Решение № 118 от 08.07.2025, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. Монтана, 08.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА Административно наказателно дело № 20251630200256 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д-63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от М. И. М. от село В, обл.Монтана, с ЕГН ********** против Наказателно постановление № 25-0996-000186 / 27.02.2025г, издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВРМонтана, с което на основание чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 3 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на чл.104б т.2 от ЗДвП.

В жалбата се твърди незаконосъобразност на постановлението и се иска неговата отмяна. Единствено се възразява, че не е извършено деянието, за което е наказан.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен защитник, който заявява, че поддържа жалбата, като твърди, че при издаване на наказателното постановление е допуснато процесуално нарушение изразяващо се в това, че не е приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН - маловажен случай, както и че липсва умисъл за извършване на твърдяното нарушение. Моли наказателното постановление да бъде отменено.

Административно наказващият орган не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител. В съпроводително писмо на л.2 от делото взема становище за неоснователност на жалбата и моли атакуваното НП да бъде потвърдено.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за 1 установено следното от фактическа страна:

На 18.02.2025г. в 21.32 часа жалбоподателят управлявал МПС марка „БМВ 525Д“, с ДКН М ХХХХ СВ на паркинга на магазин „Кауфланд“, бул.Трети март № 139, придружен от неговата приятелка – свидетелката АЕ Д.а. Повода да се намират на паркинга е желанието им да се повозят, както и да се провери техническото състояние на автомобила, който бил след ремонт.

В изпълнение на намерението си водачът-жалбоподател започнал да форсира безпричинно и умишлено двигателя на автомобила с цел превъртане на задните задвижващи колела, с което променил праволинейното движение на автомобила /дрифт/. При това движение на автомобила бил издаден силен шум. В непосредствена близост до паркинга бил разположен полицейски автомобил, в който били свидетеля К. Г. Д. и колегата му П. Р. А.. Свидетелят Д. описва този шум като „…пищене на гуми, свирене,…форсиране…“. Това ги мотивирало да видят какво се случва. От мястото, където се намирали имало пряка видимост към паркинга и към автомобила управляван от жалбоподателя. Установили, че автомобила принудително „…прави кръгчета“ на паркинга. Свидетелят Д. и колегата му А. установили, че жалбоподателя внезапно ускорява скоростта на автомобила, като го привежда безпричинно и умишлено в неправолинейно движение /неконкролируемо поднасяне с водещата задна част на МПС, където са двигателните колела/, без да се съобразява с маркировката на паркинга на хипермаркета, която указва мястото за движение. Без да изгубват автомобила от поглед отишли със служебния автомобил на паркинга. На въпроса на проверяващите „Ти какво правиш?“, жалбоподателят отговорил „Ти затова си дошъл да ми кажеш?“. На жалбоподателя му бил съставен АУАН за извършено нарушение на чл.104б т.2 от ЗДвП. Поведението на жалбоподателя по време на проверката свидетеля Д. описва като „непукист“.

В срокът по чл.44 от ЗАНН било подадено възражение /л.15 от делото/ от административнонаказания против съставения АУАН, като се оспорват констатациите, но не е подкрепено с доказателства.

В изпълнение на процедурата по чл.52 ал.4 от ЗАНН наказващият орган е снел сведения от жалбоподателя и актосъставителя - арг.л.15-18 от делото. Предвид на това, че нарушението е извършено на паркинг пред хипермаркет, където има монтирани охранителни камери, наказващият орган е изискал записите от тези камери – арг.л.19 от делото.

Наказващият орган след като се е запознал с изложеното в сведенията, възраженията на нарушителя, както и съдържанието на записите от охранителните камери на паркинга е приел, че жалбоподателя е извършил от обективна и субективна страна нарушението, за което му е съставен акт за нарушение, приел, че актосъставителя правилно е възприел фактическата обстановка, правилно е дадена правната квалификация на нарушението и издал атакуваното наказателно постановление – арг.протокол л.13 – 14 от делото.

2

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес да обжалва постановлението, в законоустановения 14-дневен срок, поради което е процесуално допустима – НП е връчено на 17.02.2025г, а жалбата срещу него е подадена на същата дата.

При правилно установената фактическа обстановка, правилно е приложен материалния закон. Съгласно вменената за нарушена норма на чл.104б т.2 от ЗДвП, водачите нямат право да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Съдебната практика на Административните съдилища в цялата страна е последователна в разбирането, че пътят се използва за други цели освен в съответствие с предназначението му, когато с МПС се извършват такива действия, операции, техники и маневри, които са непривични и неприсъщи на МПС, което извършва движение с цел превоз на пътници и товари. Такива действия, които сочат на използване на пътя не по предназначение са: форсиране на двигателя и рязко подаване на газ, последвано от умишлено въртене на гуми или презавиване и извършване на кръгови движения с МПС; съзнателно блокиране движението на колелата на МПС; преднамерено извеждане на МПС от сцепление, което води до поднасяне и отклонение на предната или задната му част по равнината на движение (в ляво или дясно) и необходимост водачът да предприеме резки маневри за да овладее контрола върху него. Разглеждани в тяхната съвкупност тези действия представляват т. нар.“дрифт“, като еманация на използването на пътищата не по предназначение.

„Дрифт“-ът, като комбинация от гореизложените техники и действия е типичната хипотеза на приложното поле на чл.104б т.2 от ЗДВП, но трайната практика е също така категорична, че деянието би било съставомерно, ако се установи ползването на пътя не по предназначение за придвижване от едно място до друго, независимо: дали са изпълнени всички техники, характерни за дрифта, дали изпълнението им е успешно и професионално и дали МПС разполага със здравината, мощността и оборудването за дрифтиране.

Следва обаче да се проведе разграничение между използване на пътя не по предназначение и използване на пътя за придвижване при груби нарушения на правилата на ЗДвП. Във втория случай, колкото и грубо да е нарушението по ЗДвП, дори и да осъществява състав на престъпление, щом пътят е използван по предназначение за придвижване от едно място на друго, деянието би осъществявало друг състав на нарушение или престъпление, но би било несъставомерно по чл.104б т.2 от ЗДвП. Типични примери за гореизложеното са управление на МПС с много висока скорост, след употреба на алкохол, на технически неизправно МПС, без правоспособност на водача или пренебрегване и на най-елементарните правила на безопасност на движението. Предвид виновния характер на административно наказателната 3 отговорност (чл.7 от ЗАНН) от съставомерните по чл.104 т.2 от ЗДВП деяния следва да се отграничат случаите, при които до някои от гореописаните резултати (въртене на гуми, поднасяне на автомобила, загуба на сцепление с пътя и други) се достига не поради виновните действия на водача, а поради особеностите на пътната обстановка (например хлъзгав терен, радиус на завоя) и други обективни фактори. В тези случаи деянието е несъставомерно по чл.104б т.2 от ЗДвП.

Поради гореизложеното при преценка дали извършеното е съставомерно по чл.104б т.2 от ЗДвП, във всеки конкретен случай следва съвкупно да се отчитат: вида и характера на предприетите действия, маневри и техники с МПС и дали те по своето естество са присъщи на нормалното движение по пътищата с цел превоз на пътници и товари; дали тези действия, техники, маневри се дължат на умисъл или непредпазливост на водача, или пък на обективни фактори от средата. Не на последно място при преценка за съставомерност на деянието следва да се има предвид, че законодателят не поставя изискване за минимална продължителност на използването на пътищата не по предназначение, като е напълно възможно: деецът първоначално да се движи правомерно по пътя, отворен за обществено ползване; да достигне до мястото, където е решил да извърши намислената дрифт маневра; да я изпълни, след което отново да продължи да използва пътя по предназначение, а именно, за да се върне към мястото, от което е дошъл. В този случай деянието е съставомерно по чл.104б т.2 от ЗДвП, доколкото: е налице момент (независимо от неговата продължителност), в който пътят е използван не по предназначение; като предходното и последващо използване на пътя по предназначение е функционално обусловено от извършването на нарушението, доколкото пътят е използван, за да се достигне до мястото на извършване на забранените маневри и техники.

Точно такъв е процесния случай, в който при доказателствения анализ вече се установи, че първоначално жалбоподателят е управлявал лекия си автомобил „БМВ 525 Д“ нормално, но целенасочено е отивал на паркинга, в съседство с хипермаркета, за да се повозят с приятелката си и да направи „дрифт“ с автомобила, като умишлено е форсирал двигателя на автомобила с пълна сила, подал е рязко газ и е завъртял рязко волана, извел е автомобила от сцепление, при което задницата на автомобила, чрез приплъзване и поднасяне, е направила няколко на брой приплъзвания, като жалбоподателят е спрял т. нар. „дрифт“ единствено заради пристигане на свидетеля К Д.. Свидетелят е категоричен, че лично е възприел тези действия на наказания, като сочи, че лично е видял как жалбоподателя „…върти на Кауфланд…“. Според съда, загубата на сцепление неколкократно, на няколко пъти не може да бъде извършено нито неволно, нито непредпазливо, а с единствената цел извършване на „дрифт“ и то не веднъж, а многократно с необходимото за това подаване на газ в пълна степен. Нещо повече, видно от протокол на л.13 от делото, т.2 се установява, че това движение на автомобила е извършено неколкократно, като автомобилът не се съобразява с маркировката, 4 продължава движението през целия паркинг до строителния магазин в края му, а от там в посока срещу шоурума, но без да напуска паркинга се връща обратно в началото на паркинга. Извършените от жалбоподателя действия по обективните си характеристики съставляват техниката дрифт, която се субсумира под понятието „използване на пътя за цели, различни от предназначението му“.

В показанията на разпитаната по делото свидетелкаА Д.а – приятелка на жалбоподателя, се съдържат противоречиви твърдения. Същата не знае какво е форсиране, незнае какво е и дрифт, но знае, че такова не е имало. Знае обаче, че гумите са пищяли. Знае и това, че целта на отиването им на паркинга е да се повозят и пробват колата след ремонта. Съдът кредитира показанията на тази свидетелка частично само в частта за причината за отиване на паркинга. Съдът кредитира показанията на свидетеля Д. в цялост, тъй като те напълно съответстват на събраните в хода на производството писмени доказателства. Липсва и индиция за заинтересованост.

Следва да бъде отбелязано и, че с АУАН и НП е вменена форма на вина на умисъла и „преднамерено“ извършване на всяко едно от тези действия. Според настоящия съдебен състав тези твърдения в АУАН и НП се установяват и от доказателствата по делото. В тази връзка следва да се съобрази трайната съдебна практика по наказателни дела, която следва да намери субсидиарно приложение в процесния случай на основание чл.84 от ЗАНН, според която формата на вина се извежда не от вербалните изявления на виновното лице, а от характера на реално, обективно извършените действия и обстановка на тяхното проявление. В случая според съда от вида и последователността на установените обективни действия на нарушителя, категорично говорят за умисъл на действията му, т. е. за вменено в АУАН и НП „преднамерено“ използване на път, отворен за обществено ползване не по предназначението му за превоз на пътници и товари, а с цел извършване на намислените дрифт маневри, които имат място само на обозначените за това места, но не и на пътя.