Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 438 от 30.09.2025, Районен съд - Кърджали

Съд
Районен съд - Кърджали
Дело
Гражданско дело 1786/2024
Вид
Решение № 438
Подписан
30.09.2025
В сила
23.10.2025
Състав
Владислав Емирски

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 10 ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 438 гр. Кърджали, 30.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владислав Емирски при участието на секретаря Евгения Пинева като разгледа докладваното от Владислав Емирски Гражданско дело № 20245140101786 по описа за 2024 година

Производството е образувано по обективно кумулативно съединени установителни искове от ищецът „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240 ЗЗД, във вр. с чл. 9 ЗПК, във вр. с чл. 6 ЗПФУР, във вр. с чл. 99 ЗЗД вр. с чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено по отношение на ответника С. Х. М., ЕГН ***********, че дължи на ищеца сума в размер на 1000 лв. представляваща главница, дължима по Договор за потребителски кредит № ****, сключен на 27.09.2019 г. между „Сити Кеш“ ООД и С. Х. М., сума в размер на 151,56 лв. представляваща договорна лихва, дължима за периода от 27.09.2019 г. до 28.03.2020 г., сума в размер на 283,22 лв. представляваща законна лихва за забава върху главницата, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 12.07.2024 г. до окончателното й заплащане, за които суми е издадена Заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК по ч.гр.д. № 1044/2024 г. по описа на РС-Кърджали, III състав.

Ищецът заявява, че на 27.09.2019 г. ответникът С. Х. М. е сключил Договор за потребителски кредит № **** със „Сити Кеш“ ООД, по силата на който е получил сумата от 1000 лева, срещу което се съгласил да върне 6 броя вноски в по 305 лв. срок до 28.03.2020 г,, когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Сочи, че е бил уговорен и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 47.78 %.

Ищецът твърди, че приложените ОУ и договор установяват сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не изпълнила в срок и съобразно условията на договора. Излага твърдения, че договорът бил 1 сключен при спазване на изискванията на ЗПК, като приложение намирали разпоредбите на чл. 9, чл. 10 ал.1, чл. 11 от ЗПК въз основа на които процесният договор бил действителен като сключен според цитираните повелителни норми и чл.22 от ЗПК. Сочи, че в чл. 31, ал. 3 от ОУ страните се съгласили, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден на забава, а в чл. 33, ал. 2 от ОУ било уговорено правомощие на „Сити Кеш“ да уведомява длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи, които ще се считат за получени от кредитора, ако бъдат изпратени на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при подписване на договора за кредит. Заявява, че ответникът не изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 13.01.2022г. „Сити Кеш“ ООД, като цедент прехвърлило своите вземания към ответника по описания договор за потребителски кредит на цесионера – ищец в настоящото производство.

Ищецът сочи, че ответникът бил уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес, както и със СМС на посочения от него телефонен номер.

Заявява, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Ищецът прилага към исковата молба уведомление до ответника за цесията с приложени към него договора за цесия, пълномощно и потвърждение за цесията, което да му бъде връчено, ако съдът приемете, че уведомяването на длъжника - ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, съгласно практика обективирана в Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ВКС, Решение N° 3/16.04.2014 г. по т. д. N° 1711/2013 г., I т. о., ВКС, Решение N° 78/09.07.2014 г. по т. д. N° 2352/2013 г., II т. о., ВКС.

Ответникът е призован да получи исковата молба и книжата към нея по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК чрез залепване на уведомление на регистрираните му в НБД „Население“ постояненен и настоящ адрес и в двуседмичния срок от залепването на адресите, не се е явил, за да получи книжата, както и в едномесечният срок не е депозирал отговор на исковата молба като при служебно извършена справка се установява, че няма сключени трудови договори, за да бъде призована по месторабота или друг адрес. Назначен му е особен представител. В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от назначения на ответника особен представител, в който оспорва иска по основание, като моли съда да постанови решение, с което да отхвърли същия.

Оспорва клаузите от договора като неравноправни.

В съдебно заседание ищецът не се явява. Процесуалният представител на ищеца е депозирал молба, с която моли делото да се гледа в тяхно отсъствие. Прилагат списък с разноски по чл. 80 от ГПК. Молят на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да се постанови неприсъствено решение, при наличие на предпоставките за това. Развиват доводи по същество на спора. Ответникът се представител от назначения особен представител адв. М. А.. Заявява, че поддържа отговора на исковата, оспорва предявения иск, няма възражения към проекта за доклад. Представя писмен защита, в която излага подробни съображения, включително относно неравноправния характер на клаузи от договора.

Съдът, като взе предвид подадената искова молба и предявения с нея иск, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на 2 релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

С Определение № **** от 02.09.2025 г., в което е обиктиварн проект за доклад по делото, приет за окончателен с оглед липсата на възражения от страните, съдът е приел за безспорни ненуждаещи се от доказване на следните факти и обстоятелства: валидно сключен между ответникът С. Х. М. и „Сити Кеш“ ООД Договор за потребителски кредит № **** от 27.09.2019 г., при фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 47.78 %, по силата на който ответникът е получила сумата от 1000 лева, срещу което се съгласила да върне 6 броя вноски в по 305 лв. в срок до 28.03.2020 г., когато е падежирала последната вноска, както и сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 13.01.2022 г., по силата на който „Сити Кеш“ ООД, като цедент прехвърлило своите вземания към ответника по описания договор за потребителски кредит на цесионера - ищец в настоящото производство.

Настоящият състав счита, че следва на първо място да се произнесе по действителността на процесния договор за потребителски кредит с оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК и Тълкувателно решение № 1/2020 г. от 27.04.2022 г. по т.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС съгласно, което съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства, както и на направеното от процесуалния представител на ответника възражение за неравноправни клаузи.

Сключеният между страните договор разкрива признаците на договор за потребителски кредит, по смисъла на чл. 9, ал. 1 Закона за потребителския кредит. Ответницата е физическо лице, за което няма данни при сключването на процесния договор да е действало в рамките на своята професионална или търговска дейност, а ищецът е търговско дружество с предмет на дейност кредитиране, включително предоставяне на потребителски кредити, следователно, при сключването на договора ищецът е действал в качеството на „търговец“, според легалната дефиниция, дадена в § 13, т. 2 ДР на Закона за защита на потребителите, а ответникът има качеството на „потребител“, според легалната дефиниция в § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. Ето защо, в настоящото производство е приложима разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК, изискваща от съдът служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в процесния договор. Доколкото няма данни да е налице отрицателна предпоставка, предвидена в чл. 4 ЗПК, процесният договор за кредит е в приложното поле на ЗПК. Съгласно приложимата разпоредба на чл. 22 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, когато не са спазени императивните законови изисквания към формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, установени в защита на потребителите, а именно изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.

7 – 9. В случая, процесният договор за потребителски кредит е недействителен, на основание чл.22 ЗПК, тъй като не отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК, относимо към съдържанието му, а именно в него липсва посочване на ГПР по кредита, изчислен към момента на сключването на договора, съобразно установената методика в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК.

Видно от представения, приет и неоспорен Договор за потребителски 3 кредит № ****, сключен на 27.09.2019 г. между „Сити Кеш“ ООД и С. Х. М. главницата по договора е в размер на 1000 лева, уговорената лихва в размер на 151,56 лева, размерът на дължимата неустойка по чл. 6.2. от договора за непредставяне в срок на обезпечение по договора е 678,44 лева, като общо дължимата сума по договора възлиза на 1820 лева, която следва да бъде погасена със 6 вноски всяка в размер на 305 лева считано от 28.10.2019 г. до 27.03.2020 г.

Посоченият в договора ГПР от 47,78% не отговаря на действителния такъв, тъй като, изчислено математически, в него е включен размерът на дължимата неустойка по чл. 6.2. от договора за непредставяне в срок на обезпечение от 678,44 лева. Посочената неустойка следва да бъде включена при изчисляването на ГПР, с което кредитът се оскъпява - арг. чл. 19, ал. 1 и, ал. 2 ЗПК, който извод следва и от разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК, според която „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В случая договорът за кредит не отговаря и на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съгласно която разпоредба договорът за потребителски кредит задължително следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като следва да се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. Съгласно разпоредбата на чл.

19, ал. 1 ЗПК ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Безспорно, на база на математически изчисления, ако в ГПР се включи размерът на неустойката по кредита, размерът би надхвърлил значително максимално допустимия размер на ГПР. В уговорения годишен процент на разходи по процесния договор за кредит не са включени всички действителни разходи, поради което е налице противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В ГПР следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени всички разходи, които длъжникът ще направи, и които са пряко свързани с кредитното правоотношение, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.