Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 95 от 30.08.2024, Окръжен съд - Кюстендил

Съд
Окръжен съд - Кюстендил
Дело
Въззивно административно наказателно дело 215/2024
Вид
Решение № 95
Подписан
30.08.2024
В сила
30.08.2024
Състав
Надя Спасова Георгиева, Мина Цветанова Павлова, Николай Александров Николов

Цитирани разпоредби

  • чл.426 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.450 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.83, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.27 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.2, ал.1 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл.11, ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл. 313 · Наказателен кодекс
  • чл.313, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.78, ал. 7 · Наказателен кодекс
  • чл.78а · Наказателен кодекс
  • чл.78а, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.93, т.2 · Наказателен кодекс
  • чл.9, ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.107, ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.12 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.13 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.14 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.313 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.334, т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.378, ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.93, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Кюстендил, 30.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надя Сп. Г.ева

Членове:

Николай Ал. Николов

Мина Цв. Павлова при участието на секретаря Галина Г. Кирилова в присъствието на прокурора М. В. К. като разгледа докладваното от Надя Сп. Г.ева Въззивно административно наказателно дело № 20241500600215 по описа за 2024 година

Производството е въззивно и е по гл.21 от НПК, приложима по препращане съгл. чл.378, ал.5 от НПК.

Образувано е по ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА (с вх.№ 1881/14.02.2024 г. от входящия дневник на КнРС ) от адв. Е. Й., като служебен защитник на обвиняемия Г. И. П., с ЕГН **********, от гр.********** срещу РЕШЕНИЕ № 30/13.02.2024 г., постановено по

АНД № 179/2023 г. по описа на Кюстендилски районен съд (КнРС), с което обвиняемият е признат за виновен за престъпление по чл.313, ал.1 от НК, за което е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание ГЛОБА 1 000 лв.

С жалбата се прави оплакване и се навеждат доводи за процесуална и материална незаконосъобразност, за необоснованост и явна несправедливост на решението. Сочи се, че съдът е нарушил задълженията си по чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК. Твърди се, че деянието на обвиняемия е несъставомерно по чл.313, ал.1 от НК, тъй като не е подал декларация пред орган на власт, какъвто не е ЧСИ. Алтернативно се навеждат аргументи за приложение на чл.9, ал.2 от НК, тъй като деянието не е престъпно, доколкото не е общественоопасно и е малозначително, защото степента на обществена опасност на деянието не е висока. Моли се за отмяна на първоинстанционното решението и постановяване на друго, с което обвиняемият да бъде оправдан по обвинението.

По време на съдебните прения пред въззивния съд прокурорът

1 е пледирал за потвърждаване на решението, като правилно и съобразено с доказателствата.

Адв. Й. е поддържал съображенията си в жалбата за несъставомерност на деянието на обвиняемия като престъпление по чл.313, ал.1 от НК, тъй като ЧСИ не е орган на власт и декларацията пред ЧСИ не е приобщена като писмено доказателство по надлежния ред.

Поддържал е искането си за оправдаване на обвиняемия.

Обвиняемият не се е явил в с.з. и не е изразил лично становище Кюстендилски окръжен съд (КнОС), като взе предвид направените оплаквания във въззивната жалба, доводите и възраженията на страните по делото и като провери изцяло атакувания съдебен акт при усл. на чл.313 и чл.314 от НПК, счете решението за правилно и подлежащо на потвърждаване, по следните съображения:

Първоинстанционният съд не е допуснал съществено нарушение на процесуалите правила при разглеждане на делото. Правилно е разгледал производството по реда на глава 28 от НПК, озаглавена „Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание“, тъй като са били налице материалните и процесуални предпоставки за това. Правилно районният съд е упражнил правомощието си по чл.378, ал.2 от НПК, предвиждащ при разглеждане на делото съдът да може да прецени събраните доказателства от досъд.п-во, като с протоколно определение от с.з. на 13.02.2024 г. е обявил, че приема и прилага като доказателства материалите от досъд.п-во, без да ги посочи. Очевидно и това е обусловило възражението на защитата във въззивната жалба за неприобщаване от районния съд по надлежния ред на декларацията по чл.83, ал.2 от ГПК.

КнОС констатира, че по надлежния ред на досъд.п-во са събрани следните доказателствeни материали, в т.ч.:

-гласни доказателствени средства, чрез показанията на св. Е.Х.-ЧСИ от 23.11.2022 г.

(л. 96 от ДП) и обясненията на обвиняемия, дадени на ДП на 10.02.2023 г. ( л.93 от ДП) -писмени доказателстваДекларации по чл.83, ал.2 от ГПК за материално и гражданско състояние от Г. И. П., от 13.06.2022 г. ( на л.55 от досъд.п-во, с номерация, изписана в долния десен ъгъл), Справка по данни за ФЛ/ЮЛ за всички служби по вписванията, издадена от Агенция по вписванията , за периода 03.04.2002 г. до 13.06.2 г., 9 бр. Нотариални акта ( на л.27 до 43 от ДП и на л.52), 5 бр. решения за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в различни землища на обв.Г. И. П., издадени от Поземлена комисия-гр.Кюстендил, СПРАВКА в Централна база-КАТ за ПС настояща собственост на обвиняемия, изготвена на 22.08.2022 г. ( л.56 от ДП) и Удостоверение от 19.02.2021 г. от МВР, ОД на МВРКюстендил, сектор „Пътна полиция“ (на л.89 от ДП), с ръкописно разпореждане върху него за наложено, на осн.чл.450 от ГПК, ЗАПОР върху МПС на обвиняемия, ЕЛЕКТРОННА СПРАВКА за банкови сметки на обвиняемия, за периода 31.10.2016 г. до 01.12.2020 г. ( л.90 от ДП), Справка за съдимост от 09.01.2023 г. (л.95 от ДП), както и приета като доказателство от РС-Кюстендил Молба до ЧСИ Е.Х. (получена от ЧСИ на 01.12.2020 г.) от *** АД за образуване на изпълнително дело срещу Г. И. П.,, на осн.чл.426 от ГПК, по 2 изпълнителен лист от 08.10.2020 г., изд. по ТД №107/2017 г. по описа на КнОС срещу длъжника П. за сумата в размер на 223.52 лв. и

-Графична експертиза, изг. от инж.А.А. (л.98-99 от ДП)

КнОС приема, че горецитираните са и приети от районния съд, доколкото са доказателствени материали, събрани на досъд.п-во, като ( за разлика от други съдебни състави) счита, че с непосочването им съдът не е допуснал съществено процесуално нарушение, което да е основание за отмяна на решението. Затова и счита за неоснователно твърдението на защитата за неприемане като доказателство на процесната декларацията .

КнОС приема, че при изпълнение на задълженията си по чл.12, чл.13 и чл.14 от НПК, районният съд е осигурил възможност на страните да докажат твърденията си в наказателния процес, като е изградил вътрешното си убеждение въз основа на горепосочените надлежно събрани доказателства и доказателствени средства. Не са нарушени правилата, разписани в НПК, регламентиращи дейността на съда по събиране, проверка и оценка на доказателства и доказателствени средства.

Фактическата обстановка е еднозначно и категорично изяснена и ясно изложена от първоинстанционния съд. Споделя се почти изцяло от КнОС, с частични и незначителни корекции.

Правилно районният съд е приел за установено, че обвиняемият Г. И. П. е роден на

*** г. в гр.К., с адресна регистрация в гр.******, българин е, български гражданин, неженен, със средно образование, неосъждан, безработен, с ЕГН **********.

Установено е, че през 2008 г. обвиняемият Г. И. П. купил апартамент в гр.К. за 70 000 лв., от които 45 000 лв. били платени на продавача от кредит на купувача от „******“ АД, след вписване на законна ипотека в полза на банката върху имота, а останалата част от сумата била платена в брой от купувача. Предходните години обв. Г. И.

П. продавал наследени ид.ч. от земеделска земя от Г. И. П. и закупени ид.ч. от същите имоти от останалите наследници.

Св. Е.Х. е частен съдебен изпълнител (ЧСИ), с рег.№743 в Камарата на ЧСИ. Въз основа на изпълнителен лист от 08.10.2020 г., издаден по търговско дело №107/2017 г. по описа на Кюстендилски окръжен съд, в кантората й било образувано изпълнително дело с № 20207430401037 със страни „*** „АД, с ЕИК *** и длъжник – обвиняемия Г. П..

Към 13.06.2022 г. обвиняемият бил собственик и на МПС, марка „**, модел „**“, върху което на 05.03.2021 г., на осн.чл.450 от ГПК, бил наложен ЗАПОР от свид.- ЧСИ Х.

На 13.06.2022 г. в кантората й била получена и входирана (с вх.№ 9496) изпратената от обвиняемия молба по изпълнителното дело , с която искал, на осн.чл.83, ал.2 от ГПК, да бъде освободен от заплащане на държавна такса в размер на 25 лв. по сметка на Окръжен съд-Кюстендил и такса в размер на 140,20 лв. с ДДС по сметка на ЧСИ. Сочел, че 3 представя 6 бр. преписи от частната жалба за другите страни и че е безработен и не притежава движими и недвижими вещи и доходи. Към молбата обвиняемият приложил и собственоръчно подписана и попълнена бланка на декларация за материално и гражданско състояние, във връзка с искане по чл. 83, ал.2 от ГПК. В нея декларирал, като ръкописно изписал „не притежавам“ в графата „ притежавам следното недвижимо имущество“. В останалите графи, обозначени като „ Притежавам следните МПС, влогове на мое име“, заплата, наеми, рента и аренда от земеделски земи и други дивиденти от акционерни дружества и от дялово участие в други дружества, и т.н.“ изписал ръкописно „не“.

Отбелязал в бланковото изречение за това, пред кого да послужи декларацията, че настоящата декларация следва да послужи пред ЧСИ-Окр.съд-Кюстендил , изп.дело №1037/20 г. на ЧСИ Е.Х..

Подписал декларацията в графа „Декларатор“, след изречението: „С подписа си удостоверявам, че съм наясно с наказателната отговорност, която нося за неверни данни, посочени в настоящата декларация по чл. 313 от НК, ако извършеното деяние не съставлява по-тежко престъпление.

С оглед правомощията си в изпълнителното производство, ЧСИ Х. извършила имуществено проучване на длъжника и установила, че притежава в собственост ипотекирания апартамент, за който било изготвено постановление за възлагане, което не било влязло в сила, лозе в с.Г., по ¼ ид.ч. от 4 бр. земеделски имота и МПС. Подала сигнал до Районна прокуратура гр. Кюстендил за горното и било образувано ДП № 629/2022 г. по описа на РУ на МВР- гр.Кюстендил.

Според изготвената графологична експертиза на ДП, подписът, положен след

„Декларатор“ в Декларацията от П. по чл.83, ал.2 от ГПК е изпълнен от Г. И. П..

Гореизложената фактическа обстановка е установена от събраните доказателства от КнРС, описани по-горе.

Няма спор между доказателствата. КнОС дава вяра на обясненията на обвиняемия и показанията на св.Х., които взаимно се допълват, ясни и категорични са, като установяват изготвянето на декларацията от обвиняемия и подписването й от него. Последното е установено и от графическата експертиза, която е изготвена от компетентен орган, мотивирана е и съдът не намира основания за съмнение във верността на този извод. Той не се оспорва и от обясненията на обвиняемия, който е посочил, че въпросната декларация е попълнил и подписал сам и я е изпратил по пощата на ЧСИ Х., за да бъде освободен от такса.

Твърдението на обвиняемия, според което считал, че не притежава имоти, защото са му запорирани, КнОС счита, че не може да приеме за досторено, тъй като е общоизвестен факт, че запорът няма за отчуждително действие относно запорирания имот.

Предвид горните фактически обстоятелства, КнОС споделя правните съображения на КнРС за обективна и субективна съставомерност на деянието на обвиняемия като престъпление по чл.313, ал.1 от НК, изразило се в това, че на 13.06.2022 г. в гр. К., в 4 декларация по чл. 83, ал.2 от ГПК до ЧСИ потвърдил неистина, декларирайки, че не притежава движими и недвижими вещи, каквито в действителност имал в собственост и която декларация се дава пред орган на власт-ЧСИ за удостоверяване истинността на някои обстоятелства-в случая, това че не притежава движими и недвижими вещи.

Предмет на престъплението „лъжливо документиране”, каквото е това по чл.313, ал.1 от НК, може да бъде само удостоверителен документ, т.е. декларация, която представлява удостоверителен (свидетелстващ) документ. Това е така, защото удостоверителните документи удостоверяват информация, факти с правно значение, които съществуват извън волята на автора им и съдържат изявление за знание за обективно съществуващи обстоятелства.

Изпълнителното деяние на престъплението, правилно е посочил Районният съд, че се е изразило в „потвърждаване на неистина“ в писмена декларация, която по силата на закон – чл.83, ал.2 от Гражданско-процесуалния кодекс , се дава пред орган на власт за удостоверяване истинността на някои обстоятелства.

Правилно районният съд е приел и обосновал принадлежността на ЧСИ към „органите на власт“ по см.на чл.93, т.2 от НК и на чл.313, ал.1 от НК. КнОС изцяло споделя съображенията на районния съд в тази насока, които се подробни и кореспондират с нормативната ни уредба относно статута и функциите на ЧСИ.

На ЧСИ са възложени от държавата, чрез закон-ЗЧСИ упражняването на властнически функции, каквито са всички действия по ГПК от компетентност на съдебните изпълнители-частни и държавни.