Решение № 761 от 07.03.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 761 гр. Варна, 07.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: А. В. Цветков при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова като разгледа докладваното от А. В. Цветков Гражданско дело № 20233110111456 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по подадена от А. В. Т., ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. Г. Г., искова молба, с която срещу „УИЗ ЕЪР Унгария Црт“, дружество регистрирано в Унгария, под номер 01-10-140174 със седалище и адрес на управление Лаурус Офиси, Кьоерстрийт 2/А, сграда Б, Н-1103, гр. Будапеща, Унгария, действащо на територията на страната чрез „Уиз Еър Унгария ЦРТ- клон България, ЕИК 200830927, с адрес на управление гр. София, зона летище София, сграда ИВТ, е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 7, ал. 1, б. „б“ от Регламент (ЕС) 261/2004 на ЕП и Съвета за установяване дължимостта на сумата от 400,00 евро, за отменен полет № W6 5758, по маршрут Лондон-Варна, планиран по разписание на 31.08.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 12442/30.04.2023г., по ч.гр.д. № 13235/2023г. по описа на РС София.

Ищецът в исковата си молба твърди, че е трябвало да пътува от Лондон до Варна (разстояние над 2,274.26 км.) със закупен билет за полет № W6 5758, планиран за дата 31.08.2022. Сочи, че се е явил на летището навреме, спазвайки всички изисквания и полагайки необходимата грижа. Била му е представена информация, че отмяната на полета се е дължала на извънредни обстоятелства. Счита, че не е са налице обстоятелствата, предвидени в чл. 5, пар. 3 от Регламент (ЕС) 261/2004 на ЕП за освобождаване на ответника от задължението му за изплащане на обезщетение, а именно - извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегната, дори да са били взети всички разумни мерки. Поради изложеното ищецът отправил искане за извънсъдебно изплащане на дължимото му 1 обезщетение, но доброволно плащане не е извършено, поради което се сдобил с процесната заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Предвид постъпилото възражение от длъжника, обосновава правния си интерес от провеждане на исковата защита, по която моли за уважаване на предявения установителен иск и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не e депозиран отговор от ответника.

С писмена молба, подадена преди даване ход на делото в открито съдебно заседание ищецът признава, че след образуване на същото ответното дружество на 15.01.2024 г. му е заплатило сумата от 1 612.70 лева, представляваща сбор от главница в размер на 400 евро, ведно с дължимата законна лихва от датата на заявлението в размер на 83.71 лева, 325 лева за разноски в заповедното производство и 425 лева за исковото производство, от които 400 лева за адвокатско възнаграждение без вкл. ДДС. Сочи, че ответникът е дал повод за завеждане на делото и дължи разноски, поради което моли върху присъдената сума от 400 лева за адвокатско възнаграждение да бъде присъден и дължимия ДДС.

Ответникът „УИЗ ЕЪР Унгария Црт“ с подадена писмена молба признава съществуването на задължението си, като представя доказателства за заплащане на сумата от 1612.70 лева, с което счита, че изцяло е погасил същото.

Съдът, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна и формулира следните правни изводи:

Предявеният иск намира правното си основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 7, т. 1, буква „б“ вр. чл. 6 от Регламент /ЕС/ № 261/2004г. Правният интерес от провеждане на исковата защита произтича от направеното в срока по чл. 415 от ГПК възражение на дължника издадената заповед № 12442/30.04.2023г., по ч.гр.д. № 13235/2023г. по описа на РС - София

С оглед процесуалното поведение на страните и съвпадението на насрещните им изявления относно дължимостта на посочените сумите съдът намира, че не подлежи на изследване правопораждащият фактически състав на имуществената отговорност на превозвача.

Съобразно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК при постановяване на решението съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. В настоящия случай с представените преди провеждане на откритото съдебно заседание по делото писмени молби преводно нареждане от 15.01.2024 г. се установява, че ответното дружество е заплатило на ищеца сумата от 1612.70 лева.

Изявленията на страните съвпадат относно погасените чрез плащането задължения, а именно 400 евро, ведно с дължимата законна лихва от датата на заявлението в размер на 83.71 лева, 325 лева за разноски в заповедното производство и 425 лева за исковото производство, от които 400 лева за адвокатско възнаграждение без вкл. ДДС.

Предвид изложеното безспорно се установява, че в хода на процеса е погасено в цялост процесното вземане, за което е издадена заповед № 12442/30.04.2023г., по ч.гр.д. № 2

13235/2023г. по описа на РС – София за изпълнение на парично задължение.

С оглед факта,че погасяването на дълга е извършено едва в хода на процеса, съдът намира, че не е приложима разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, разноските се дължат в полза на ищеца на основание на ал. 1 от визираната норма.

Спорен между страните е единствено въпроса относно размера на адвокатско възнаграждение, като в случая са заплатени 400 лева от общо претендираните 480 лева с вкл.

ДДС, респективно относно дължимостта на начисления ДДС в размер на 80 лева.

На първо място следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдВ адвокатското възнаграждение се дължи на процесуалния представител, оказал безплатната правна помощ. Доколкото с молбата си от 08.02.2024 г. довереникът на ищеца е признал, че с плащането е погасено задължението на ответника за разноски в исковото производство до сумата от 400 лева за адвокатски хонорар, съдът намира, че с паричната престация е изплатено именно дължимото на същия възнаграждение. И макар да споделя доводите за дължимост на ДДС по отношение на присъдените суми за осъществена безплатна правна помощ, то в случая плащането в размер на 400 лева изцяло покрива подлежащото на присъждане парично притезание в полза на адвоката, заедно с подлежащия на начисляване ДДС.

Това е така, защото с т. 3 от решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС е прието, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. В същото време със съображение т. 54 се приема задължително тълкуване, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.

Поради това съдът намира, че минималните размери на дължимите адвокатски възнаграждение съобразно Наредба №1 от 9 юли 2004 г. не са обвързващи при определяне на подлежащия за присъждане хонорар за осъществена безплатна правна помощ. В този смисъл е и актуалната съдебна практика, обективирана например в Определение № 343/15.02.2024 г. по т.д. № 1990/2023 г. II т.о. на ВКС и Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. I т.о. на ВКС.

3

С оглед всичко гореизложено предявеният иск подлежи на отхвърляне. предвид извършеното плащане в процеса, което покрива в цялост и дължимите разноски в исковото и заповедното производства по делото, поради което такива не следва допълнително да бъдат присъждани.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от А. В. Т., ЕГН ********** иск срещу „УИЗ ЕЪР Унгария Црт“. дружество регистрирано в Унгария, под номер 01-10-140174 със седалище и адрес на управление Лаурус Офиси, Кьоерстрийт 2/А, сграда Б, Н-1103, гр. Будапеща, Унгария, действащо на територията на страната чрез „Уиз Еър Унгария ЦРТ- клон България, ЕИК 200830927, с адрес на управление гр. София, зона летище София, сграда ИВТ, иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 7, ал. 1, б. „б“ от Регламент (ЕС) 261/2004 на ЕП и Съвета за установяване дължимостта на сумата от 400,00 евро, за отменен полет № W6 5758, по маршрут Лондон-Варна, планиран по разписание на 31.08.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 12442/30.04.2023г., по ч.гр.д. № 13235/2023г. по описа на РС - София.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4