;

Претендира се адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА.

Предявените искове са с правно основание чл. 285 от ЗИНЗС и чл.86 от ЗЗД.

Ответникът ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“ оспорва предявените искове. Признава единствено факта, че в периода 20.12.2024г. до 25.02.2025г. ищецът е пребивавал в Затвор Пловдив. Оспорва ищецът да е бил поставен в неблагоприятни условия на изтърпяване на наказанието.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност и недоказаност на исковите претенции и моли да се отхвърлят.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

За периода от 25.09.2021г. до 18.12.2023г., според представените справки/лист 56-59 от делото/, при указано разпределение на доказателствената тежест, ответникът представя доказателства за настаняването на ищеца и броя на настанените в помещенията лица за времето след 25.01.2022г. Следователно, за времето от 25.09.2021 г. до 24.01.2022г./общо 122 дни/ непредставянето на доказателства, в контекста на разпоредбата на чл.161 от ГПК,вр. с чл.144 от АПК, е основание да се приеме, че лишеният от свобода е изтърпявал наказанието си при условия на пренаселеност, което е нарушение на чл.3 от ЗИНЗС.

За останалото време през разглеждания период, пак според същите справки, ищецът последователно е бил настаняван:

-от 25.01.2022г. до 11.04.2022г. в стая № 18 пост 6-ти, с площ 16,32 кв.м. с общо настанени в нея 7 лишени от свобода или по 2,33 кв.м. на човек за 77 дни;

-от 12.04.2022г. до 01.09.2022г. в помещение 39, пост 3-ти, с площ 47,80 кв.м., като тук броят на настанените лица е бил различен във времето и пренаселеност под 4 кв.м. на човек е била налице за периодите, в които настанените са били 12 и 13 души, тоест от 12.04.2022г. до 14.04.2022г., от 17.05.2022г. до 06.06.2022г., от 14.06.2022г. до 03.07.2022г., от 19.07.2022г. до 21.07.2022г., от 09.08.2022г. до 18.08.2022г. или общо 57 дни.

-от 02.09.2022г. до 16.03.2023г. в помещение № 27, пост 3-ти, с площ 39.02 кв.м. с брой настанени лишени от свобода от 7 до 9 души, поради което тук не се констатира период на пренаселеност.

-от 17.03.2023г. до 18.12.2023г. в помещение № 39, пост 3-ти, с площ 47,80 кв.м., с брой настанени лишени от свобода от 9 до 11 души, поради което и тук не се установява пренаселеност.

Относно останалите оплаквания за този исков период, не се установява ищецът да не е разполагал със санитарен възел, доколкото според представените от ответника справки всяко от помещенията,в които е бил настаняван, е разполагало със санитарен възел. Представени са и протоколи за дезинфекция /листове 76-85 от делото/ видно от които администрацията на затвора е положила дължимото според възможностите.

Според свидетелските показания на свидетеля С. П. П., който в същия период е бил в затвора в гр.Пловдив, в килиите нямало място за разминаване, пералнята не работила и се налагало да перат в кофи и да простират в стаите. Имало мухъл, нямало съблекални до банята. Свидетелят твърди, че в този период имало лекар и зъболекар в затвора.

Свидетелят Р. А. също потвърждава в показанията си,че през 2023г. в килията,в която били заедно с ищеца, нямало място да се разминат, нямало достатъчно въздух.

Установява се, че помещенията, което е обитавал ищецът при изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ през исковия период в Затвора Пловдив, са разполагали със санитарен възел и постоянно течаща вода, с възможност за проветряване чрез отваряем прозорец. Ищецът е имал достъп до баня два пъти седмично, което е съобразено с изискванията на чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.

Що се отнася до хигиената в спалните помещения, последната се осъществява от лицата, настанени в тях.

Действително от показанията на разпитаните свидетели се установява, че в помещенията в Затвора Пловдив, в които е бил настанен ищецът е имало мухъл и влага. Техният произход, обаче, включително и според ищеца, се дължал на ползването на спалните помещения за място за сушене на изпраните дрехи на лишените от свобода, макар в затвора да е налично обособено перално помещение и места за простиране на дрехи. Освен това, установява се, че лишените от свобода имат по всяко време възможност за проветряване на помещенията с оглед незадържането на влага в тях чрез отваряне на прозорците.

Така, като съобразява оплакванията на ищеца по този иск, съдът намира, че при установените факти е налице поставяне в неблагоприятни условия поради липсата на достатъчна жилищна площ за период от общо 256 дни, нарушение на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС. По справедливост, съдът определя, че размерът на дължимото обезщетение следва да е 1280лв., по 5 лв. на ден за всеки ден, в който е била налице пренаселеност, като за разликата до пълния предявен размер претенцията е неоснователна.

По втория обективно съединен иск за периода от 20.12.2024г. до датата на предявяване на исковата молба - 18.03.2025г., според представените от ответника доказателства/справки, ищецът се е намирал в Затвора Пловдив, от престоя в който са оплакванията му, до 25.02.2025г.

От постъпването в Затвора Пловдив на 20.12.2024г. до 27.12.2024 г. същият е настанен в стая „РЦ“ на Приемно отделение/справка лист 54/ с площ 27,04 кв.м.,където са били настанени не повече от 5 лица, поради което и твърденията за пренаселеност са необосновани.

От 27.12.24г. до 27.01.2025г./справка лист 56/ ищецът бил настанен в стая № 65, пост 5-ти, с площ 27,24 кв.м., като във времето от 30.12.24г. до 09.01.2025г. и от 17.01.2025г. до 27.01.2025г. в помещението са били настанени 7 лица и на човек се е полагало 3,89 кв.м., което е под минимума - общо за 22 дни.

От 28.01.2025г. до преместването му от Затвор Пловдив, ищецът е бил настанен в стая № 8, пост 6-ти с площ 29,66 кв.м., като за времето от 28.01.2025г. до 18.02.2025г. или за 22 дни, в помещението са били настанени 8 лица и жилищната площ е била по 3,70 на човек, което е под изискуемите 4 кв.м.

Представени са протоколи за дезинфекция на помещенията в Затвора Пловдив за месеците ноември 2024г. и февруари 2025г. с отбелязано време на въздействие на биоцида 3 месеца, което е основание да се приеме, че не е налице бездействие на администрацията на затвора за този исков период по отношение на ДДД обработката.

Разпитаните по делото свидетели С. П. и Р. М. не посочват в показанията си наличието на извънредни обстоятелства за този исков период, които да водят до извод за бездействие на администрацията по отношение на осигуряването на нормалните битови условия за настанените в затвора за изтърпяване на наказание лишаване от свобода.

Така, по тази искова претенция съдът намира, че за установените 44 дни пренаселеност се следва обезщетение в размер на 220 лв. и не се установява наличието на други съществени отклонения от изискуемите условия, които да са причинили твърдяните от ищеца неимуществени вреди. Ето защо този иск ще се уважи частично и ще отхвърли за разликата до пълния предявен размер.

По отношение на третият обективно съединен иск за периода от време, през който ищецът е бил в Ареста Пловдив, от 29.10.2024г. до 20.12.2024г. , от представената справка на лист 18 от делото се установява, че ищецът е бил настанен в килия № 228 с квадратура 14,74 кв.м., в която е съжителствал с още две лица. Не се констатира период на пренаселеност.

Констатира се наличието на други обстоятелства от битов характер, които са поставили лишения от свобода в неблагоприятни условия.

Не се представят доказателства от ответника за това през този исков период да е извършена дезинфекция на помещенията в ареста, поради което в тази част оплакванията са основателни. Несъмнено е, че дървеници и хлебарки е имало и в затвора, и в ареста, ако се съди по свидетелските показания, но в случая се търси дали от страна на администрацията е положена дължимата грижа и именно по отношение на периода, в който ищецът е пребивавал в ареста, такава грижа не се доказва да е положена.

Разпитаните свидетели П. и А. в показанията си твърдят, че в Ареста никога не са виждали да се дезинфекцира, топла вода нямало и ги карали да се къпят със студена вода. Нямало и отопление. Било студено.

Констатира се от представената медицинска документация и от събраните гласни доказателствени средства, че през този исков период по отношение на ищеца не е предоставена адекватна медицинска помощ. Свидетелят Р. А. си спомня, че по времето в ареста ищецът му се е оплаквал, че няма лекар, а е болен. Свидетелят П. потвърждава, че ищецът е имал здравословен проблем през същия период,засекли се в болницата, бил се обринал целия, но го завели в лицево-челюстна хирургия, след това ищецът го върнали обратно в затвора без да се лекува. Тези показания кореспондират с медицинската документация. Видно от представеният лист за преглед на лист 24 от делото, на ищецът е правен консултативен преглед на 15.11.24г. от специалист лицево-челюстна хирургия, с препоръка за консултация с кожни болести. От същия ден датира лист за консултация/лист 25/, в който е описано оплакване в дясна околоушна област и като терапия е посочено от специалиста „насочен за хирург“. След това няма доказателства лишеният от свобода да е бил лекуван и дали е правена консултация или преглед от хирург.

С оглед на така описаните доказателства се налага извод, че по отношение на ищеца в този период не са предоставени дължимите медицински грижи.

Доколкото не се установява да са настъпили последващи усложнения, нито се твърди за такива в исковата молба, по справедливост дължимото обезщетение за разглеждания период в резултат на поставянето на ищеца в неблагоприятни условия поради липса на извършвана дезинфекция в помещенията, липса на достъп до топла вода, липса на отопление и липса на предоставена медицинска помощ, съдът определя в размер на 1016 лв. Размерът се определя като се вземе предвид продължителността на престоя в ареста от 52 дни, което по 8 лв. дневно, предвид няколкото установени нарушения, е 416 лв.,плюс 600 лв. обезщетение за липсата на предоставена медицинска помощ.

В останалата част искът ще се отхвърли до пълния предявен размер.