Решение № 490 от 08.05.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 490 гр. Варна, 07.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова мл.с. Марина К. Семова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от мл.с. Марина К. Семова Въззивно гражданско дело № 20243100500109 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба вх.№ 89258/27.11.2023 г., подадена от К. Т. М., ЕГН **********, ***, чрез адв. А. К.-ВАК, срещу Решение № 3640/10.11.2023 г. , постановено по гр. д. № 524/2023 г. на РС – Варна, 51-ви съдебен състав, с което са отхвърлени предявените от К. Т. М. срещу „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, гр. София, ул. „Московска“ № 19, обективно евентуално съединени установителни искове за прогласяване на нищожността на сключения между тях Договор за поръчителство от 16.02.2017 г., по силата на който К. Т. М. се задължава, в качеството си на поръчител, да отговаря пред „Банка ДСК“ АД за задължение на В. Ж. Н. по Договор за кредит за текущо потребление от 16.02.2017 г., сключен с банката, поради накърняване на добрите нрави, на осн. чл. 26, ал. 1, пред. 3 от ЗЗД, евентуално поради невъзможен предмет, на осн. чл. 26, ал. 2, пред. 1 от ЗЗД, евентуално поради неспазена форма, на осн. чл. 26, ал. 2, пред. 3 от ЗЗД.

Въззивикът излага доводи за неправилност на обжалваното решение, като изразява несъгласие с изводите на съда, че не са нарушени добрите нрави, както и че формата на договора е спазена. Сочи, че при подписване на договора за поръчителство на К. М. не е предоставена цялата информация за задълженията, за които поръчителства, а така също не са й представени и общите условия и погасителния план към договора за кредит. Отбелязва, че липсват положени подписи от поръчителя на всички страници на договора за кредит, в който се съдържа подробна информация за целия обем на задълженията, както и че в договора за поръчителство не са описани датата на договора за кредит и личната карта на поръчителя. Подчертава, че при подписване на договора за поръчителство не е бил определен конкретен 1 лихвен процент на кредита, а той е дописан впоследствие на ръка. Посочва, че за да се счита за сключен договорът за поръчителство е необходимо в него да се съдържат съвпадащите насрещни изявления на страните относно съществените му елементи, характеризиращи го като договор за поръчителство. Сочи, че в процесния договор липсват изискуемите реквизити, като следва ясно да са описани всички задължения, за които се поръчителства – размер, срок и цена на кредита (лихва). Сочи, че съдът не е обсъдил всички доказателства и липсата на подписи на всички страници от договора за кредит. Счита, че са нарушени изискванията на ЗПК и ЗЗП.

Отправя искане за отмяна на обжалваното решение и прогласяване нищожността на договора, както и за присъждане на съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „Банка ДСК“ АД, която счита изложените във въззивната жалба доводи за неоснователни, а процесният договор за действителен. Посочва, че законът не предвижда конкретно съдържание на договора за поръчителство и начин на индивидуализация на обезпеченото вземане, като е необходимо единствено то да е посочено по такъв начин, че да е ясно кое вземане се обезпечава и пропускането на някой или на част от индивидуализиращите го елементи е без значение, ако останалите посочени са достатъчни за индивидуализиране на вземането. Излага, че процесният договор за поръчителство е сключен в изискуемата писмена форма и е част от документа, материализиращ договора за кредит, като се явява негово продължение, поради което и няма как за поръчителя да има неяснота относно задължението. Счита, че в случая задължението на поръчителя е ясно и конкретно посочено, като е налице изявление от К. М., че се задължава в качеството на поръчител за цялото задължение по кредита, като не е необходимо в договора за поръчителство да се възпроизвежда лихвата по договора за кредит и начина му на погасяване. Намира, че разпоредбата на чл.

22 от ЗПК е спазена. Сочи, че в случая не се покрива хипотезата на невъзможен предмет, доколкото е достатъчно той да е определяем както е в случая. Счита, че фактът, че поръчителят е подписал договора за поръчителство е достатъчен, за да се приеме, че е запознат със съдържанието и предмета му. Отбелязва, че не съществува изискване за поставяне на подпис на всяка страница. Отправя искане за потвърждаване на решението и присъждане на съдебно-деловодни разноски.

В проведеното открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Поддържа въззивната жалба посредством депозирано становище и представя списък на разноските.

Въззиваемата страна, редовно призована, чрез процесуалния си представител, поддържа отговора на въззивната жалба, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната стр ана и претендира юрисконсултско възнаграждение, което да се определи от съда.

Представя писмени бележки в срок.

За да се произнесе по спора, настоящият състав съобрази следното:

Производството пред Районен съд-Варна е образувано по искова молба с вх.№ 4028/18.01.2023 г., уточнена с молба с вх. № 10448/09.02.2023 г. и молба с вх. № 5396/28.02.2024 г., последната, депозир ана пред въззивна инстанция на осн. чл. 129, ал. 4 от ГПК, с която от К. Т. М. са предявени евентуално съединени установителни искове срещу „Банка ДСК“ АД за прогласяване на 2 нищожността на сключения между страните Договор за поръчителство от 16.02.2017 г., по силата на който К. Т. М. се задължава, в качеството си на поръчител, да отговаря пред „Банка ДСК“ АД за задължение на В. Ж. Н. по Договор за кредит за текущо потребление от 16.02.2017 г., сключен с банката, поради накърняване на добрите нрави, на осн. чл. 26, ал. 1, пред. 3 от ЗЗД, евентуално поради невъзможен предмет, на осн. чл. 26, ал. 2, пред. 1 от ЗЗД, евентуално поради неспазена форма, на осн. чл. 26, ал. 2, пред. 3 от ЗЗД.

В исковата молба се излага, че на 16.02.2017 г. ищцата посетила офис на банката в гр. Шумен, където й бил представен частично попълнен бланков договор за кредит за сумата от 15 000 лева, платими за срок от 120 месеца, като в договора не била попълнена цената на кредита (лихвения процент).

Сочи, че е подписала договора за поръчителство преди сключването на договора за кредит, като в договора за поръчителство също не бил описан лихвеният процент, а било посочено единствено „променлив лихвен процент“, като й било заявено, че точният размер на лихвата не е уточнен и чрез поръчителството ще бъдат уговорени по-добри условия на кредита.

Отбелязва, че в деня на подписване на договора не са й предоставени екземпляри от договора за кредит и от договора за поръчителство, а така също и от погасителния план и общите условия към договора за кредит, а й е представена единствено една страница, която подписала. Излага, че описаните параметри на лихвата не са точни и могат да се изменят по волята на кредитора и кредитополучателя, което е явно във вреда на поръчителя и накърнява добрите нрави. Счита, че за да бъде формирана валидна воля за обезпечаване на чуждо задължение е необходимо поръчителят да е запознат със задължението в цялост, като за да е налице валиден договор за поръчителство, законодателят изисква в него да са посочени всички задължения, за които се поръчителства и не е достатъчно единствено полагането на подпис от поръчителя. Излага съображения за противоречия на договора с разпоредби от ЗЗП и ЗПК, като счита, че не се касае за два отделни договора за кредит и за поръчителство, а за един общ. В тази връзка намира, че тя не е сключила самостоятелен договор за поръчителство, който да изисква единствено писмена форма, а следва в него ясно да са описани всички задължения, които се поемат, като липсата на изискуемите реквизити е основание за нищожност на договора. Отбелязва, че не е била запозната със задължението в цялост и не е положила подпис на всички страници на общия договор, като не са й представени за запознаване и подпис и общите условия и погасителния план.

Ищцата посочва, че на 23.02.2021 г. е получила пок ана за доброволно изпълнение на задължението по договора за кредит, във връзка с който подписала процесния договор за поръчителство, от ЧСИ А. Р., с рег. № 930 при КЧСИ, от която покана разбрала, че срещу нея е издаден изпълнителен лист. Във връзка с това посетила банката, за да потърси окончателния договор, за задължението по който е поръчителствала и едва тогава разбрала пълните и точни условия по договора за кредит.

В срока по чл. 131 от ГПК насрещната стр ана „Банка ДСК“ АД депозира отговор на исковата молба, както и становище по депозираната пред въззивна инстанция уточняваща молба. Счита така заявените искови претенции за недопустими. Излага, че за процесното вземане са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, като е образувано изпълнително дело при ЧСИ А. Р., по което К. М. е получила пок ана за доброволно 3 изпълнение на 23.02.2021 г., като не е подала възражение срещу заповедта и не е обжалвала разпореждането за издаването й в срок. В тази връзка намира, че възможността за защита е пропусната, като оспорване на вземането след влизане в сила на заповедта за изпълнение е допустимо само в хипотезите на чл. 424 и чл. 439 от ГПК, които не са налице.

Евентуално счита исковете за неоснователни, като посочва, че законът не предвижда конкретно съдържание на договора за поръчителство и не определя начина на индивидуализация на обезпеченото вземане, като е необходимо единствено то да е посочено по такъв начин, че да е ясно кое точно вземане се обезпечава, като пропускането на един или на част от индивидуализиращите елементи е без значение, ако останалите посочени такива са достатъчни за неговата индивидуализация. Отбелязва, че процесният договор е сключен в изискуемата писмена форма и е оформен като част от документа, материализиращ договора за потребителски кредит като негово продължение, като в тази връзка и намира, че няма как поръчителят да не е запознат със задължението, което поема. Подчертава, че в договора за поръчителство е посочен дълга, за който се поръчителства, като е налице и изявление от страна на поръчителя, че се задължава в качеството си на такъв за поемане на цялото задължение по договора за кредит, с което е запознат. В тази връзка счита, че договорът не е нищожен на посочените от ищеца основания.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като в случая решението на първоинстанционния съд се обжалва изцяло. По останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършване на дължимата проверка по реда на чл. 269 от ГПК, съдът констатира, че обжалваното решение е валидно, но намира последното за недопустимо като постановено при наличието на отрицателна процесуална предпоставка, която води до недопустимост на сезиращите съда искови претенции, като съображенията за това са следните:

Видно от материалите по делото и по-конкретно от представените писмени доказателства – Заповед № 260151/02.02.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 198/2021 г. по описа на РС-Шумен; Пок ана за доброволно изпълнение с изх.№ 1987/17.02.2021 г., издадена по изп.д № 20219300400024 на ЧСИ А. Р., с рег. № 930, адресир ана до К. Т. М. чрез работодател „Уан Уърлд Клоутс Трейд България“ ООД; Придружително писмо с изх. № 1988/17.02.2021 г. до „Уан Уърлд Клоутс Трейд България“ ООД; Договор за потребителски кредит от 16.02.2017 г. и Договор за поръчителство от 16.02.2017 г., както и с оглед наведените от самата въззивница-ищец твърдения, е че ответната страна по делото „Банка ДСК“ АД се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение по отношение на длъжниците В. Ж. Н. и К.

Т. М.. По силата на издадената заповед последните следва да заплатят солидарно задълженията по сключения с банката договор за потребителски кредит от 16.02.2017 г., за които настоящия ищец – К. Т. М., се е съгласила да отговаря в качеството й на поръчител съгласно Договор за поръчителство от 16.02.2017 г. Във връзка с издадената заповед е образувано изпълнително дело № 20219300400024 при ЧСИ А. Р., с рег. № 930 и с район на действие Окръжен съд – Шумен, по което на 23.02.2021 г. К. Т. М. е получила 4 заповедта и издадения въз основа на нея изпълнителен лист, както и покана за доброволно изпълнение на задълженията по договора за кредит, за които е поръчителствала (по твърдения, наведени от ищцата в исковата молба).