Решение № 22 от 18.02.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Варна, 18.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело № 20243000500508 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. № 508/2024 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна и насрещна въззивна жалба на страните срещу различни части на решение № 281/20.06.2024 г. по т.д. № 470/2023 г. по описа на Варненския окръжен съд, както следва:

-По въззивна жалба на Р. Р. Р. (трето лице – помагач на ищеца Гаранционен фонд гр.София), подадена чрез адв. В. В., към която в качеството на въззивник е конституиран от съда Гаранционен фонд гр.София подпомагана страна, против решение № 281/20.06.2024 г. по т.д. № 470/2023 г. по описа на Варненския окръжен съд, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът на Гаранционен фонд гр.София против А. Х. Ф. на осн. чл.558, ал.7 КЗ за заплащане на изплатено от Гаранционния фонд обезщетение за неимуществени вреди по щета №20210011/10.01.20г. на увредено от ПТП, настъпило на 10.12.2018г., лице Р. Р. Р., за горницата над 40 000лв. до пълния му размер от 48 000лв. Въззивникът е настоявал, че решението в обжалваната отхвърлителна част е неправилно - постановено в нарушение на процесуалния закон и необосновано, като е молил за отмяната му в посочената част и за уважаване на иска изцяло. Навел е следните оплаквания: съдът неправилно интерпретирал събраните гласни и писмени доказателства, заключенията по експертизи и нормативната регламентация и така достигнал до погрешен извод за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия пешеходец Р. Р. и то в завишена степен; съдът не отчел факта, че пострадалият пешеходец бил спрял и се намирал на обозначеното за целта място (пешеходна пътека със 1 знак и знак за допустима скорост); не отчел също в мотивите си, че водачът А.

Х. Ф. е преминавал покрай автобусна спирка (което следвало да завиши вниманието му за потенциално по-висока опасност от излизане на пешеходец при наличието на спиращ, спрял или потеглящ автобус), че предвид организацията за движение само в едното платно заради ремонти, водачът е имал задължение по определяне скоростта си на движение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и че разсеяността, невниманието му, липсата на непрекъснат контрол на пътната обстановка и несъобразената му скорост, са били единствената причина за настъпване на процесното ПТП и вредоносния резултат; съдът не възприел и не обсъдил отговора на въпрос IV от заключението, т.4, заключение 1 от КСМАТЕ относно установената пътна обстановка и ситуация, при която ответникът могъл да предотврати процесното ПТП при съобразяване на собственото си поведение и действия с разпоредбата на чл.

20, ал. 2 от ЗДвП, както и липсата на такова нарушение от пешеходеца;

Изложил е, че окръжният съд се позовал на заключението в КСМАТЕ в автотехническата част (за поведението на пострадалия, приемайки че е нарушил чл. 113, ал. 1, т. 1 от ЗДвП) при положение, че вещото лице не взело предвид материалите от досъдебното производство - показанията на свидетелите и обясненията на ответника и отхвърлил искането за възлагане на допълнителна експертиза. Позовано на процесуално нарушение на окръжния съд и на осн.чл.266, ал.З от ГПК, е заявил искане за допускане на допълнителна или повторна САТЕ, по което съдът се е произнесъл с определение в закрито заседание.

Ищецът Гаранционен фонд гр.София, чрез адв. В., в качеството на подпомагана от въззивника страна, е подал писмена молба, с която е заявил, че споделя всички оплаквания и доводи на въззивника (трето лице -помагач) в жалбата му, както и исканията по доказателствата и е молил за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на иска изцяло с присъждане на разноските.

-По насрещна въззивна жалба, уточнена с молба от 30.09.2024 г., на А. Х. Ф., подадена чрез адв. К., против решение № 281/20.06.2024 г. по т.д. № 470/2023 г. по описа на Варненския окръжен съд В ЧАСТТА, с която същият е осъден да заплати на Гаранционен фонд гр.София сумата от 40 000лв, представляваща изплатено от Гаранционния фонд обезщетение за неимуществени вреди по щета №20210011/10.01.20г. на увредено от ПТП, настъпило на 10.12.2018г., лице Р. Р. Р., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба- 11.08.23г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл.558, ал.7 КЗ, както и сумата от 2661,56 лв., представляваща направени по делото разноски, на осн.чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК. Въззивникът е настоявал, че обжалваното решение е недопустимо, като постановено по непредявен иск - свръх петитум, евентуално, че същото е неправилно - постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон и е необосновано, като е молил за обезсилването му с връщане на делото за ново разглеждане от окръжния съд, 2 евентуално- за отмяната му с отхвърляне на иска. Навел е следните оплаквания: окръжният съд се произнесъл и определил размер на обезщетението от 60 000 лева при липса на искане от ищеца за определяне на различен от определения и изплатен от Гаранционен фонд размер от 48 000 лева и при единствено възражение за съпричиняване, което при участие от 1/3 се равнявало на сумата от 32000 лв.; правните изводи на съда досежно размера на съпричиняването от 1/3 били в противоречие с приетото за установено от фактическа страна, обосноваващо извод за принос от 90%, а именно: че пострадалият Р. Р. е допуснал нарушение на чл.113, ал.1, т,1 от ЗДвП като не се е съобразил с приближаващия се автомобил и с поведението си създал предпоставки за настъпване на ПТП и за увреждането; установената концентрация на алкохол от 3,43 промила в кръвта на Р. Р. над стойностите за тежка степен на алкохолно опиване или „стадий на ступор“ и отражението й върху поведението му и върху основните му жизнени функции - реакциите, вниманието, съобразителността, походката, съгласно заключението на КСМАЕ и поясненията на вещото лице д-р Г.; установеното от заключението на вещото лице по САТЕ, че в момента на започване на пресичането, пешеходецът е създал опасност, а водачът не е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара, че опасността е настъпила, когато пешеходецът е пресякъл ДРПП и е стъпил върху пътното платно, че пострадалият е могъл да възприеме наближаващия автомобил и да избегне удара, изчаквайки преминаването на автомобила.

Гаранционен фонд гр.София, чрез адв. В., е подал писмен отговор на насрещната въззивна жалба, с който е оспорил същата и по съображения за допустимостта и правилността на решението в обжалваната му осъдителна част, е молил за потвърждаването му в същата.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, страните чрез своите процесуални представители са поддържали въззивните си жалби и отговорите, а Гаранционен фонд и помагача – въззивник Р. Р., са депозирали и писмени бележки в предоставения им от съда срок.

Съдът, като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно и допустимо. Окръжният съд се е произнесъл в рамките на претенцията (в размер от 48 000 лв.) и в съответствие с разрешението в Тълкувателно решение № 1 от 1.08.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2021 г., ОСГТК, че при прилагане разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите преценката на съда за размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди от деликт не е ограничена от заявената претенция, но не може да се присъди сума, надхвърляща поисканата в петитума на исковата молба. Затова оплакванията за произнасяне на съда в поголям обем от претендираното са неоснователни.

Производството пред окръжния съд е било образувано по искова молба на Гаранционен фонд, с която срещу А. Х. Ф. е предявен регресен иск на осн. чл.558, ал.7 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 48 000 лв., представляваща изплатено от Гаранционния фонд на увреденото при ПТП от 3

10.12.2018г. лице Р. Р. Р. обезщетение за неимуществени вреди по щета №20210011/10.01.20г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба- 11.08.23г. до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът, чрез процесуалния си представител адв. К., е подал писмен отговор на исковата молба, с който е оспорил иска, като релевантните в настоящото производство възражения са наведените в жалбата.

Третото лице - помагач, чрез адв. В., е поддържал становище за основателност на иска.

Съгласно чл.557, ал.1, т.2, б.„а“ от КЗ, Гаранционният фонд изплаща обезщетения за причинените имуществени и неимуществени вреди, когато произшествието е настъпило на територията на България от МПС, за което няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Според чл.558, ал.7 от КЗ, след изплащане на обезщетението по чл.557, ал.1 и 2 КЗ Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и изплащането му.

Установено е с доказателствата по делото и пред настоящата инстанция не е спорно следното: На 10.12.18г., на пътя в посока к.к.„Златни пясъци“, в зоната на спирка „Марек“ е настъпило ПТП между л.а. „Ягуар Х-Тайп“ с рег.

№*, управляван от ответника А. Х. Ф., и пешеходеца Р. Р. Р. – трето лице помагач по делото. С решение №353 от 14.07.21г. по НАХД №2565/2021г. на ВРС, в сила от 30.07.21г., А. Ф. е признат за виновен в това, че на 10.12.18г. в гр.Варна, на главен път I-9, в района на сп.Марек, при управление на л.а.

Ягуар Х-Тайп с рег.№*, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.20, ал.2, изр.1 ЗДвП, вследствие на което причинил по непредпазливост средни телесни повреди на Р. Р. Р., изразяващи се в безсъзнателно състояние, контузия на ляв бял дроб и левостранен пневмоторакс, обуславящи разстройство на здравето, временно опасно за живота, счупване на 2-5 леви ребра и 2 и 3 десни ребра, обуславящи трайно затруднение в движенията на снагата за период не по-малък от 3-4 месеца, счупване на гръдната кост, обуславящо трайно затруднение в движенията на снагата за период от около 2 месеца, счупване на лявата лопатка, обуславящо трайно затруднение в движението на левия горен крайник за период от около 3-4 месеца, счупване на лявата лакътна кост, обуславящо трайно затруднение в движението на левия горен крайник за период от около 3-4 месеца, счупване на лявата подбедрица, обуславящо трайно затруднение в движението на левия долен крайник за период от около 5-6 месеца, счупване на дясната тазобедрена ямка, обуславящо трайно затруднение в движенията на десния долен крайник за период около 6-7 месеца, и счупване на дясната срамна кост, обуславящо трайно затруднение в движенията на десния долен крайник за период около 12 месеца- престъпление по чл.343, ал.1, б.Б, във вр. с чл.342, ал.1 НК, за което на осн. чл.78а, ал.1 НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено админинистративно наказание глоба в размер на 1500лв. Към датата 4 на ПТП, управляваният от ответника л.а. „Ягуар Х-Тайп“ с рег. №*, не е бил застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. По заявление на пострадалия, ищецът – Гаранционен фонд му е определил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 48000 лв. и на 17.09.21 г. го е изплатил. На 18.04.23г. Гаранционен фонд е връчил на деликвента (настоящ ответник) регресна покана за възстановяване на сумата от 48 042,20 лв.

Установено е с протокола за ПТП, данните в техническата част на КСМТЕ и САвТЕ, че произшествието е станало на 10.12.2018 г. около 16,45 ч. по главен път I -9 в посока от гр.Варна към кк. „Златни пясъци“ в зоната около спирка „Марек“, като дясното пътно платно е било затворено за ремонт и движението - организирано като двупосочно само в лявото пътно платно.

Двете пътни платна са били отделени с разделителна ивица, като част от мантинелата е била премахната и направен проходен участък. Т.е. за пешеходците намиращи се в зоната на спирката, разположена в дясно на дясното пътно платно е бил обосбен проход в предпазната мантинела, разположена в средата на разделителната ивица, отделяща двете пътни платна. Непосредствено преди началото на проходния участък върху разделителната ивица и до мантинелата е бил поставен пътен знак „Д17пешеходна пътека“. Пътният участък на лявото пътно платно преди спирката, съответно в ляво и в дясно е бил обозначен с пътен знак „В26 – Забранено е движение със скорост, по-висока от означената - 40 км/ч.“ за движещите се в двете посоки. Едновременно с движещия се по пътя лек автомобил, от дясната спирка към лявата спирка и към проходната част на мантинелата се е придвижвал пешеходецът Р. Р. (пострадалият – трето лице - помагач по делото). В момента, в който пешеходецът е предприел пресичане на активното, ляво пътно платно, лекият автомобил на ответника е преминавал в указаната по-горе посока и го ударил, вследствие на което пешеходецът е бил отхвърлен напред и встрани и е паднал в зоната на дясно (ремонтирано) пътно платно. При удара, Р. Р. е получил посочените увреждания. Водачът е спрял в зоната на спирката. Според заключението на вещото лице по комплексната СМТЕ експертиза в техническата й част, пешеходецът, предприемайки пресичане на пътното платно в тъмната част на денонощието и при добре осветена зона от уличното осветление, непосредствено преди да стъпи на пътното платно от дясно на ляво, е бил видим за водача на автомобила от разстояние не по-малко от 35 м. Водачът е управлявал автомобила със скорост около 47,37 км/ч. при разрешена за този пътен участък скорост от 40 км/ч. и технически не би могъл да предотврати произшествието, тъй като пешеходецът е попадал в обхвата на опасната зона. Според заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза, скоростта на лекия автомобил непосредствено преди момента на удара е била 47,37км/ч. като при движение на пешеходеца с бавен ход автомобилът е отстоял на разстояние 16,28м преди мястото на удара и би могъл да спре аварийно само ако се е движил със скорост под 37,58км/ч. Пешеходецът, предприемайки пресичане на пътното платно, също е имал зона на пряка видимост към приближаващия 5 автомобил от разстояние около 75м. Установено е също така, че пострадалият е бил с концентрация на алкохол в кръвта от 3,43 промила - над стойностите за тежка степен алкохолно опиване или стадий на ступор, както и че клиничните симптоми се изразяват в груби нарушения във вниманието, реакциите и съобразителността; затруднени координация, бързина и точност на движенията, определящи специфичност в походката, криволичейки със сменящ се темп и посока от по няколко забавени и забързани крачки, нарушена координация при изправен стоеж и др.