Решение № 376 от 28.11.2024, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 376 гр. Перник, 28.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ Въззивно гражданско дело № 20241700500494 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по гл. ХХ, чл. 258 и сл. от ГПК - въззивно решение по исков спор.

Обжалва се решение № 25/15.05.2024г, постановено по гражданско дело № 126 по описа на РС гр. Трън за 2023г. С него, решаващия състав е отхвърлил предявените на основание чл. 45 от Закона за задълженията и договорите искове на О. С. С., с ЕГН **********, с адрес: ***, В. А. С., с ЕГН **********, с адрес: ***, а. А. С., с ЕГН **********, с адрес: *** и А. А. А., с ЕГН **********, с адрес: ***, да бъде осъден ответника В. З. Х., ЕГН: ********** с постоянен адрес: ***, да заплати на ищците сумата от 350.00 (триста и петдесет) лева, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на изкореняване на седем броя плодни дръвчета ( 4 бр. сливи „модрици“ на 15 и 20 години, 1 бр. ябълка петровка, 2 бр. джанки), намиращи се в землището на *** в имот с № *** съгласно решение на ПК Трън № 313/10.07.1997г. на наследници на А. С.Г., представляващ затревена нива с площ от 2.964 дка. в местността „***“, като е осъдил ищците да заплатят на ответника разноски по делото в размер от 1500 лв. (хиляда и петстотин лева).

Ищците са останали недоволни от това решение, като обжалват с доводи за неговата неправилност, доколкото съдът не кредитирал показанията на доведените от ищеца свидетели. Моли решението на РС Трън да бъде отменено и да се постанови ново, с което исковете да бъдат уважени. Претендират разноските по производството.

Въззиваемия Х. своевременно е подал отговор на въззивната жалба, като я оспорва като неоснователна. Отрича пороци на първоинстационния акт и моли той да бъде потвърден.

1

Настоящия състав на Окръжен съд гр. Перник, като се запозна с твърденията на страните и ангажираните от тях доказателства , съобрази следното :

Въззивната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 259 ал. 1 от ГПК , при внесена такса, пред компетентен съд и от лица, имащи интерес от обжалването страни по делото. Постановеното решение е валидно и допустимо, постановено от надлежен съд в рамките на компетентността му и в изискуемата форма.

Производството пред районния съд е било образувано по искова молба на А. А. С.

ЕГН **********, от *** , общ. ***, област ***, с правно основание в чл. 45 от Закона за задълженията и договорите. Ищецът е изложил фактически твърдения , че ответника В. З. Х., ЕГН: ********** с постоянен адрес: ***, навлязъл без позволение в имот на ищеца в ***, където изкоренил с булдозер общо седем броя плодни дръвчета, от които четири броя сливи („модрици“ ), една ябълка и две дренки, като по този начин причинил на ищеца имуществени вреди на стойност от 350 ( триста и петдесет) лева. Затова е искано от районния съд да осъди ответника да заплати на ищеца тази сума на деликтно основание , и да присъди разноските по спора .

Х. е оспорил иска изцяло като неоснователен. Не оспорва правото на собственост на ищеца върху процесния имот , но твърди , че го ползва на годно основание – бил е доводи, че е регистриран като земеделски производител, поради което Общинската служба по земеделие и гори към община Трън му предоставила част от процесния имот за ползване по реда на Глава пета „А“ от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Отрича да е изкоренил плодни дръвчета, в имота нямало такива, Х. почистил имота само от храсти и шавар. Искал е отхвърлянето на претенцията и присъждане на разноските по делото.

В хода на делото е открито наследството на ищеца; бил е заместен по реда на чл. 227 от ГПК от съпругата и трите си дъщери.

С решението си , районния съд е приел да е сезиран с иск с правно основание в чл.

45 от Закона за задълженията и договорите, обсъдил е приложението на тази норма, кредитирал показанията на част от свидетелите и заключението на вещото лице, не е дал вяра на друга част от показанията , отрекъл е наличието на плодни дръвчета в имота и е отхвърлил исковете като неоснователни.

Решението на районния съд е валидно и допустимо. То е и правилно и освен изложените в него мотиви – към които настоящия състав препраща на основание чл.

272 от ГПК - трябва да се добави и следното:

Личи от данните по делото, че праводателя на ищците е бил един от съсобствениците на поземлен имот с № ***, затревена нива с площ от 2.964 дка. в местността „***“ в землището на *** , общ. ***, възстановена на решение на ПК Трън № 31-3/10.07.1997г. на наследници на А. С.Г., между които и А. С.. Не се спори също така , че част от този имот е стопанисвана от ответника в качеството му на земеделски производител по силата на договори с отделните съсобственици за стопанските години 2021-2022г и 2022- 2023г. Спорно е било обаче това дали в тази част на имота е имало плодни дръвчета, и ако е имало – дали са изкоренени чрез действия на ответника.

Според инкорпорираната пред районния съд лесотехническа експертиза, процесния имот е ливада, върху която има остатъци от начупени дървета; няма налични изкоренени дървета и стойността им не може да се оцени . По делото отсъстват писмени доказателства за наличие на плодни дръвчета в имота. Събрани са гласни, показанията на свидетелите Н.Л. , Н. И. и Е.Я., които обаче са противоречиви помежду си . Множеството свидетели отричат да е имало в тази част от имота плодни дръвчета като процесните и това им твърдение не може да бъде оборено от 2 заключението на вещото лице, при което тези показания правилно са кредитирани от районния съд. Приложения снимков материал не съставлява годно доказателство за наличието на овошки в имота и нито сам по себе си , нито в съвкупост с останалите доказателства може да бъде ценен като такова .

Важно е да се каже , че нито един от свидетелите не коментира каквото и да било противоправно поведение от страна на ответника, показанията им са строго ограничени до това, имало ли е в имота овошки. Сочения от ищеца механизъм на увреждане – изкореняване , не може да бъде извлечен и от заключението на вещото лице , което не твърди такова, напротив – отрича да видяло при извършения от него оглед на имота дупки, каквито иначе биха останали при изкореняване. Намерило е „начупени „ части от дръвчета, като не може да каже от какъв дървесен вид са те, а само по себе си, изкореняването поради почистване на имота не предполага и последващо начупване на същите дръвчета. За пълнота на изложението, твърдяната финансова зависимост на част от свидетелите от ответника не може да бъде установена –факта , че между свидетелите и ответника има изпълнявани договори за аренда , не означава , че свидетелите са финансово зависими от същия – договорът е възмезден , престациите по него са еквивалентни .

При липса на установено вредоносно поведение от страна на Х. е безпредметно да бъде изследвано дали това поведение е и противоправно , и дали е в причинноследствена връзка с евентуално настъпили вреди ( вината се предполага , в конкретния случай се твърди виновно извършен деликт). Предвид липсата на противоправно поведение от страна на ответника , е без значение това , дали ползва имота на годно правно основание, и в тази връзка – ирелевантни са обстоятелствата дали поземлен имот с № ***, затревена нива с площ от 2.964 дка. в местността „***“ в землището на *** , общ. ***, е бил заявен за ползване , от кого е заявен и дали за същия е имало сключени от съсобствениците договори за аренда или наем.

След като ОС Перник стига до собствен извод за неоснователност на предявените искове, то постановеното първоинстационно решение е правилно е следва да бъде потвърдено.Предвид изхода на производството по жалбата, право на разноски има въззиваемия Х..

Воден от изложеното и на основание чл. 272 от ГПК, Окръжен съд Перник РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 25/15.05.2024г., постановено по гражданско дело № 126 по описа на РС Трън за 2023г.

ОСЪЖДА О. С. С., с ЕГН **********, с адрес: ***, В. А. С., с ЕГН **********, с адрес: ***, А. А. С., с ЕГН **********, с адрес: *** и А. А. А., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатят на В. З. Х., ЕГН: ********** с постоянен адрес: ***, сумата от 1000 лева разноски за въззивното производство.

Решението е окончателно, то не подлежи на касационно обжалване. На основание чл. 7 ал. 2 от ГПК, да се връчи на страните препис от решението.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4