Присъда № 77 от 25.10.2021, Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Присъда № 77/25.10.2021г. по НОХД 4129/2021г. по описа на РС Бургас, обявена в публично съдебно заседание на 25.10.2021г.

Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от БРП срещу П. В. СТ., ЕГН ********** за това, че в периода от 30.03.2021 год. до 05.04.2021 год., включително, в град Бургас, при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, отнел чужди движими вещи- пари, възлизащи на общата сума от 1350 лева собственост и от владението на различни лица, без тяхното съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като за извършване на кражбата е използван специален начин- представил се за полицейски служител, разследващ извършена кражба, както следва:

- на 30.03.2021 год., в ****, при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи - паричната сума от 450 лева / четиристотин и петдесет лева/ , собственост и от владението на Д. Г. Д., род. на **** година от гр.Бургас, без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, като за извършване на кражбата е използван специален начинпредставил се за полицейски служител, разследващ извършена кражба;

- на 05.04.2021 год., около 10.00 часа, в ***, при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, отнел чужди движими вещи - паричната сума от 400 лева / четиристотин лева/, собственост и от владението на Н. Ст. Н., род. на **** година от гр.Бургас, без нейното съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, като за извършване на кражбата е използван специален начин- представил се за полицейски служител, разследващ извършена кражба;

- на 05.04.2021 год., около 13.30 часа, в ***, при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, отнел чужди движими вещи – паричната сума от 500 лева / петстотин лева/, собственост и от владението на ИЛ. Д. ИЛ., род. на **** година от гр.Бургас, без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, като за извършване на кражбата е използван специален начин- представил се за полицейски служител, разследващ извършена кражба - престъпление по чл.196, ал.1, т.2 предложение първо, вр. чл.195, ал.1, т.4, предложение трето, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, буква „А“ и буква „Б“, вр. чл.26, ал.1 от НК.

В разпоредително заседание пострадалите лица Н. Ст. Н. и ИЛ. Д. ИЛ. направиха искане да бъдат конституирани като граждански ищци, а подсъдимият и неговият защитник направиха искане производството по делото да протече по реда на Съкратено съдебно следствие в производството пред първата съдебна инстанция.

В същото време подсъдимият депозира писмено становище за разпоредително заседание, което се поддържа и от неговия защитник, с което сочи, че са налице процесуални нарушения, допуснати в хода на досъдебното производство, а именно, че на досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение ограничаващо процесуалните права на обвиняемия, а именно, че му е повдигнато обвинение по чл. 196, ал. 1, т.2, вр. чл. 195, ал. 1, т.4 , вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, вр. чл. 26 НК, с което не е съгласен, защото до сега бил осъждан от съдилища в различни градове и никъде разпоредбата не била прилагана така. По така образувания ОА и повдигнато обвинение, ставало видно и с просто око, че е нарушен чл. 210, ал. 1, т. 1, а именно ако деецът се е представил за длъжностно лице, вр. чл. 211 представляващо опасен рецидив се наказва с лишаване от свобода от 3 до 10 години.

Съдът с определение по чл. 248 НПК намери, че не е допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или пострадалите лица като счете, че изложеното от подсъдимия в отговор по въпросите, предвидени в чл. 248 НПК не касае допуснато съществено процесуално нарушение в хода на ДП, а се касае за правна 1 квалификация, която е въпрос, който се решава по същество и с крайния съдебен акт, което не е основание за връщане на делото на прокурор. Прие, че не се касае за ограничаване на правото на защита на подсъдимия да разбере фактите, срещу които следва да се защитава при така повдигнатото обвинение, нито правната квалификация, поради което и за съда липсва процесуално нарушение, което да налага връщане на делото на досъдебна фаза.

Съдът намери, че липсват процесуални пречки производството по делото да протече по реда на Глава 27 от НПК, като се допусне предварително изслушване и че съгласно разпоредбата на чл. 370, ал. 2 от НПК съдът не може да отхвърли искане на подсъдимия за предварително изслушване, но предвид възражението, че на ДП са допуснати процесуални нарушения във връзка с правната квалификация на деянието и становището на съда по този въпрос намери, че предвид срока за обжалване на определението на съда, са налице процесуални пречки съгласно разпоредбата на чл. 252, ал. 1 НПК за незабавно разглеждане на делото по реда на Глава 27 НПК, поради което и делото беше насрочено за разглеждане в едномесечен срок от провеждане на разпоредително заседание.

Със същото това определение съдът прие за съвместно разглеждане предявения от Н.

Ст. Н., родена на **** г. граждански иск срещу подсъдимия П. В. СТ. за сумата в размер на 400 /четиристотин/ лева и конституира Н. Ст. Н., родена на **** г. като граждански ищец.

Прие също така за съвместно разглеждане предявения от ИЛ. Д. ИЛ., роден на **** г. граждански иск срещу подсъдимия П. В. СТ. за сумата в размер на 500 /петстотин/ лева и конституира ИЛ. Д. ИЛ., роден на **** г. като граждански ищец.

При предварителното изслушване, подсъдимият и неговият защитник направиха искане производството по делото да протече по реда на чл. 371, т. 2 НПК като подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.

От гражданските ищци, редовно призовани за открито заседание за провеждане на предварително изслушване, се явява само гражданският ищец Н. Ст. Н., която не възразява производството по делото да протече по този ред. Прокурорът, макар и да няма възможност да се противопостави на искането производството да протече по този ред, беше запитан и посочи, че няма възражения.

Съдът, след като установи, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, с определение по чл. 372, ал. 4 НПК обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и даде ход на съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция.

Страните не ангажираха нови доказателства.

В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка в обвинителния акт като счита, че е правилна дадената правна квалификация на деянието като по отношение на възражението, че не е налице хипотезата на чл. 195, ал. 1, т. 4 предложение „трето“ НК прокурорът намира, че именно тази хипотеза е налице като акцентира на способа, който е избрал подсъдимия за извършване на деянията, предмет на производството, което по своите психо-физични признаци намира, че се отличава от обикновените случаи на кражба. Намира, че се касае за специфичност на дейността на подсъдимия, който се е представил за полицейски служител, която отличава случая от останалите обикновени случаи на кражба, което сочило именно на този квалифициращ признак и обосновавало квалификацията, по която е привлечен подсъдимият.

Намира, че съобразителността, която е използвал подсъдимия и находчивостта, която е проявил се отличават от тези, които деецът проявява в обикновените случаи на кражба.

Намира, че наказанието следва да се определи в хипотезата на чл. 54 НК като счита, че липсват смекчаващи вината обстоятелства, а са налице такива, които сочили за по-висока 2 степен на обществена опасност и затова предлага наказание от 7 /седем/ години лишаване от свобода, което след редукцията на чл. 58а бъде намалено с 1/3, а именно 4 /четири/ години и 8 /осем/ месеца лишаване от свобода, като това наказание на основание чл. 57, ал. 1, т.2 буква „б“ от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим. Веществените доказателства, описани в ОА и които принадлежат на подсъдимия да му бъдат върнати след приключване на производството, а именно: 1 брой Здравноосигурителна книжка на Национална Здравноосигурителна каса на името на П. В. СТ., заложните билети, подробно описани от „Еаzурау“, сини на цвят маратонки с надпис „Адидас“; мъжко платнено яке и мобилен телефон. Стъклената чаша с дръжка с вместимост 200 мл., синя на цвят да се върне на собственика й, а 4 броя СД носители, съдържащи записи от охранителните камери за видеонаблюдение, да останат приложени по делото и да бъдат унищожени след изтичане сроковете на съхранение на делото, предвидени в ПАС. Разноските по делото да бъдат възложени в тежест на подсъдимия. Гражданските искове счита, че следва да бъдат уважени, като доказани по основание и размер и съвпадащи със стойността, посочена в ОА.

Гражданският ищец Н. моли да й бъдат върнати парите.

Служебният защитник на подсъдимия – адв. Б. счита, че обвинението трябва да бъде с правна квалификация чл. 196, чл. 1, т. 1, вр. чл. 194 НК като моли наказанието да бъде определено при превес на смекчаващите вината обстоятелства, като моли да се вземе предвид фактът, че подсъдимият признава изцяло вината си и искрено съжалява за стореното. Желаел да възстанови сумата, но поради невъзможността да стори това, тъй като в момента не работил, нямало как да стори това, бил фалирал, нямал имоти и имущества.

Отделно от това, причините за извършване на деянието били зависимостта му от хазарта, което се явявало болестно състояние. Моли да се има предвид, че подсъдимият е започнал да извършва противоправните си деяния след 38-40- годишна възраст като бил бивш военен, стриктно спазвал правилата, но поради хазартната си зависимост е стигнал до тук. Моли за наказание в минимален размер. По веществените доказателства се присъединява към становището на прокурора, а по отношение на гражданските искове, счита същите са основателни до размера на паричната сума, която е указана в производството.

Подсъдимият в своя лична защита излага подробно съображенията си защо е извършил деянията, в които е обвинен като сочи, че съжалява за извършеното. Бил бивш военен, бил на страната на закона и едва на около 40 години стигнал до затвора, тъй като фалирал и сочи основана причина за това зависимост към хазарта. След като било освободен от затвора искал да си намери работа, но опитите му се оказали неуспешни като скоро парите, които имал спестени, свършили. По стечение на обстоятелствата хазяинът му го заразил с Ковид-19 и имал спешна нужда от животоспасяващи лекарства, за които не можел да заплати и направил нещата, в които е обвинен, с цел набавяне на тези средства. Признава се изцяло за виновен и изказва съжаление за стореното, сочи на желае да възстанови вредите. Моли да получи последен шанс да се поправи, предвид напредналата си възраст.

В последната си дума подсъдимият моли за снизхождение и да се определи по-малка присъда от тази, която предложил прокурорът.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият П. В. СТ. – ЕГН ********** е роден на ****г. в гр. ***, българин, български гражданин, с постоянен адрес: гр. ***, ***, понастоящем в Затвора – Бургас, неженен, със средно образование, безработен, осъждан.

На 28.01.2021 година П. В. СТ. бил освободен от Затвора гр.Белене, където в периода 24.10.2018 година до 28.01.2021 година изтърпял определеното общо наказание лишаване от 3 свобода, измежду наложените такива по НОХД№ 2455/2018 на РС- Стара Загора, НОХД№ 2816/2018 год. на РС- Шумен, по НОХД№ 2876/2018 год. по описа на РС-Шумен и НОХД№ 3208/2018 година на РС-Шумен.

Той решил, че иска да започне животът си отначало и да си намери работа, поради което в края на месец февруари 2021 година подсъдимият П.С. решил да заживее в гр.Бургас като за целта наел под наем стая в жилище на свой познат - свидетелят Г.Ж.Д., находящо се в ***