Решение № 200 от 13.10.2022, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 200 гр. Ямбол, 13.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Ст. Стоева

Членове:

Калина Г. Пейчева

Анита Хр. Велева при участието на секретаря П. Г. У. като разгледа докладваното от Калина Г. Пейчева Въззивно гражданско дело № 20222300500231 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Главна Дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" към МВР гр.София, подадена от юриск.Т.С., против решение № 260029/27.05.2022г. на ЯРС, постановено по гр.д.№ 2455/2020г. по описа на ЯРС.

С въззивната жалба от Главна Дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" към МВР гр.София се обжалва решение № 260029/27.05.2022г. на ЯРС, постановено по гр.д.№ 2455/2020г. по описа на ЯРС, с което е осъден ответника Главна Дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" към МВР гр.София да заплати на ищеца Р. Д. Д., ЕГН ********** сумата от 1825,16 лв. представляваща незаплатено възнаграждение за положен извънреден труд, трансформиран в нощен за периода 29.09.2017 - 09.07.2020 год. , в едно със законната лихва от датата на исковата молба - 29.09.2020 год., до изплащане на вземането, както и на осн. чл. 86, ал.1 от ЗЗД сумата от общо 262, 13 лв. лихва за забава за периода от падежа на всяко плащане до 29.09.2020 год. Въззивникът обжалва първоинстанционното решение като неправилно и необосновано. Въззивникът счита, че в нарушение на материалния закон районният съд е допуснал субсидиарно приложение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която смята за неприложима към служебните правоотношения на държавните служители в МВР. Излага, че видът и условията за заплащане на възнагражденията, натуралните престации и работното време на служителите в МВР са предмет на подробна уредба в специалния закон - 1

ЗМВР, като при проследяване на нормативната история на закона от 2006г. се налага извода, че редът на полагане, отчитане и заплащане на нощен и извънреден труд е изрично уреден в ЗМВР и препращане към КТ няма. Аналогична на КТ била уредбата само по Наредба №8121з-407/11.08.2014г., но същата като несъответна на ЗМВР, била поправена с наредбите от 2015г. и 2016г. Въззивникът излага, че съгласно разпоредбата на чл.187, ал.1 ЗМВР, нормалната продължителност на дневното работно време на държавните служители в ЗМВР е 8 часа, като положеният през нощта труд за всеки 24 часов период е също 8 часа, съгласно чл.187, ал.3 ЗМВР и при делението на тези часове се получава коефициент 1, а не 1,143 както е по реда на КТ, или за държавните служители от МВР положеният нощен труд не се трансформира в дневен, а се заплаща по 0.25 лева на час, съгласно Заповед № 8121з791/28.10.2014г. на Министъра на МВР. В подкрепа на тези свои доводи въззивникът сочи съдебна практика на районни и окръжни съдилища в страната. Отделно от това навежда, че ищецът е претендирал заплащане на извънреден труд, но дори и при прилагане на трудовите норми по КТ - НСОРЗ и коефициента от 1.143, при превръщането на нощните часове при сумирано изчисляване на работното време в дневни, се заплаща допълнително възнаграждение за нощен труд, а не извънреден труд. Според въззивника, в нарушение на процесуалния закон районният съд е приел и кредитирал съдебно-икономическата експертиза по делото, чийто предмет се разминавал с исковата претенция и експертизата не отчитала факта, че ищецът е полагал три категории нощен труд - по график в рамките на месечната норма, по график над месечната норма и по заповед при извънредни ситуации като пожарогасене, неотложни спасителни операции и други. По тези съображения моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и постанови ново, с което предявените искове бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции. В случай на потвърждаване на решението на първата инстанция, моли съдът да вземе предвид, че през периода 01.01.2018г. - 17.07.2018г. за работещите по КТ при сумирано изчисляване на работното време е била приложима действащата тогава разпоредба на чл.9г от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна. Няма доказателствени искания.

В срока за отговор на въззивната жалба не е подаден писмен отговор от въззиваемия.

В о.с.з. въззивникът не изпраща представител. В писмено становище поддържа жалбата.

Въззиваемият не се явява в о.с.з. и не изпраща представител. Постъпила е писмена защита от пълномощника му адв.В. Маринова, която изразява становище по същество и моли обжалваното решение да бъде потвърдено и да му се присъдят разноски пред въззивната инстанция по приложен списък.

Като прецени оплакванията по жалбата, мотивите на първоинстанционното решение и доказателствата по делото, ЯОС приема за установено от фактическа страна следното:

2

Няма спор по делото, че през процесния период, страните са били обвързани от служебно правоотношение. С оглед характера на заеманата длъжност, през процесния период ищецът е полагал труд на 24-часови смени, т.е и през нощта (22.00 - 06.00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумирано, за което обстоятелство също липсва спор между страните.

По делото е приложено копие от кадрова справка от 11.04.2022 год. на мл. инс. Р. Д.

Д., графици за дежурства на ДС в РСПБЗН Стралджа за периода м. октомври 2018 г. - м. юли 2020 г. включително, справка за часове положен извънреден труд в периода 09.2017 г. 10.2020 год. вкл.

Приети са платежни бележки за заплатени на ищеца трудови възнаграждения за периода 09.2017 - 10.2020 год. включително, както и Протоколи за отчитане на отработено време между 22.00 и 06.00 и положен труд по време на официални празници в РСПБЗНСтралджа.

От заключението на ССЕ се установява, че за процесния период ищецът е положил общо 209 дежурства, всяко от по 24 часа, включващи и времето от 22.00 до 06.00 ч.

Положеният от ищеца нощен труд , преизчислен в дневен с коефициент 1.143 , възлиза на 503 часа, като паричната му равностойност е 3971, 14 лв. Изплатеното възнаграждение е в размер на 2145,98 лв., като съответно незаплатената част е в размер на 1825,16 лв.

Обезщетението за забава върху претендираното допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от първо число на месеца следващ тримесечието, в което е положен труда до датата на завеждане на исковата молба, с натрупване за периода на забавата, възлиза на общата сума от 262, 31 лв.

Въз основа на установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок. Преценена по същество, жалбата е неоснователна.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС намира решението на първоинстанционния съд за валидно и допустимо.

Предявени са главен иск по чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 и 6 от ЗМВР и акцесорен по чл.86 ЗЗД.

Съгласно чл.176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР е казано, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Съгласно чл.143, ал.1 от Кодекса на труда (КТ) извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 53 дневна работна седмица (чл.187, ал.1 от ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал.3, изр.1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч. като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл.187, ал.3, изр.3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл.187, ал.5, т.2 вр. ал.6 ЗМВР).

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл.187, ал.9 ЗМВР). За процесния период е действала Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г.. Действалата преди нея Наредба №8121з592/25.05.2015 г. е била отменена с Решение №8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. (влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59). С § 4 от заключителните разпоредби на Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена Наредба №8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г.), която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена. Съгласно чл.195, ал.1 от АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.).

Разпоредбите на чл.3, ал.3 от Наредба №8121з-407/11.08.2014 г., Наредба №8121з592/25.05.2015 г и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. обаче липсва изрично правило, аналогично на чл.31, ал. 2 от Наредба №8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 и 6.00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143 като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. В разпоредбите на чл.31 от Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между 22.00 и 06.00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя 4 отработени часове.

При липсата на специално правило, което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР, съдът намира, че е налице нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното (8 часа) и нощното (7 часа) работно време.

Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Ето защо съдът намира за неоснователни изложените във въззивната жалба възражения относно приложимостта на установения в чл.9, ал.2 от НСОРЗ коефициент към процесното служебно правоотношение.