Решение № 928 от 26.08.2021, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 928 гр. Бургас , 26.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

АСЕН Т. РАДЕВ при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело № 20212120102521 по описа за 2021 година

Производството е висящо за втори път пред настоящата инстанция, след като със свое решение по т.д. № 67 / 2021 год., ВКС, ТК, I-во т.о. е отменил влязлото в сила решение по гр.д. № 5794/2018 год. на БРС, с което е отхвърлен предявения от „Евро-алумил 2014“ ЕООД против „Оптимакс тур“ ООД установителен иск за дължимост на сумата, предмет на издадената по ч.гр.д. № 4914/2018 год. на БРС заповед за изпълнение и е прекратено делото по отношение дължимостта на законната лихва за забава.

Образувано е по искова молба на „Евро-алумил 2014“ ЕООД против „Оптимакс тур” ООД, за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответното дружество дължи на ищовото сумата от 4 216.80 лв. - неплатено възнаграждение, дължимо по сключен между страните неформален договор от 21.02.2017 год., за изработка и монтаж на стъклени душкабини от закалено (темперирано) стъкло, в апартаменти на ответника, находящи се на ет.8 в хотел „Империал“ – к.к. „Слънчев бряг“, ведно със законната лихва, начиная от предявяване на иска (депозиране на заявлението) до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 84.34 лв., за които вземания по ч.гр.д. № 4914/2018 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

В срока по чл.133 от ГПК от страна на ответното дружество са релевирани възражения за прихващане на исковата сума с свое насрещно вземане от ищцовото дружество в размер на 6000 лв. (с ДДС), произтичащо от неплатен наем за м.август 2017 год., съгласно сключен между страните наемен договор за обект „Бар - салон“ (пиано бар), находящ се в партерния етаж на хотел „Империал резорт“, к.к. „Слънчев бряг“, а евентуално - със свое вземане за сумата от 5000 лв., с която ищцовото дружество се е обогатило неоснователно, ползвайки въпросния обект в периода 01-31.08.2017 год.

Така предявените искове следват реда по чл.124, ал.1 вр. с чл.422 от ГПК, а материалноправното им основание е в чл.79, ал.1 вр. с чл.266, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Правното основание на възраженията 1 за прихващане е в чл.232, ал.1 от ЗЗД и в чл.59 от ЗЗД.

Съдът, в изпълнение на вмененото му задължение служебно да следи за допустимостта на предявените искове, намира за недопустим акцесорния установителен иск с правно основание в чл.86, ал.1 от ЗЗД - за дължимост законната лихва за забава, начиная от депозиране на заявлението до окончателното изплащане на главницата. Това е така, понеже подобно вземане не е било предмет на заповедното производство по ч.гр.д. № 4914/2018 год. на БРС, а следователно - за ищеца не съществува правен интерес от предявяване на този иск. Иск за разноските в заповедното производството също е недопустим - т. 10в и т. 12 от ТР № 4/2013 год., ОСГТК на ВКС. В тези части производството по делото следва да се прекрати.

В останалата си част, касателно главния иск и възраженията за прихващане, производството е допустимо, поради което същите подлежат на разглеждане.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищцовото дружество поддържа иска и моли за уважаването му.

Пълномощникът на ответното дружество оспорва предявения иск, като недоказан, а евентуално - поради основателност на възраженията за прихващане.

Бургаският районен съд, след анализ на събраните по делото доказателства и като съобрази дадените от ВКС указания, намира за установени следните факти, относими към правилното решаване на спора:

Въз основа на депозирано от „Евро-алумил 2014“ ЕООД заявление по чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр.д. № 4914/2018 год. на БРС, приключило с издадена на 29.06.2018 год. заповед за изпълнение на парично задължение в полза на заявителя, срещу настоящия ответник - „Оптимакс тур“ ООД, за вземане, кореспондиращо с исковата сума.

На 26.04.2017 год. ищцовото дружество - доставчик, е издало проформа фактура с № 19 от същата дата, в която за получател е вписано ответното дружество, за следните услуги: 1 бр. душкабина от закалено стъкло 10 мм с обков от инокс и 7 бр. душкабини от закалено 6 мм стъкло с обков от инокс с две отваряеми врати на ъгъл, за апартаменти на 8 етаж, „Империал“, на обща стойност 4 216.80 лв. Така издадената фактура е неподписана за получателя „Оптимакс тур“ ООД.

Пак на тази дата е съставен и протокол с № 1 за установяване завършването и за заплащане на натурални видове СМР, в който за възложител е вписано „Оптимакс тур“ ООД, а за изпълнител - „Евроалумил 2014“ ЕООД. Същият е наличен в заверен от представилата го ищцова страна препис, но с определение от 20.03.2019 г., постановено в открито съдебно заседание при предходното разглеждане на делото, на основание чл.183, ал.1, изр.2 от ГПК, протоколът е изключен от доказателствения материал.

Ищецът е представил два неподписани документа, единият от които озаглавен „рекапитулация“, без данни за издател (посочени са лица, различни от законния представител на „Евро - алумил 2014“ ЕООД, но преписа от който е заверен от представилата го страна), с вписана в същия сума от 3514 лв. за „душкабини апартаменти Империал 8 бр.“, а другия неозаглавен, касаещ доставка на душкабини, с дописвания на ръка, както и разпечатки от имейли, водена страните във връзка с неприемане на твърдяната от ищеца за извършена и приета работа.

2

Приет като доказателство по делото е и протокол от проведено на 19.11.2020 год. открито съдебно заседание по гр.д. № 2844/2020 год. на БРС, в което процесуалният представител на ответното „Оптимакс тур“ ООД е признал, че гореупоменатата рекапитулация е изготвена от отдел „Техническа поддръжка“ и директора на хотела ( х-л „Империал“ - б.а.); че възложените СМР са извършени, съгласно представена оферта; че извършените по рекапитулацията СМР са приети от ответния възложител/получател; че същият е във фактическа власт на изработеното.

С отговора на исковата молба са представени договор за наем на недвижим имот, сключен на 01.05.2017 год. между „Оптимакс тур“ ООД - наемодател и „Меззе България“ ЕООД - наемател, чийто предмет е отдаването за временно и възмездно ползване на търговски обект - бар салонен, находящ се в хотелски комплекс „Империал резорт“, к.к. „Слънчев бряг-изток“, както и други писмени доказателства, касаещ експлоатацията на наетия обект от „Меззе България“ ЕООД.

Вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза е констатирало, че в счетоводството на ответника няма счетоводно отразяване на фактура или друг вид счетоводно записване на задължение за извършени изработка и монтаж на стъклени душкабини, както и че подобни активи не са заприходявани.

Определен, посредством съдебно-техническа експертиза, е и пазарният наем за пиано бара, находящ се в хотелски комплекс „Империал резорт“, к.к. „Слънчев бряг-изток“.

Според св. Д., служител на „Евро-алумил 2014“ ЕООД, в периода от м. януари до м. май 2017 гог. е работил в хотел „Империал“ и знае, че ищцовото дружество е извършило различни СМР, включително монтаж на около 10 душкабини на осмия етаж на хотела, както и че са работили и служители на други дружества.

Св. С - домакин в „Оптимакс тур“ ООД, обяснява за наличие на наемно правоотношение между страните по делото, досежно пиано бара в хотела и предаването му за ползване на представител на ищцовото дружество, както и периода на ползване.

С оглед на така установените факти, съдът приема предявения иск за основателен.

Ако и представените от ищцовата страна писмени доказателства, както по - горе бе коментирано, да са самостоятелно негодни да установят категорично (при условията на пълно и главно доказване, според носената от ищцовата страна тежест) наличието на облигационно правоотношение между страните, провокирано от сключен помежду им договор за изработка, както и изправността на ищцовия изпълнител, настоящият състав е длъжен да съобрази дадените от ВКС с отменителното решение указания, а именно - да цени и признанието за неизгоден факт, направено от процесуалния представител на ответното дружество, макар и по друго дело.

Това признание за неизгодни факти - наличието на договор за изработка, в т.ч. на процесните 8 бр. душкабини, както и изправността на ищеца- изпълнител. Но то, ценено с наличните по делото писмени доказателства, към които препраща - имейл от 16.05.2018 год. и рекапитулацията, вкл. досежно нейния автор - оторизирани от ответния възложител лица, а също и към стойността на изработеното, досежно 8 бр. душкабини - 3514 лв. без ДДС или 4216.80 лв. с ДДС, води до извода за доказаност, а оттам - за основателност на иска.

3

Ето защо се налага разглеждане на възражението за прихващане с насрещно вземане на ответника от ищеца, произтичащо от неплатен наем. Но същото е неоснователно, т.к. не се доказа наличието на наемно правоотношение между страните. В тази връзка, представеният с отговора на исковата молба наемен договор е с наемател „Меззе България“ ЕООД - трето за спора лице, а не както се твърди - с ищцовото „Евро-алумил 2014“ ЕООД. Впрочем, макар двете дружества („Меззе България“ ЕООД и „Евро - алумил 2014“ ЕООД) да са с един и същи законен представител, съгласно публичното вписване в ТР, са два различни, самостоятелни правни субекта, годни да встъпват отделно едно от друго в правоотношения с други лица.

Липсват доказателства, от които да се установява, че макар и без сключен между страните по делото наемен договор, „Евро - алумил 2014“ ЕООД е ползвало пиано бара в хотела на ответника. Депозираните в тази насока гласни доказателства (св.С) не следва да се кредитират в съответната им част, понеже са в пълно противоречие с представения тъкмо от ответната страна наемен договор и останалите писмени доказателства, а освен това с тях тази страна недопустимо се е домогвала в процеса да опровергае съдържанието на изходящ от нея частен документ - наемния договор с третото за спора лице. Затова не може да се приеме за основателно и второто възражение за прихващане, почиващо на неоснователно обогатяване.

По изложените съображения следва да се постанови решение, с което предявеният установителен иск да се уважи, а възраженията за прихващане - да се отхвърлят, като на ищцовото „Евро - алумил 2014“ ЕООД, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, се присъдят деловодни разноски за настоящото производство, в размер на 1565 лв., в т.ч. адвокатски хонорар за двете разглеждания на делото, депозити за вещи лица и държавна такса, както и за производството по ч.гр.д. № 4914/2018 год. на БРС, в размер на 84.34 лв.

- държавна такса.

Водим от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Оптимакс тур” ООД, ЕИК *, седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Цар Симеон I“ № 59, ет. 1, представлявано от Е.И., дължи на „Евро-алумил 2014“ ЕООД, ЕИК *, седалище и адрес на управление гр. Несебър, ул. „Христо Кудев“ № 17, представлявано от М.М., на основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.266, ал.1 от ЗЗД, сумата от 4 216.80 лв. - неплатено възнаграждение, дължимо по сключен между страните неформален договор от 21.02.2017 год. за изработка и монтаж на стъклени душкабини от закалено (темперирано) стъкло в апартаменти на ответника, находящи се на ет.8 в хотел „Империал“ – к.к. „Слънчев бряг“, за което вземане по ч.гр.д. № 4914/2018 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, възраженията на

„Оптимакс тур“ ООД за прихващане на вземането по уважения установителен иск с насрещно вземане от „Евро-алумил“ ЕООД за сумата от 6000 лв. (с ДДС), произтичащо от неплатен наем за м.август 2017 год., съгласно сключен между страните наемен договор за обект „Бар - салон“ (пиано бар), находящ се в партерния етаж на хотел „Империал резорт“, к.к. „Слънчев бряг“, а евентуално - с вземане за сумата от 5000 лв., с която „Евро-алумил“ ЕООД се е обогатило неоснователно, ползвайки въпросния обект в периода 0131.08.2017 год.