Решение № 5379 от 05.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5379 гр. София, 05.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: М.Ш при участието на секретаря Г.Х като разгледа докладваното от М.Ш Гражданско дело № 20221110110734 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по предявени от “.............................” ЕАД против Н. Г. П. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца, както следва: главница от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. в размер на 2 551,52 лева - цена на доставена от дружеството топлинна енергия, ведно със законна лихва от 08.10.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 15.09.2019г. до 29.09.2021 г. в размер на 384,79 лева, главница от 01.09.2018г. до 30.04.2020 г. в размер на 34,17 лева- цена на извършена услуга за дялово разпределение, ведно със законна лихва от 08.10.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 31.10.2018г. до 29.09.2021 г. в размер на 6,80 лева, за които е издадена заповед за изпълнение от 18.10.2021 г. по гр. д. № 58073/2021 г. по описа на СРС, 66 състав. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, в който твърди, че между него и ищеца не е налице облигационно отношение, понеже не е собственик на имота; липсва подписан договор за доставка на ТЕ. Сочи, че в имота радиаторите са свалени и не се ползва топла вода, осигурена от ищеца. Твърди, че всички радиатори са свалени, а водомерите са пломбирани през 2010 г. Оспорва да дължи суми за ТЕ, отдадена от сградната инсталация. Оспорва размера на исковете, както и да е поставен в забава. Позовава се давност.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира следното.

С приетия доклад по делото е възложено в тежест на ищеца да докаже, че че в 1 исковия период между страните е съществувало облигационно отношение, по силата на което до топлоснабдения имот с адрес: гр. София, УЛ..................................., в сочения исков период ищецът е доставял топлинна енергия с уговореното качество, количество и цена; че ответникът е собственик или ползвател на процесния имот. По исковете за вземанията за лихва за забава ищецът следва да докаже и настъпила забава на ответника за изпълнение на паричното задължение /настъпил падеж/.

Във връзка с възражението за давност в тежест на ищеца е да докаже, че за периода от настъпване на изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който законът свързва погасяване на вземането, са били налице основания за спиране или прекъсване течението на давността.

Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. В разпоредбата на параграф 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е дадена законова дефиниция на понятието битов клиент - клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за собствени битови нужди.

Ответникът на практика не спори да е собственик на процесния имот в исковия период.

Това се установява и от нот. акт 1997 г. на л. 20, по силата на който ответникът е придобил правото на собственост върху процесния топлоснабден имот. Видно от акта и от представените от ответника протоколи /л. 52 – л. 64/ и протокол от 15.05.2012 г. на л. 56, то към момента на придобиването на имота и считано до 15.05.2012 г. сградата е била с „груб строеж“, като топлинната инсталация не е била завършена – към 15.05.2012 г. тръбите са стигали до трети етаж, но не и до имота на ответника.

Следователно соченото от ответника, че е демонтирал радиаторите си през 2010 г., не съответства на представените писмени доказателства. Считано до 15.05.2012 г. тръбите в сградата в режим на етажна собственост са стигали до трети етаж, но не и до имота на ответника - таванско ателие. Видно от протокол от 13.12.2012 г. на л. 55 до м.

12.2012 г. топлинната инсталация е била довършена, като ответникът е свалил радиаторите си – не използва топлинна енергия за отопление на имот.

Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия обвързват клиента и без приемането им.

Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Предвид изложеното между страните е сключен и е действал договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ.

Поради това съдът намира, че ответникът е потребител на доставяната до имота топлинна енергия и е страна по облигационно отношение с ищеца относно доставяната 2 до имота топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от негова страна, че желае да закупуват доставяната ТЕ.

Видно от протокол от 13.12.2012 г. на л. 55 до м. 12.2012 г. топлинната инсталация е била довършена, като ответникът е свалил радиаторите си – не използва топлинна енергия за отопление на имот. При посещение на имота от топлинния счетоводител на 19.05.2019 г. и 20.06.2020 г. е предоставен достъп до имота и са съставени неоспорени главни отчети /л. 82 и сл./. ТЛП е отчело видно от главните отчети затапването на радиаторите. Установява се от представените протоколи на л.

104 и сл., че в периода 23.08.2019 г. – 30.04.2020 г., част от исковия период, топломерът в абонатната станция е бил с изтекъл срок на проверката; същият при подмяната му с нов не бил подложен на проверка за годност.

От заключението на изслушаната СТЕ /заключение от 21.09.2022 г. и допълнително заключение от 05.01.2023 г. на л. 89 и л. 118/, представените справки и главни отчети от третото лице – помагач се установява начисляваната от ищеца за имота топлинна енергия да е за БГВ и енергия, отдадена от сградната инсталация.

Радиаторите в имота са свалени преди началото на исковия период. Според СТЕ за периода 23.08.2019 г. – 30.04.2020 г., когато топломерът в абонатната станция е бил с изтекъл срок на проверката, не може да бъде потвърдена с точност доставката на ТЕ.

Според СТЕ дяловото разпределение през процесния период е извършвано съгласно Наредба № 16-334 за топлоснабдяването и Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради–етажна собственост към Наредба №16-334, а монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания, подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата топлинна енергия. Количествата потребена топлинна енергия са начислявани при спазване поднормативната уредба. Отдадената от сградната инсталация ТЕ е изчислена коректно по формулата от Приложение № 1 към Наредба № 16-334. Общият топломер в АС е преминал необходимите проверки и съответства на одобрения тип в исковия период.

Според заключението на СТЕ общо дължимата сума за реално доставената ТЕ за имота за исковия период от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. е в размер на 1 788,60 лв. / = 2 494,60 лв. – 706,01 лв./. Сумата от 706,01 лв. е начислена за периода 23.08.2019 г. – 30.04.2020 г., когато топломерът в абонатната станция е бил с изтекъл срок на проверката, не може да бъде потвърдена с точност, поради което според съда следва да се приспадне от доказания размер на вземането.

Служебно известно на съда е, че ОУ на ищеца, одобрени с решение № ОУ1/27.06.2016 г., относими към процесния период, са надлежно обнародвани и са влезли в сила. Поради това съдът намира, че ответникът дължи суми за главница за доставената до имота в процесния период ТЕ. Не е извършено плащане, а и ответникът не твърди подобни факти.

Основателно е възражението за давност за част от периода. Според чл. 32, ал.

1 ОУ за месечната дължима сума при избран метод на плащане по чл. 31, ал. 1, т. 2 ОУ се издава ежемесечно фактура. Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми /т.е. същите са изискуеми/ в 45-дневен срок след изтичане за периода, за който се отнасят. Следователно изискуемостта на сумите за потребената през даден месец ТЕ настъпва 45 дни след края на този месец. В случая заявлението е подадено на 08.10.2021 г. и са погасени по давност сумите, станали изискуеми преди 08.10.2018 г.

3

Според СТЕ за периода 08.10.2018 г. – 30.04.2020 г. дължимата сума за доставка на ТЕ се равнява на 1 492,80 лв. / = 2 198,81 лв. – 706,01 лв./. Сумата от 706,01 лв. е начислена за периода 23.08.2019 г. – 30.04.2020 г., когато топломерът в абонатната станция е бил с изтекъл срок на проверката, не може да бъде потвърдена с точност, поради което според съда следва да се приспадне от доказания размер на вземането. За сумата от 1 492,80 лв. искът е основателен.

За периода от 15.09.2019 г. до 29.09.2021 г. законната лихва върху сумата от 1 492,80 лв. е в размер на 224,71 лв., който размер съдът определи на осн. чл. 162 ГПК. За тази сума искът по чл. 86 ЗЗД е основателен, доколкото съгласно приложимите ОУ от 2016 г. ответникът е изпаднал в забава с изтичането на предвидения срок.

Искът е основателен и за главницата за дялово разпределение. Съгласно чл.

22, ал. 2 ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение. Как продавачът и ФДР уреждат отношенията си не е предмет на изследване по настоящото дело. Според посочената разпоредба от ОУ цената за тази услуга се заплаща на ищцовото дружество ведно с цената на потребената ТЕ. Според справка за исковия период от 01.09.2018г. до 30.04.2020 г. дължимата сума за дялово разпределение е в размер на 34,17 лв., колкото претендира и ищецът. Погасени по давност са вземанията за м. 09.2018 г. в размер на 1,67 лв. Искът е основателен за сумата от 32,50 лв. за периода 01.10.2018 г. - 30.04.2020 г.

За периода 31.10.2018г. до 29.09.2021 г. се претендира законната лихва върху сумата от 32,50 лв. В ОУ на ищеца не е предвиден срок за заплащане на цената на услугата дялово разпределение, поради което длъжникът изпада в забава след покана съгл. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана.

Искът следва да бъде отхвърлен за сумата от 6,80 лв.

По разноските. И на двете страни дължат разноски, представят списък по чл. 80 ГПК. Ищецът е сторил разноски в размер на 93,87 лв. дт и 300 лв. за експертиза, дължат се и 200 лв. юрк възнаграждение според чл. 78 ГПК. Съгласно т. 12 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. В хода на заповедното производство ищецът ищецът е заплатил дт в размер на 59,55 лв. дт, дължи се и юрк възнаграждение в размер на 50 лв. Съгласно уважената част от претенцията на ищеца се дължат в заповедното пр-во 64,39 лв. разноски. В исковото пр-во са дължими 349,06 лв. разноски.

Ответникът е сторил разноски в исковото пр-во в размер на 50 лв. депозит за СТЕ и 500 лв. – адв. възнаграждение, заплатено в брой според договор № 0954288.

Според отхвърлената част от исковете се дължат 226,71 лв. разноски.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „.............................” ЕАД ЕИК -------------------- със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„..............................., против Н. Г. П. ЕГН **********, с адрес: гр. София,

УЛ......................................, АТЕЛИЕ , искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, 4 вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца, както следва: сума в размер на 1 492,80 лв. – главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 08.10.2018 г. – 30.04.2020 г. до топлоснабден имот с адрес: гр. София, УЛ. .................................., ИД номер 166306, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба в съда /08.10.2021 г. / до окончателното й погасяване, както и сумата от 224,71 лв. - лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2019 г. до 29.09.2021 г. , сума в размер на 32,50 лв. – главница за дялово разпределение за периода за периода 01.10.2018 г. - 30.04.2020 г. , ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба в съда /08.10.2021 г. / до окончателното й погасяване, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за главница за доставена топлинна енергия за горницата до пълния предявен размер от 2 551,52 лв. и за периода 01.05.2018 г. – 07.10.2018 г., за главница за дялово разпределение за горницата до пълния предявен размер от 34,17 лв. и за периода 01.09.2018 г. – 30.09.2020 г., както и иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за горницата до пълния предявен размер от 384,79 лева и иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от мораторна лихва от 31.10.2018г. до 29.09.2021 г. в размер на 6,80 лева - в цялост.