Решение № 2908 от 19.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2908 гр. София, 19.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно наказателно дело № 20231110205727 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод депозирана жалба от „*******“ ЕООД, ЕИК ***, срещу електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, серия Г № 0025453, издаден от СДВР, с който за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ), на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лева на основание чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ.

С жалбата се изразява недоволство от атакувания електронен фиш. Излагат се аргументи за неговата незаконосъобразност и се иска отмяната му, тъй като автомобилът бил с валидна застраховка.

В съдебно заседание процесуалният представител на дружеството-жалбоподател поддържа изцяло депозираната жалба и изложените в нея аргументи за отмяна на атакувания електронен фиш. Претендира разноски.

За АНО, редовно призован, не се явява представител. Постъпили са писмени бележки от юрк. Х., с които се оспорва жалбата и се иска потвърждаване на обжалвания електронен фиш. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна, ако такова бъде поискано.

Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице, 1 подадена е в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и производството по делото е редовно образувано пред РССофия.

Софийският районен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 11.01.2021 г. в 09:53 часа, мобилна система за видеоконтрол ATCC № MD1192 заснела лек автомобил марка „***“, модел „**“ с рег. № **** и номер на рама **** да се движи в град София по бул. „***“ срещу номер *** до бензиностанция „***“, в посока от бул. „***“ към бул. „****“. Заснетият автомобил бил собственост на юридическото лице „*******“ ЕООД и за автомобила имало сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ към 11.01.2021 г.

Въпреки това бил издаден от СДВР електронен фиш серия Г № 0025453 за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, с който за нарушение на чл. 483, ал.

1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ, на „*******“ ЕООД било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лева, в качеството му на собственик на автомобила.

Описаната фактическа обстановка се установява по категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят до различни фактически изводи.

При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:

В случая от обективна страна не се доказва извършването на твърдяното нарушение. Видно от приложените по делото доказателства и конкретно справка от „Гаранционния фонд“ за сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, към датата на нарушението 11.01.2021 г. за процесния автомобил е имало валидно сключена застраховка със срок от 01.10.2020 г. до 01.10.2021 г., която е била прекратена на 02.07.2021 г. Установява се, че полицата за застраховката е била сключена на 01.10.2020 г. в 14:30 часа, като обаче в нея не е бил вписан регистрационен номер, защото превозното средство все още не е имало такъв, но рамата на автомобила е същата. Това е така, понеже и за да бъде въобще регистрирано превозното средство и да му бъдат сложени регистрационни табели, то за него трябва да има сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, но при сключването й няма как да бъде вписан регистрационен номер, поради което се вписва само номерът на рамата на автомобила. Впоследствие и когато превозното средство вече има регистрационен номер, се уведомява застрахователят да впише това обстоятелство с добавък към издадената застрахователна полица и явно преди 2 изготвянето на добавъка автомобилът е бил сниман и е излязла информация по регистрационния номер, че няма валидна застраховка. Това обаче не е така, тъй като дори да не е издаден добавък, то застраховката за превозното средство си е валидна и идентификацията става по номера на рамата, което обаче не е било проверено от наказващия орган. Дори при проверка в Гаранционния фонд е излязло, че за автомобил с номер на рама **** към дата 11.01.2021 г. е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Предвид на това няма нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането, тъй като за автомобила е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ към датата на установяване на нарушението.

В тази връзка и след като не се доказа извършване на нарушението от обективна страна, то издаденият електронен фиш се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

В случая и предвид изхода на делото, то основателно е искането на процесуалния представител на дружеството-жалбоподател за присъждане на сторените разноски. Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а според ал.2 на същия член, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В писмените си бележки представителят на наказващия орган е направил възражение за прекомерност на разноските на другата страна. Според цитираната нормативна уредба - чл.36 от Закона за адвокатурата, вр. чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, то възнаграждението на адвоката в случая не може да е по-малко от 500 лева. Въз основа на представените доказателства и списък на разноските става ясно, че дружеството-жалбоподател е заплатило по банков път на адвокат С. Ш. сумата в размер на 539,81 лева за правна защита и съдействие, като това е станало на 27.03.2023 г. Съдът намира, че не следва да се редуцира размерът на така заплатеното адвокатското възнаграждение, което с оглед представените доказателства досежно реалното му заплащане, надхвърля само с 39,81 лева размера на минималното възнаграждение, дължимо съгласно Наредбата за минималния размер на адвокатските възнаграждения. В случая при преценката относно прекомерност следва да се има предвид видът и характерът на производството. Видно е, че защитникът е участвал в проведеното открито заседание, а преди това е изготвил и въззивната жалба. Поради това и съдът счита, че заплатеното от страна на жалбоподателя възнаграждение не може да бъде счетено за прекомерно. С оглед изложеното до тук и предвид изхода на 3 делото, на основание чл.143, ал.1 от АПК в полза на дружеството-жалбоподател следва да се присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 539,81 лева, съобразно представените доказателства за реалното заплащане на възнаграждението.

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 и чл.63д, ал.1 от ЗАНН, Софийският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, серия Г № 0025453, издаден от СДВР, с който за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ), на „*******“ ЕООД, ЕИК *** е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева на основание чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ.

ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) да заплати на „*******“ ЕООД, ЕИК *** сумата от 539,81 /петстотин тридесет и девет лева и осемдесет и една стотинки/ лева, представляваща сторените от дружеството разноски в производството.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4