Решение № 131 от 08.04.2025, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. Велико Търново, 08.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕМИЛ БОБЕВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ГР. РУСЧЕВА като разгледа докладваното от ЕМИЛ БОБЕВ Административно наказателно дело № 20254110200215 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 от ЗМВР във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.

Делото е образувано по жалба на И. П. Д. с ЕГН ********** от гр. ***, ул. „***“ № *, вх. „*“, ет. *, ап. *, подадена чрез пълномощник - адв. Н. С. от ВТАК, против Заповед за задържане на лице рег. № 319зз-3/08.01.2025 г., издадена от А. М. А. на длъжност Разузнавач в група „Криминална полиция“ при РУ – Полски Тръмбеш.

В жалбата се заема становище за незаконосъо бразност на издадената заповед, поради нарушения на материалния закон – липса на основания за задържане и процесуалния закон – твърди се неспазване на реда за задържане и се иска отмяна на обжалваната заповед.

В съдебно заседание, жалбоподателя редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Н. С. от ВТАК, редовно упълномощен. Адв. С. поддържа жалбата и изложените в нея доводи, както и излага допълнителни доводи, като счита, че заповедта е незаконосъобразна, поради което моли да бъде отменена изцяло. Прави доказателбствени искания за допускане до разпит в качеството на свидетели на две лица, които съдът уважи и разпита водените лица. Претендира разноски.

Ответникът А. А., редовно призован, несе явява и не се представлява. Не представя нови доказателства.

1

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Заповед за задържане на лице рег. № 319зз-3/08.01.2025 г. год. е издадена от А. М. А. на длъжност Разузнавач в група „Криминална полиция“ при РУ – Полски Тръмбеш за задържането на лицето И. П. Д. с ЕГН ********** от гр.

***.

Лицето е било задържано на 08.01.2025 год. в 21.50 ч. на основание чл.

72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, предвид данни за съпричастност към извършено престъпление по чл. 354а, ал. 3 от НК, изразяващо се в това, че на 08.01.2025 год., около 21.40 ч. в с. ***, общ. ***, ул. „***“ пред дом № **, при извършена полицейска проверка е установено, че държи високорискови наркотични вещества от вида на конопа без надлежно разрешение.

По случая е била изготвена и докладна записка с мотиви.

Заповедта за задържане е издадена от оправомощено за това лице, а именно А. М. А. на длъжност Разузнавач в група „Криминална полиция“ при РУ – Полски Тръмбеш, който по силата на своето служе бно правоотношение представлява полицейски орган, което му дава право по силата на закона, а именно чл. 72, ал. 1 от ЗМВР да задържа лице. По своята същина заповедта за задържане представлява индивидуален административен акт, издаден от полицейски орган. Процесната заповед съдържа всички законно изискуеми реквизити и в тази връзка не се сезират процесуални нарушения. Заповедта е подписана както от полицейският орган, така и от задържаното лице.

Съставена е надлежна разписка за получено копие от заповедта от страна на задържаното лице. Видно от текста на обжалваната заповед, в същата задържаното лице е уведомено за всички права и задължения, които има, като за това последният се е подписал лично.

От задържаното лице е попълнена саморъчно и декларация за правата на задържаното лице, в която жалбоподателя И. П. Д. саморъчно е изписал, че е запознат с правата си и не желае адвокатска защита по свой избор и са негова сметка и не желае адвокатска защита от служебен адвокат по реда на Закона за правната помощ, както и не желае член от семейството му или друго заинтересовано лице да бъде уведомено за неговото задържане.

Съдът не споделя възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че заповедта не е надлежно мотивирана, поради което следва да се счита за незаконосъобразна. Основанията за задържането са посочени по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като в заповедта с достатъчна степен на конкретизация са описани наличните данни за извършено от задържаното лице престъпно деяние, поради което съдът счита, че заповедта не страда от пороци.

Заповедта е издадена при спазване разпоредбите на процесуалния и материалния закон, като на задържаното лице са предоставени всички законоустановени права и възможности, включително за адвокатска защита и обжалване на заповедта.

2

Приобщените към делото писмени доказателствени материали еднопосочно, безпротиворечиво и изобщо без каквито и да било основания за съмнение досежно тяхната достоверност и/или автентичност водят до извода – освен за това, че издалият съответната заповед орган е бил назначен на посочената в същата заповед негова длъжност, а така също, че са били налице към момента на издаване на заповедта и до момента на освобождаването на И.

Д. от задържане визираните в чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР данни за извършено престъпление (по чл. 354а, ал. 3 от НК) от жалбоподателя, изразяващо се в държане на високорисково наркотично вещество на 08.01.2025 година на посоченото в заповедта конкретно място - с. ***, общ. ***, ул. „***“ пред дом № **.

Установява се още, че на служителя на МВР А. А., който е извършил проверка на спрения автомобил и лицата в него, е видял как жал боподателя И.

Д. при излизането си от автомобила е стискал нещо в дясната си ръка и минавайки покрай колата го е захвърлил на земята. При зададените му въпроси Д. видимо притеснен отговорил, че изхвърленото е негово, като се е установило, че изхвърленото представлява прозрачно пакетче, съдържащо суха зелена листна маса. От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателя Д. е известен на полицейските органи, че употребява и държи наркотични вещества, поради което същите са предположили, че намиращата се в пакетчето суха зелена листна маса е наркотично вещество от рода на конопа. Освен това впоследствие жалбоподателя сам е предал на полицейските органи с протокол за доброволно предаване въпросното пакетче, в който саморъчно е изписал: „Предадените наркотични вещества взех за лична употреба и предавам доброволно – марихуана“. От жалбоподателя е било снето и обяснение, в което същия заявява, че употребява наркотици, марихуана, като същия ден – 08.01.2025 год. си е закупил малко количество са сумата от 30 лева, което когато автомобила управляван от К. А. е бил спрян за проверка от полицейски органи, се е уплашил и е пуснал пакетчето с наркотичното вещество на земята, което е паднало до задната дясна гума на автомобила и същото е било намерено от полицейските служители, пред които сам е заявил, че е негово, като е осъзнал грешката си и го е предал с протокол за доброволно предаване.

Така изложеното води до извода, че задържането (в това число съответната заповед) не се е явявало незаконосъобразно. В процесната заповед за задържане издалия я полицейски орган достатъчно подборно и ясно е описал основанията за задържане – както правните, така и фактическите такива, като жалбоподателят при всяко положение се е запознал със самата заповед за задържане в оригинал, която е подписал, поради което не може да се направи извод, че реално е довела до каквото и да било ограничаване на неговите процесуални права, в това число правото на съдебно обжалване. С други думи, изискванията относно информирането на задържаното (и в този смисъл обвиненото) лице както съгласно КЗПЧОС, така и съгласно българското законодателство (чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР), в действителност 3

(практически) са били изпълнени и то в съвсем разумно кратък срок след началото на самото задържане; визираното задържане, до фактическото си приключване, отразено в разписката за освобождаването към обжалваната заповед (23:35 часа на 08.01.2025 г.), е имало своето основание и от гледна точка на превенция от извършване на престъпление от страна на задържания.

Изложеното по-горе е това, което се явява релевантно за законосъобразността на задържането, а не това дали лицето действително е извършило престъпление или не, който въпрос следва да се реши в рамките на друго производство. Сочените доводи, че към момента на задържането не е имало достатъчно доказателства и данни, че намереното и предадено доброволно от жалбоподателя пакетче със суха зелена листна маса е наркотично вещество, се явяват неоснователни. Както бе посочено жалбоподател е известен на органите на МВР като лице употребяващо наркотични вещества (като същия е осъждан с влязла в сила присъда, както сам съобщава в обясненията си, за държане на наркотични вещества и е изтърпял ефективна присъда за това), което е дало основание на полицейските служители да предположат, че намереното пакетче съдържа именно наркотични вещества. Освен това самия Д. е заявил пред полицейските служители, че предава наркотично вещество, което е закупил същата вечер за собствена употреба. Това означава, че са съществували визираните в чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР данни за извършено престъпление (непосредствено възприетото от страна на полицейските служители, чийто екип е спрял автомобила, в който се е возил жал боподателя Д. и последващите действия няма как да не доведат до напълно обосновано подозрение за извършване на съответното престъпление).

Неоснователни са изложените доводи, че жалбоподателя е бил лишен от адвокатска защита. Както бе посочено, същия е бил запознат със съдържанието на заповедта за задържане в което изрично е посочено правото му на адвокатка защита, както и саморъчно е попълнил декларация за правата на задържано лице, в която саморъчно е изписал, че е запознат с правата си и не желае адвокатска защита по свой избор и са негова сметка и не желае адвокатска защита от служебен адвокат по реда на Закона за правната помощ, както и не желае член от семейството му или друго заинтересовано лице да бъде уведомено за неговото задържане. Именно поради тази причина адв. С. не е бил допуснат до задържания (каквито твърдения се съдържат в жал бата и в показанията на разпитаните по делото свидетели).

При извършената цялостна и служебна проверка (арг. от чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) съдът не установи каквито и да било основания за незаконност на процесното задържане, поради което настоящия съдебен състав намира, че следва да потвърди задържането на И. П. Д., за което е издадена процесната Заповед за задържане на лице рег. № 319зз-3/08.01.2025 г., издадена от А. М. А. на длъжност Разузнавач в група КП при РУ – Полски Тръмбеш.

При такъв изход от делото нормативно установени основания за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя не са налице.

4

Така мотивиран и на основание чл. 72, ал. 4, изр. 1 и изр. 2, пр. 1 от ЗМВР, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА задържането на жалбоподателя И. П. Д. с ЕГН ********** от гр. ***, ул. „***“ № *, вх. „*“, ет. *, ап. *, за което е издадена Заповед за задържане на лице рег. № 319зз-3/08.01.2025 г., издадена от А. М.

А. на длъжност Разузнавач в група КП при РУ – Полски Тръмбеш.

Отхвърля жалбоподателя. искането за присъждане на разноски в полза на

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Велико Търново в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 5