Решение № 10894 от 04.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10894 гр. София, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА при участието на секретаря АСЯ В. Г.А като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20251110112729 по описа за 2025 година

РЕШИ:

Р Е Ш Е Н И Е

№

04.06.2026 година

В

И М Е Т О

Н А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав град София

Н А Р О Д А

IIІ ГО, сто петдесет и пети

На втори декември две хиляди двадесет и пета година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА

Секретар Ася Г.а

1

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова гражданско дело номер 12729 по описа за 2025 година на СРС, 155 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на А. Л. Ц., с ЕГН **********, от г...., против „....“ ЕООД, с ЕИК ..... със седалище и адрес на управление: гр. ...., за установяване по отношение на ответника, че Договор за потребителски кредит № .... от 01.08.2024 г. е нищожен поради противоречие със закона, претендира направените по делото разноски.

В исковата молба ищецът твърди, че на 01.08.2024 г. сключил с ответника Договор за потребителски кредит № ...., по силата на който ответникът предоставил на ищеца потребителски кредит в размер на 1 500 лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 50 % и годишен процент на разходите /ГПР/ от 62,92 %, като сумата следвало да бъде върната на 12 равни месечни вноски, три от които в размер на 62,50 лв. и девет от които в размер на 203,27 лв., с краен срок на погасяване на кредита – 01.08.2025 г. Също така твърди, че в чл.

17, ал. 1 от договора било предвидено, че кредитът следва да бъде обезпечен в 3-дневен срок с едно от посочените в договора обезпечения, а в чл. 6, ал. 1 от договора се съдържало условие договорът да бъде обезпечен с едно от посочените обезпечения, а при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в чл. 18, ал. 1 от договора била предвидена неустойка в размер на 1 894,07 лв. Оспорва договора като нищожен, поради недействителност на съществен елемент от съдържанието му по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК договорната лихва, която противоречала с добрите нрави. Оспорва договора и поради противоречие на договорения ГПР от 62,92 % с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Оспорва клаузата за неустойка като нищожна поради прекомерност на договорения размер, както и клаузата за договорна лихва като нищожна поради противоречие с добрите нрави.

Позовава се на заблуждаващи търговски практики по чл. 68г, ал. 4 във връзка с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП, както и на неравноправност на клаузата за лихва, като твърди, че уговорената по делото неустойка представлявала скрита лихва, а клаузата не била съставена на ясен и разбираем език. Оспорва ГПК като договорен в противоречие със закона и поради непосочване на всички разходи, в противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Сочи, че нормата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД не намира приложение. Излага подробни съображения.

Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, не изпраща представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл. 131 от ГПК от ответното дружество „....“ ЕООД, с който оспорва исковата претенция като неоснователна. Оспорва изложените от ищеца твърдения във връзка с недействителност на договора. Твърди, че нищожността на една клауза от договора не влече нищожност на целия договор и приложение следва да намери разпоредбата на чл. 26, ал. 4 2 от ЗЗД. Излага подробни съображения, свързани с действителност на сключения между страните договор. Навежда доводи, че с уговарянето на клауза за неустойка не се заобикаля нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а при формиране на ГПР са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК. Сочи, че уговореният в договора ГПР от 62,92 % към датата на сключване на договора е по-нисък от нормативно определеният от 67,65 %. Оспорва изложените в исковата молба твърдения за договорена на скрита лихва под формата на договорна неустойка. По отношение на оспорения размер на лихвата твърди, че същата е индивидуално договорена и съставена на ясен и разбираем език, както и че представлява възнаграждение за кредитора. Излага твърдения, че към момента на сключване на договора потребителят е бил уведомен за всички дължими суми. Също така навежда доводи, че потребителят е разполагал с 14 дни да се откаже и да упражни правото си на отказ от договора, но не го е направил. Твърди, че потребителят е бил наясно с икономическите последици от сключването на договора, както и че за периода от 2021 г. до 2025 г. ищецът сключил 11 договора, съдържащи клаузи за неустойка при непредоставяне на договорено обезпечение. Излага подробни съображения, позовава се на съдебна практика. Моли съда да отхвърли предявения иск, претендира направените по делото разноски. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител.

По делото е депозирано становище по съществото на спора, с което е направено възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 22 от ЗПК, направено е искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представения и приет като доказателство заверен препис от Договор за потребителски кредит № .... от 01.08.2024 г. се установява, че същият е сключен между „....“ ЕООД и А. Л. Ц., по силата на който ответното дружество предоставило на ищеца кредит в размер на 1 500 лв. за срок от 12 месеца или до 01.07.2025 г., с дата на първо плащане 02.09.2024 г., при договорен фиксиран лихвен процент от 50 % и годишен процент на разходите от 62,92 %, при общо дължима сума по кредита от 2 016,93 лв. и размер на вноската, както следва: три вноски в размер на 62,50 лв. и девет вноски в размер на 203,27 лв., с приложен към договора погасителен план, като договорът е сключен при общи условия.

От представените от ответника писмени доказателства се установява, че на 01.08.2024 г. ищецът е подал искане за сключване на договор за кредит до ответника, като ответникът е предоставил на ищеца стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.

При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:

3

По делото е безспорно установено, че между ищеца и „....“ ЕООД е бил сключен Договор за потребителски кредит № .... от 01.08.2024 г., който намира правното си основание в чл. 9, ал. 1 от ЗПК, който е сключен при общи условия. Спори се относно валидността на договора.

С исковата молба се претендира нищожност на договора поради противоречието му със закона.

От представения по делото договор се установява, че същият е сключен при спазване на изискванията на закона за сключване на договор, като предварителна информация е била предоставена на ищеца по смисъла на чл. 5 ал. 2 от ЗПК, видно от приетия като доказателство по делото стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити. Не се спори, че екземпляр от договора е бил предоставен на ищеца по смисъла на чл. 5, ал. 4 от ЗПК. Не се спори се за формата, в която договорът е сключен.

По отношение на предвиденото в чл. 22 от ЗПК основание неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съдът намира следното:

В чл. VI от процесния договор страните са договорили фиксиран лихвен процент по кредита от 50 % на ден и ГПР в размер на 62,92 %. Съдът намира, че в случая не е нарушено изискването на чл. 10, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като в договора е посочен годишният процент на разходите. Ето защо съдът намира предявения иск на посоченото основание за неоснователен.

По отношение на предявеното основание за нищожност на договора, като противоречащ на чл. 19 от ЗПК, съдът намира следното:

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Съобразно с член единствен, ал. 1 от ПМС № 426/2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, годишният размер на законната лихва за просрочени задължения е в размер на основния лихвен процент на БНБ в сила от първи януари, съответно от първи юли на текущата година плюс десет процентни пункта. За периода на договора от 01.08.2024 г. до 01.07.2025 г. основният лихвен процент на БНБ е, както следва: от 01.08.2024 г. – 3,53 на сто, от 01.09.2024 г. – 3,54 на сто, и от 01.10.2024 г. – 3,43 на сто, от 01.11.2024 г. – 3,22 на сто, от 01.12.2024 г. – 3,04 на сто, от 01.01.2025 г. – 2,95 на сто, от 01.02.2025 г. – 2,82 на сто, от 01.03.2025 г. – 2,59 на сто, от 01.04.2025 г. – 2,39 на сто, от 01.05.2025 г. – 2,24 на сто, от 01.06.2025 г. – 2,07 на сто и от 01.07.2025 г. – 1,91 на сто. Следователно уговореният в договора годишен процент на разходите от 62,92 % към момента на сключване на договора е под предвидения в закона петкратен размер на законната лихва, който възлиза на 67,65 %, а към 01.09.2024 г., когато основният лихвен процент е най-висок, максималният лихвен процент възлиза на 67,7 %. Ето защо съдът приема, че договореният лихвен процент по договора не противоречи на закона, поради 4 което и договореното между страните възнаграждение е в размер на 516,93 лв. Съдът намира за неоснователна претенцията на предявеното основание, поради което същото следва да бъде отхвърлено.

Съдът намира за необходимо да допълни, че ответното дружество е предоставило кредит на ищеца при договорен лихвен процент, който се явява възнаграждение за предоставения кредит, и не цели обогатяване за сметка на потребителя. За пълнота следва да се посочи, че преди сключване на договора на ищеца е била предоставена информация и същият е имал възможност да сравни предоставяната от ответника финансова услуга с други сходни услуги, предлагани на кредитния пазар и да направи избор. Отделно от това ищецът е имал право да реализира правото си на отказ по смисъла на чл. 29 от ЗПК в законоустановения срок, което не е сторил.

Съобразно с чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

С клаузата на чл. 6, ал. 1 от процесния договор е договорено кредитът да бъде предоставен на потребителя при условие на едно от посочените обезпечения. В чл. 18, ал. 1 от процесния договор е договорено при непредставяне на обезпечение в двудневен срок от сключване на договора или когато договореното обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора, кредитополучателят да заплати неустойка в размер на 1 894,07 лв. В разпоредбите на ал. 2 до 5 от чл. 18 от процесния договор съдържат предварително съгласие и признание от кредитополучателя за дължимост на неустойката.

От приетия като доказателство по делото погасителен план, обективиран в договора, се установява, че общо дължимата сума по кредита е в размер на 3 911 лв.

Съгласно чл. 143, ал. 1, т. 5 от ЗЗП неравноправна е клаузата, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.

Договореният размер на неустойката от 1 894,07 лв., с размер в погасителния план от 1 895,07 лв., надхвърля стойността на отпуснатия кредит от 1 500 лв. Така договореният размер съдът намира необосновано висок, още повече че липсват данни за намаляване на кредитоспособността на потребителя по време на действие на договора и настъпване на вреди за кредитора. Нещо повече: отпускане на кредит от ответното дружество е индиция, че преди сключване на договора кредиторът е изпълнил вмененото му от закона задължение да извърши проверка на кредитоспособността на кредитоискателя. Отделно от това, в случай че преди сключване на договора кредитоискателят не е отговарял на изискванията на кредитора, то кредиторът е могъл да откаже отпускане на кредит, при условията, при които кредитния продукт се предлага на крайния потребител.

Разпечатката съдържа 50 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0ad25c5a-a5db-49f1-8369-a8ee2a9481ae