Решение № 12127 от 19.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12127 гр. С., 19.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20231110150314 по описа за 2023 година

Предявени са следните искове от С. Е. В., ЕГН: **********, адрес: с. В., ул. „Д.“ № 57, срещу „Кредито“ ООД, ЕИК: ********, седалище и адрес на управление: гр. С., бул.

„Ч.В.“ № 51Г, ап. офис 32: по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване недействителността на индивидуален договор за потребителски кредит № ******** от 05.01.2023 г., а при условията на евентуалност по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 10а, ал. 2 и чл. 19, ал. 5 ЗПК за прогласяване недействителността на клаузата на чл. 11, ал. 2 от индивидуален договор за потребителски кредит № ******** от 05.01.2023 г. и по чл. 26, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 4 ЗЗД за прогласяване недействителността на клаузата на чл. 26, ал. 2 от индивидуален договор за потребителски кредит № ******** от 05.01.2023 г.

Ищецът твърди, че страните сключили процесния договор на 05.01.2023 г. за сумата от 500 лв. със срок на погасяване от 5 месеца, като уговорили, че ищецът дължи и такса за експресно разглеждане на документи съгласно чл. 11, ал. 2 от договора, както и неустойка за непредоставяне на поръчител съгласно чл. 26, ал. 2 от договора, сумите по които не били включени в общия ГПР.

В срока по чл. 131 ГПК „Кредито“ ООД оспорва исковете по основание. Счита, че процесният договор е действителен, като сумата по него била преведена на ищеца на 05.01.2023 г. Заявява, че двата евентуални иска са основателни, но не е дал повод за завеждане на делото. Ищецът върнал само сумата от 150 лв. на 12.05.2023 г., с която съгласно чл. 76, ал. 2 ЗЗД била погасена дължимата лихва и част от главницата, като ищецът не заплатил суми за таксата за експресно разглеждане на документи, нито неустойката за неустойка за непредоставяне на поръчител.

1

В срока по чл. 131 ГПК са предявени следните насрещни искове от „Кредито“ ООД, ЕИК: ********, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ч.В.“ № 51Г, ап.

Офис 32, срещу С. Е. В., ЕГН: **********, адрес: с. В., ул. „Д.“ № 57, за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: искове по чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за сумата от 387,99 лв., представляваща просрочена главница по индивидуален договор за потребителски кредит № ******** от 05.01.2023 г., ведно със законната лихва от 22.02.2024 г. до окончателното изплащане, както и иск по чл. 33, ал. 1 ЗПК вр. чл.

86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 39,63 лв. – мораторна лихва за периода 13.05.2023 г. 20.02.2024 г., а при условията на евентуалност на уважаване изцяло или частично на главния иск на първоначалния ищец за прогласяване недействителността на процесния договор: иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата от 350 лв. – остатък от недължимо платена сума по нищожния процесен договор, както и сумата от 3,77 лв. – разноски по превод на заемната сума от 500 лв. по процесния договор, ведно със законната лихва върху главницата от 22.02.2024 г. до изплащане на вземането.

Насрещният ищец твърди, че процесните вземания са станали предсрочно изискуеми с просрочване още на първата от пет определени вноски по процесния кредит, като същият приспаднал направеното от ответника плащане на сумата от 150 лв. за лихва от 37,99 лв. и частично за главница от 112,01 лв. Така остатъкът от 387,99 лв. се олихвил в съответен размер за сочения период. При условията на евентуалност предявява иск по чл. 55 ЗЗД за суми, с които ответникът се е обогатил неоснователно за негова сметка.

В срока по чл. 131 ГПК С. В. оспорва насрещните искове, но същевременно сочи, че при приемане на процесния договор за недействителен, ответникът следва да върне остатъка от чистата стойност по кредита, а именно сумата от 350 лв. с оглед извършеното заплащане на сумата от 150 лв. по процесния договор.

Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните по делото е сключен процесният договор със соченото в исковата молба съдържание, по който С. В. е заплатила на „Кредито“ ООД сумата от 150 лв.

Видно от приложения по делото индивидуален договор за потребителски кредит № *******от 05.01.2023 г. същият е бил сключен при следните параметри: 1. общ размер на кредита – 500 лв.; 2. лихвен процент по кредита – 32,08 %; 3. годишен процент на разходите - 37,24 %; 4. лихва - 40,81 лв.; 5. такса експресно разглеждане – 82,88 лв.; 6. неустойка – 124,31 лв.; 7. брой погасителни вноски – пет ; 8. размер на погасителната вноска – 149,60 лв.; 9. обща стойност на плащанията – 748,00 лв.; 10. срок на кредита – пет месеца.

Съгласно дадената в договора дефиниция на „такса за експресно разглеждане“ същата представлява индивидуално договорена и приета за разумна от страните, такса за предоставяне на допълнителна, незадължителна услуга, по искане на кредитополучателя, за експресно разглеждане от кредитора на искането за отпускане на кредит, която гарантира експресна обработка на кандидатурата на кредитополучателя, в срок до 20 (двадесет) минути от постъпването му при кредитора, ако искането за кредит е постъпило в работен ден от 09:00 ч. до 18:00 ч., а ако е 2 постъпило след този срок, искането за кредит се разглежда с приоритет в първия следващ работен ден.

В чл. 11, ал. 1 от процесния договор е предвидено, че кредитополучателят има право да поиска допълнителна услуга от кредитора, изразяваща се в експресно разглеждане на искането муза кредит. В случай, че кредитополучателят поиска такава услуга, искането му се разглежда до 20 (двадесет) минути от изпращането на коректно попълнена апликационнна форма в профила на кредитополучателя. А ал. 2 предвижда, че за закупуване на допълнителната услуга по предходната алинея кредиторът събира такса, посочена в условията и параметрите на договора. Съгласно ал. 3 таксата за експресно разглеждане е включена в погасителния план и се дължи на равни погасителни вноски, ведно с останалите компоненти на задължението.

В чл. 26, ал. 1 от процесния договор е предвидено, че в дена на сключване на договора или най-късно до три календарни дни след подписването му, кредитополучателят следва да предостави на кредитора следното обезпечение: две физически лица – солидарни длъжници, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудовото възнаграждение, като нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 2000 лв. (две хиляди лева); да работи на безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем в „Кредито“ ООД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има такива да е със статус редовен. Солидарните длъжници подписват договор за встъпване в дълг, който става неразделна част от настоящия договор. Договорът за встъпване в дълг трябва да бъде подписан на хартиен носител в офис на кредитора или в офис на партньор на кредитора. А ал. 2 на чл. 26 от същия договор предвижда, че в случай че в дена на сключване на договора, кредитополучателят не предостави обезпечението по ал. 1, той дължи неустойка в размер, посочен в условията и параметрите на договора. Съгласно ал. 3, в случай, че кредитополучателят предостави обезпечението по ал. 1 не по-късно от три дни след сключването на договора, то той не дължи неустойката по ал. 2. След предоставяне на обезпечението и в момента на подписване на договора за встъпване в дълг по ал. 1 на кредитополучателя му се изготвя нов погасителен план, който не включва неустойката по ал. 2. Съгласно ал. 4, кредитополучателят има право да предостави обезпечението по ал. 1 във всеки един момент от изпълнението на договора, като в момента на подписване на договора за встъпване в дълг по ал. 1, остатъчната дължима сума по кредита се преизчислява, като от нея отпадне сумата по неустойката до изтичане на срока на договора.

Съгласно чл. 27, ал. 1 от договора заемът се издължава в съответствие с уговореното в погасителния план - Приложение № 1.

По делото е представен погасителен план – Приложение № 1 към договора, в който са посочени броят, падежът, общият размер на погасителната вноска, както и компонентите й. Видно от погасителния план размерът на всяка от петте погасителни вноски е 149,60 лв., платими на пето число на месеца, първата от които на 05.02.2023 г., а последната на 05.06.2023 г., като всяка от тях включва главница, лихва, неустойка и такса.

От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните и което съдът кредитира като обективно и компетентно, се установява, че действителният размер на годишния процент на разходите (ГПР) по процесния договор, като се отчетат предвидените такса експресно 3 разглеждане и неустойка за непредоставяне на обезпечение, е в размер на 452,83 %.

Установява се също така, че по процесния договор за кредит кредитополучателят е заплатил на 12.05.2023 г. сумата в размер на 150 лв., с която не са погасявани задължения за такса за експресно разглеждане и неустойка за непредоставяне на обезпечение.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По първоначалния иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца С.

Е. В. е да установи сключен между него и ответника договор за паричен заем със соченото в исковата молба съдържание, съответно съдържанието на процесните клаузи, чиято недействителност е атакувана с евентуалните искове, а в тежест на ответника „Кредито“ ООД е да докаже, че процесният договор съдържа валидни и равноправни клаузи, съответно процесните клаузи по евентуалните искове, както и своите възражения.

По насрещните искове по чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 33, ал. 1 ЗПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца „Кредито“ ЕООД е да докаже: наличието на валидно облигационно правоотношение между страните въз основа на договор за потребителски кредит; усвояване на главницата по кредита в пълен размер от ответника; размерът и изискуемостта на процесните вземания, а в доказателствена тежест на ответника С. Е. В. при установяване на горните обстоятелства е да докаже погасяване на дълга, както и своите искания и възражения.

По насрещния иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в тежест на ищеца „Кредито“ ООД е да докаже: извършено плащане на процесната сума в полза на ответника на основание процесната клауза, а в тежест на ответника С. Е. В. е да докаже наличие на основание за получаване на платените от ищеца суми въз основа на валидно обвързващи страните договорни клаузи, предвиждащи погасяване на отпуснатия кредит в размерите на така извършеното плащане, както и своите възражения.

По първоначалните искове на С. Е. В.:

Несъмнено ищецът е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, а ответникът кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Предвид изложеното, сключеният между страните договор за заем по своята същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, спрямо който договор са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаградения от всякакъв вид, в това число тези, дължими на посредници за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определение с Постановление на Министерски съвет. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има 4 характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.