Решение № 1081 от 16.06.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 1923/2023
- Вид
- Решение № 1081
- Подписан
- 16.06.2023
- В сила
- 08.07.2023
- Състав
- Панайот Рангелов Велчев
Цитирани разпоредби
- чл.124 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.125, ал.3 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.179, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 1081 гр. П., 16.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Панайот Р. Велчев при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно наказателно дело № 20235330201923 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалвано е
Наказателно постановление
№
689175F691406/31.01.2023г., издадено от ***** „Обслужване“ в ТД на НАП-П., с което на „Е-Ц 2010“ ЕООД, ЕИК: 201059555 на осн. чл.179, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл.125, ал.5, вр. чл.125, ал.3 от ЗДДС.
Управителят на дружеството жалбоподател обжалва процесното наказателно постановление. Излага съображения, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Не се претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована изпрати процесуален представител ****А., оспорва подадената жалба, намира същата за неоснователна, поради което поиска потвърждаването на обжалваното наказателно постановление. Претендира разноски.
П.ският районен съд, след като взе предвид доводите и възражения на страните и се запозна с доказателствата по делото намира, че жалбата е подадена в законоустановения 14 - дневен срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Наказващият орган е приел следната фактическа обстановка, а именно:
На 15.12.2022г. в ТД на НАП – П. била извършена служебна проверка в информационната система на ТД на НАП - П., при която било установено, че „Е-Ц 2010“ ЕООД, като регистрирано по ЗДДС лице, не е спазило законоустановения срок за подаване на отчетни регистри по смисъла на чл.
1
124 ЗДДС в ТД на НАП – П. за данъчен период 01.11.2022г. – 10.11.2022г. – до 14.12.2022г. включително. Отчетните регистри не са били подадени в ТД на НАП – П. и към момента на съставяне на АУАН. С Предупреждение № 587391-F616923/14.07.2021 г., дружеството жалбоподател вече било веднъж предупредено, че при последващо извършване на същото по вид нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
В хода на съдебното следствие беше разпитана актосъставителката В.
К., която потвърди отразеното от нея в АУАН.
Съдът кредитира депозираните гласни доказателства, доколкото същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството от страна на дружеството жалбоподател не се оспорва извършването на нарушението.
С оглед направените констатации на 09.01.2023г. свидетелката В. К., на длъжност „инспектор по приходите” в ТД НАП П., съставила Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №F691406/09.01.2023г. за извършено от „Е-Ц 2010“ ЕООД нарушение на чл.125, ал.5, вр. чл.125, ал.3 от ЗДДС. Актът бил съставен в присъствие на нарушителя. Заради извършеното от жалбоподателя нарушение било издадено наказателно постановление, с което на дружеството-жалбоподател, на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС, било наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 лева за нарушение на чл.125, ал. 5, вр. чл.125, ал. 3 от ЗДДС.
Така възприетата от наказващия орган фактическа обстановка се споделя напълно и от настоящия съдебен състав и същата се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и от гласните доказателства - показанията на актосъставителя В. К., които съдът намира за логични, вътрешно непротиворечиви, обективни и съответни на останалите събрани по делото писмени доказателства Съдът кредитира приобщените по делото писмени доказателства, доколкото същите са събрани по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице и в същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност /съгласно приложената по делото заповед/, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона.
2
По делото са налице безспорни и категорични доказателства за извършено от жалбоподателя нарушение по чл.125, ал.5, вр. чл.125, ал.3 от ЗДДС. По силата на ал.5 от същия член отчетните регистри се подават до 14 – то число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. По делото безспорно се установява, а и не оспорва от жалбоподателя, че в качеството си на регистрирано по ЗДДС лице, не е подало в ТД на НАП – П. отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС за данъчен период 01.11.2022г. – 10.11.2022г. в срок до 14.12.2022г.
Отчетните регистри не били подадени и към момента на съставяне на АУАН. Доколкото се касае за нарушение на дружество, за което се прилагат правилата и административните наказания за юридическите лица, не следва да се издирва въпросът за вината и при наличие на обективния факт на нарушението, правилно е бил съставен АУАН. Касае се за безвиновна отговорност, която представлява проява на превенция срещу определени деяния, нарушаващи установения ред на държавно управление и за да бъде ангажирана административната им отговорност е необходимо и достатъчно само обективно да бъде констатирано неизпълнение на задължение към държавата /каквото в случая е налице/. От друга страна лицето вече е било извършило същото по вид нарушение за което е било предупредено.
Касае се за административно нарушение, което от обективна страна се изразява в бездействие, при наличие на нормативно задължение за действие, а като допълнителен признак е указан строго определен срок за извършване на дължимото действие. Ето защо, съдът счита, че фактът на неподаването на отчетните регистри за процесния данъчен период в срок до 14.12.2022г. вкл. представлява нарушение на императивните законови разпоредби на чл.125, ал.5, вр. чл.125, ал.3 от ЗДДС.
Правилен е изводът на наказващия орган, че в случая не може да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като установеното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от типичната такава за този вид нарушения. Напротив, следва да се отбележи, че отчетните регистри въобще не са били подадени в ТД НАП-П. към момента на съставяне на АУАН. Продължителността на забавата на скрепените със срок задължения е един от критериите за укоримост на деянието, като в настоящия случай, както се каза, забавата не е малка. Нарушената законова разпоредба е предназначена да осигури нормално функциониране на обществените отношения, свързани с данъчната отчетност, поради което поначало тяхното нарушаване представлява деяние с по – сериозна степен на обществена опасност в сравнение с други състави на административни нарушения. Търговските дружества поради това и като осъществяват тази дейност по занятие и са регистрирани по ЗДДС, следва да организират дейността си по такъв начин, че да изпълняват точно и своевременно завишените законови изисквания към дейността си, предвид специалната данъчна регистрация. Своевременното деклариране на данните по ЗДДС, в това число и при нулеви стойности, е от значение за определяне на задълженията, както на деклариращия, така и на неговите контрагенти, като ЗДДС е с повишени изисквания към отчетността на дейността. В тази връзка 3 следва да се посочи, че размерът на наложената имуществена санкция е определен в минимален размер. /виж Решение №2371/12.12.2022г., постановено па КАНД №2425/2022г. по описа на Административен съд – П.;
Решение №2306/08.12.2022г., постановено по КАНД №2530/2022г. по описа на Административен съд – П./. Наред с това, не може да се пренебрегне и обстоятелството, че освен процесното нарушение при извършената проверка са били констатирани и други нарушения на разпоредбите по ЗДДС. За така установеното нарушение, законосъобразно е наложено административно наказание на осн. чл.179, ал.1 от ЗДДС. Наказанието е в законоустановения минимум, поради което и не подлежи на корекция от съда.
При извършената служебна проверка, съдът не констатира допуснати в хода на административно-наказателното производство съществени процесуални нарушения, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По разноските:
Съобразно изхода на спора, на основание чл.63д, ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в настоящото производство за процесуално представителство от юрисконсулт. Същото следва да бъде определено от съда съобразно нормата на чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ и е в размер между 80 лева и 150 лева. С оглед фактическата и правна сложност на делото и обема на осъществената юрисконсултска защита, съдът намира, че юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в минималния размер от 80 лева. В тази връзка следва да се отбележи, че делото не разкрива нито фактическа, нито правна сложност, разгледано е в рамките на едно съдебно заседание, което е било с кратка продължителност, разпитан е един свидетел, фактическата обстановка не е била спорна между страните, поради което справедливият размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80 лева, който съответства на минималния размер, предвиден в чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
Мотивиран от изложеното, и на основание чл.63, ал.2, т.5, вр. ал.1, вр. чл.63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление
№
689175F691406/31.01.2023г., издадено от ***** „Обслужване“ в ТД на НАП-П., с което на „Е-Ц 2010“ ЕООД, ЕИК: 201059555 на осн. чл.179, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл.125, ал.5, вр. чл.125, ал.3 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „Е-Ц 2010“ ЕООД, ЕИК: 201059555 ДА ЗАПЛАТИ на Национална агенция по приходите сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - П..
4
Съдия при Районен съд – П.: _______________________ 5