Решение № 5207 от 10.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5207 гр. София, 10.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Г. Шейтанова

Членове:

Йоанна Н. Станева

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20241100510006 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 11572 / 13.06.2024 г. по гр. д. № 39085/2023 г. по описа на СРС, 174 с-в, са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от „СЪНФУДС БЪЛГАРИЯ” ЕООД срещу А.М. Т. Г. установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1 500 лева - неустойка за неизпълнение на задължение по чл. 12 от Договор за повишаване на квалификацията от 12.04.2022 г., ведно със законната лихва от 21.02.2023 г. до окончателното погасяване, както сумата от 49,58 лв.

- лихва за забава върху главницата за периода от 25.10.2022 г. до 20.02.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение № 8093/16.03.2023 г. по гр.д. № 9123/2023 г. по описа на СРС, 174 състав.

Образувано е по въззивна жалба от 17.07.2024 г., дата пощ.кл. 16.07.2024 г., на ищеца „СЪНФУДС БЪЛГАРИЯ” ЕООД срещу решението. Жалбоподателят поддържа, че обжалваният акт е неправилен. Излага, че неправилно СРС е отхвърлил иска за неустойка за неизпълнение на задължение по чл. 12 от Договор за повишаване на квалификацията от 12.04.2022 г. по мотиви за недоказаност на размера на разходите на работодателя за провеждане на курса за повишаване на квалификацията. В тази връзка излага, че в случая в договора е уговорена компенсаторна неустойка, поради което ищецът не следва да доказва размера на вредите, настъпили от неизпълнението.

Между страните била уговорена фиксирана неустойка, която не се съизмерява с разходите за обучението поради това, че те са трудно предвидими и не подлежат на 1 точно изчисление. Излага, че по силата на Договор за повишаване на квалификацията от 12.04.2022 г. работодателят ищец и въззивник се е задължил да проведе цяла обучителна програма с матрица, обхващаща курс, материали, учители, осигурени хранения за участниците, напитки, както и мотивационни вечери, в които участниците в обучението вечерят в китайски ресторант, играят боулинг или участват в други забавни сплотяващи игри – всичко това на разноски на работодателя. Обучителната програма била разработена специално за Корпорация Макдоналдс от американски университет и важи за целия ЕС, а удостоверението за завършен курс се признава от Макдоналдс в ЕС. Поради това аргументира, че неустойката не се оразмерява само и единствено с разходите за обучението, а и нейният размер е разумно определен до сума, равняваща се на брутното трудово възнаграждение за един месец.

На следващо място сочи, че клаузата за неустойка съгл. чл. 13 от договора не противоречи на добрите нрави, понеже работодателят е инвестирал средства и ресурси в обучението на служител, който при успешно завършен курс може да заеме по-високо платена длъжност в предприятието.

Поради това, че ответницата и въззиваем е преминала първия от двата предвидени курса по договора и е напуснала след провеждането на първия курс се претендира неустойката по чл. 13 от договора в размер на 1 500 лв. ведно с обезщетение за забава. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата и по иска А. Т. Г. счита, че решението е правилно и следва да бъде потвърдено. Поддържа изложеното в отговора на исковата молба.

Навежда възражения за прекомерност на неустойката.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.

Решението следва да бъде отменено частично като неправилно, като исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат уважени до размера от 750 лв. – главница за неустойка по чл. 13 от Договор за повишаване на квалификацията от 12.04.2022 г., ведно със законната лихва от 21.02.2023 г. до окончателното погасяване, както сумата от 24,79 лв. - лихва за забава върху главницата за периода от 25.10.2022 г. до 20.02.2023 г.

С исковата молба ищецът работодател „СЪНФУДС БЪЛГАРИЯ” ЕООД твърди, че по силата на трудов договор № 600898/06.12.2021 г. за неопределено време ответникът е заемал длъжността “Готвач, заведение за бързо хранене“ с място на работа ресторант на Макдоналдс в гр. София, ж.к. “Младост“. Твърди се, че по силата на Договор за повишаване на квалификацията от 12.04.2022 г. ищцовото дружество се задължило да проведе курс за повишаване на квалификацията на ответницата, а служителят се задължил да я усвои. Обучението се състояло от два курса, както следва: Basic Shift Management Class и Advanced Shift Management Class, като в периода 07.06.2022 г. – 09.06.2022 г. бил проведен първият основен курс, а именно Basic Shift Management Class.

На дата 24.09.2022 г. трудовото правоотношение с ответницата било прекратено на осн. чл. 327, ал. 1, т. 6 КТ. Поради това работодателят бил поставен в невъзможност да осигури участието на ответницата във втория курс за напреднали и да осигури 2 завършването на курса.

Претендира сумата от 1 500 лв. – фиксирана по размер неустойка по чл. 13 от Договор за повишаване на квалификацията от 12.04.2022 г., дължима поради това, че в нарушение на уговореното в чл. 12 от договора ответницата и страна по договора е прекратила трудовото правоотношение по време на обучението – след провеждане на първия курс и преди провеждане на втория курс. Претендира и обезщетение за забава, като навежда, че ответницата била поканена да заплати неустойката с покана, получена на 24.10.2022 г.

С молба, представена в първото с.з. в производството пред СРС от 15.05.2024 г., ищецът аргументира, че ответницата сама се е поставила в невъзможност да участва във втория курс Advanced Shift Management Class с поведението си, прекратявайки през м. 09.2022 г. едностранно трудовия договор на осн. чл. 327, ал. 1, т. 6 КТ – за продължаване на образованието си в учебно заведение на редовно обучение, след провеждане на първия курс и преди провеждане на втория курс, планиран за м.

10.2022 г. С тази молба ищецът представя доказателство за това, че ответницата е преминала първия курс - извадка от регистъра на центровете за професионално обучение.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва исковете по основание и размер. Не спори да е била страна по трудово правоотношение с ищеца, както и по силата на Договор за повишаване на квалификацията от 12.04.2022 г. да се е задължила да участва в двата курса Basic Shift Management Class и Advanced Shift Management Class; не оспорва и обстоятелството, че трудовото правоотношение е прекратено на осн. чл. 327, ал. 1, т. 6 КТ считано от 24.09.2022 г., по нейна инициатива.

С отговора на исковата молба ответницата е оспорила валидността на клаузата на чл. 13 от Договор за повишаване на квалификацията от 12.04.2022 г. относно процесната неустойка. В тази връзка излага, че с тази клауза по недопустим начин и разрез с добрите нрави се ограничава свободата на труд на служителя; че 18месечният срок, в който служителят се задължава да работи при този работодател след преминаване на курса, започва да тече след завършване на втория последен курс, а този момент се определя по волята на работодателя. Това било така, понеже в договора не е определен срок, в който да бъде проведен първият курс Basic Shift Management Class.

Ответницата оспорва да е преминала първия курс Basic Shift Management Class.

Оспорва представения с исковата молба документ – таблица Basic Shift Management Class Feed Back по довод, че това е неподписан документ. Оспорва ищецът да е лицензиран да провежда подобни курсове, като той бил задължен да ги провежда само и единствено непосредствено, а не чрез друго лице. Оспорва работодателят да е сторил разходи във връзка с обучението. Прави и възражение за прекомерност на неустойката.

Ответникът не е оспорила представената с молба от 15.05.2024 г. от ищеца извадка от регистъра на центровете за професионално обучение.

Решаващият състав на СРС е отхвърлил исковете като неоснователни по водещия мотив, че съгласно цитирано Решение № 168 от 12.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 896/2009 г., IV г. о., ГК ако обучението за повишаване на квалификацията е било на разноските на работодателя то служителят, който не е спазил задължението да продължи да работи при него, дължи разходите, направени за повишаване квалификацията си. Съдът е приел, че поради недоказване на разходите за обучението исковете за неустойка и обезщетение за забава върху главницата за неустойка са 3 неоснователни. Настоящият състав не споделя тези изводи.

Не е било спорно между страните, а и се установява от трудов договор № 600898/06.12.2021 г., че по силата на трудовия договор ответникът и възизваем е заемал длъжността “Готвач, заведение за бързо хранене“ с място на работа ресторант на Макдоналдс в гр. София, ж.к. “Младост“. Също така не е било спорно, а и се установява от молба вх. № 1307/23.09.2022 г. и Заповед № 1872/23.09.2022 г. на работодател „СЪНФУДС БЪЛГАРИЯ” ЕООД, че трудовото правоотношение е прекратено на осн. чл. 327, ал. 1, т. 6 КТ считано от 24.09.2022 г.

Ответникът не оспорва да е сключил с работодателя Договор за повишаване на квалификацията от 12.04.2022 г.

По силата на този договор ищецът и въззивник / и работодател/ се е задължил да проведе курс за повишаване на квалификацията на ответницата, за може служителят на длъжност “Готвач, заведение за бързо хранене“ да отговаря на изискванията за заемане на длъжност “Мениджър“. По силата на договора – чл. 1, служителят се задължил да усвои обучението.

Съгласно чл. 2 от договора обучението се състои от два курса, както следва:

Basic Shift Management Class и Advanced Shift Management Class. Не е уговорен срок, в който работодателят да проведе първия курс, но е уговорен срок / шест месеца след завършване на първия курс/, в който работодателят е длъжен за организира провеждането на втория курс. Съгл. чл. 7 – чл. 10 от договора всички разходи по провеждане на курса /като обучители, материали, транспорт, настаняване, храна/ се поемат от работодателя. По време на провеждане на курса на курсиста служител се заплаща трудово възнаграждение по трудовия договор в пълен размер – чл. 7.

Съгласно чл. 12 от договора служителят се задължава да не прекратява трудовото правоотношение по време на обучението, както и 18 месеца след неговото завършване /или завършване на втория курс Advanced Shift Management Class/. В чл.

13 от договора е уговорена процесната неустойка във фиксиран размер от 1500 лв. В случай, че служителят прекрати трудовото си правоотношение преди изтичането на сроковете по чл. 12, то той дължи неустойката. Тази неустойка претендира ищецът работодател в настоящото производство.

Установява се от неоспорена извадка от регистъра на центровете за професионално обучение, както и от таблица Basic Shift Management Class Feed Back, че два месеца след сключване на договора, а именно в периода 07.06.2022 г. – 09.06.2022 г., е проведен първият основен курс Basic Shift Management Class, в който ответницата е участвала. В таблицата се съдържа името на ответницата, както и бележка относно активното й участие. Според извадката, неоспорена в хода на първоинстанционното производство, ответницата с посочено ЕГН е завършила курса Basic Shift Management Class на дата 09.06.2022 г. , проведен от работодател „СЪНФУДС БЪЛГАРИЯ” ЕООД.

Поради това съдът приема за доказано ответницата да е преминала първия курс Basic, а три месеца след завършването му /през м. 09.2022 г./ е прекратила трудовото си правоотношение, поставяйки работодателя в невъзможност да я включи във втория курс Advanced. Вторият курс Advanced Shift Management Class според чл. 5 от договора е следвало да се проведе най-късно до м. 12.2022 г., а работодателят твърди да е бил планиран за м. 10.2022 г. Във всички случаи вторият завършващ курс Advanced, в края на който се предоставя удостоверение, е следвало според уговореното в договора да се проведе след напускането на ответницата.