Решение № 1046 от 14.07.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1046 гр. София, 14.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20221000500629 по описа за 2022 година

С Решение № 60271/21/22.02.2022г., постановено по гр.д. № 4776/16г. на ВКС, III г.о. е отменено решение № 1132/03.06.2016г. , постановено по гр.д. № 812/16г. на САС и е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия въззивен съд.

Въззивното производство е образувано по жалба на В. В. Т. срещу решение № 5418/24.11.2015г. на ОС-Благоевград, ГО, 8 състав, постановено по гр.д. № 227/14г.

Жалбоподателят излага, че обжалваният съдебен акт е неправилен, постановен в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила.

В жалбата се излагат фактите относно наказателното преследване срещу него. Посочва се, че ЕЗА от 27.11.2007г. е издадена с цел задържането му за провеждане на наказателно преследване и не е отменена. Едва на 08.02.2011г. е издадена нова ЕЗА с цел привеждане в изпълнение на наложено наказание, но и към този момент първата ЕЗА е продължавала да поражда действие.

Поради това ответникът е бил уведомяван многократно от Дирекция „Международно сътрудничество“ на МВР за необходимостта да представи оригинала на ЕЗА и превод за целите на провеждане на процедурата по 1 задържането му от различни съдилища на ЕС. Въззивникът е бил задържан в Кралство Испания въз основа на ЕЗА от 27.11.2007г., което е отразено в актдекларация за задържане, в който е посочено, че следственият съд е разгледал ЕЗА с № ШИС W0000000007861100001, издадена на 27.11.2007г. от съдия в КОС, както и в протокол от съдебно заседание, проведено пред следствения съд на 07.12.2011г. По делото са събрани убедителни доказателства, че въззивникът е преведен в РБългария въз основа на ЕЗА, издадена от КОС. Поради това е бил лишен от възможността да поиска от испанския съд да упражни правомощията си по чл.4а, т.1, б. „г“ и т.3от Рамково решение 2002/584 ПВР и да откаже да изпълни ЕЗА. Бил е лишен от правото да поска възобновяване на съдебното производство, водено срещу него в противоречие с гаранциите, предоставени в чл.4а, т.1 от същото РР, както и от възможността по чл.4, т.6 от същото РР да изтърпи наказанието си в страната, в която има трайно установени връзки. Поддържа, че първоинстанционният съд е направил неправилна оценка на събраните доказателства, поради което е постановил необосновано решение. Той е допуснал нарушение на правилата на логическото мислене и юридическата логика, което е довело до грешни изводи. Неправилно е прието, че жалбоподателя е бил предаден въз основа на ЕЗА от 2011г., че е узнал за осъждането си през 2009г., че е представляван редовно в наказателното производство пред съда. Затова е приел неправилно, че липсва причинна връзка между поведението на ответника и настъпилите вреди.

Първоинстанционният съд е оставил без уважение искането му за изискване на пълната прокурорска преписка по изпълнението на ЕЗА.

Затова моли въззивния съд да отмени атакуваното решение.

Окръжен съд – Кюстендил в депозиран в срок писмен отговор е заявил, че жалбата е неоснователна, а обжалваното решение е правилно и не страда от посочените в жалбата пороци.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните доказателства в първоинстантционното и въззивно производство по реда на чл.235, ал.1 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

ОС- Благоевград е сезиран с иск по чл..4, пар.3 от ДЕС за нарушение на общностното право. В исковата молба ищецът В.Т. твърди, че e български 2 гражданин и изтърпява наказание лишаване от свобода. Сочи, че през 2002г срещу него е образувано наказателно преследване, свързано с кражба на автомобил в гр. Кюстендил. На 28.02.2005г. ОП-Кюстендил е внесла в ОСКюстендил обвинителен акт срещу него и още три лица. Било е образувано нохд. № 184/2005г. С протоколно определение от 07.10.2005г. на ОСКюстендил марката му за неотклонение е променена в „задържане под стража“, тъй като не се е явил за участие в съдебно заседание. С определение от 27.11.2007г., постановено по нохд № 184/05г. съдът е разпоредил да се издаде Европейска заповед за арест/ЕЗА/, тъй като се намира в Кралство Испания. Целта й е била провеждане на наказателно преследване срещу него.

В задочно проведеното наказателно производство е постановена присъда № 3/21.01.2009г., с която ищецът е бил признат за виновен по повдигнатото обвинение и същата е влязла в сила. След този момент ОС- Кюстендил не е издал нова ЕЗА, в която целта трябва да бъде „привеждане в изпълнение на наложено наказание“. В изпълнение на вече издадената ЕЗА от съда ищецът е задържан в Кралство Испания с цел провеждане на наказателно преследване и е бил предаден на властите в РБългария. Поради това той е лишен от правата му по чл.4а, т.1 б. „г“ и т.3 от Рамково решение № 2002/584/ПВР от 13.06.2002г. на Съвета, изменено с Рамково решение № 2009/299/ПВР от 26.09.2009г. на Съвета, а именно да поиска от испанския съд да откаже да изпълни ЕЗА. Поради задържането с цел провеждане на наказателно преследване е лишен от правото да поиска възобновяване на съдебното производство, водено срещу него в противоречие с гаранциите в чл.4а, т.1 от РР № 2002/584/ПВР. Във връзка с това му е отнета възможността да поиска да изтърпи наложеното му наказание в страната, в която има трайно установени връзки. В исковата молба се сочи, че при възобновяване на делото по отношение на задочно осъдено лице се прилага чл.423 от НПК. При дадени гаранции по реда на чл.4а, т.1 от РР № 2002/284/ПВР съдът е длъжен да възобнови производството при направено искане без да преценява дали лицето, което е осъдено задочно, е знаело за съдебното производство срещу него на основание чл.423, ал.5 от НПК. Ищецът посочва, че на основание чл.288 от ДФЕС решенията, адресирани до държавите – членки са задължителни за всички органи на държавата, в която те са адресирани, включително на съдилищата й. Посочена е практика на СЕС в тази връзка. За него е възникнало правото да поиска обезщетение за вредите, които е търпял 3 от нарушения на правата му, произтичащи от правото на ЕС от националните органи, допринесли за нарушението. Според принципа на равностойност всички национални процесуални норми се прилагат еднакво към жалбите/исковете, основаващи се на нарушение на правото на ЕС. Поддържа, че ответникът ОС- Кюстендил не е спазил върховенството на правото на ЕС и на задължителната практика на СЕС по тълкуване и прилагането му във връзка с издаване на нова ЕЗА. Съдът не е издал нова ЕЗА след постановяване на задочната присъда с цел привеждане в изпълнение на наложеното наказание и не е уведомил компетентните органи, че оттегля ЕЗА от 2007г. или че тя е загубила действието си, поради влязлата в сила присъда по нохд.

№ 184/2005г. Видно от наказателното дело е, че ищецът е предаден на българските власти именно въз основа на нея. Поради това компетентният испански съд не е могъл обективно да разгледа и да се съобрази с изискванията на чл.4а от РР № 2002/584/ПВР, тъй като не е бил уведомен за задочната присъда. ОС- Кюстендил е бил длъжен служебно да приложи общностния регламент и задължителните в него указания на СЕО за тълкуването му. Ищецът е претърпял сериозни неимуществени вреди от поведението на ответника, свързани с правото на свобода и лична неприкосновеност, както и на правото му на преразглеждане на съдебния процес. Затова моли съда да осъди ОС-Кюстендил да му заплати обезщетение от 180 000лв. за неимуществени вреди, в едно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба.

В депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК ответникът ОСКюстендил е заявил, че предявеният иск е недопустим, тъй като не са изложени конкретни твърдения, на базата на които да е възможно квалифицирането му по някоя от хипотезите му на чл.2 от ЗОДОВ. Той е неоснователен. През 2002г. срещу ищеца е започнало наказателно производство, когато е бил привлечен като обвиняем с постановление от 26.09.2002г. През 2005г. ОП-Кюстендил е внесла в ОС-Кюстендил обвинителен акт, въз основа на който е образувано нохд.№ 184/2005г.

Ищецът не се е явил пред съда и поради това с определение от 07.10.2005г. по отношение на него е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.

След като местонахождението му в страната не е установено, въпреки издирването от полицията, на 27.11.2007г. съдът е постановил издаване на ЕЗА по отношение на ищеца на основание чл.56, ал.1 ,т.2 от ЗЕЕЗА.

4

Присъдата по делото е постановена на 21.01.2009г. и е влязла в сила на 23.03.2010г. на 08.02.2011г. от ОП-Кюстендил е издадена ЕЗА спрямо В. Т. с изпълнение на присъдата. Към момента на издаване на ЕЗА от ОСКюстендил е действало РР № 2002/475/ВР от 13.062002г., изменено с РР 2002/584/ПВР относно европейската заповед за задържане и процедурите по предаване на лица между държавите- членки. Рамковите решения нямат директен ефект за държавите – членки и трябва да бъдат транспонирани във вътрешното им право. С РР № 2009/299/ПВР е от 26.02.2009г., с което е създаден чл.4а, на който се позовава ищеца. Последното рамково решение е трябвало да се транспонира от РБългария до 28.03.2011г. и това е станало с ДВ бр.55/11г. Затова ответникът сочи, че нито към издаването на ЕЗА от него, нито към постановяване на присъдата, не е съществувало задължение за него да предоставя на изпълняващата държава сочените в чл.4а от РР

2009/299/ПВР гаранции. Оспорва твърдението на ищеца, че е бил лишен от възможността да поиска от испанския съд да упражни правомощията си по чл.4а от РР 2009/299/ПВР и да откаже изпълнение на ЕЗА поради поддържания в исковата молба пропуск. Изпълняващата държава има право да иска гаранции при предаване на лицето и испанските власти са могли да ги поискат . Липсата на активност от тях не може да се вмени в негова вина.

Оспорва твърдението му, че му е било нарушено правото да поиска да изтърпи наказанието в Кралство Испания. Преценката за това е прерогатив на изпълняващата държава. Предаването на ищеца на българските власти е станало на 16.12.2011г. въз основа на ЕЗА, издадена от ОП-Кюстендил на 08.02.2011г. като орган по изпълнението на влезлите в сила присъди на основание чл. 56, ал.1, т.1 от ЗЕЕЗА. Счита, че не са налице порочни действия или бездействия, или негови актове, от които ищецът да е търпял вреди, чието репариране се търси.

Не се спори, че срещу ищеца и още три лица е внесен обвинителен акт за извършено престъпление по чл.196а във вр. с чл.195, ал.1, т.3,пр.2ро, т.5 и т.7 във вр. с чл.28, ал.1 от НК/само срещу В. Т./, по който е образувано нохд.

№ 184/2005г. пред ОС-Кюстендил. Съдебното производство е приключило с постановяване на присъда № 3/21.01.2009г., с която В. Т. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение и е осъден на лишаване от свобода за срок от 15 години. Присъдата е влязла в сила на 23.03.2010г.

5

Безспорно е, че с определение от 27.11.2007г. на ОС-Кюстендил е разпоредено издаването на Европейска заповед за арест/ЕЗА/ по отношение на ищеца. Такава е издадена с превод на английски и испански език.

Не се спори, че по прокурорска преписка П-8/2010г. на ОП-Кюстендил е издадена ЕЗА № П-8/10г. на 08.02.2011г. във връзка с влязлата в сила присъда на ОС- Кюстендил. В нея е отбелязано, че тя е постановена задочно.

Видно от приложеното в преписката е, че с писмо от 08.12.2011г. е изпратена ЕЗА от 08.02.2011г. на компетентните испански власти във връзка със задържането на В. Т. на 05.12.2011г. в Кралство Испания.

С постановление от 13.12.2011г. на прокурор от ВКП е възложено на ГД „Охрана“ при МП чрез упълномощени служители на дирекцията да приемат на 16.12.2011г. на летище Барахас в Мадрид, Кралство Испания ищецът В.Т.. В него е посочено, че задържането му е въз основа на ЕЗА от 08.02.2011г.

От писмо с рег. № А-6993/21.04.2011г., изходящо от МВР, Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ се установява, че ищецът е регистриран в ШИС на основание ЕЗА, издадена от испански съд, както и от България с № W000000000786100001 с цел екстрадиция на основание ЕЗА № П-8/10 от 08.02.2011г., издадена от ОП-Кюстендил.