Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 20 от 03.02.2026, Районен съд - Елин Пелин

Съд
Районен съд - Елин Пелин
Дело
Гражданско дело 1710/2024
Вид
Решение № 20
Подписан
03.02.2026
В сила
01.06.2026
Състав
Росица Генадиева Тодорова

Цитирани разпоредби

  • чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.179 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.179, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.179, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.180 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.183 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.179 · Закон за движението по пътищата
  • чл.20, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.30 · Закон за пътищата
  • § 1, т.14 · Закон за пътищата
  • чл.344 · Кодекс за застраховането
  • чл.344, ал.1 изречение второ · Кодекс за застраховането
  • чл.345, ал.1, т.3 · Кодекс за застраховането
  • чл.348 · Кодекс за застраховането
  • чл.403, ал.4 · Кодекс за застраховането
  • чл.405 · Кодекс за застраховането
  • чл.410 · Кодекс за застраховането
  • чл.410, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.411 · Кодекс за застраховането
  • чл.493 · Кодекс за застраховането
  • чл.494 · Кодекс за застраховането
  • чл.48, т.1 б."а" · Правилник за прилагане на Закона за пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Елин Пелин, 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, V СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Г. Т. при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева като разгледа докладваното от Росица Г. Т. Гражданско дело № 20241820101710 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “ЛЕВ ИНС” АД ЕИК .... със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ... № 67А, представлявано от В.И. и В.М. - изпълнителни директори, чрез пълномощника им юрисконсулт В.Л.. е предявил против ответника АГЕНЦИЯ “ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, ЕИК ... с адрес: гр. София, п. к. 1606, пл. "...“ № 3 иск с правно основание - чл.410 от КЗ във вр. чл.45 от ЗЗ

Ищецът излага твърдения, че на 16.10.2022 г., около 10,45 ч. на АМ „Тракия”, пътен възел Нови хан, лек автомобил марка „...”, модел „...” с per. № ... управляван от И. И. И., при движение по АМ „Тракия”, с посока на движение от гр. София към гр. Пловдив, на пътен възел Нови хан, с посока към с. Нови хан, преминава през необозначена и необезопасена неравност на пътното платно /дупка/, като реализира ПТП с материални щети по предна и задна десни гуми, както и по предна дясна джанта.

За настъпилото пътно-транспортно произшествие е съставен Протокол за ПТП № 1826227/16.10.2022 г.

Във връзка с настъпило застрахователно събитие, пред ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД е образувана щета № 3000-1261-22-000758 по имуществена застраховка „Каско“ на МПС, полица № 93002210004280 със срок на валидност от 21.01.2022 г. до 20.01.2023 г.

При извършения оглед на лек автомобил марка „... модел ..” с peг. № ... са констатирани щети по предна и задна десни гуми, както и джанти предна и задна десни. В съответствие с установените като вид и степен щети и на базата на опис, експертиза и оценка е определен размерът на обезщетението на увреденото МПС в размер на 397.20 лева (триста деветдесет и седем лева и 1 двадесет стотинки).

Сумата в размер на 397,20 лева е изплатена на собственика на увредения автомобил И. И. И. на дата 16.11.2022 г. с преводно нареждане № 169822125.

Във връзка с изплатеното обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ и по силата на чл.410, ал.1 от Кодекса за застраховането във връзка с чл.45 от ЗЗД, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне срещу причинителя на вредата.

С извършеното плащане, ЗК „Лев Инс“ АД е придобила право на регрес срещу отговорното за настъпване на вредата лице - АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА, за сумата от 397.20 лева (триста деветдесет и седем лева и двадесет стотинки)

Процесното пътно-транспортно произшествие е реализирано на път част от републиканската пътна мрежа. Съгласно чл.3, ал.2 от Закона за пътищата „Републикански пътища са автомагистралите, скоростните пътища и пътищата от първи, втори и трети клас, които осигуряват транспортни връзки от национално значение и образуват държавната пътна мрежа...“, съгласно чл.

30, ал. 1 във вр. с чл. 19, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 3 от същия член на Закона за пътищата, Агенция пътна Инфраструктура осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища, както и тяхното управление.

Управлението на пътищата включва организиране, възлагане, финансиране и контрол на дейностите, свързани непосредствено с проектирането, изграждането, ремонта и поддържането на пътищата.

Съгласно § 1, т.14 от Допълнителните разпоредби на Закона за пътищата, поддържането на пътищата е „дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година...”.

Пътищата следва да се поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, да се организира движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване, като за целта се използват светлинни сигнали, пътни знаци и пътна маркировка върху платното за движение и крайпътните съоръжения, и се поставят така, че да бъдат лесно разпознавани. /арг. чл.3, ал.1 и ал.2 от ЗдвП/.

Предвид изложените обстоятелства, се моли съдът да постанови решение, с което да осъди АГЕНЦИЯ “ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ ЕИК ... с адрес: гр. София, п. к. 1606, пл. "...“ № 3 да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД сумата от 397.20 лева (триста деветдесет и седем лева и двадесет стотинки) главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 3000-1261-22-000758, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 2 датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на задължението, както и всички направени съдебно-деловодни разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.

Препис от исковата молба и доказателствата са връчени на ответника АГЕНЦИЯ “ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ с указанията по чл.131 и сл. от ГПК, като в предоставения едномесечен срок е депозиран писмен отговор от главен юрисконсулт Георги Николов, който оспорва иска като неоснователен и недоказан и моли да бъде отхвърлен. Излага следните аргументи: Оспорва предявения иск по основание и размер.

Твърди се, че с представените с исковата молба писмени доказателства, не се съдържат действащи към дата на евентуалното ПТП — 16.10.2022 г. сключен застрахователен договор, Общи условия за застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства на ЗД “ЛЕВ ИНС”АД. Същите следва да съдържат задължителните реквизити: подпис на страните и дата. Непредставянето на Общи условия за застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства на ЗД “ЛЕВ ИНС” АД, които са неразделна част от застрахователната полица /чл.344, ал.1 от КЗ/, води до обстоятелството - недоказан застрахователен риск на евентуалното ПТП.

Оспорва се материалната доказателствена сила на протокола за ПТП.

Представеният екземпляр на Протокол за ПТП № 1826227 от 16.10.2022 г., е в противоречие с чл.179, ал.2 от ГПК, във връзка с чл.183 от ГПК, поради което следва да бъде изключен от доказателствата по делото.

Същият е непълен, неточен и противоречив. По своята същност протоколът за реализирано ПТП представлява официален удостоверителен документ и като такъв следва да бъде със съответните задължителни реквизити и изисквания за пълнота, точност и достоверност. В него липсва пълно и ясно описание на механизма на реализираното произшествие, на цялата пътна обстановка. От така съставения протокол е видно, че ПТП е реализирано при движение: /,,на 16.10.2022 г., на АМ „Тракия”, пътен възел Нови хан...”/, община Елин Пелин, Софийска област. Като причина е посочено: „необезопасена дупка.”. Като щета е посочено: В графа „Видими щети” е описано/посочено: предна и задна десни гуми”.

От Протокол за ПТП № 1826227 от 16.10.2022 г., се установява, че 3 същият е съставен на 16.10.2022 г., т.е., местопроизшествието не е посетено на място от служители на МВР /не е изготвен от служители на КАТ-Пътна полиция и представен снимков материал от евентуалното местопроизшествие, както и на самото препятствие./, т.е., представения протокол за ПТП няма материална доказателствена сила, нито за механизма на процесното ПТП, нито за вредите по МПС /Решение № 15 от 25.07.2014 г., по дело № 1506/2013 г., на ВКС, ТК, I, т.о., и др./. Протоколът на основание чл.179, ал.1 от ГПК има обвързваща материална доказателствена сила само относно фактите, осъществени от или в присъствието на съответното длъжностно лице, като посочените би следвало да са възприети лично (не се установява). В настоящият случай отразеното застрахователно събитие в процесния протокол няма обвързваща доказателствена сила относно самия механизъм на ПТП.

Произшествието не е било извършено в присъствието на съставителя на акта, който и няма вменена удостоверителна функция по ЗМВР, досежно обстоятелства, при които е настъпило произшествието. Цитираният (Протокол за ПТП № 1826227 от 16.10.2022 г., не е подписан от представител на ответника, за да се ползва с материална доказателствена сила за неизгодни факти, чието настъпване да е удостоверено с подписа на една от страните в процеса, съгласила се с констатациите. Доколкото ситуацията не е осъществена пред съответния полицейски служител, посочения протокол възпроизвежда единствено твърденията на водача, който се явява заинтересован от това да опише фактическа обстановка, която е изгодна за да бъде обезщетен собственика за вредите по застрахования автомобил.

В частта му: “Обстоятелства, нарушения, причини и условия за ПТП”, не е описан/посочен размера на препятствието причина за настъпването на застрахователното събитие. Цитираното не е видно и от схема на ПТП № 76.

Ако приемем, че препятствието, причина за ПТП е с размери и особености/деформации способстващи причиняване на процесното ПТП, то би следвало посочената да бъде отразена в реквизитите на самия Протокол, като обичайна практика за точно отразяване на фактите и обстоятелствата във връзка с настъпване на ПТП, както и в самата Искова молба.

Възпроизведените твърдения на водача относно “препятствието” и противоречието в посочените размери, особености/деформации, обективирани в Протокол за ПТП № 1826227 от 16.10.2022 г., както и липсата на посочено/описано в исковата молба, следва да се приеме като противоречие 4 в механизма и причината на реализирането на ПТП. Цитираното следва да се има предвид относно непреките констатации, като официалният документ в тази част не би следвало да се ползва с обвързваща материална доказателствена сила.

На следващо място използваното в чл.20, ал.2 от ЗДвП, понятие „предвидимо препятствие”, следва да се разбира като такова, което или е несъмнено очевидно от далечно отстояние или е обозначено. Ако приемем, че посоченото „препятствие” в Протокол за ПТП № 1826227 от 16.10.2022 г. и Уведомление за настъпило застрахователно събитие на ЗК “ЛЕВ ИНС”АД, отговаря на „предвидимо препятствие”, то не става ясно как същото е повлияло в посока реализация на ПТП, а не обратното? Областно пътно управление - София не е сигнализирана относно евентуалното препятствие (чл.165, ал.1, т.З от ЗДвП) на пътното платно.

Длъжностното лице отразило произшествието не е направило снимков материал, съгласно разпоредбата на чл.5, ал.1, т.3 от Наредба № I-167 от 24.10.2002 г. за условията и реда на взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с моторните превозни средства и чл.2, ал.2 от Наредба № 13-41/12.01.2009 г., за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерство на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд, което от своя страна възпрепятства установяването на действителната причина за възникване на евентуалното ПТП. Към Исковата молба не е представен снимков материал от самия застраховател, относно местонахождението на евентуалното препятствие и настъпилите щети на моторното превозно средство. В тази връзка се налага изводът, че ищецът не доказва твърденията си от Исковата молба така, че да се установи напълно фактическия състав на чл.411 от Кодекса за застраховането (КЗ) /чл.213 от Кодекс за застраховането (КЗ отм.)./ Следва да се има предвид, че местопроизшествието не е посетено на място от служители на МВР /не е изготвен от служители на КАТ-Пътна полиция и представен снимков материал от евентуалното местопроизшествие, както и на самото препятствие/, т.е., представения протокол за ПТП няма материална доказателствена сила, нито за механизма на процесното ПТП, нито за вредите 5 по МПС /Решение № 15 от 25.07.2014 г. по дело № 1506/2013 г. на ВКС, ТК, I т.о., и др./.

От реквизитите в частта “Регулиране”, “Метеорологични условия” и “Пътни условия” не се установява спазване на правила и условия (липсва/не е посочено), като се има предвид, че цитираното произшествие е възникнало по време на зимен сезон (16.10.2022 г.). Никъде не е описана скоростта, с която се е движел водача, което е от съществено значение, свързана с т.нар. “опасна зона за спиране” - това е времето и разстоянието, които са нужни на водача на МПС да възприеме опасността, като предприеме действия за предотвратяване на произшествието. Съгласно разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП ’’Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.”. На следващо място, не се установява/не е описано как посочените условия или др., са възпрепятствали водачът на моторното превозно средство да се съобрази с конкретните условия на пътното платно и как това е ограничило видимостта относно наличието на евентуалното „препятствие”? Ако е съществувала някаква причина как в съвкупност със скоростта на движение (спазване на пътни знаци, относно движение на моторно превозно средство по цитирания път) е ограничила реакцията му при настъпване на случилото се?