Решение № 169 от 21.02.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. Пазарджик, 21.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20245220102878 по описа за 2024 година

Производството е образувано по депозирана искова молба от „НД М." ООД, ЕИК *****, с адрес на управление: гр. П., ул. „Р. Д.“, бл. 80, вх. В, ет. 6, ап. 71, представлявано от Л. Д., чрез адвокат К. Т. – ВТАК, със съдебен адрес: гр. П., ул. „Ч. т.“ № 6, против Ц. П. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „П.“ № 68, ет.7, ап.32, като моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да заплати на ищеца сумата в размер на 1534,48 лева, представляваща неизплатена главница по Договор за потребителски кредит № 129457/03.07.2023 г., сключен за сумата от 1688 лева, ведно със законна лихва върху същата от 05.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата в размер на 153,52 лева, представляваща договорна лихва за периода от 04.07.2023 г. до 04.03.2024 г., както и обезщетение за забава в размер на 54,67 лева за периода от 05.03.2024 г. до датата на депозиране на исковата молба. Претендира разноски.

С Определение № 3086/25.10.2024 г. производството е прекратено частично, поради оттегляне на исковата претенция за сумата в размер на 153,52 лева, представляваща договорна лихва за периода от 04.07.2023 г. до 04.03.2024 г., както и обезщетение за забава в размер на 54,67 лева за периода от 05.03.2024 г. до датата на депозиране на исковата молба.

На основание чл.127, ал.4 ГПК, посочва банкова сметка за доброволно изплащане на задължението на ответника, а именно: IBAN: BG93STSA******, BIC: STSABGSF при Банка ДСК.

В исковата молба се излагат обстоятелства, че на 03.07.2023 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 129457/03.07.2023 г., с който кредиторът – ищец, предоставил на ответницата сумата в размер на 1534,48 лева. С подписване на 1 договора, кредитополучателят бил удостоверил получаването на сумата. Бил му издаден и разходен касов ордер за същата. Ответникът се задължил да върне сумата в размер на 1688 лева, която е формирана от 1534,48 лева главница и 153,52 лева договорна лихва.

Договорената сума е следвало да бъде върната на 8 равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 211 лева, включваща главница и фиксиран годишен лихвен процент върху главницата. Неразделна част от договора е погасителен план, който съдържа брой вноски, падежна дата, сума по главница и сума по лихва. Последната падежна дата била на 04.03.2024г.

Посочва, че ответникът не е направил нито едно плащане, като задължението по кредита е в размер на 1688 лева, от който 1534,48 лева главница и 153,52 лева договорна лихва

Излага твърдения, че поради неиздължаване на вземането по договора, ищецът е подал молба за обезпечаване на бъдещ иск до Районен съд Перник, на основание на която е образувано ч. гр. д № 2975/2024 г. и въз основа на което е допуснато обезпечение на бъдещите осъдителни искове. Въз основа на издадената обезпечителна заповед, срещу длъжника било образувано изп. дело № 464/2024 г. По описа на ЧСИ Мария Ангелова, per. № 884 от КЧСИ.

В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща законов или процесуален представител. Постъпила е молба, с която се иска да бъде уважен предявения иск.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът депозира отговор на исковата молба, чрез назначения му особен представител – адвокат П. М. от АК Пазарджик, в който заявява, че претенциите са вероятно основателни.

Посочва, че няма връзка с ответника, поради което не може да изложи твърдения, че вземането е погасено.

Не оспорва наличието на договорно правоотношение между страните.

Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

В проведеното съдебно заседание ответната страна се представлява от адвокат П. М. от АК Пазарджик, която моли съда да постанови решение съобразно събраните доказателства. Счита, че не следва да се присъждат разноски в полза на ищцовото дружество. Излага подробни съображения.

Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

От представените и приети по делото, неоспорени от страните писмени доказателства /Договор за потребителски кредит № 129457/03.07.2023 г., приложение № 1 към договора, разписка за усвоена сума, искане за кредит с вх. № 129457/03.07.2023 г., Общи условия за предоставяне на паричен кредит от „НД М.“ ООД, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити/, се установява, че на 2

03.07.2023 г. между ищцовото дружество „НД М.“ ООД, като кредитор и ответнцата Ц. П. Н. е сключен Договор за потребителски кредит № 129457/03.07.2023 г.. Съгласно чл. 1 от договора кредиторът предоставя на кредитополучателя потребителски кредит в общ размер на 1534,48 лева, а кредитополучателят го усвоява, ползва целево и връща главница и лихва, в предвидените в договора срокове и в съответствие с Общите условия, неразделна част от съдържанието на договора, с които кредитополучателят и третите задължени лица са запознати, приемат, подписват на всяка страница, като част от съдържанието на този договор и които са им предадени при подписване на договора. Страните са договорили следния начин на усвояване на кредита: главницата по кредита се усвоява от кредитополучателя в пълен размер, веднага след сключване на договора за паричен заем.

Заемната сума се получава от кредитополучателя в брой с подписване на договора в български лева или равностойността му в евро по курса на деня. Срокът на договора за кредит е 04.03.2024 г.. С подписването на договора кредитополучателят е удостоверил получаването на сумата. Издадена е и разписка за усвоена сума по договора за кредит в размер на 1534,48 лева, с положен подпис от кредитополучателя за получил сумата. С договора за кредит кредитополучателят се е задължил да върне на кредитора сумата в общ размер на 1688 лева съгласно погасителния план, неразделна част от договора, от която 1534,48 лева главница и лихвата по заема в размер на 153,52 лева. Договорената сума е следвало да бъде върната на 8 равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 211 лева, включваща главница и лихва. Погасителният план съдържа броя на погасителните вноски, падежа на всяка от тях, както и дължимите суми за главница и лихва. Фиксираният годишен лихвен процент, съгласно договора, е в размер на 40 %. Годишният процент на разходите по кредита е посочен в договора, както следва - максимален размер до 50%. С подписване на договора за кредит кредитополучателят удостоверява, че кредиторът го е уведомил подробно за всички клаузи от този договор, съгласява се с тях и желае договорът да бъде сключен. Договорът за потребителски кредит е подписан от страните по него. Към договора е изготвен погасителен план, който ответницата е подписала. Последната е подписала и Общите условия към договора за потребителски кредит. Подписването на документите не е оспорено от страните. В конкретния случай крайният срок на договора е изтекъл на 04.03.2024 г. с падежа на последната вноска по погасителния план.

При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното от правна страна:

Районен съд Пазарджик е сезиран с кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл. 9 ЗПК и чл.240, ал.2 ЗЗД.

Основателността на исковете предполага съществуване на валидно облигационно правоотношение между страните по договор за потребителски кредит, по който ищцовото дружество е изпълнило задължението си да предостави на кредитополучателя отпуснатата в заем сума и е настъпил срокът за връщане на заема.

При гореизложената фактическа обстановка, съдът приема, че в конкретния случай между страните по договора за потребителски кредит - „НД М.“ ООД и ответницата е 3 възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит по смисъла на разпоредбата на чл.9, ал.1 Закона за потребителския кредит /ЗПК/, поради което действителността на неговите клаузи следва да се съобрази с изискванията на специалния закон - ЗПК и с общите изисквания за валидност на договорите съгласно ЗЗД. За нищожността на договора съдът следи служебно, ако същата произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства - ТР № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС.

Безспорно е между страните, че са били обвързани от облигационно правоотношение по силата на Договор за потребителски кредит № 129457/03.07.2023 г., съгласно който „НД М.“ е предоставил на ответницата заем в размер на 1534,48 лева, която сума била изцяло усвоена на посочената дата.

От съдържанието на процесния договор за потребителски кредит съдът може да направи извод, че същият противоречи на императивни правни норми.

Съгласно чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1 , т.712 и т.20, чл.12, ал.1, т.7- 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Съгласно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към закона начин. ГПР по кредита според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК изразява общите разходи по кредита за потребителя. Общият разход по кредита съгласно § 1, т.1 от ДР на ЗПК включва всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси и възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по- специално застрахователни премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Посочването на размера на ГПР в договора за потребителски кредит не е самоцелно, а е необходимо, защото дава на потребителя ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и му позволява да прецени икономическите последици от сключване на договора. В случая в договора за потребителски кредит е посочено, че ГПР е до 50 %, респ. не е посочена дори абсолютна стойност на ГПР, още по - малко ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, кои компоненти точно са включени в него и как се формира конкретният ГПР по кредита. Формулиран по този начин размерът на ГПР на практика се 4 приравнява на липса на посочен такъв в договора, с което са нарушени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл.11, т.10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това следва се приеме, че е налице нарушение на ЗПК по отношение на съществен елемент на договора за кредит, което съгласно чл.22 от ЗПК води до недействителност на договора поради противоречие със закона.

Съгласно чл.23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит бъде обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. По делото не се спори, а и се установява, че сумата от 1534,48 лева е усвоена от кредитополучателя и е настъпил крайният падеж на задължението – 04.03.2024 г.. Чистата стойност по смисъла на чл.23 ЗПК е в размер на 1534,48 лева и тази стойност се дължи на кредитора. По делото не се събраха доказателства и няма твърдения, че ответникът е погасявал суми по процесния кредит.