Определение № 53 от 28.02.2024, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 53 гр. М., 28.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – М. в закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милена Бранкова

Членове:

Диана Кузманова

Димитрина Николова като разгледа докладваното от Милена Бранкова Въззивно частно наказателно дело № 20231600600380 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 341, ал. 2 във вр. с чл. 249, ал. 3 от НПК.

С Определение от 23.11.2023 г., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 421/23 г. , Районен съд Лом е прекратил на основание чл. 248, ал.1, т. 3 от НПК, съдебното производство по делото и го е върнал на РП М., ТО Лом, поради допуснати отстраними процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на обвинаемия.

В срок срещу горното Определение е постъпила частна жалба от повереника на частната обвинителка Г.-И. Й. от гр. Б. с оплакване за незаконосъобразност и искане за отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срок е постъпил и Протест от РП М., ТО Лом, със същите оплаквания и искания.

Окръжният съд, след като прецени оплакванията в жалбата и протеста и провери обжалваното определение, намира следното:

Частната жалба и Протестът са допустими – подадени са в срок, в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страни, които разполагат с процесуалното право за иницииране на настоящето производство.

Разгледани по същество, жалбата и протестът са неоснователни.

Производството пред РС Лом е образувано по внесен от РП М.,ТО Лом, обвинителен акт срещу лицето Ц. Ц. от гр. С. с обвинение за: престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1 във вр. с ал. 1 от НК, извършено на 21.04.2022 г. в гр. Б., обл. М. спрямо Г.-И. Й. от с. гр. Приемайки, че делото е местно и инстанционно подсъдно като първа инстанция на РС Лом, съдията-докладчик е насрочил разпоредително заседание за обсъждане на въпросите по чл. 248 от НПК. В рамките на това заседание пострадалата Й. е конституирана като 1 страна в процеса /частен обвинител/ и е дадена възможност на всички да изразят становищата си по бъдещото развитие на производството пред първата инстанция. Защитникът на подсъдимия е направил възражения за допуснати на досъдебното производство съществени процесуални нарушения с отстраним характер, които, според него, са довели до накърняване правото на защита на подсъдимото лице. Съдът е счел същите за основателни, мотивирайки се, че обвинителния акт не отговаря на всички изисквания на чл.

246, ал. 2 от НПК относно съдържанието, тъй като е налице противоречие между диспозитива и обстоятелствената част на обвинителния акт: в диспозитива е посочено, че заканата за убийство се изразява в изпращане на текстово съобщение „Ще ти тегля ножа“ по Вайбър, а в обстоятелствената част на обвинителния акт е отразено, че заканата за убийство е била придружена и с действия, свързани с причакване на Й. пред дома й и отправяне на заплахи по телефон и по Вайбър. И тъй като в диспозитива на обвинителния акт не е отразена цялостно престъпната дейност на подсъдимия, това му пречи да разбере точно обвинението и да се защитава адекватно по него, съдът прекратил съдебното производство и върнал делото за прокуратурата за изготвяне на нов обвинителен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 246, ал. 2 от НПК обстоятелствената част на обвинителния акт следва да съдържа: престъплението, извършено от обвиняемия; време, място и начин на извършване; пострадалото лице и размерът на вредите; пълни данни за личността на обвиняемия; налице ли са условия за прилагане на чл. 53 от НК; обстоятелствата от значение за отговорността на обвиняемия; доказателствените материали, от които се установяват посочените обстоятелства. Въззивната проверка установява, че обсъждания обвинителен акт не отговаря като съдържание на изискванията на закона. Той не очертава надлежно рамката на обвинението и не съдържа всички необходими реквизити така, че подсъдимия да разбере в какво точно е обвинен. Констатацията на решаващия съд за противоречие между диспозитив и обстоятелствена част на обвинителния акт е правилна. В обстоятелствената част, освен заплахата чрез текстово съобщение по Вайбър от 21.04.2022 г., са описани и действия на подсъдимия, свързани с постоянни телефонни обаждания с обиди и заплахи за оставащите дни от живота на Й., постоянно следене и причакване пред дома й – обстоятелства, касаещи осъществен друг престъпен състав – такъв по чл. 144 а, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, за който няма обвинение - видно от диспозитива на обвинителния акт, който е само за текстовата заплаха по Вайбър от 21.04.2022 г. При такъв обвинителен акт подсъдимият е в невъзможност да разбере за едно или повече престъпления е обвинен и да се защитава адекватно.

Оплакванията и в частната жалба, и в протеста отново не правят разграничение между двата престъпни състава. Нещо повече – обвинението не само не е направило разграничение между престъпленията по чл. 144а и по чл. 144, ал. 3 от НК, но и не е съобразило разпоредбата на чл. 161, ал. 2 от НК, за да прецени сезирано ли е надлежно с жалба от пострадалата за деяние по чл. 144а от НК, за да излага в обстоятелствената част съображения относно обективната страна на такова престъпление.

2

В крайна сметка, обвинението следва да си изясни за какъв период, какви престъпни деяния е осъществил подсъдимия, да опише детайлно престъпната му дейност като даде вярната правна квалификация на деянието/деянията/ в диспозитива, като съобрази, че едно от престъпленията е от т.нар. публично-частен характар и законът поставя определени изисквания към него.

Тъй като първостепенният съд е прекратил съдебното производство без да се произнесе по мярката за неотклонение, въззивната инстанция намира,че няма пречка да стори това. На досъдебното производство е взета мярка за неотклонение „подписка“, по отношение на която не се слагат законови обстоятелства за изменение.

По изложените съображения, въззивната инстанция намери жалбата и протестът за неоснователни и на основание чл. 338 от НПК следва да бъде потвърдено обжалваното определението, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определението на Районен съд гр. Лом, постановено в разпоредително заседание на 23.11.2023 г. по НОХД № 421/23 г.

ПОТВЪРЖДАВА взетата спрямо подсъдимя мярка за неотклонение „подписка“.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационна жалба и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3