Решение № 2938 от 10.06.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 19308/2024
- Вид
- Решение № 2938
- Подписан
- 10.06.2025
- В сила
- 10.06.2025
- Състав
- Дафина Николаева Арабаджиева
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 198 · Закон за водите
- чл. 203 · Закон за водите
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 2938 гр. Пловдив, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20245330119308 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250 против А. Д. Т. с ЕГН: ********** и адрес: гр. П., ул.****, ет.*, ап.**, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл. 79 и чл. 86 ЗЗД, с която се иска да бъде установено, че ответникът дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД сумата в размер на 261,94 лева, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода ****** г. за обект на потребление в с. *****, ул."***" № ** ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда – 11.06.2024г. до окончателното плащане; сумата в размер на 422,75 лева - обезщетение за забава за периода 06.01.2008 г.– 30.04.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 6022/ 17.07.2024 г. по чл.
410 ГПК по ч. гр. дело № 10215 по описа за 2024 г. на ПРС.
Претендират се и сторените в настоящото производство съдебно – деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение, както и разноски в заповедното производство.
Ищецът посочва, че за периода от ****** г. по партидата на А. Д. Т. има натрупани задължения към „Водоснабдяване и канализация" ЕООД - гр. Пловдив за предоставени от експлоатационното дружество услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, в размер на 261,94 лв.-главница, както и мораторна лихва към главницата в размер от 422,75 лв. за периода от 06.01.2008 г. до 30.04.2024 г. , за притежавания от ответника водоснабден имот, находящ се в с. ****, ул."***" №**. За потребените за посочения период количества вода са издадени фактури за главници, подробно описани в исковата молба.
1
Съгласно чл. 198 от Закона за водите, предоставянето на ВиК услуги на потребителите се извършва от ВиК оператора срещу заплащане и по реда на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). Твърди се, че ответникът има качеството на потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ, като в тази връзка фигурира в базата данни на оператора като потребител с № ********** за водоснабдения имот, посочен по-горе. Към настоящия момент отношенията между потребителя и експлоатационното дружество се сочи, че се уреждат от публично известни Общи условия, приети и влезли в сила по реда на ЗРВКУ, като същите са общодостъпни на сайта на дружеството www.vik.bg. Сочи се, че ответникът има качеството на потребител, тъй като същият е собственик на водоснабдения имот, съгласно цитирания нотариален акт.
В имота на ответника се сочи, че има измервателно устройство, въз основа на показанията на което са начислени претендираните суми. Твърди се, че срещу отразените показания има подпис от ответника или негов представител.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 203 от Закона за водите ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу В. А. Д. за натрупаните по партидата на абоната задължения, които до момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, не са заплатени. Заповедта е връчена при условията на чл. 47 ГПК, което е обусловило правния интерес от установяване на задълженията по нея.
С оглед изложеното се моли предявените искове да бъдат уважени, като се претендират разноски.
Ответникът, чрез процесуалния представител – адв. А. О., в законоустановения едномесечен срок е подал отговор, с който оспорва предявените искове, като неоснователни и недоказани.
Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Оспорва ответникът да има качеството потребител на предоставени от ищеца услуги в исковия период, като се сочи, че нотариалният акт, който е приложен към исковата молба удостоверява придобиване на имота едва през 2021 г.
Моли да се отхвърлят исковете.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. Пловдив. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, ВиК операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги наймалко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.
Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за 2 присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на ВиК услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква. Според чл. 3 от посочената Наредба, потребители на ВиК услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2 ЗРВКУ – наематели.
За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на “потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал.1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - Пловдив.
Видно от описаното в исковата молба процесният период, за който се претендира заплащане на доставени ВиК услуги е от ****** г., като последните показания на водомера са в размер на 620 куб.м.
От приетата по делото като писмено доказателство извадка от карнета, както и електронен карнет /л.10 и 11/ се установява, че процесният период е от ****** г., а не както неправилно е отразено в исковата молба от ****** г., като следва да се има предвид, че датата на издаване на фактурата, с която е начислена исковата сума не представлява крайна дата на периода на отчет.
Периодът на отчет и отразените суми и показания в издадената фактура се потвърждават и от приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза, в която вещото лице е посочило, че периода на консумация /отчетен период/ е от ****** г., като в този период не са издавани ежемесечни фактури. След почти осемнадесет години от началната дата на периода е издадена фактура, в която са отразени задълженията за предходен период, което възпрепятства настъпването на падежа на задълженията, съгласно общите условия, предвиждащи, че същият настъпва в 30-дневен срок след издаване на фактура.
От приетите по делото нотариален акт и справка от Служба по вписванията Пловдив се установява, че ответникът е станал собственик на процесния имот на ****** г., като на ****** г. е подал заявление за промяна на партидата.
Предвид гореизложеното и доколкото от събраните в хода на делото доказателства не се установява през отчетния период ответникът да е бил собственик или да е притежавал вещно право на ползване на процесния обект, то исковете следва да се отхвърлят на това основание, без да се разглеждат възраженията за погасяване по давност на претенциите.
Ищецът не установи, че именно ответникът е материалноправно легитимиран да отговаря по исковете. По делото не са ангажирани доказателства същият да е собственик или ползвател 3
/носител на ограничено право на ползване/ на посочения в исковата молба имот през процесния период, каквото качество изисква горепосоченият нормативен акт по отношение потребителя.
За пълнота следва да се посочи, че ищецът е неизправна страна доколкото не е изпълнил задълженията си за издаване на ежемесечни фактури, като е осчетоводил задължения за периоди от повече от десет години от датата на издаване на фактурата. Още повече, че не се установява тези показания да са отчетени от годно измервателно устройство, предвид сроковете на проверка, съгласно Закона за измерванията.
С оглед изложеното, съдът намира, че ищецът не е доказал ответникът да е материалноправно легитимиран да отговаря за твърдените вземания, както и същите да са надлежно отчетени и остойностени и претендирани преди изтичане на срока на погасителната давност.
Ето защо, предявеният главен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, ведно с искането за законна лихва. С оглед неоснователност на главния иск, като неоснователен следва да се отхвърли и искът за обезщетение за забава.
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат само в полза на ответника на основание чл. 78, ал.3 ГПК. Ответникът претендира и представя доказателства за направени разноски в исковото производство в размер на 400 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение и в заповедното производство в размер на 400 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение. Ищецът не е направил своевременно възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250 против А. Д.
Т. с ЕГН: ********** и адрес: гр. П., ул.****, ет.*, ап.**, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл. 79 и чл. 86 ЗЗД, с която се иска да бъде установено, че ответникът дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД сумата в размер на 261,94 лева, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода ****** г. за обект на потребление в с. *****, ул."***" № ** ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда – 11.06.2024г. до окончателното плащане; сумата в размер на 422,75 лева - обезщетение за забава за периода 06.01.2008 г.– 30.04.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 6022/ 17.07.2024 г. по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 10215 по описа за 2024 г. на ПРС.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250 да заплати на А. Д. Т. с ЕГН:
4
********** и адрес: гр. П., ул.****, ет.*, ап.** разноски, както следва: 400 лв.- платено адвокатско възнаграждение по ч. гр. дело № 10215 по описа за 2024 г. на ПРС и 400 лв.платено адвокатско възнаграждение по гр.д. №19308/2024 г. по описа на ПРС.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5