Определение № 981 от 10.07.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 981 гр. Варна, 10.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело №

20233100900178 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното: производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 13786/05.06.2023 год., подадена от ищеца М. И. К. срещу постановеното по делото Решение № 226/23.05.2023 год. в частта му за разноските, като с молбата се отправя искане за изменението на акта чрез присъждането на пълния размер на претендираните разноски, възлизащ на 8 516 лв.

Ищецът счита, че извършеното от съда редуциране на адвокатското възнаграждение е неоснователно, като обосновава искането си за увеличение на размера му преимуществено с приложението на чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Наредбата/ към процесния случай и съответно необходимостта от отчитане на броя на проведените съдебни заседания и присъждането на допълнително 250 лв. към възнаграждението.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК отговор по молбата от насрещната страна не е постъпил.

Съдът намира, че молбата е процесуално допустима като подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок, срещу подлежаща на ревизия част от постановеното по спора решение. Представен е и списък по чл. 80 ГПК, явяващ се абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на искането за преразглеждане на размера на разноските.

Разгледана по същество молбата се явява частично основателна по следните причини:

С Решение № 226/23.05.2023 год., постановено по т. д. № 178/2023 год. по описа на ВОС, съдът е осъдил „Застрахователна компания Лев Инс” АД да заплати на ищеца сумата о т 52 900 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, нанесени на собствения му товарен автомобил в резултат на настъпило на 16.09.2021 год. ПТП, виновно предизвикано от водача на лек автомобил, застрахован от ответника по договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, ведно със съответната законна лихва.

С оглед уважаването на исковата претенция в нейния пълен размер, съдебният състав е осъдил застрахователят да заплати на ищеца съдебно-деловодни разноски в общ размер на 8174,40 лв., от които 5858,40 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение, редуцирано до нормативно предвидения миниум с оглед направеното от ответника възражение за прекомерност и съобразено с фактическата и правна сложност на спора; и общо 2316 лв. за 1 заплатена държавна такса и депозит за изготвяне на САТЕ.

При изчисляване на възнаграждението, съдът се е водил от приложимата към датата на подписване на договора за правна помощ между ищеца и адвоката – 02.05.2023 год., редакция на разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата. По този начин съдът е достигнал до извод за минимален размер на възнаграждението от 4882 лв., върху което, съобразно § 2а от ДР на Наредбата, е начислил и ДДС от 20%. По този цялостната стойност на хонорара е калкулирана на 5858,40 лв.

Действително по делото са проведени общо три съдебни заседания във всяко от които е присъствал процесуалният представител на ищеца. Съгласно чл. 36, ал. 2 ЗАдв размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. В настоящия случай в последното по делото съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е представил списък на разноските по чл. 80 ГПК, както и договор сключен между него и клиента му. Съгласно съдържанието на документа, предмет на договора е процесуалното представителство, защита и съдействие по делото, както и защита в трето по ред съдебно заседание.

Страните са уговорили възнаграждението по договора като глобална сума от 6200 лв. с ДДС, която съгласно съглашението е била заплатена в брой на 02.05.2023 год. Видно от документа, платената сума обхваща и представителството на ищеца в третото по спора съдебно заседание. Така, тази договорка, тълкувана заедно с отправеното към съда в хода на устните състезания искане за присъждане на сторените по делото разноски, води до извод за необходимостта от присъждането на допълнително 250 лв. без ДДС (300 лв. с ДДС) в полза на ищцовия представител на основание чл. 7, ал. 9 от Наредбата. Непроменено остава обаче становището на съдебния състав за по-ниската степен на фактическа и правна сложност на делото, поради което и увеличеното възнаграждение следва да бъде присъдено в минимално дължимия размер от 6158,40 лв. с ДДС, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.

Към него, както при първоначалното изчисление, добавени следва да бъдат и сумите заплатени за държавна такса и депозит за изготвяне на заключние по допуснатата САТЕ или още 2316 лв. По този начин, общата стойност на разноските, дължими на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК е 8474,40 лв. За горницата над тази стойност до претендираните 8516 лв., искането по чл. 248, ал. 1 ГПК следва да бъде оставено без уважение.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248, ал. 1 ГПК Решение № 226/23.05.2023 год. по т. д. № 178/2023 год. по описа на ВОС в частта за разноските, като:

УВЕЛИЧАВА размера на присъдените в полза на М. И. К., ЕГН ********** , съдебно-деловодни разноски, сторени по т. д. № 178/2023 год. по описа на ВОС за заплатена държавна такса, депозит за изготвяне на заключение по САТЕ и адвокатско възнаграждение от 8174,40 лв. на 8474,40 лв. и ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ищеца по чл. 248, ал. 1 ГПК за увеличение на размера на присъдените съдебно-деловодни разноски за горницата на присъдените 8474,40 лв. до претендираните 8516 лв.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от получаването му от страните.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________

2