Решение № 5117 от 22.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5117 гр. София, 22.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ Т. П. при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. П. Административно наказателно дело № 20231110208361 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от А. И. К., ЕГН ********** срещу наказателно постановление № 23-4332-007413/26.04.2023 г., издадено от Гергана Владимирова Борисова – началник група при ОПП-СДВР, с което е санкциониран, както следва: 1.) на основание чл. 174, ал. 3, предл. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП, обн. в ДВ бр. 20 от 5 Март 1999 г., в сила от 01.09.1999 г./ са му наложени кумулативно административни наказания „глоба“ в размер 2 000,00 /две хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, като съгласно чл. 6, ал. 1, т. 3 от Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. /обн. в ДВ бр.1 от 04.01.2013г., в сила от 04.02.2013 г., издадена от министъра на вътрешните работи/ е постановено отнемането на 15 /петнадесет/ контролни точки след влизане в сила на наказателното постановление; 2.) на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 ЗДвП са му наложени кумулативно административни наказания „глоба“ в размер 2 000,00 /две хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца за нарушение на чл.

174, ал. 3 ЗДвП, като съгласно чл.6, ал. 1, т. 3 от Наредба I3-2539/17.12.2012 г. е постановено отнемането на 15 /петнадесет/ контролни точки след влизане в сила на наказателното постановление.

1

В депозираната жалба са инвокирани оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения в предходната фаза на административнонаказателното производство, довели до ограничаване правото на защита на въззивника, за несъответствие на детерминираните в акта фактически положения с обективната действителност, както и за некоректно приложение на материалния закон. Отправена е молба за цялостна отмяна на оспореното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.

В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, явява се лично и с адв. С. С. от САК, с пълномощно по делото, като двамата поддържат жалбата и изложените в нея съображения. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител , който да изрази становище по фактите и приложимия по делото закон. По делото са постъпили писмени бележки от гл. юрк. Борислав Страхинов, с пълномощно по делото, който оспорва жалбата и моли за потвърждаване на атакувания санкционен акт. Отправено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА, макар и поради различни от претендираните основания.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

С акт за установяване на административно нарушение № 2

917499/18.04.2023 г., съставен от К. М. К. – мл. автоконтрольор при ОППСДВР и в присъствието на свидетелите А. В. П. и И. П. И. е констатирано, че на 18.04.2023 г., около 22:50 часа, в гр. София, по бул. „Петър Дертлиев“, с посока на движение от бул. „Сливница“ към ул. „Ген. Владимир Динчев“. жалбоподателят К. управлява лек автомобил марка „Пежо“ с рег. № ****, като при извършената проверка отказва да бъде изпробван от правоохранителните органи за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510 с инв. № ARDM 0215 и за употреба на наркотични вещества или техните аналози с Drug Test 5000 с инв. № ARNJ 0002.

В акта е отразено, че са нарушени разпоредбата на чл. 174, ал. 3, предл. 1 ЗДвП и чл. 174, ал. 3, предл. 2 ЗДвП, като след съставянето му препис от същия е връчен лично на К., който го подписал без възражения.

На жалбоподателя К. е издаден талон за медицинско изследване № 113814 за ВМА с указания, че следва да се яви в лечебното заведение до 45 минути, считано от 18.04.2022 г., 23:40 ч., тъй като същият предпочел да предостави кръв и урина за медицинско и химическо изследване, което обстоятелство е удостоверено с подписа му.

С протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози, съставен на 19.04.2023 г., 00:25 ч. от Д. К. – лекар в клиника „Спешна токсикология“ при ВМА е констатирано, че жалбоподателят К. отказва да предостави проби за изследване, както и че същият съобщава за „панически страх от игли и убождания“. Протоколът е подписан от медицинския специалист, освидетелстваното лице и Жана Л. С. – полицейски орган при СДВР.

Отказът на жалбоподателя К. е отразен и в книга за регистрация на лицата за медицински преглед по реда на Наредба № 1/2017 г., в която същият саморъчно вписал: „Отказвам да дам урина и кръв за изследване на алкохол и наркотици“, полагайки подписа си.

Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно постановление № 23-4332-007413/26.04.2023 г. от Гергана Владимирова Борисова – началник група при ОПП-СДВР, с което при съществено изменение на фактическите констатации в акта, жалбоподателят 3

К. е санкциониран, както следва: 1.) на основание чл. 174, ал. 3, предл. 1 ЗДвП са му наложени кумулативно административни наказания „глоба“ в размер 2 000,00 /две хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, като съгласно чл. 6, ал. 1, т. 3 от Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. е постановено отнемането на 15 /петнадесет/ контролни точки след влизане в сила на наказателното постановление; 2.) на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 ЗВвП са му наложени кумулативно административни наказания „глоба“ в размер 2 000,00 /две хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, като съгласно чл.6, ал. 1, т. 3 от Наредба I3-2539/17.12.2012 г. е постановено отнемането на 15 /петнадесет/ контролни точки след влизане в сила на наказателното постановление.

Препис от оспореното НП е връчен на К. на 15.05.2023 г., видно от инкорпорираната в санкционния акт разписка, като жалбата, инициирала производството пред настоящата съдебна инстанция е депозирана в законоустановения 14-дневен срок чрез наказващия на 26.06.2023 г., видно от отбелязването в съпроводителното писмо.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

4

В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно от представените писмени доказателства за назначаване, съответно оправомощаване на актосъставителя и наказващия орган, както и в предвидените от чл. 34 ЗАНН давностни срокове, но въпреки това същите не могат да доведат до законосъобразното възникване, респективно ангажиране на административнонаказателната отговорност на въззивника К., поради допуснато съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото му на защита.

Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП предвижда отговорност за водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Тези правни задължения, макар и ситуирани в една правна норма, са дадени в условията на алтернативност, отчитайки употребения от законодателя разделителен съюз „или“, който се използва за свързване на части на изречението или на прости изречения, в случаите, когато факти, състояния или действия взаимно се изключват /в този смисъл вж. и Тълкувателно решение № 13 от 20.12.2021 г. по т.д. № 1/2021 г. на ОСС на I и II колегия на ВАС, докладчик-съдия Николай Гунчев: „Нормата предвижда две форми на изпълнителното деяние – отказ за извършване на проверка и неизпълнение на предписание на контролния орган“/.

В конкретика на настоящия казус се изяснява, че жалбоподателят К. действително е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта, както и с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, в който смисъл са показанията на разпитаните по делото полицейски служители, опровергаващи твърденията за противното, съдържащи се в разказа на свидетеля Гергана 5

Владимирова. Извън полезрението на административните органи обаче е останало обстоятелството, че след изменението на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози с ДВ, бр. 81 от 2018 г. е създаден нов чл. 3а, с който са предвидени три хипотези за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни аналози - с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: 1. лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; 2. лицето не приема показанията на техническото средство или теста; 3. физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест. Повече от очевидно в случая водачът е упражнил предоставеното от законодателя субективно право да откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство и тест, отдавайки предпочитание на медицинското и химическо изследване, което обстоятелство е удостоверено с подписа му в издадения от полицейските органи талон за изследване. Самият отказ за проверка с техническо средство и/или тест ще бъде съставомерен единствено ако лицето декларира в талона и отказ от изследване с доказателствен анализатор или медицинско и химическо лабораторно изследване /арг. от чл. 6, ал. 4 и ал. 5 от посочения подзаК. нормативен акт/, каквато опция се съдържа и в самата бланка, но процесният казус определено не е такъв. Ето защо, след упражняване на субективното право по чл. 3а, т. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. и избирането на някой от способите за изследване, меродавен за отговорността на дееца е само евентуалният отказ да изпълни предписанието на органите на МВР.

За настоящия съдебен състав няма спор, че жалбоподателят А. К. самоволно не е изпълнил даденото, въз основа на неговия осъзнат избор, предписание от полицейските органи за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, както и за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Демонстрираното противоправно бездействие в 6 очертаната насока се установява от показанията на свидетелите Валентин К. и Жана С., протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози, съставен от медицинския специалист в клиника „Спешна токсикология“ при ВМА, а също така от книгата за регистрация на лицата за медицински преглед по реда на Наредба № 1/2017 г., в която К. саморъчно вписал: „Отказвам да дам урина и кръв за изследване на алкохол и наркотици“, полагайки подписа си, като тяхното авторство е потвърдено изрично от заключението на изготвената графическа експертиза. Споделеният от водача „панически страх от игли и убождания“ не представлява легитимно основание за отказ, независимо от твърденията на адв. С. за противното, имайки предвид, че съгласно заключението на изготвената в съдебната фаза комплексна СППЕ към посочения времеви момент, въпреки наличното неврологично разстройство, неговият доверител не е бил лишен от възможността да разбере свойството и значението на поведението си, както и да контролира постъпките си т.е. липсват фактически данни за продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието, изключващи вменяемостта. Нещо повече – К. саморъчно е обективирал отказа си и е положил подпис в амбулаторния журнал, като тази поредица от съзнателни действия се конфронтира с твърденията за изпадането му в психогенен ступор.