Решение № 2903 от 21.08.2020, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

Номер 2903

19.08.2020 г.

Град Благоевград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Благоевград

Трети въззивен граждански състав

На 13.08.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Петър Узунов

Румяна Бакалова

Гюлфие Яхова

Секретар: Герасим Д. Ангушев като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело № 20201200500777 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано по въззивна жалба, депозирана от жалбоподателя ГД “.....“ МВР, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

“Княгиня Мария Луиза“ № 46, представлявана от С.И.К. – директор, чрез процесуален представител, срещу Решение № 1101/05.03.2020г. на Районен съд – Г.Д., постановено по гр.д. № 1531/2019г.

С атакувания акт са уважени осъдителните искове по чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 187, ал. 5 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД. Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят, който го намира за незаконосъобразно, настоявайки за неговата отмяна и отхвърляне на предявените искове, за което в жалбата се излагат подробно доводи.

Въззиваемата страна оспорва жалбата и подържа атакувания акт, настоявайки за неговото потвърждаване, за което също подробно се аргументира.

Съдът, след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не е спорно, а и от ангажираните пред районния съд доказателства се установява, че между страните е съществувало служебно правоотношение, по силата на което за процесния период въззиваемият е заемал длъжността Младши инспектор/ Старши полицай и е полагал труд при ответника при описаните условия като държавен служител.

Пред районния съд е назначена и изслушана съдебно-счетоводната експертиза, по която вещото лице сочи, че през процесния период въззиваемият е изпълнявал служебните си задължения на смени, съгласно месечните графици при сумарно отчитане на работното време. Вещото лице е посочило действително отработените дни, 1 съответстващият им брой часове, вкл. за нощен труд и получените възнаграждения за тях. Изхождайки от платените суми заключава, че за процесния период отработените нощни часове не са приравнявани към дневните и извънреден труд не е начисляван и изплащан. След извършване на въпросното приравняване, експертът е определил часовете извънреден труд и ги е остойностил, като е изчислил и следващата се мораторна лихва.

Първоинстнционният съд е уважил предявените искове по чл. 178, ал.1, т. 3, вр. с чл.

187, ал. 5 ЗМВР и по чл. 86 ЗЗД, приемайки, че с нормата на чл.178, ал. 1, т. 3 ЗМВР законодателят изрично е предвидил към основното месечно възнаграждение на държавните служители да се изплащат допълнително възнаграждение и за извънреден труд. Приел е, че е налице празнота, поради което следва да се приложи субсидиарно чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, според която при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, т.е. 1,143.

Настоящата съдебна инстанция не споделя изводите на районния съд, по следните съображения:

Извънреден труд е полаганият от работника или служителя по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя извън установеното му работно време. За да е основателна една такава претенция следва да е налице възлагане от работодателя изпълнение на служебни задължения извън уговореното време или мълчаливо допускане полагането на труд от служителя извън договореното работно време, от една страна и от друга - ефективното престиране на работната сила съгласно работодателските нареждания извън установеното работно време по правоотношението.

По делото не е спорно, а и от ангажираните писмени доказателства се установява, че между страните е съществувало служебно правоотношение, по силата на което през процесния период ищецът е полагал труд и е бил със статут на държавен служител по см. на чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Не е спорно и това, че наред с дневните е полагал часове нощен труд при описаното работно време. По аргумент на чл. 187, ал. 3 ЗМВР работното му време се изчислява сумарно на тримесечие. При тази система установената нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен по-продължителен от деня и седмицата календарен период, като продължителността на отработеното в отделни дни може да надвишава нормалната, а в други да е по-малка. Служителят получава уговореното си възнаграждение за всеки отделен месец и само при превишаване нормата работно време за въведения период на сумарно изчисляване работното време, отчетено в края на периода, ще е налице извънреден труд, за което също му се следва възнаграждение.

От ангажираните пред районния съд писмени доказателства не се установява служителят да е полагал извънреден труд за процесния период. Установява се, че последният е работил на смени по месечни графици, което изключва въобще извода за полаган труд извън договореното работно време. Не са налице доказателства, установяващи работодателят да е издавал разпореждания за ефективно престиране на труд извън установеното работно време.

След като в случая не се доказа в края на въведения период на сумарно изчисляване да е налице превишаване нормата за работно време, то през процесния период липсва 2 извънреден труд по смисъла на закона.

На следващо място съдът не споделя изводът на първоинстанционния съд за субсидиарно приложение на разпоредбите на КТ и в частност чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ.

Нормата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ е неприложима в конкретния казус, поради наличие на специална регламентация в ЗМВР и подзаконовите актове, издадени по прилагането му, уреждащи именно реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане, компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.

Регламентацията на посочените въпроси се съдържа в отменената Наредба № 8121з776 от 29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи, действала през процесния период. Соченият подзаконов нормативен акт обаче не предвижда твърдяното преобразуване на отработения нощен труд в дневен при сумарното отчитане на работното време на държавните полицейски служители, за разликата от предишната Наредба №8121з-407/11.08.14г на МВР.

Отсъствието на такава регламентация в приложимата за процесния период Наредба №8121з-776/29.07.16г не представлява непълнота по см. на чл. 46, ал. 2 ЗНА в нормативната уредба за отчитане на нощния труд, тъй като именно заради законовата делегация на чл. 187, ал. 9 ЗМВР, в изпълнение на която министъра на вътрешните работи е изключил исканото от ищеца преобразуване на нощния труд, при определяне редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители.

Заради отсъствие на празнота е неприложим по аналогия чл. 9, ал. 1 от НСОРЗ, предвиждащ превръщането на отработените нощни часове в дневни при трудовите правоотношения (арг.чл.2 и §2 на ЗР на НСОРЗ), не и при служебните, за които по вече изложените съображения са предвидени специални правила.

Именно от съществуващата изрична регламентация за отчитане и заплащане на нощния труд следва, че не са налице предпоставките на уредената правна техника в чл.

46, ал. 2 от ЗНА за преодоляване на празноти в закона чрез правоприлагане по аналогия.

В случая липсват и предпоставките за субсидиарното приложение нормите на КТ, досежно изчисляването и заплащането на извънредния труд, което по начало е възможно само ако е предвидено в приложимия закон. Такива разпоредби в ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове липсват. Специалната закрила в КТ, към която препраща полагащите нощен труд държавни служители от МВР, не касае заплащането на нощния труд. Поради това и не е налице колизия между чл. 188, ал. 2 ЗМВР и приетите на осн. чл. 179, ал. 2 ЗМВР подзаконови нормативни актове.

С оглед на всичко изложено по-горе предявеният осъдителен иск за заплащане на извънреден труд се явява неоснователен. Предвид неоснователността на главния иск неоснователен се явява и този за заплащане на мораторна лихва.

Ето защо атакуваният акт ще следва да бъде отменени изцяло и вместо това предявените искове да бъдат отхвърлени.

3

По разноските:

На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът дължи на работодателя направените разноски пред двете инстанции за юрисконсулт, вещо лице и държавни такси по въззивната жалба.

Според споделяната от настоящия състав константна съдебна практика по силата на чл.359 КТ в казус като разглеждания работниците и служителите са освободени от дължимите към съдилищата държавни такси и за разходите, направени от техния бюджет(за вещи лица и др.), но не и за разходите на работодателите, които се дължат на общо основание. След като експертизата е платена от бюджета на съда, въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя само възнаграждение за юрисконсулт общо 200 лв. – по 100 лв. за всяка инстанция и платената държавна такса за въззивната жалба в размер на 50 лв.

Възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК на ищеца за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е в минималния размер.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 1101/05.03.2020г. на Районен съд – Г.Д., постановено по гр.д. № 1531/2019г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете на К. И. С. , от с. Абланица, обл.

Благоевград, с ЕГН **********, срещу Главна дирекция „.....” при Министерство на вътрешните работи, с административен адрес гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза” № 46, за заплащане на следните суми: сумата в размер на775,93 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 101 часа за периода от 29.06.2018 г. до 04.12.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, както и сумата в размер на 47,50 лв., представляваща обезщетение за забава върху главниците, считано от първо число на месеца следващ месеца на дължимото плащане с краен период 04.12.2019г..

ОСЪЖДА К. И. С. , от с. Абланица, обл. Благоевград, с ЕГН ********** да заплати на Главна дирекция „.....” при Министерство на вътрешните работи, с административен адрес гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза” № 46 сумата от 250 лв., представляваща направени по делото разноски пред двете инстанции.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4