Решение № 107 от 16.04.2026, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. гр. Лом, 16.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Й. Любенова Димитрова при участието на секретаря Моника Ц. Василева като разгледа докладваното от Лилия Й. Любенова Димитрова Гражданско дело № 20251620102533 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен установителен иск от „*********“ срещу С. И. С. за установяване дължимост на суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ЧГД 2832/2025г. по описа на РС ******* – правна квалификация по чл. 79, ал.

1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 86 от ЗЗД, производство по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. с чл.

124, ал. 1 от ГПК, като се иска постановяване на съдебно решение, с което да се признае за установено, че С. И. С. с ЕГН ********** и с адрес: ******* дължи на „*********“ с ЕИК ******* със седалище и адрес на управление:

*******, сумата в общ размер от 300лв. /триста лева/, равняваща се на 153,39 евро /сто петдесет и три евро и 39 цента/ - главница, както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 30.09.2025г., до окончателно изплащане на вземанията.

В исковата молба се твърди, че на 16.10.2023г. ответникът сключил Договор за потребителски кредит № ******* със „*******“ ООД, по силата на който получил сумата от 300 лева, която следвало да върне на две вноски от по 2,60 лв. и девет вноски от по 34,79 лв. в срок до 01.01.2024г., когато е падежирала последната вноска съгласно погасителен план, неразделна част към договора. Уговорен бил фиксиран лихвен процент в размер на 44.50 %, както и годишен процент на разходите в размер на 56.68 %. Твърди се, че видно от приложените Общи условия и Договор за паричен заем № ******* на 16.10.2023г. по безспорен начин се установява сключеният между страните договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора. Релевира се, че Договорът за кредит не е сключен в противоречие със законовите изисквания и е действителен, т.к. е 1 сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК. Сочи се от ищеца, че съгласно чл. 31, ал. 3 от Общите условия по Договора за потребителски кредит страните се съгласили, че заемополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава. В чл. 33, ал. 2 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било уговорено „*******“ ООД да уведомява заемополучателя чрез писма, покани, съобщения или други документи и ще се считат за получени, ако бъдат изпратени на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при подписването на договора за кредит. Твърди се, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит, като срокът на същия е изтекъл.

В исковата молба е посочено, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.05.2025г. „*******“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към ответника по посочения договор за потребителски кредит на цесионера – ищец по настоящото дело. Вземането срещу длъжника по настоящото производство е индидуализирано в Приложение № 1 към договора за цесия. Релевира се с исковата молба, че връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента на длъжника има за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисква уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор цедент. Сочи се, че връчването на уведомлението няма характер на лично и незаместимо действие, поради което е възможно да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика няма пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено, сочи се в исковата молба.

Алтернативно ищецът сочи, че в случай, че не се приеме от страна на съда, че уведомяването на длъжника - ответник не е извършено надлежно, то е отправена молба да се приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба, в който смисъл е цитирана и съдебна практика.

Претендираната сума за лихва за забава, сочи ищецът, представлява обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014г. за просрочени парични задължения. Същата се дължи от заемополучателя по силата на чл. 2, раздел X. „Забава. Предсрочна изискуемост“ от ОУ, неразделна част от Договора за кредит, сочи ищецът.

Претендират се разноски в исковото и в заповедното производство.

Препис от исковата молба и приложенията й са връчени на ответника на 14.12.2025г. ведно с разпореждане № 3466/08.12.2025г., с което е указано на същия изрично, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в 2 съдебно заседание без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение или да оттегли иска. Указани са и последиците, визирани в чл. 41 ГПК.

Ответникът не е подал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.

С определение № 243/23.02.2026г. за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание и съобщаване на проектодоклада на страните съдът отново е уведомил за последните на основание чл.239, ал. 1, т.

1 от ГПК, че при неявяване в открито съдебно заседание срещу съответната неявила се или не поискала делото да бъде разгледано в нейно отсъствие страна, може да бъде постановено съдебно решение по реда на чл. 238 и чл.239 от ГПК.

Ищецът, редовно призован за съдебно заседание, не се представлява.

Постъпило е становище преди съдебно заседание. Отправено е искане за постановяване на неприсъствено решение.

В проведеното съдебно заседание, редовно призован, ответникът не се е явил и не е изпратил представител, като не е постъпило и искане делото да се гледа в негово отсъствие, не са посочени причини за неявяването му.

Доказателствата по делото са писмени.

Съдът намира следното от фактическа и правна страна:

Предявените искове са допустими. Налице е подведомственост на спора пред съда, исковете са предявени от и срещу надлежна страна. Няма основания за отвод на пресъдено нещо.

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и неявяване в съдебно заседание, и искът вероятно е или не е основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представени доказателства, респ. направените възражения и подкрепящите ги доказателства.

С ъ д ъ т като съобрази изричното направеното от ищеца искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, намира, че са налице предпоставките по чл. 238 и чл. 239 ГПК: на ответника редовно е връчен препис от исковата молба с приложенията към нея, като са му указани последиците от неподаване на отговор и невземане на становище по делото, както и при неявяване, респективно неизпращане на представител в насроченото открито съдебно заседание, без да е направено искане делото да се разгледа в негово отсъствие. За съдебно заседание ответникът е редовно призован.

Ответникът не е подал отговор на исковата молба и не е поискал делото да се разглежда в негово отсъствие, като не е изпратил свой представител в съдебно заседание.

С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства настоящият състав намира предявените искове за вероятно 3 основателни, като законът не изисква съдът да извършва детайлна преценка на представените доказателства, тъй като неприсъственото решение се основава на процесуалното бездействие на ответника.

На основание горното съдът намира, че поради наличието на предвидените в чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК предпоставки, следва да се постанови неприсъствено решение, като искът бъде уважен в предявения размер.

По отношение на разноските:

Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора, разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и предвид изхода от спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в исковото и в заповедното производство разноски. Разноските се претендират, представен е списък по чл. 80 ГПК, като съгласно наличните по делото доказателства за сторените от ищеца разноски същите са в общ размер на 147,25 евро, от които: дължима и платена държавна такса в исковото производство за образуване на делото – 25.56 евро, юрисконсултско възнаграждение в исковото производство в размер на 102,26 евро, определено при условията на Наредбата за правната помощ и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и съобразено с фактическата и правна сложност на делото, броя на редовните съдебни заседания (едно, в което представител не се е явил), обема на събраните доказателства, вкл. изготвянето на искова молба, както и разноски в заповедното за дължима и платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение съобразно признатата в заповедното производство претенция - 38 лв., равняващи се на 19,43 евро.

Мотивиран от горните съображения и на осн. чл. 239 ГПК съдът РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между страните по предявения установителен иск с правна квалификация по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 86 от ЗЗД вр. чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, че С. И. С. с ЕГН ********** и с адрес: ******* дължи на „*********“ с ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: *******, сумата в размер на 300лв. /триста лева/, равняваща се на 153,39 евро /сто петдесет и три евро и 39 цента/ - главница, както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 4

30.09.2025г., до окончателно изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ЧГД 2832/2025г. по описа на РС *******.

ОСЪЖДА С. И. С. с ЕГН ********** и с адрес: ******* ДА ЗАПЛАТИ НА „*********“ с ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: ******* направените в исковото и в заповедното производство разноски в общ размер на 147,25 евро /сто четиридесет и седем евро и 25 цента/.

Решението не подлежи на обжалване.

Ответникът разполага със защита срещу решението по реда на чл. 240 от ГПК.

На страните да се връчат преписи от решението.

Съдия при Районен съд – Лом: _______________________ 5