Решение № 587 от 06.12.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 587 гр. София, 06.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева при участието на секретаря Надежда Св. Масова като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Гражданско дело № 20251800100073 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на В. И. Т. от с. Д., община Костинброд срещу „Обединена Българска Банка“ АД, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на договор за кредит № 21R-L522035/24.03.2021 год. с твърдението, че не е подписала договора, поради което липсват съгласие за сключването му, както и предписаната от закона форма. Моли съда да прогласи нищожността на договора за кредит.

В срока за отговор на исковата молба ответникът оспорва предявените искове изцяло като неоснователни. Предявил е при условията на евентуалност насрещен иск, а именно – в случай на уважаване на предявения главен иск, моли В. Т. да бъде осъдена да заплати на банката сумата 23 233,48 лева, представляваща получената от нея сума по недействителния договор за потребителски кредит, а именно – реално усвоената сума /чистата стойност на кредита/, след приспадане на направените вноски по кредита. В о.с.з. на 30.10.2025 год. съдът е допуснал изменение на предявения насрещен иск чрез намаляване на неговия размер от 23 233,48 лева на сумата 18 798,12 лева, на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, поради частичен отказ от предявения иск.

В. Т. не оспорва предявения насрещен иск.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Съгласно договор за потребителски кредит № 21R-L522035/24.03.2021 год.

„Обединена Българска банка“ АС е предоставила на кредитополучателя В. И. М. потребителски кредит в размер на 43 000 лева със срок на договора 120 месеца от датата на 1 първото усвояване по кредита, съгласно погасителен план.

Съгласно приетата по делото съдебно-почеркова експертиза на в.л. А. от 15.09.2025 год. приетите по делото договор за кредит № 21R-L522035/24.03.2021 год. и погасителен план

- приложение № 1 към същия договор, не са подписани от посочената кредитополучателка В. И. М..

Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза на в.л. Р. С. съгласно процесния договор за кредит и данните от разплащателната сметка на ищцата, усвоената сума по процесния кредит от кредитополучателя е в размер на 43 000 лева, като сумата е постъпила по банковата й сметка на 25.03.2021 год. с основание „усвояване на кредит“, а внесените /преведени по сметката суми за погасяване на процесния кредит са в общ размер на 24 372,44 лева, посочени в колона 5 на таблица 1.1 към заключението. Постъпилите суми са от вноски с вносител В. Т. и от други лица, посочени в колона 3 на таблица 1.1., както и от автоматично удържани суми от друга сметка на В. Т., посочени в колона 4 на таблица 1.1., като с платените вноски/преводи са погасени задължения по процесния кредит в общ размер на 24 201,88 лева. Разликата от 170,56 лева между постъпилите суми и погасените задължения по кредита представлява други плащания, несвързани с кредита. При отнасяне на всички плащания по кредита в размер на 24 201,88 лева за погасяване на главницата, без да се съобразяват вноските за главница по погасителния план, то изчисленият неплатен остатък за главница към 09.09.2025 год. е в размер на 18 798,12 лева, съгласно изчислението по колона 7 на таблица 2.1. С част от усвоената сума в размер на 43 000 лева е извършен превод за предсрочно погасяване на два стари кредита на В. Т. в бившата „Райфайзенбанк България“ ЕАД на 25.03.2021 год. в размер на 8 723,49 лева. С част от усвоената сума са извършени и два превода за погасяване на задължения по стокови кредити в „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ АД в общ размер на 236,92 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Отношенията между страните по договора за потребителски паричен кредит от 24.03.2021 г. са подчинени на специалния Закон за потребителския кредит (ЗПК) в относимата му за спора редакция към датата на сключване на договора (ДВ бр. 104 от 8.12.2020 г.) . Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.

Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза на в.л. Р. С. усвоената сума по процесния кредит от кредитополучателката-ищца е в размер на 43 000 лева, като сумата е постъпила по банковата й сметка на 25.03.2021 год. с основание „усвояване на кредит“, а внесените /преведени по сметката суми за погасяване на процесния кредит са в общ размер на 24 201,88 лева. Тези плащания обаче са извършени по недействителен договор за кредит. Това е така, тъй като от приетата съдебно-почеркова експертиза на в.л. А.

2 от 15.09.2025 год. се установи, че приетите по делото договор за кредит № 21RL522035/24.03.2021 год. и погасителен план - приложение № 1 към същия договор, не са подписани от посочената кредитополучателка В. И.. С оглед това съдът намира за основателен иска за прогласяване нищожността на договора за кредит, тъй като не е спазена предвидената в закона писмена форма за неговата действителност. Съгласно чл. 22 ЗПК договорът за кредит е недействителен, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.

11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9. В случая е нарушено именно изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, тъй като процесният договор за потребителски кредит не е сключен в писмена форма /не е подписан от ищцата-кредитополучател/.

Съобразно приетото с постановени по реда на чл. 290 ГПК съдебни решения /решение № 50174 от 26.10.2022 г. по т. д. 3855/2021 г. по описа на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 60186 от 28.11.2022 г. по т. д. 1023/2020 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о., решение № 50259 от 12.01.2023 г. по гр. д. № 3620/2021 г. по описа на ВКС, ГК, III г.о., решение № 50056 от 29.05.2023 г. по т.д. 2024/2022 г. по описа на ВКС, I т.о. и др./ при недействителност на договора за потребителски кредит, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и именно в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита.

Съдът не споделя възраженията на ответника по главния иск, че при констатираната нищожност на договора за потребителски кредит, сключен при действието на ЗПК, не следва да бъде приложена като неотносима нормата на чл. 23 ЗПК, а следва да остане единствено квалификацията по чл. 34 или чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. Разпоредбата на чл. 23 ЗПК е специална и изрично уредена в Закон за потребителския кредит последица от обявяване на основанията по чл. 22 ЗПК на договора за потребителски кредит за нищожен и следва да намери приложение към процесните отношения, възникнали и развили се при действието на ЗПК. Специалната законова разпоредба изключва приложението на общия закон /lex specialis derogat generali/.

По тези мотиви и предвид установената по делото и безспорна между страните фактическа обстановка съдът следва да прогласи нищожността на процесния договор за кредит, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК.

Предвид основателността на главния иск, основателен се явява и предявения насрещен иск за връщане от страна на кредитополучателката на останалата част /след приспадане на направените вноски по кредита/ от получената по нищожния договор за потребителски паричен кредит чиста сума на кредита в размер на 18 798,12 лева, на основание чл. 23 от ЗПК.

При този изход на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата по главния иск сумата 6 446,40 лева, представляваща направени по делото разноски за защита по този иск, предвид неговата основателност, от които: 3926,40 лева – заплатено адвокатско 3 възнаграждение, 1720 лева – заплатена държавна такса и 800 лева – деловодни разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита от 27.10.2025 год.

Неоснователно е възражението за прекомерност на така заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение, тъй като същото е в минималния размер, предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа /чл. 7, ал. 2, т. 4/. Предвид пълната основателност на предявения насрещен иск, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на „Обединена Българска Банка“ АД сумата 1529,34 лева разноски, от които 929,34 лева – заплатена държавна такса, 300 лева – деловодни разноски и 300 лева юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното, Софийският окръжен съд

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА нищожността на договор за кредит № 21R-L522035/24.03.2021 год., сключен между „Обединена Българска Банка“ АД и В. И. М. с ЕГН **********, по предявения иск от В. И. Т. от с. Д., община Костинброд срещу „Обединена Българска Банка“ АД, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК.

ОСЪЖДА В. И. Т. с ЕГН ********** от с. Д., община Костинброд, да заплати на „Обединена Българска Банка“ АД, ЕИК 000694959, гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б сумата 18 798,12 лева – непогасената част от чистата стойност на кредита по договор за кредит № 21R-L522035/24.03.2021 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.04.2025 год. - датата на предявяване на насрещния иск до окончателното изплащане, по предявения насрещен иск от „Обединена Българска Банка“ АД срещу В. И. Т. с правно основание чл. 23 от ЗПК.

ОСЪЖДА„Обединена Българска Банка“ АД, ЕИК 000694959, гр. София, бул.

„Витоша“ № 89Б, да заплати на В. И. Т. с ЕГН ********** от с. Д., община Костинброд сумата 6 446,40 лева, представляваща направени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА В. И. Т. с ЕГН ********** от с. Д., община Костинброд, да заплати на „Обединена Българска Банка“ АД, ЕИК 000694959, гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б сумата 1529,34 лева, представляваща направените по делото разноски по предявения насрещен иск, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред САС.

Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________

4