Решение № 394 от 02.07.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 394 гр. София , 30.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на двадесет и шести март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Теодора Кръстева

Ивайло Младенов

Светлин Михайлов като разгледа докладваното от Теодора Кръстева Въззивно търговско дело № 20211001000044 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от „Столичен електротранспорт“ ЕАД, ЕИК 121683785 против решение № 260 227/ 28.10.2020 г. по т. д. № 2594/2019 г. на СГС, ТО, 1 състав, в частта, в която, на основание чл. 327, ал.

1 ТЗ вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, „Столичен електротранспорт“ ЕАД, е осъдено да заплати на „Модул“ АД, ЕИК 117008114 сумата в размер на 30 000 лв. с ДДС, представляваща дължима цена по договор № СБ – 31от 05.03.2019 г. за доставени стоки по фактура № 27507/ 21.05.2019 г., както и на основание чл.

92, ал. 1 ЗЗД да заплати на ищеца сумата в размер на 99, 07 лв., представляваща дължима неустойка за периода 21.06.2019 г. до 26.11.2019 г.

Въззивникът твърди, че решението е неправилно и моли да бъде отменено.

Противопоставя се на изложените от съда мотиви, че в изпълнение на сключения между страните договор са напълно доставени необходимите възли и елементи на зъбни колела. Твърди, че за приемателно - предавателния протокол от 21.05.209 г. липсвали данни, в какво качество, подписалите го 1 лица са представлявали съответно „Модул“ АД и „Столичен електротранспорт“ ЕАД, както и имената на същите, а освен това, не били положени и печати на двете дружества. Затова счита, че процесния протокол не може да бъде приет като валидно доказателство по делото.

По отношение на иска по чл. 92, ал. 1 ЗЗД е изложено разбирането на страната, съобразно установеното в правната доктрина и съдебната практика, кога е налице основание за нищожност на неустойката, но липсват твърдения, че в конкретната хипотеза, договорената между страните неустойка е нищожна.

Въззиваемата страна „Модул“ АД оспорва жалбата и моли решението да бъде потвърдено. Твърди, че фактите с наведеното възражение, относно доказателствената стойност на приемателно – предавателния протокол от 21.05.2019 г. са признати от ответника още с отговора на исковата молба, поради което и оспорването им на този етап от делото е недопустимо.

Заявява, че неустойката в договора не е нищожна, защото е с 10 % по – ниска от определената законна лихва за забава.

Съдът констатира, че жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК от легитимирана да обжалва страна в процеса, обуславяща правен интерес от обжалването и е процесуално допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

За да постанови атакувания съдебен акт, първоинстанционният съд е изложил мотиви, които САС напълно споделя и към които препраща, съобразно дадената му за това възможност по чл. 272 ГПК. По правилността на решението, съдът е обвързан от наведените с жалбата възражения, а те са неоснователни.

С отговора на исковата молба, ответникът изрично е признал, че насрещната страна е изпълнила задълженията си по договора, а именно, 2 извършила е доставките по него Същите били приети от страна на дружеството, без забележки и това се установявало от представения от ищеца приемателно – предавателен протокол. Посочил е, че не оспорва вида на описаните в протокола възли и елементи, както и начина на изпълнение.

Възраженията му се изчерпват с довода, че е заплатил сумата от 5 664 лв., поради което и съобразно общо претендирания размер на задължението от 35 664 лв. с ДДС, за сумата от 5 664 лв., иска следвало да бъде отхвърлен. По тази причина и с определението на съда по реда на чл. 146 вр. с чл. 140, ал. 3, изр. 2 ГПК съдът е отделил като безспорен и ненуждаещ се от доказване факта, че ищецът е доставил стоките, за което свидетелства, съставения приемателно – предавателен протокол. Ето защо, при този ход на спора в производството пред първоинстанционния съд, повдигането на възражения относно приемането на стоката, както и оспорването на ангажираното от ищеца доказателство за това, във въззивната инстанция, съобразно чл. 266 ГПК е недопустимо и не следва да бъде разглеждано.

С жалбата не се твърди, че неустойката за забава в чл. 26 от договора е нищожна, въпреки изложените съображения по въпроса, кога неустойката е нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Но дори и в обратната хипотеза, възражението е недопустимо, тъй като не може да бъде релевирано за първи път пред въззивния съд, още повече, предвид поддържаното от ответника с отговора на исковата молба, че претендираната неустойка в размер на 99, 07 лв. е дължима.

В обобщение, въззивната жалба е неоснователна, а атакуваното решение, следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора, въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна разноски в размер на 1 450 лв. за адвокатско възнаграждение пред САС.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260 227/ 28.10.2020 г. по т. д. № 2594/2019 г. на СГС, ТО, 1 състав.

ОСЪЖДА „Столичен електротранспорт“ ЕАД, ЕИК 121683785 да заплати на „Модул“ АД, ЕИК 117008114 сумата в размер на 1 450 лв. разноски пред САС.

Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните, пред Върховен касационен съд, при условията на чл. 280 и сл. ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

4

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5