Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 48 от 07.02.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 729/2022
Вид
Решение № 48
Подписан
07.02.2023
Състав
Камен Иванов, Виолета Магдалинчева, Владимир Астарджиев

Цитирани разпоредби

  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.57 ал.1 ,т.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.115 · Наказателен кодекс
  • чл.118 · Наказателен кодекс
  • чл.119 · Наказателен кодекс
  • чл.124 · Наказателен кодекс
  • чл.124 ал.1,пр.2 · Наказателен кодекс
  • чл.124 ал.4 · Наказателен кодекс
  • чл.129 · Наказателен кодекс
  • чл.36 · Наказателен кодекс
  • чл.54 · Наказателен кодекс
  • чл.54 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.55 · Наказателен кодекс
  • чл.56 · Наказателен кодекс
  • чл.66 · Наказателен кодекс
  • чл.9 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.102 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.107 ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.12 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.13 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.14 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.144 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.189 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.281 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.281 ал.1,т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.304 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.305 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.313 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.318 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.327 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.339 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.350 ал.2 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. София, 07.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Владимир Астарджиев

Виолета Магдалинчева при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг М. в присъствието на прокурора П. Ем. П. като разгледа докладваното от Камен Иванов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221000600729 по описа за 2022 година

Настоящото производство е по реда на чл.327 вр.чл.318 и сл.НПК,като е образувано по:

-въззивен протест,допълнен надлежно от прокурор при Окръжна прокуратура гр.Благоевград,

-въззивна жалба,допълнена надлежно от подсъдимия Б. А. К.,подадена чрез служебния му защитник му адв.Ц. Р.,

-въззивна жалба,допълнена надлежно,подадена от частните обвинители и граждански ищци А. Д. М.,А. Д. М.,С. Д. М.,П. Д. М.,Ж. Д. М. и Н. Д. М.,чрез повереника им адв. К. Д. от АК гр.***,с посочен съдебен адрес,

-въззивна жалба на гражданския ищец Р. Д. М.,с установена самоличност, -въззивна жалба на гражданския ищец С. Д. Р.,с установена самоличност, против присъда №903884/23.09.2020 година,постановена по нохд № 426/2028 година по описа на Окръжен съд гр.Благоевград.

С атакувА.та присъда съдът е признал подсъдимия Б. А. К.,роден на ******** година в гр.***,живущ в гр.***,ул.„***“№ *,българин,български гражданин,неженен-живеещ на съпружески начала,неосъждан

/реабилитиран по право/,с основно образование,безработен,ЕГН ********** за виновен в това, че на 31.05.2014 година,около 1

17,30-18,00 часа в гр.***,в пункт за изкупуване на метални отпадъци,стопанисван от С. С.

,намиращ се в „Ш. м.“ причинил средна телесна повреда на С. Д. М.,б.ж. на гр.***,като с парче от дървена дръжка на вила му нанесъл няколко удара в лявата половина на лицето,с които му причинил черепно-мозъчна травма със счупване на лицеви кости, протекла с изпадане в безсъзнателно състояние и довела до разстройство на здравето,временно опасно за живота му,в резултат на което е причинил по непредпазливост смъртта на пострадалия,поради което на основание чл.124 ал.1,пр.2 НК във вр.чл.54 ал.1 НК и чл.36,НК му е наложил наказание 2 /ДВЕ/ години „лишаване от свобода,като го е признал за невинен и го е оправдал по първоначално повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.115 НК.

Съдът е определил наказанието „лишаване от свобода“ да се изтърпи,на основание чл.57 ал.1 ,т.3 от ЗИНЗС,при първоначален „общ“ режим.

На основание чл.45 ЗЗД и чл.52,ЗЗД съдът е осъдил подсъдимия Б. А. К.,с установена самоличност,ЕГН ********** да заплати на Н. Д. М. от гр. *** ,ул.“***“№ *,А. Д. М. от гр.***, ул. „***“№6,С. Д. М. от гр.***,ул.“***“ № 91,Ж. Д. Д. от гр. ***, ул. “***“ №59, Р. Д.

М. от гр.***, ул. “***“№51,С. Д. Р. от гр. *** ,ул.“***“№51,А. Д. Д. от гр.*** ,ул. “***“ №51 и П. Д. М. от с.***,община ***,ул.“***“ №26 сумата по 50 000 /петдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени им от деянието на подсъдимия Б. К. неимуществени вреди,ведно със законна лихва върху сумата,считано от датата на увреждане 31.05.2014 година,до окончателното й изплащане,като е отхвърлил като неоснователни предявените граждански исковете за сумите от по 100 000 /сто хиляди/ лева за всеки от тях,над уважения размер.

Съдът е осъдил подсъдимия Б. А. К.,с установена самоличност,ЕГН ********** да заплати по сметка на Окръжен съд гр.Благоевград държавна такса върху уважената част на исковете за неимуществени вреди в размер на 16 000 /шестнадесет хиляди/ лева.

Съдът е осъдил подсъдимия Б. А. К.,с установена самоличност,ЕГН ********** да заплати на Р. Д. М. направените от нея разноски в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева и на С. Д. Р. сторени разноски за адвокат в размер на 500 /петстотин/ лева.

Съдът е разпоредил веществените доказателства да остА.т по делото до влизане на присъдата в сила,а след влизането й в сила две дървени дръжки и една сабя /ятаган/ да бъдат унищожени.

В подадения въззивен протест и допълнението към него се твърди,че атакувания съдебен акт е незаконосъобразен и неправилен.

Конкретните оплаквания сочат на такива,свързани с твърдяно нарушение на материалния закон и такива,свързани с нарушение на процесуални правила,касателно сторен А.лиз на доказателствените източници.

Във връзка с нарушението на процесуалните правила се твърди по същество липсата на задълбочен,обективен и всеобхватен А.лиз на доказателствата и доказателствените средства,събрани по делото,и тяхно превратно тълкуване от стрА. на първия съд.В тази 2 насока сочи,че фактите по делото са безспорно установени,макар при част от гласните доказателствени средства,които ги установяват да е налице „изопачаване“,а при други-„услужливо“ премълчаване на факти.

По същество се сочи нарушение на чл.305 ал.3 НПК.

Твърди се нарушение на материалния закон,доколкото присъдата е постановен при неправилно приложение на материалния закон.А.лизират се действията на подсъдимото лице,като се акцентира на интензитета,силата,броя на ударите и насочеността им към жизнено важни органи на пострадалия С. М.,на обективно установените травматични увреждания по пострадалия М. ,както и на средството за извършване на престъпното деяние.А.лизират се действията на подсъдимия К. от обективна стрА. и въз основа на тях се извежда правен извод за реализирано от него деяние по чл.115 НК,а не такова по чл.124 ал.1,пр.2 вр.чл.129 НК.В тази връзка съпоставя изводи във връзка с деяние по чл.115 НК и с такова по чл.124 ал.1,пр.2 вр.чл.129 НК,като се основава на цитирА. съдебна практика,включително относно целения престъпен резултат.Сочи се,че фактически отношенията пострадал/подсъдим са се развили в две етапа,като след сломяване на нападението,от стрА. на подсъдимия К. действията не са преустановени ,включително след като е отнел сабята ,носена от пострадалия С. М.,а доказателствените източници,относими към изясняване на фактите,касателно т.н.“втори етап“ не са оценени правилно от първия съд.

Твърди,че по делото са събрани възможните доказателствени източници.

На основа на горното се иска отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на нов,с който подсъдимия Б. К. бъде признат за виновен по първоначално повдигнатото му обвинение и му се наложи съответно наказание „лишаване от свобода“.Доказателствени искания не са сторени.

В подадената въззивна жалба и допълнението към нея на подсъдимия Б. А. К., чрез служебния му защитник му адв.Ц. Р.,се твърди,че атакувА.та присъда в наказателноосъдителната и част,както и в гражданско-осъдителната и част,е неправилна.

Оплаквания са изложени в няколко насоки:

Твърди се,че атакувА.та присъда е постановена при допуснато съществено процесуално нарушение,свързано с„…липса на каквито и да било мотиви…“,необсъждане на всички релевантни факти по делото,както и с отказ да се уважат доказателствени искания на защитата,довело до нарушаване правото на защита на подсъдимото лице.Впоследствие се твърди,че „Мотивите на БлОС са подробни и отразяващи вярно събраните в хода на ДП и на съдебното производство доказателства“ ,а съдът е направил „обширен“ на всички годни доказателства по делото.Намира,че съдът правилно е приложил нормата на чл.305 ал.3 НПК.Намира,че приетата фактическа обстановка от първия съд е правилна,но неправилен е правния извод на съда,доколкото е намерил,че подсъдимия К. е осъществил признаците на състав на престъпление,описани в чл.124 ал.1 НК.

Твърди се нарушение на материалния закон,доколкото първият съд е признал 3 подсъдимия за виновен в извършване на престъпление при опорочени фактически констатации в тази насока,довели до формиране на вътрешно убеждение,несъответстващо на доказателствения материал.Твърди се,че не е установено дали К. или св.С. е нанесъл удари по пострадалото лице,в резултат на което е настъпила смъртта на пострадалия.Алтернативно се иска да се приеме от въззивния съд,че ако е извършено престъпление от К.,то е такова по чл.124 ал.4 НК.

Обобщително се сочи,че подсъдимият не е осъществил никакво престъпно деяние.

Сторено е оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание на подсъдимия К. ,като се иска,ако такова се наложи за деяние по чл.124 ал.4 НК,то да се приложи чл.66 НК.

На основа обобщение доводите на защитата се приема,че се иска постановяване на съдебен акт,с който подсъдимия Б. К. бъде признат за невинен и бъде оправдан,като се отхвърлят и гражданските искове в уважената им част.

Алтернативно се претендира изменяне на постановената присъда,като се преквалифицира деянието като такова по чл.124 ал.4 НК и се наложи наказание,спрямо което се приложи института на т.н.“условно осъждане“ по чл.66 НК.Не се правят доказателствени искания.

В подадената въззивна жалба и допълнението към нея от адв.Д.,упълномощен повереник на частните обвинители и граждански ищци А. Д. М.,А. Д. М., С. Д. М.,П. Д.

М.,Ж. Д. М. и Н. Д. М. се твърди,че атакуваният съдебен акт в наказателната част е незаконосъобразен, като е незаконосъобразен и в гражданско-отхвърлителната му част.

Сочи се,че атакувА.та присъда е неправилна,незаконосъобразна и е постановена в нарушение на процесуалните правила,при непълнота на доказателствата и при явна несправедливост на наложеното на подсъдимия К. наказание.

По същество се твърдят допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените , доколкото съдът не е изпълнил задълженията си по чл.12,чл.13,чл.14 и чл.107 ал.5 НПК и не е сторил обективно,всестранно и пълно изследване на доказателствата и не е разкрил обективната истина по делото.Твърди се,че възприетите от първия съд факти не съответстват на обективно установените в хода на съдебното дирене,а фактическата обстановка,възприета от първия съд „…няма нищо общо с фактическата обстановка,установена по несъмнен начин от събраните по делото доказателства“.В тази насока сочи,че са надценени доказателствени източници,подкрепящи защитната позиция на подсъдимото лице,като са подценени остА.лите доказателствени източници.Твърди се по същество ,че първият съд е нарушил изискванията на процесуалния закон да даде отговор на доводите на частното обвинение.

Намира нарушение на материалния закон,доколкото подсъдимият е осъден за престъпление по чл.124 НК,а не е осъден за такова по чл.115 НК,каквото сочат фактите по делото.В тази насока се сочи,че е налице нарушение на материалния закон,доколкото осъщественото от подсъдимия К. деяние е съставомерно по чл.115 НК,а не на такова по чл.124 НК,налице е умисъл у подсъдимия за причиняване смърт на пострадалия,а и 4 нанесените удари са от естество да причинят смърт.Акцентира се средството на престъпление,силата,насочеността и интензитета на ударите върху пострадалия,като се твърди безспорно съзнание у подсъдимия К., че ще се стигне до смъртта на пострадалия М..

Направено е искане да се отмени атакувания съдебен акт,подсъдимият Б. К. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.115 НК и се наложи съответно наказание,като се уважат в пълен размер предявените граждански искове,ведно със законна лихва и разноски.Не се правят доказателствени искания.

Във въззивната жалба на гражданския ищец Р. Д. М. се сочи,че присъдата е неправилна и незаконосъобразна.Сочи,че в гражданско-отхвърлителната част присъдата не е съобразена с доказателствата по делото и необосновано съдът е отхвърлил иска за сумата над 50 хиляди лева.Излага съображения за незаконосъобразност на присъдата в наказателната част,касателно правна квалификация и размер на наказание,без да е конституирА. по делото като частен обвинител.

Иска отмяна на присъдата и постановяване на нова,с която подсъдимия бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл.115 НК,да му се наложи справедливо наказание,а гражданският иск се уважи в пълен размер.Доказателствени искания не прави.

Във въззивната жалба на гражданския ищец С. Д. Р. се сочи,че присъдата е неправилна и незаконосъобразна,като се твърди,че в гражданско-отхвърлителната част присъдата не е съобразена с доказателствата по делото и необосновано съдът е отхвърлил иска за сума над 50 000 лева.Излага съображения за незаконосъобразност на присъдата в наказателната част,касателно правна квалификация и размер на наказание,без да е конституирА. по делото като частен обвинител.